Решение по дело №546/2020 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 февруари 2021 г. (в сила от 1 февруари 2021 г.)
Съдия: Соня Димитрова Камарашка
Дело: 20207140700546
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

43/01.02.2021 г.

 

гр. Монтана

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

Председател: Огнян Евгениев

       Членове:  Соня Камарашка

   Бисерка Бойчева

 

при секретаря Александрина Александрова и с участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 546 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

 

Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение №291 от 07.08.2020 г. постановено по НАХД №945 по описа за 2019г. на Районен съд – Враца, с което е отменено издадено наказателно постановление № 1 от 05.09.2019г. издадено от кмета на Община – Враца. С наказателното постановление на „К*** -1” ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, квнартал „Г*** М*** “, ул.“С*** век“№* , вх.* , ет.* , ап.* представлявано от З.Б.К. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10 000лева /десет хиляди/, на основание чл.237, ал.2,т.2 от ЗУТ, за извършено административно нарушение по чл.163, ал.2,т.1 във вр. чл.154, ал.5 и чл.154, ал.2,т.5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Касационният жалбоподател кмета на Община – Враца, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Г*** С*** в касационната жалба навежда доводи за материална незаконосъобразност на решението на въззивния съд. Твърди, че административно наказващия орган е имал нужната компетентност да издаде оспореното НП, развивайки доводи за препращане на чл.237, ал.2,т.2 от ЗУТ към чл.224а, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, от своя страна към чл.224, ал.1, т.2  от ЗУТ, която препраща към чл.154, ал.2, т.5-8 от ЗУТ, която хипотеза е отразена в издадено НП. Излага и доводи по съществото на спора, като моли за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на издаденото НП.

Ответника по касационната жалба „К*** -1” ЕООД, ЕИК * чрез процесуалния си представител адвокат В*** Александрова, в писмен отговор и в с.з оспорва жалбата, като счита решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно отричайки наличието на касационните основания за неговата отмяна. Излага доводи в представени писмени бележки, като моли за потвърждаване решението на въззивния съд. Претендира разноски.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, правилно е приложен материалния закон, извършеното нарушение не е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

С Определение №15870 от 21.12.2020г. по адм. дело №13195/2020г. по описа на ВАС делото по касационна жалба на кмета на Община – Враца е изпратено за разглеждане в Административен съд – Монтана.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна по делото е установено, че касатора в качеството му на строител по силата на договор за строителство №С-127/17.05.2018г. сключен с Община Враца на строеж – „Спортна зала на С*** “Х*** Б*** “ гр.Враца, находяща се в УПИ I, кв.162, „ЦГЧ“ по плана на гр.Враца на 09.07.2019г. в гр.Враца е извършило строителство при съществени отклонения от одобрените на 24.07.2015г. инвестиционни проекти – неразделна част от разрешение за строеж №127/24.07.2015г. издадено от Главния архитект на Община Враца, изразяващо се в промяна на видът на плочата на трибуните, вместо предвидената по одобрения проект стъпаловидна плоча, същата е изпълнена права в долната си част, без наличието на одобрен от Главния архитект на Община Враца инвестиционен проект за допуснатото изменение и без издадена заповед за допълване на разрешението за строеж.

Наличието на съществено отклонение от одобрените на 24.07.2015г. инвестиционни проекти се установява от приетите съдебно – технически експертиза.

От приложените по делото доказателства се установява, както правилно е приел и въззивния съд, че на 06.06.2019г. е издаден Акт образец 7 на л.281 от делото с който компетентните длъжностни лица са приели извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция – плочи и трибуни, които отговарят на работните проекти, като са разрешили и полагането на бетон. С Акт образец 12 от 06.06.2019г. са установени всички видове СМР подлежащи на закриване.

Настоящия състав възприема правните изводи на въззивния съд за липса на компетентност на кмета на Община Враца в качеството му на административно наказващ орган да издаде оспореното НП при посоченото нарушение по чл.163, ал.2,т.1 от ЗУТ

Според чл. 239, ал.1, т.2 и т.6 от ЗУТ наказателните постановления се издават:

от началника на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощени от него длъжностни лица - за нарушения на разпоредбите по устройство на територията (проектиране, строителство, недопускане и отстраняване на незаконно строителство и качество на строителните материали и други);

от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице - в предвидените от закона случаи.

Посочената нормативна уредба налага извод за ограничено право и задължение на кмета на общината да санкционира до "предвидените от закона случаи ", а тези случаи са лимитативно изброените в чл. 237, ал.2 от ЗУТ. Субекти на адм. нарушения по тази административнонаказателна разпоредба са извършител, възложител или строител на незаконен строеж от четвърта до шеста категория; извършител, възложител, строител или лице, упражняващо строителен надзор на строеж по чл. 224а, ал. 1 и 2; извършител, възложител или строител, продължил да изпълнява строителни и монтажни работи на строеж, спрян със заповед по чл. 224а, ал. 1 и 5; лице, което ползва строеж от четвърта и пета категория, без това да е разрешено по установения законов ред; доставчик на електрическа или топлинна енергия, вода или газ, неизпълнил разпореждане по чл. 57а, ал. 6, или по чл. 224а, ал. 3 или по чл. 178, ал. 6; собственик на строеж или поземлен имот, неизпълнил заповед по чл. 195, ал. 5 и създал непосредствена опасност за здравето и живота на други лица; лице, което е допуснало да бъде поставен върху негов имот или е поставило преместваем обект или рекламен елемент в противоречие с изискванията на наредбата по чл. 56, ал. 2. Настоящият случай не осъществява нито една от посочените хипотези.

Недопустимо е разширително тълкуване на правни норми, които имат за предмет на регулиране администравнонаказателната отговорност на правните субекти като вид юридическа отговорност по аргумент на чл. 46, ал.3 от ЗНА .

Нормативното решение да бъде ограничена компетентността на кмета на общината да налага санкции в определени случаи, а началникът на ДНСК да разполага с компетентност в останалите такива се основава на идеята, че органите на ДНСК са специализираната държавна администрация, осъществяваща националния строителен контрол и поради тази причина именно тези органи установяват други нарушения по ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му за всички категории строежи, освен изрично изброените / чл. 222, ал.2, т.7 от ЗУТ/, а за констатираните такива нарушения за всички категории строежи съгласно чл. 222, ал.1, т.15 от ЗУТ адм. наказания и санкции се налагат от началника на ДНСК или упълномощено от него лице.

По изложените фактически данни на ответника е вменено административно нарушение по чл. 163, ал.2, т.1 от ЗУТ, а именно изпълнение на строежа при съществени отклонения от одобрените инвестиционни проекти – неразделна част от разрешение за строеж №127/24.07.2015г. издадено от Главния архитект на Община Враца, изразяващо се в промяна на видът на плочата на трибуните, вместо предвидената по одобрения проект стъпаловидна плоча, същата е изпълнена права в долната си част. Инвестиционният проект е основание за издаването на разрешение за строеж предвид чл. 142 от ЗУТ и поради функцията си е част от строителните книжа.

Тези данни за неспазване на чл. 163, ал.2, т.1 от ЗУТ следва да бъдат съотнесени към санкционната разпоредба на чл. 237, ал.1, т.15 от ЗУТ според който се наказва с имуществена санкция от 5000 лв. до 30 000 лв. строител на строеж, неизпълнил задължение по чл. 163, ал.2, т. 1-5 от ЗУТ, каквото админинстративно обвинение е посочено от административно наказващия орган.

Твърденията на касатора не се възприемат от настоящия състав, тъй като препращащата разпоредба към чл.224а, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, за която се твърди, че е приложена се намира в Глава 21 „Недопускане и отстраняване на незаконно строителство“, и макар на свои ред същата да препраща към чл.154, ал.2,т.5-8 от ЗУТ, то липса такова препращане към вмененото нарушение по чл. 163, ал.2, т.1 от ЗУТ, за което законодателя изрично е посочил съответна санкционна разпоредба и е определил компетентния орган за това в чл.237, ал.1,т.15 от ЗУТ.

Предвид изложеното Решението на Районен съд - Враца следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон.

С оглед очерталия се изход на делото, макар от страна на ответника да е заявено искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция, то същото се явява неоснователно тъй като по делото липсват представени каквито и да са доказателства както за договарянето му, така и за неговото заплащане, видно от приложеното пълномощно касаещо единствено процесуално представителство.

 

По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 и ал.5 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

 

                                                                       Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №291 от 07.08.2020 г. постановено по НАХД №945 по описа за 2019г. на Районен съд – Враца.

 

ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски в поза на „К*** -1” ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление *** представлявано от З.Б.К., като неоснователно.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: