№ 517
гр. С, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110143431 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от “ТС” ЕАД против срещу В. О. К. и непълнолетния
А. В. К., действащ лично и със съгласието на неговия баща и законен представител В. О. К..
Конкретните претендирани суми срещу всеки един ответник са посочени в уточнителна
молба с вх. на СРС № 177068 от 25.08.2022 г., както следва:
1. от В. О. К. се претендират 3/4 от общия размер на съдебно предявените взмемания,
а именно: сума в общ размер на 828,56лв., от които 663,96 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 11.2018 г. - м. 04.2020 г.,
151,55 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 27.07.2022г., както и сума за дялово
разпределение в общ размер на 10,43 лв. - главница за периода от м.07.2019г. до м. 04.2020г.
и 2,63 лв.- лихва за забава от 31.08.2019г. до 27.07.2022г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането;
2. от А. В. К., действащ заедно с неговия баща и законен представител В. О. К. се
претендира 1/4 от общия размер на съдебно предявените взмемания, а именно: сума в общ
размер на 276,19 лв., от които 221,32 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 11.2018 г. - м. 04.2020 г., 50,52 лв. -
мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 27.07.2022г., както и сума за дялово
разпределение в общ размер на 3,48 лв. - главница за периода от м.07.2019г. до м. 04.2020г.
и 0,88 лв.- лихва за забава от 31.08.2019г. до 27.07.2022г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането;
Ответниците чрез назначения им в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител оспорват исковете като неоснователни със срочно подаден писмен отговор, в
който не се навеждат конкретни съображения за недължимост на вземанията.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Б“ ООД не ангажира становище по
спора.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до
17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
От съвкупния анализ на представените писмени доказателства –нотариален акт №128
за покупко-продажба на недвижим имот /на л. 10-12 от делото/ и удостоверение за
наследници на Ю. Х. Г. по делото се установява, че за процесния период В. О. К. и А. В. К.
са били съсобственици на жилищния имот, за който са начислени съдебно предявените
вземания, при квоти ¾ за първия и ¼ за втория ответник. Ето защо за исковия период
клиенти на топлинна енергия и съответно задължени лица да заплащат стойността на
потребената в имота топлинна енергия при съотношението на квотите им в съсобственстта
(арг. от чл. 30 ЗС) са именно ответниците в качеството им на съсобственици на имота.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.
Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца "ТС" ЕАД и
ответниците в процесния период, като в отношенията между страните са приложими Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "ТС" ЕАД на клиенти в град
С.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
2
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало от ФДР, като това
обстоятелство не е спорно по делото и се установява от приложиените писмени
доказателства.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват
дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
С оглед твърденията на страните с приетия без възражения доклад по делото са
отделени на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване в производството обстоятелствата, касаещи реалната доставка на топлинна
енергия през процесния период и коректността на количественото и стойностното й
изчисление.
Ответниците не твърдят и не доказват плащане на претендираните задълженията
за процесния период.
Ето защо съдът намира, че размерът на дължимата се цена за доставената топлинна
енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. е този, посочен от ищеца с исковата
молба, а именно 885,28 лв., поради което предявеният иск е изцяло основателен.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
3
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
Размерът на дължимата такса дялово разпределение не се оспорва от ответниците,
поради което съдът намира, че и този иск за сумата от общо 13,90 лв. следва да се уважи
изцяло.
Върху двете главницата се дължи законна лихва от датата на подаване на исковата
молба – 11.08.2022 г. до окончателното изплащане.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че "ТС" начислява обезщетение за забава само за
задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане на стойността на потребената
топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава не е
обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на общите фактури
на интернетстраницата на ищцовото дружество.
С оглед на отделената за безспорна коректност на изчисленията на ищеца искът
за обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия е основателен за пълния
предявен размер от 202,07 лв.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в размер на 3,50 лв. за
периода 31.08.2019 г. – 27.07.2022 г. се явява изцяло неоснователна.
4
По разноските:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска.
Ищецът доказва, че е направил разноски в размер на 555 лв., в т.ч. юрисконсултско
възнаграждение определено от съда в размер на 100 лв., 50 лв. за държавна такса, 5 лв. за
такса за съдебно удостоверение и 400 лв. за възнаграждението на особения представител на
ответниците. От тях по съразмерност на ищеца се дължат за разноски 553,24 лв., които ще
се възложат в тежест на ответниците съразмерно на дела им в процесните задължения.
Ответниците не са сторили разноски, поради което такива не им се присъждат.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. О. К. с ЕГН ********** с адрес гр. С, ж.к „ХД“, №148, ет. 10, ап. 59
да заплати на "ТС" ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр. С, ул. "Я"
№ 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми:
сумата от 663,96 лв., главница – представляваща стойността на доставена топлинна енергия
за имот, находящ се в гр. С, на адрес бул. „П“ №32, вх. 1, ет. 5, ап. 14, аб. №91417 за периода
01.11.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 11.08.2022 г. до окончателното погасяване, както и сумата от 151,55
лева – обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия, начислено за периода от
15.09.2019 г. до 27.07.2022 г. и 10,43 лева за цена на извършената услуга по дялово
разпределение за периода от 01.07.2019г. до 01.04.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.08.2022 г. до
окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение, начислена за периода от 31.08.2019г. до 27.07.2022г. в размер на 2,63
лева.
ОСЪЖДА непълнолетния А. В. К. с ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на неговия баща В. О. К. с ЕГН ********** с адрес гр. С, ж.к „ХД“, №148, ет.
10, ап. 59 да заплати на "ТС" ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр.
С, ул. "Я" № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
следните суми: сумата от 221,32 лв., главница – представляваща стойността на доставена
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. С, на адрес бул. „П“ №32, вх. 1, ет. 5, ап. 14, аб.
№91417 за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 11.08.2022 г. до окончателното погасяване,
както и сумата от 50,52 лева – обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия,
начислено за периода от 15.09.2019 г. до 27.07.2022г. и 3,48 лева за цена на извършената
услуга по дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до 01.04.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
11.08.2022 г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 31.08.2019г. до
27.07.2022г. в размер на 0,88 лева.
ОСЪЖДА В. О. К. с ЕГН ********** с адрес гр. С, ж.к „ХД“, №148, ет. 10, ап. 59
да заплати на "ТС" ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр. С, ул. "Я"
23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски по съразмерност за производството
пред СРС в размер на 414,93 лева.
ОСЪЖДА А. В. К. с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на неговия
5
баща В. О. К. с ЕГН ********** с адрес гр. С, ж.к „ХД“, №148, ет. 10, ап. 59 да заплати на
"ТС" ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр. С, ул. "Я" 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски по съразмерност за производството пред СРС
в размер на 138,31 лева.
Решението е постановено при участието на „Б“ ООД като трето лице-помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Банкова сметка на „ТС” ЕАД, по която могат да бъдат внесени дължимите суми: IBAN
BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6