№ 212
***, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Кристина Н. К.а
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. К.а Гражданско дело №
20231720100027 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба на А. В. Д., с ЕГН: ********** и с адрес: **** и
настоящ адрес: **** – лично в качеството й на пострадало лице, против Д. В.
Д., с ЕГН: ********** /съпруг на молителката като страните имат две деца/ и
адрес: ****.
В обстоятелствената част на молбата и представената към нея
декларация по чл. 9 от ЗЗДН се изтъкват доводи за упражнено физическо,
психическо и емоционално насилие от страна на Д. В. Д., с ЕГН: **********
върху пострадалата – на дати 28.12.2022 г. срещу 29.12.2022 г. през нощта.
Относно датите се твърди, че на 28.12.2022 г. вечерта семейството било
в дома си като молителката била в кухнята и вършела домакинска работа, а
ответникът си бил сипал алкохол и пиел. Около полунощ между съпрузите
възникнал конфликт като ответникът започнал да обижда молителката с
думите: „парцал, курва, помия“. Поведението на ответника според
молителката се дължало на употребения алкохол и ревност предвид
подозрения в изневяра.
Предвид агресията от ответника молителката се оттеглила в стая си, но
била последвана от съпруга си. Последният взел телефона й, за да го провери.
Молителката обаче се опитала да си го вземе обратно, поради което
ответникът започнал да я бие – като й нанасял удари с юмруци и скубел
косите й. Това наложило и намеса на децата на страните, които се опитали да
защитят майка си. С усилие децата разтървали родителите си и едното дете се
обадило на тел. 112. Така около 03.00 часа сутринта на 29.12.2022 г. в дома на
1
страните дошли полицаи, които разяснили правата на молителката и снели
обяснения от ответника.
Предвид станалото сутринта на 29.12.2022 г. молителката заедно с
децата се изнесла от семейното жилище.
При посещение на семейното жилище на 03.01.2023 г. с оглед взимане
на вещи молителката установила, че бравата е подменена и същата няма
достъп до жилището.
Всичко случило се предизвикало у молителката страх от поведението на
ответника. По тези съображения се моли страните да бъдат призовани на съд
и след като съдът се убеди в основателността на молбата да се издаде заповед
за защита за пострадалото лице.
Към подадената молба е представена като доказателство декларация по
чл. 9 от ЗЗДН.
Впоследствие се представя и копие от удостоверение за сключен
граждански брат.
Ответникът Д. В. Д. редовно призован, се възползва от правото си да
изрази писмено становище по подадената молба за защита от домашно
насилие. В тази връзка същият е подал молба с вх. № 361/09.01.2023 г., в
която твърди, че изложените в молбата за защита фактически доводи не
отговаряли на истината. Въпреки това обаче ответникът посочва, че признава
вината си и възникналия конфликт. Изразява съжаление за поведението си и
посочва, че е готов да приеме решението на съда. Поддържа, че в бъдеще
няма да влиза в конфликти с молителката.
В съдебно заседание, проведено на 06.02.2023 г., молителката А. В. Д. се
явява лично и с адв. К. като поддържа депозираната молба.
Изслушана лично в съдебно заседание молителката А. В. Д. посочва, че
на 29.12.2022 г. през нощта между нея и съпруга й възникнал конфликт. В
тази връзка разказва, че ответникът й се нахвърлил със скандали и обиди.
Нарекъл я „курва“ и „помия“ като я ударил и няколко пъти по главата.
Предвид силно агресивното поведение на ответника малката дъщеря на
страните повикала полиция. При пристигането си органите на реда снели
обяснения от двамата съпрузи и отвели ответника. Скоро след това
молителката и дъщерите й събрали багажа си и напуснали жилището. След
посочения случай молителката твърди, че повече ответникът не е търсил
никакъв контакт нито с нея, нито с децата им.
Ответникът Д. В. Д. редовно призован, не се явява в насроченото по
делото съдебно заседание на 06.02.2023 г. и не изразява допълнително
становище по делото.
По същество молителката лично иска молбата за защита от домашно
насилие да бъде уважена като на ответника бъдат наложени съответните
мерки за определен от съда срок.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
2
По делото няма спор, а и от представеното удостоверение за сключен
граждански брак се установява, че молителката А. В. Д. и ответникът Д. В. Д.
са съпрузи от 11.08.2004 г. Няма спор и че страните имат две ненавършили
пълнолетие деца.
От представените по делото писмени доказателства – писмо от
Пернишкия РС с представена справка от специалния регистър по ЗЗДН, се
установява, че срещу Д. В. Д. няма заведени дела по ЗЗДН.
По делото се установява и че ответникът не се води на отчет към
психиатричното отделение при **** – ***. От изготвена справка за съдимост
е видно, че ответникът не е осъждан.
От писмо от ОДМВР Перник, Второ РУ се установява, че срещу Д. В. Д.
е подаден сигнал по телефона за семеен скандал – на 29.12.2022 г. около 03.55
часа, съпроводен с домашно насилие. Сигналът бил относно скандал на адрес:
****. В тази връзка и полицейските органи посетили адреса и установили
лицата А. Д. и Д. Д., от които снели обяснения. На лицето Д. Д. бил съставен
предупредителен протокол.
Към писмото на ОДМВР е приложена докладна записка. В същата
полицейските служители посочват, че по получени на място данни скандалът
между страните бил породен от ревност на съпруга. Последният бил видимо
афектиран, поради което и се наложило да бъде задържан. Молителката
нямала видими следи от насилие, поради което и отказала медицински
преглед.
В снетите от молителката сведения същата твърди, че преди години
съпругът й претъпял трудова злополука като според нея след това отключил
психически проблеми, проявяващи се в безпочвени обвинения и агресия
спрямо нея и децата. Относно нощта на 29.12.2022 г. според сведенията на
молителката ответникът употребил алкохол и й нанесъл побой.
В снетите от ответника сведения същият твърди, че конфликтът
възникнал след като той научил, че жена му си има любовник.
В тази връзка на ответника бил съставен протокол за предупреждение –
да се въздържа от физически и психически тормоз на съпруга си и да разреша
спорните въпроси по законоустановения ред.
От приложената по делото декларация по чл. 9 от ЗЗДН се установява,
че на процесната дата – 29.12.2022 г. страните действително били заедно и
между тях възникнал конфликт – като ответникът отправил към молителката
обиди и закани, а освен това й нанесъл и удари. Това съгласно декларацията
породило у последната страх за живота и здравето й.
Изложените твърдения в молбата се потвърждават почти изцяло от
твърденията на самия ответник, който не отрича възникналия скандал и
вината си. Изнесените от страните пред съда твърдения кореспондират на
твърденията им, изнесени пред полицейските органи непосредствено след
конфликта.
В показанията си свидетелката Д. Д. В.а /непълнолетна, дъщеря на
страните/ разказва за случай, в който родителите й се скарали през нощта. В
3
тази връзка и баща й ударил майка й и я съборил на земята. Тогава тя и сестра
й се намесили да ги разтърват, а след това детето извикало полиция. Когато
дошли полицаите прибрали баща й. На сутринта детето посочва, че със сестра
й и майка им си събрали багажа и се изнесли. След този случай свидетелката
видяла веднъж баща си – на път за училище, но двамата не говорили по между
си. На последно място детето разказва, че през годините го е било страх да
остава насаме с баща си, когато майка им била нощна смяна, защото се
случвало баща й да й посегне и да й вземе телефона.
От показанията на свидетелката В. П. Й. /без дела и родство със
страните/ се установява, че познава страните като семействата им били
семейни приятели. През годините обаче свидетелката често възприемала
скандали между съпрузите, като ответникът обиждал съпругата си. Разказва
за случай непосредствено преди нова година през 2022 г., когато молителката
й звъннала и двете се срещнали. Тогава свидетелката възприела, че
молителката има подутини по челото и главата. Свидетелката я попитала от
какво са и молителката й разказала, че с ответника отново са се скарали и той
я е ударил. Причината за агресията му била, че употребил алкохол. Уточнява,
че към момента децата били с майка си и напуснали ответника.
Свидетелските показания съдът кредитира като тези на детето
съобразява при условията на чл. 172 от ГПК. Независимо от това показанията
и на двете свидетелски са ясни, последователни и еднопосочни и
кореспондират на останалите писмени доказателства по делото.
Сведенията на молителката, изложени в съдебно заседание, съдът също
кредитира като съобразява обстоятелството, че молителката е посочена като
пострадало лице, поради което за нея категорично е налице заинтересованост
от изхода на делото.
В тази връзка съдът отбелязва, че сведенията на молителката в по-
голямата си част са логични и последователни като кореспондират помежду
си. Освен това изложеното от молителката до голяма степен кореспондира и
със становището на ответника, който признава, че е имало конфликт между
него и молителката като признава и че поведението му не било приемливо, но
заявява, че повече няма да общува с молителката.
По тези съображения и съдът намира, че следва да кредитира
сведенията на молителката, доколкото липсват основания за съмнение в
тяхната достовереност. В тази връзка и съдът поставя същите, както и
свидетелските показания, в основата на правните си изводи.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Защита по ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от акт на
домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени
в чл. 3 от закона. Целта на последния е да даде възможност на пострадалите
да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие
спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на
определено лице, трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е
осъществен акт на физическо или психическо насилие по смисъла на чл. 2 от
4
закона.
В конкретния случай съдът е сезиран с молба, подадена лично от
пострадалото лице по смисъла на ЗЗДН, която съдържа необходимите
реквизити по посочения закон, подадена е в установения срок, поради което и
следва да бъде разгледана по същество.
В молбата се съдържат данни за упражнено физическо, психическо и
емоционално насилие от страна на ответника спрямо пострадалата - на
29.12.2022 г. /през нощта/ и се изразява в оправяне на заплахи, обиди
/„курва“, „помия“/ и побой – удари в областта на главата.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство. Действително законът не съдържа
легална дефиниция на понятието „психическо насилие“, както и дефиниция за
понятието „емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени
всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху
психиката на едно лице – пораждат отрицателни за него емоции и/или го
принуждават да ги потиска и да не ги изразява. Актове на емоционално и
психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие /обиждане/,
отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх. Преценката
дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи
конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните
физически и психически особености и съответните следи, останали в
съзнанието на пострадалото лице.
От дефиницията, дадена в чл. 2 от ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10,
ал. 1 от ЗЗДН, следва изводът, че целта на закона е да се изследва
поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на
домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна
форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата,
относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита, като при
определяне на конкретните способи за осигуряване на физически и
емоционален интегритет на пострадалите лица и срока им следва да бъдат
взети предвид всички релевантни по делото обстоятелства.
В конкретния случай по делото действително се установи, че между
ответника, от една страна, и молителката, от друга страна, са налице
обтегнати отношения. Съобразно дадените по-горе разяснения обаче на
преценка в настоящото производството подлежат единствено фактите и
обстоятелствата, свързани с конкретния акт на домашно насилие, осъществен
на 28.12.2022 г. срещу 29.12.2022 г. – през нощта.
На следващо място разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН придава
доказателствена сила на представената от молителката декларация по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН. Предвид специфичния характер на отношенията, засегнати от
явлението домашно насилие, законодателят предоставя улеснен за молителя
5
ред при доказване на изложените в сезиращата молба твърдения, доколкото
обичайно конфликтите между близки лица възникват в семейна обстановка в
отсъствие на свидетели.
Съдът намира, че в разглеждания случай фактите, изложени в молбата
за защита относно процесния акт на домашно насилие са обективирани в
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която съгласно посоченото по – горе
съставлява достатъчно доказателство за основателност на твърдението за
осъществено насилие. В настоящия случай посочената декларация следва да
се приеме за доказателство в тази връзка, доколкото кореспондира с другите
налични по делото твърдения – сведенията на молителката, становището на
ответника, свидетелските показания и сведенията на страните, депозирани
през полицейските органи, извикани по сигнал на процесната дата.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че съдържащите се в
декларацията данни, в значителната си част, се подкрепят и от останалите
събрани по делото доказателства. В тази смисъл ангажираните по делото
доказателства кореспондират с декларацията относно обстоятелството, че
върху пострадалото лице е упражнено физическо, психическо и емоционално
насилие.
В тази връзка изложените в декларацията на А. В. Д. твърдения, че на
29.12.2022 г. ответникът се е обърнал към нея със заплахи, като заедно с това
я ударил по главата и блъснал на земята, а се обърнал към нея и с думите
„курва“ и „помия“, кореспондират пряко със сведенията на изслушаната по
делото молителка, а в значителна част и с обясненията на ответника, който
също посочва, в становището си за възникналия между тях скандал.
Посочените твърдения кореспондират и с ангажираните свидетелски
показания – и в частност с тези на изслушаната по делото дъщеря на страните,
която е присъствала и е пряк очевидец на конфликта и поведението на баща
си.
Поради това при формиране на изводите си относно осъщественото
физическо, психическо и емоционално насилие съдът се основава, не само на
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН – съобразно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, но и
твърденията на ответника, показанията на свидетелите и сведенията на
страните, снети от органите на реда.
На последно място само за пълнота следва да се отбележи и че
изслушана пред настоящия състав молителката също описа последователно
макар и от своя гледна точка процесните събития, като твърденията й
кореспондират с останалия събран доказателствен материал.
Така установените по делото обстоятелства обосновават
предприемането на мерки срещу проявата на насилие от страна на ответника.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че ответникът е извършил
спрямо пострадалата акт на домашно насилие, а именно – физическо,
психическо и емоционално насилие, изразяващо се в блъсване на земята,
удари, обиди, както и отправени заплахи.
В тази връзка и молителката А. В. Д. е пострадала от акт на домашно
насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, извършен от ответника, и следва
6
да получи закрила по Закона за защита от домашното насилие.
При налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН съдът не е обвързан от
искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по
своя преценка една или повече защитни мерки (арг. от чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
При определяне вида на наложителните в случая мерки за защита сред
предвидените от чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН и доколкото мерките целят да
предотвратят бъдещи прояви на домашно насилие, на първо място
необходима се явява посочената в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН мярка, а именно –
задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на пострадалите лица, като тази мярка се налага
задължително от съда без определяне на срок (по аргумент от противното от
чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН).
Доколкото по делото са налице данни, че пострадалата вече не живее в
едно жилище с ответника, то липсва основание за налагане на мярката по чл.
5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН.
Във връзка с гореизложеното съдът намира, че следва да бъдат
наложени и мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН – налагане на забрана на
извършителя да доближава до пострадалото лице, жилището, обитавано от
същата към момента – находящо се в ****, както и всяко друго жилище, в
което пострадалата се установи да живее, както и местата за социални
контакти и отдих на пострадалата на по – малко от 50 метра. Периодът, през
който следва да бъде наложена посочената мярка, съдът намира за адекватно
да определи на десет месеца. Не се налага забрана на молителя да доближава
децата, доколкото, както се разясни и при постановяване на заповедта за
незабавна защита, децата не са посочени като пострадали лица. Предвид
липсата на посочена месторабота на молителката съдът не налага и забрана за
доближаване до конкретна месторабота, като счита, че защита на
пострадалата в достатъчна степен осигурява мярката да не бъде доближавана
самата тя от съпруга си.
При определяне на посочените мерки и срокът на налагането им съдът
съобрази характера и естеството на извършеното домашно насилие, което
може да се определи като такова с интензитет около средния, както и
обстоятелството, че срещу ответника действа заповед за незабавна защита от
около два месец преди постановяване на настоящото решение. В тази връзка
при определяне на срока на мерките съдът изрично съобразяа
продължителносттта на периода от време, в който е действала заповедта за
незабавна защита. Заедно с това обаче съдът съобразява и че ответникът
проявява достатъчна критичност към поведението си, доколкото признава
вината си и след процесния случай същият повече не е търсил молителката и
декларира, че няма намерение да го прави. Независимо от това обаче съдът
приема и че издадената заповед за незабавна защита е оказала положително
въздействие, като е препятствала допълнително нарастване на конфликта
между съпрузите. На последно място съдът съобразява и обстоятелството, че
страните имат общи деца и настоящото производство не следва да става
причина да бъде ограничавано правото на ответника да общува пълноценно с
7
тях.
Независимо от това следва местоживеенето на децата все пак да бъде
определено при тяхната майка на следния адрес: ****
При отчитане на всичко гореизложено и най-вече обстоятелството, че
извършеното от ответника домашно насилие се отличава със среден
интензитет, то на последния следва да бъде наложена и глоба около и под
средния размер, а именно 400 лева, съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН. Съдът
счита, че следва да укаже на ответника да заплати определената глоба в
едноседмичен срок, считано от влизане в сила на решението, като в противен
случай, съдът ще издаде служебно изпълнителен лист и ще пристъпи към
принудително изпълнение.
По исканията за разноски на страните:
Молителката претендира разноски от 800 лева адвокатски хонорар,
които са действително заплатени, видно от договора за правна защита и
съдействие. Предвид липсата на възражение за прекомерност от ответника
съдът намира, че следва да присъди сумата в пълен размер.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 16 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати
по сметка на Пернишки районен съд такса в размер на 25 лева (т. 21 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК на ВКС).
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита от домашно насилие на А. В. Д., с ЕГН:
********** и с адрес: **** и настоящ адрес: ****, относно осъществено на
29.12.2022 г. /на 28.12.2022 г. срещу 29.12.2022 г. през нощта/ спрямо нея
домашно насилие, което е извършено от Д. В. Д., с ЕГН: ********** /съпруг
на молителката като страните имат две деца/ и адрес: ****, изразяващо се във
физическо, психическо и емоционално насилие, а именно: оправяне на
заплахи, обиди /„курва“ и „помия“/ и нанасяне на удари на молителката в
областта на главата, като:
ЗАДЪЛЖАВА Д. В. Д., с ЕГН: **********, да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на пострадалата А. В. Д., с
ЕГН: **********.
ЗАБРАНЯВА на Д. В. Д., с ЕГН: **********, да приближава 1/
пострадалата А. В. Д., с ЕГН: **********; 2/ жилището й, находящо се в ****
и всяко друго жилище, в което пострадалата се установи да живее и 3/
местата за социални контакти и отдих на пострадалата, на разстояние не по -
малко от 50 / петдесет / метра ЗА СРОК ОТ ДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от
постановянане на решението – 27.02.2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ временно местоживеене на децата на страните Ванесса Д.
8
В.а, с ЕГН: ********** и Д. Д. В.а, с ЕГН: ********** при тяхната майка А.
В. Д., с ЕГН: ********** на адрес: **** – до изтичане на определения в
настоящото съдебно решение срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от
27.02.2023 г., като УКАЗВА на молителката, че следва да осигури контакт на
децата с баща им по начин, който да не предполага нарушаване на мерките,
постановени с настоящото решение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА , съдържаща
предупреждението за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 от
ЗЗДН, а именно при неизпълнение на заповедта за защита, ответникът ще
бъде задържан от полицейския орган, констатирал нарушението и ще бъдат
уведомени незабавно органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА Д. В. Д., с ЕГН: ********** и адрес: **** да заплати глоба в
размер на 400 лева в полза на държавата.
ОСЪЖДА Д. В. Д., с ЕГН: ********** и адрес: ****, да заплати по
сметка на Пернишки районен съд държавна такса в размер на 25 лева.
ОСЪЖДА Д. В. Д., с ЕГН: ********** и адрес: **** ДА ЗАПЛАТИ на
А. В. Д., с ЕГН: ********** и с адрес: **** сумата в размер на 800 лева –
разноски по делото за адвокатски хонорар.
УКАЗВА на Д. В. Д., с ЕГН: **********, че следва да заплати
определената глоба и държавната такса в едноседмичен срок, считано от
влизане в сила на решението, като в противен случай, съдът ще издаде
служебно изпълнителен лист и ще пристъпи към принудително изпълнение.
Препис от решението и заповедта да се връчат на полицейските
управления по настоящия адрес на страните.
РЕШЕНИЕТО и ЗАПОВЕДТА подлежат на НЕЗАБАВНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ, като решението подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжния съд в седемдневен срок от връчването – чрез обявяване в открито
съдебно заседание на 27.02.2023 г.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9