РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна, ………………... 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, Трети състав, в
открито съдебно заседание на втори ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1214 по описа на Административен съд – гр. Варна за
2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по
пътищата.
Образувано е по жалба от К.Ж.В. ***, ЕГН **********, срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-0324-000127/27.05.2021 г.
на младши автоконтрольор в РУ Провадия при Областна дирекция на Министерството
на вътрешните работи – Варна, с която на основание чл. 171, т. 2а от Закона за
движението по пътищата е прекратена регистрацията на пътно превозно средство лек
автомобил Ауди А6 с рег. № В **** ВА, собственост на В..
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, издадена в нарушение
на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.
По-конкретно жалбоподателката твърди, че заповедта е издадена на основание чл.
171, т. 2а от ЗДвП, която разпоредба съдържа две хипотези – б. „а” и б. „б”,
като административният орган не е посочил кой именно фактически състав е
осъществен. Посочва, че с издадения АУАН серия GA № 377726/27.05.2021 г. на В. е вменено нарушение по чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП, при което заповедта за налагане на ПАМ е следвало да бъде по реда на чл.
171, т. 2а, б. „б” от ЗДвП. Навежда доводи, че административният орган
неправилно е квалифицирал нарушението, с което се нарушава правото на защита на
лицето, защото не знае срещу какво да се защитава. Твърди, че в заповедта не са
изложени мотиви за налагане на мярката в максимален размер, поради което съдът
е възпрепятстван да извърши проверка за законосъобразност на акта. Посочва, че
актосъставителят не е връчил екземпляр от талона за медицинско изследване, с
което е нарушена разпоредбата на чл. 6 от Наредбата за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, което е
съществено процесуално нарушение. Като допълнителен довод за допуснато
съществено процесуално нарушение, жалбоподателката се позовава на разпоредбата
на чл. 6, ал. 4 от посочената наредба, според
която в талона по чл. 3, ал. 2 се отразява изборът на лицето установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор
или с медицинско или химическо лабораторно изследване. Навежда доводи, че не е
доказано при установяване на нарушението, автомобилът да е бил управляван. Иска
отмяна на заповедта. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Ответникът в производството, младши автоконтрольор в РУ – Провадия при ОД
на МВР – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага
съображения, че предвид множеството нарушения, установени от приложената
справка за нарушителя, е обосновано налагане на мярката в максимален размер. Счита
заповедта за правилна и законосъобразна и моли същата да бъде потвърдена. Претендира
в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата
основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от
лице с правен интерес от обжалването, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване е Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0324-000127/27.05.2021 г. на младши автоконтрольор в
РУ Провадия при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна.
Съгласно мотивите на обжалваната заповед,
на 27.05.2021 г. срещу В. е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение за това, че на същата дата около 14.40 ч в гр. Провадия,
по ул. „Христо Ботев” до дом № 8, е управлявала собствения си лек автомобил Ауди
А6 с рег. № В **** ВА под въздействието на наркотични вещества или техни
аналози – Канабис 25, Амфетамин, Метамфетамин, установено с техническо средство
Drager Drug Test 5000 с фабр. № AR14F-0094. Посочено е, че на водача е бил издаден талон за медицинско изследване
№0069373/27.05.2021 г. Тези обстоятелства административният орган е приел като
достатъчни предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по
чл. 171, т. 2а от Закона за движението по пътищата, поради което на това
основание е прекратил регистрацията на описаното ППС за срок от 12 месеца.
Към административната преписка са
представени акт за установяване на административно нарушение от 27.05.2021 г.,
съставен срещу В. за три нарушения по ЗДвП, сред които и по чл. 5, ал. 3, т. 1,
пр. 2 от ЗДвП, Талон за изследване от 27.05.2021 г., Протокол за извържване на
проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, Протокол от
27.05.2021 г. за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, Докладна
записка от мл. инспектор С. И. Р., както и заповед относно компетентността на
административния орган. В хода на производството от страна на административния
орган са представени допълнително справка за нарушител/водач и промяна на месечен
график за месец май 2021 г. на Директора на ОД на МВР – Варна. От страна на
жалбоподателя доказателства не са представени.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по
делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.
168 от АПК, съдът приема следното:
Като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК,
заповедта следва да отговаря на изискванията на законосъобразност по кодекса –
да е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и
процедура, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с
целта на закона.
Съдът намира, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган – младши автоконтрольор в районно
управление Провадия при ОД на МВР – Варна, на когото съгласно т. 2.4 от Заповед № 365з-2747/20.07.2017 г. е възложено издаване на заповеди за налагане на
принудителни административни мерки по цитирания текст от ЗДвП и който е
действал в рамките на определения му график.
Обжалваният акт отговаря на изискванията за писмена форма и съдържа
фактическите и правните основания за издаването си в достатъчно подробен вид,
позволяващ съдебен контрол. Не се установяват съществени нарушения на административно-производствените
норми при издаване на акта. Актът е издаден едновременно с
установяването на административното нарушение в момента на извършването му и е
обоснован с неговото прекратяване, за да се осигурят животът и здравето на
хората.
Твърденията за материална незаконосъобразност
на обжалваната заповед също са неоснователни. Правното основание за налагане на обжалваната принудителна административна
мярка е чл. 171, т. 2а от ЗДвП, която предвижда две хипотези: б. „а“, съгласно която се
налага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от 6
месеца до една година на собственик,
който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач или не притежава
свидетелство за правоуправление за категорията, към която спада управляваното
от него МПС, и б. „б“, съгласно която се налага принудителна административна
мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство“ за срок от 6 месеца до една година на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство
и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
В конкретния случай между
страните по делото не е спорно обстоятелството, че жалбоподателката е
собственик на посоченото в АУАН и обжалваната заповед моторно превозно средство
л. а. Марка „Ауди” А6, с рег. № В **** ВА.
В оспорената заповед, с която е наложена
ПАМ, не е посочена правната квалификация на осъществения от В. фактически
състав – б. „а” или б. „б” на чл.171, т.2а от ЗДвП. Независимо
от това, административният орган е описал подробно фактическата обстановка, а от
приложените с административната преписка доказателства безспорно се установява,
че нарушението е по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. Доколкото защитата си
лицата организират в съответствие с фактическите твърдения на административния
орган, съдът приема, че от описателната част В. е могла да разбере за какво е
наложена принудителната административна мярка и е упражнила адекватно и в срок правото
си на жалба, поради което не е било нарушено правото й на защита.
От доказателствата, събрани в
производството, безспорно се установява изпълнението на предпоставките по чл.
171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. В., в качеството си на собственик е управлявала
описаното моторно превозно средство след като е употребила наркотични вещества
или техни аналози, което е констатирано след изследване на дадена от нея проба
с техническо средство.
Неоснователно е възражението в жалбата, че
на В. не е бил връчен екземпляр от талона за медицинско изследване, с което
административният орган е допуснал нарушение на
административно-производствените правила, и по-конкретно чл. 6 от Наредбата.
Според чл. 3, ал. 2 от ЗДвП при съставянето на акт за установяване на
административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и
талон за изследване по образец съгласно приложение № 1. Чл. 6, ал. 1, изр.
1 от ЗДвП посочва, че талонът по чл. 3, ал. 2 се попълва в три
екземпляра, като първият се предоставя на водача или се изпраща до лечебното
заведение, в което е настанен, вторият се прилага към акта, съответно
протокола, а третият остава за отчет. Както се установява от свидетелските
показания на служителя на РУ Провадия, спрял за проверка В., тя е била отведена
със служебния автомобил за изследване за употреба на наркотични вещества или
техни аналози в Център за спешна медицинска помощ в гр. Провадия, поради което
обосновано може да се приеме, че екземплярът, който е бил за В., е бил
представен в медицинския център. В Протокола за медицинско изследване от
27.05.2021 г., жалбоподателката собственоръчно е отразила, че отказва да се
подложи на изследване, като приема показанията на апарата. В съответствие с чл.
6, ал. 1, изр. 2 от Наредбата, върху екземпляра от преписката на Талона за
изследване е поставен стикер по чл. 3, ал. 3 от ЗДвП, поради което не е
налице нарушение на административно-производствените правила при издаване на
оспорената заповед.
Твърденията в жалбата, че В. не е била
спряна в момент на управление на превозното средство, са недоказани. Обратно,
от показанията на разпитания пред съда свидетел К. К. , се установява, че тя е
била възприета от служителите в автопатрула да управлява лекия автомобил,
последвали са я със служебния автомобил и са я спрели на ********. Ето защо
съдът приема за безспорно доказани обстоятелствата, предвидени в хипотезата на
правната норма, а именно, че К.В. има качеството собственик на превозното
средство и го е управлявала след употреба на наркотични вещества или техни
аналози. Това прави обосновани и законосъобразни изводите на административния
орган, довели до налагане на обжалваната мярка.
В оспорената заповед няма изрични мотиви
за определяне на максималната продължителност на принудителната мярка. Въпреки
това, от доказателствата по делото – Справка за нарушител/водач на л. 21-25 от
делото, се установява, че срещу В. са съставени 10 наказателни постановления, от
които 9 са влезли в законна сила, 17 фиша и 4 заповеди за принудителни
административни мерки, всички за нарушение на ЗДвП, като повечето нарушения са
извършени през периода 2018 г. – 2020 г. Множеството извършени нарушения на
ЗДвП показва, че В. не само не съобразява своето поведение със закона, а и
системно го нарушава. Допълнителен довод в тази насока е фактът, че проверката
с техническо средство е показала, че жалбоподателката е употребила три различни
вида наркотик – Канабис 25, амфетамин и метамфетамин, което значително намалява
възможностите за адекватни реакции и възприемане на различни ситуации при
шофиране. Всички тези обстоятелства показват, че тежестта на нарушението е
особено висока, сравнена с обичайните случаи на нарушения от същия вид. Срокът,
за който е приложена мярката, е в рамките на законоустановения такъв по чл. 171, т. 2а, б. ”б” от ЗДвП. Доколкото
мотивите за налагане на мярката с максимална продължителност могат да бъдат
изведени от събраните в административното производство доказателства, съдът
приема, че не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила и не е препятстван съдебният контрол за законосъобразност на акта.
Не се твърди и не се установява и
противоречие на мярката с целта на закона. Собственик на превозно средство,
който го управлява след употреба на наркотични вещества или техни аналози, създава
опасност за живота и здравето на останалите участници в движението, поради
което прекратяването на регистрацията на превозното средство изпълнява
посочената в чл. 171 от ЗДвП цел за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата. Що се отнася до срока на мярката, определен в максималния
предвиден в нормата размер, съдът приема, че с оглед на обстоятелствата,
установени от справката за извършител/водач и от проверката с техническо
средство, описани по-горе, административният орган е упражнил правилно, в
пределите на предоставената му оперативна самостоятелност и в съответствие с
целта на закона правомощията си да определи срока на мярката.
По гореизложените съображения съдът
намира, че обжалваната заповед е обоснована и законосъобразна, поради което
жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.
При този изход от производството и предвид
направеното искане, в полза на областната дирекция следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение
в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК и
чл. 144 от АПК, или 100 лева.
По гореизложените съображения и на основание чл. 172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Ж.В. ***, ЕГН **********, срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0324-000127/27.05.2021 г. на младши
автоконтрольор в РУ – Провадия към Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи – Варна.
ОСЪЖДА К.Ж.В. ***, ЕГН **********,
да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи –
Варна сумата 100 (Сто) лева.
Съгласно чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по
пътищата решението не подлежи на обжалване.
Съдия: