№ 98
гр. Варна, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20213000500385 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на Д. Й. Й. и Ж. Ж. Й. и
двамата от гр. Варна, представлявани от общия си процесуален представител адв. Н. Т.,
срещу решение № 260028/11.03.2021г., поправено с решение № 260065/18.06.21г.,
постановени по гражданско дело № 1486 по описа за 2017г. на Окръжен съд – Варна, с което
е уважен предявеният против въззивниците /последните в качеството им на ответници,
подпомагани от третите лица-помагачи ИВ. Д. Д. и КР. ОЛ. Г./ ревандикационен иск с
правно основание чл. 108 от ЗС за приемане за установено по отношение на тях, че ищецът
ИВ. С. П. от гр. Варна е собственик на апартамент № 114 в гр. Варна, бул. „Хр. Ботев“, №
18, вх. 5, ет. 4, като придобит чрез получаването му като обезщетение срещу отчужден негов
собствен имот за мероприятие по ЗТСУ, за което е съставен НА № 39, т. VІІ, дело №
3451/1995г. на нотариус при ВРС, и ответниците са осъдени да му предадат владението
върху описания имот. Поддържа се, че чрез съдебния акт е постигнат резултат, при който
ищецът и лицата, на които същият е предоставил пълномощно за разпореждане с имота, са
извлекли за него и за себе си имотна облага, а сега ищецът се облагодетелства от
собственото си противоправно поведение, получавайки обратно владението на имота, но без
да върне на третите добросъвестни лица получените от него и от упълномощените лица
парични суми. Счита се, че съдебният акт е постановен при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила /изразяващо се в липсата на мотиви относно приложимостта
на нормата на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД и при съобразяване нормата на чл. 114, ал. 3 от ЗС/, довели
1
до неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка се развива тезата, че ако е
налице абсолютна симулация на едностранното волеизявление /по който въпрос в
настоящия случай е налице сила на пресъдено нещо, обвързваща главните страни по
настоящото дело/, то след като никой не може да черпи права от собственото си
противоправно поведение, единствената защита за третите добросъвестни лица са именно
правните норми, уреждащи последиците от поредността на вписванията на съответните
сделки и искови молби, касаещи същия недвижим имот. Излага се, че императивната норма
на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД в случая защитава ответниците, тъй като същите са придобили
собствеността върху имота добросъвестно чрез правна сделка от 18.03.16г., а исковата молба
за разкриване на симулацията на упълномощителната сделка от 04.10.11г., послужила за
извършване на първата разпоредителна сделка с имота от 07.10.11г., е подадена на 24.10.16г.
и вписана СВ-Варна по-късно. Поради това разрешението по настоящото дело следва да е в
смисъл, че ответниците запазват правото си на собственост върху придобития имот на осн.
чл. 17, ал. 2 от ЗЗД и чл. 114 от ЗС, тъй като придобиването е станало от последващ
приобретател след предходно абсолютно симулативно волеизявление на собственика, но
преди предявяване на иска за установяване на симулативността. Цитирана е многобройна
съдебна практика на ВКС по приложението на цитираните правни норми в подкрепа на
поддържаната теза. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на ревандикационния
иск.
В предвидения срок е депозиран писмен отговор от ИВ. С. П., действащ със
съгласието на попечителя си С. ИВ. П., чрез адв. Г. М. от АК-Варна, с който същата е
оспорена като неоснователна. Счита се, че в обжалвания съдебен акт е налице макар и
кратък, но изчерпателен мотив за неприлагането от съда на нормата на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД –
прието е, че същата е неотносима към конкретния случай, тъй като ответниците не са
придобили права от приобретател по привидна сделка. За нищожно като абсолютно
симулативно е обявено с влязъл в сила съдебен акт единствено пълномощното, дадено от
ищеца за разпореждане с имота му, а не и която и да е последвала разпоредителна сделка.
Първата по ред разпоредителна сделка е недействителна на осн. чл. 42 от ЗЗД, а следващите
са действителни такива, но не прехвърлят права. Поддържа се още, че ответниците не са
добросъвестни лица, тъй като са придобили имота от подпомагащите ги лица, които пък са
се легитимирали като собственици на имота по силата на договор за замяна от 18.12.12г., по
който на тях са им прехвърлили собствеността върху общо 480 недвижими имота в различни
райони на страната на обща стойност по данъчна оценка от 558 885.61 лв. в замяна на
предоставена собственост върху 4 ниви на обща стойност от 11 458.43 лв., без да се дължи
уравняване на стойността. Това е било установимо при обикновена проверка в имотния
регистър. Отделно от това пък договорите са били предхождани от множество
преупълномощавания само в рамките на 2 дни, а отделно пък първите договори са били
сключвани в рамките само на 2 месеца. Изтъква се и факта, че платената от ответниците
цена е твърде ниска в сравнение с платената преди това от предходни приобретатели на
имота цена. Поради това се счита, че ответниците са рискували съзнателно, закупувайки
имота за тази ниска цена, което сочи на тяхната недобросъвестност. Съвсем отделно се
2
поддържа, че несвоевременно е било релевирано самото възражение на ответниците за
придобиване и запазване на права върху имота при наличието на хипотезата на чл. 17, ал. 2
от ЗЗД. Оспорва се и твърдението, че ищецът е изразил съгласието си за продажба на имота
чрез даденото пълномощно, тъй като той не е имал намерение за обвързване. За ново се
счита и възражението на ответниците, че пълномощното от 04.10.11г. е валидно, тъй като
ако не е било такова, то и същият е нямало да бъде ощетен чрез престъплението „измама“, за
което е налице влязла в сила присъда. Отново са изложени твърдения относно наличието на
други основания за нищожност и недействителност на първата разпоредителна сделка с
процесния имот, извън посоченото като първо такова по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД – нищожност
поради липса на съгласие на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, нищожност поради накърнение
на добрите нрави /предвид очевидната нееквивалентност на престациите, съпоставено с
действителната цена на имота, както и поради злоупотреба с доверието на самотен и
възрастен човек/; недействителност като извършена от пълномощник във вреда на
представлявания /предвид занижената продажна цена и уговорката същата да се плати след
подписване на нотариалния акт/. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение,
ведно с присъждане в полза на адв. Г. М. на адвокатско възнаграждение за оказаната на
въззиваемия безплатна правна помощ като материално затруднено лице, на осн. чл. 38, ал. 2
от ЗАдв. в размер на 2 666.46 лв.
В с.з. становищата, изразени във въззивната жалба и в отговора й, се поддържат чрез
процесуалните представители на главните страни. Отделно въззивникът Й. допълва, че
ищецът е знаел за закупуването на апартамента му от него и за предприетите от ответника
ремонти в жилището, което според него доказва, че И.П. е участвал в самата измамна схема
и дори е получил 2 000 евро и е очаквал да получи още пари. Твърди, че той е бил
добросъвестен купувач и не е знаел какво се е случвало със собствеността на имота преди
неговата сделка, поради което следва да запази правата си.
Третите лица-помагачи ИВ. Д. Д. и КР. ОЛ. Г. не изразяват становище по настоящото
дело.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страни с правен интерес от обжалването на
обжалваем съдебен акт, същата е редовна и са налице доказателства за надлежна
представителна власт, поради което и въззивният съд дължи произнасяне по съществото на
делото.
За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното:
Исковото производство е образувано на 24.10.16г. въз основа на подадената искова
молба от ИВ. С. П. чрез адв. Г. М. (тъй като ищецът е бил поставен под ограничено
запрещение с влязло в сила на 04.11.14г. решение по гр.д. № 3450/13г. на ВОС – л. 129-131
от гр.д. № 2328/16г. на ВОС, исковата молба и пълномощното в полза на адв. Г. М. са
приподписани от назначения на ищеца попечител – неговият син С. ИВ. П. – л. 12 и л. 70 от
делото на ВРС, л. 60 от гр.д. № 2328/16г. на ВОС) против Е.К.К. и Д. Й. Й., по която е било
образувано гр.д. № 12954/16г. на ВРС, ХХV с-в, с предявени искове: за прогласяване
нищожността на пълномощно с рег. № 4422 и 4423/04.10.2011г. на нотариус В. П., рег. №
3
205 на НК, гр. Варна, с което е била упълномощена ответницата да продаде собствения му
недвижим имот, представляващ апартамент № 114 в гр. Варна, бул. „Хр. Ботев“ 18, вх. 5, ет.
4 (поради липса на съгласие, поради нарушаване на добрите нрави); евентуално за
унищожаване на посочената упълномощителна сделка като сключена при измама на
упълномощителя; за приемане за установено по отношение на ответника Й. (като
последен приобретател на апартамента въз основа на договор за покупко-продажба от
18.03.16г., тъй като преди този договор са били сключени договори за продажбата на
апартамента на 07.10.11г. и 09.12.11г., както и договор за замяната му от 18.12.12г.), който
ответник владее имота, че ищецът е негов собственик въз основа на придобиването му
като обезщетение срещу отчужден негов недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ, за което
е съставен НА № 39, т. VІІ, дело № 3495/1995г. на нотариус при ВРС, както и за осъждането
на ответника да предаде владението върху имота, тъй като сключеният на 07.10.2011г.
първи договор за продажба на процесния апартамент, оформен с НА № 67, т. ІІІ, рег. №
8932, дело № 3373/11г. на нотариус Св. Д., рег. № 363, гр. Варна, чрез използване на
нищожното/унищожаемо пълномощно, е нищожен (поради липса на съгласие, поради
нарушаване на добрите нрави), евентуално – недействителен по отношение на ищеца, тъй
като е извършен от представител без представителна власт и не е потвърден от мнимо
представлявания, както и като сключен от пълномощника във вреда на представлявания, на
осн. чл. 108 от ЗС. С молба от 17.11.16г. ревандикационният иск е бил насочен и против
съпругата на ответника Й. – Ж. Ж. Й., тъй като към 18.03.16г. двамата са били в граждански
брак, сключен на 16.09.15г. /така и от удостоверението на л. 81 от делото на ВРС/.
С оглед на цената на исковете делото е било изпратено по подсъдност на ВОС,
където е било образувано гр.д. № 2328/16г. Исковата молба по делото е била вписана в СВ-
Варна на 22.12.16г. /л. 17 от цитираното дело на ВОС/.
В подадения от ответниците Й.и отговор на исковата молба от 08.03.17г. същите са
оспорили исковете за нищожност, евентуално за унищожаване на процесната
упълномощителна сделка от 04.10.11г. Отправили са искане да бъдат конституирани като
трети лица-помагачи на ответницата Кирова, тъй като имат правен интерес предявените
против същата искове за недействителност на упълномощителната сделка да бъдат
отхвърлени. Оспорили са основателността на предявения против тях ревандикационен иск,
тъй като считат себе си за собственици въз основа на договора за покупка от 18.03.16г.,
поддържайки, че и всички предходни договори на техните праводатели са действителни. Не
оспорват факта, че владеят процесния апартамент. Релевирали са евентуално възражение за
придобиването на собствеността върху процесния имот чрез придобивна давност, вкл. и чрез
присъединяване на владението на всеки един предходен праводател. Посочено е в тази
връзка, че владението на ответниците е добросъвестно, каквото е било и това на техните
преки праводатели /предвид действието на презумпцията на чл. 70, ал. 2 от ЗС/, и поради
изтичането на 5 годишен срок, считано от 07.10.11г. до края на 2016г., правото на
собственост е придобито на оригинерно основание, тъй като владението е било смутено
едва с подаването на исковата молба. С исковата молба е било отправено и искане за
4
привличане като трети лица-помагачи на страната на ответниците на техните продавачи по
договора от 18.03.16г. – ИВ. Д. Д. и КР. ОЛ. Г..
С определение от 13.04.17г. ответниците Й.и са конститутирани като трети лица-
помагачи на ответницата Кирова по исковете за прогласяване нищожността на
упълномощителната сделка от 04.10.11г., евентуално за нейното унищожаване, на
посочените правни основания. С молба от 23.06.17г. ищецът е уточнил, че исковете за
нищожност, евентуално унищожаване на упълномощителната сделка са насочени против
ответницата Е.К.К., а ревандикационният иск – против ответниците Й.и.
С определение от 30.06.17г. по гр.д. № 2328/16г. на ВОС съдът е разделил
производството по исковете, имащи за предмет нищожността, евентуално унищожаването
на посоченото пълномощно, от производството по ревандикационния иск /л. 113-114 от
гр.д. № 2328/16г./. По последния е било образувано първоинстанционното гр.д. № 1486/17г.
на ВОС, което с определение № 1833/07.07.17г. е било спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от
ГПК до приключването с влязъл в сила съдебен акт на гр.д. № 2328/16г. на ВОС /л. 66 от
гр.д. № 1486/17г./. Такъв акт е налице с постановяването на решение № 100/27.06.19г. по
гр.д. № 4179/18г. на ВКС, ІІІ г.о., с което след отмяната на въззивното решение по в.гр.д.
№ 229/18г. на ВАпС (с последното е бил осъществен инстанционен контрол на
постановеното на 30.01.18г. решение, поправено с решение от 16.04.18г. по гр.д. №
2328/16г. на ВОС) е постановено ново такова, с което е прогласена нищожността на
пълномощно рег. № 4422 и 4423, т. 2, акт. № 191/04.10.11г. на нотариус В. П., рег. № 205 на
НК – Варна, с което ИВ. С. П. е упълномощил Е.К.К. да продаде ап. 114, вх. 5 в гр. Варна,
бул. „Хр. Ботев“, № 18, заедно с избено помещение № 11 и съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж, на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД – поради
абсолютна симулация на упълномощителната сделка. Решението е постановено при
участието на Д. Й. Й. и Ж. Ж. Й. като трети лица помагачи на ответницата Кирова.
С определение от 05.08.19г. производството по гр.д. № 1486/17г. на ВОС е било
възобновено, а с определение от 14.04.20г. като трети лица-помагачи на ответниците Й.и са
били конституирани ИВ. Д. Д. и КР. ОЛ. Г..
Страните не спорят по твърдяните от ищеца още в исковата молба факти, които се
установяват и от представените по делото писмени доказателства относно извършените
сделки, а именно:
Видно от НА № 39, т. VІІ, дело № 3451/31.03.1995г. на нотариус при ВРС, че в полза
на ищеца е признато придобиването на правото на собственост върху жилище № 114 на 4
етаж в жилищната сграда, построена в гр. Варна, бул. „Хр. Ботев“, № 18, вх. 5, ведно с
прилежащо избено помощение № 11 и съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху терена, като обезщетение срещу отчужден негов
имот за мероприятие по ЗТСУ /л. 13 от делото на ВРС/.
С пълномощно рег. № 4422 и 4423, т. 1, акт. № 191/ 04.10.11г. на нотариус В. П., рег.
№ 205 на НК – Варна, ИВ. С. П. е упълномощил Е.К.К. да продаде описания по-горе
5
апартамент, при цена и условия, каквито договори и на купувач по нейна преценка, като
получи продажната цена в брой или по банков път /л. 16 от делото на ВРС/. С пълномощно с
рег. № 3957 и № 3958/04.10.11г. на нотариус Д. В., рег. № 480 на НК-Варна, Е.К.К. е
преупълномощила К.И.И. с всички права, дадени й по горното пълномощно /л. 18 от делото
на ВРС/. С пълномощно с рег. № 8794 и № 8795/ 05.10.11г. на нотариус Св. Д., рег. № 363 на
НК-Варна, К.И.И. е преупълномощила Л.Н.П. с всички права, дадени й по горното
преупълномощаване /л. 19 от делото на ВРС/.
Видно от НА № 67, т. ІІІ, рег. № 8932, дело № 373/07.10.2011г. на нотариус Св. Д.,
рег. № 363 на НК, гр. Варна, че ИВ. С. П., представляван въз основа на горното пълномощно
и преупълномощителни сделки от Л. Н. П., е продал на Я.О. Г. собствеността върху
описания по-горе апартамент за сумата от 76 476 лв. /при данъчна оценка от 76 475.80 лв./.
На свой ред, с НА № 31, т. ІІ, рег. № 10989, дело № 463/ 09.12.2011г. на нотариус Св. Д., рег.
№ 363 на НК, гр. Варна, Я.О. Г. е продала собствеността върху процесния апартамент на
„Екотекника“ ЕООД, гр. София, за сумата от 70 000 евро. Купувачът„Екотекника“ ЕООД,
гр. София е заменил собствеността върху общо 480 свои недвижими имота (измежду които е
и тази върху процесния апартамент), всички с обща данъчна оценка от 558 885.61 лв., срещу
придобиване на правото на собственост от съконтрагентите си ИВ. Д. Д. и К.О. Д.а върху
общо 4 недвижими имота, всички с обща данъчна оценка от 11 558.43 лв. - НА № 143, т. ІІ,
рег. № 5991, дело № 265/ 18.12.2012г. на нотариус Ив. Обретенова, рег. № 561 на НК, гр.
Варна. На 18.03.16г. с НА № 80, т. ІІ, рег. № 2212, дело № 212 на нотариус Кр. К., рег. № 513
на НК, гр. Варна, ИВ. Д. Д. и К.О. Д.а са продали на ответника Д. Й. Й. собствеността върху
процесния апартамент срещу цена от 71 300 лв. /при данъчна оценка от 71 215.20 лв./ (л. 20-
69 от делото на ВРС).
С влязла на 22.06.2016 г. в законна сила присъда № 436/26.11.2015 г. по НОХД №
79/2015 г. по описа на ВРС, ХХХVІІІ с-в Е.К.К. (заедно с К.И.И.), е била призната за
виновна в извършване на престъпление по чл. 211, вр. чл. 210, ал.1 т.2 и т.3, пр. 2, вр. чл.
209, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК , за това че през периода от началото на м. 09.2011 г. до
18.11.2011 г. в гр. Варна, с цел да набави за себе си и за К.И.И. имотна облага, възбудила и
поддържала заблуждение у И.С. П., относно възможността да продаде собствените му
имоти, находящи се в гр. Варна, бул. „Христо Ботев“ № 18, 5 вх. 5, ап. 114; в гр.Варна, ул.
„Цар Асен „ № 24 /офис/, и гр.Варна, ул. „Нидерле“ № 2 /магазин/, „фиктивно“, след което
собствеността да му бъде прехвърлена обратно и да получи възнаграждение за тази
„услуга“, като с това му причинила имотна вреда в размер на 218 120 лева.
С протоколно определение от 17.12.20г. по първоинстанционното дело е било прието
за безспорно и ненуждаещо се между страните, че от 18.03.16г. ответниците упражняват
фактическа власт върху процесния апартамент.
Въз основа на горните факти се налагат следните правни изводи:
Констативният нотариален акт за придобиването от ищеца на правото на собственост
върху процесния апартамент № 114 на 4 етаж в жилищната сграда, построена в гр. Варна,
бул. „Хр. Ботев“, № 18, вх. 5, ведно с прилежащо избено помощение № 11 и съответните
6
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, като
обезщетение срещу отчужден негов имот за мероприятие по ЗТСУ, не е оспорен от
ответниците по настоящото дело (процесуално действие, което не е лишено от правен
интерес, предвид релевираното възражение за придобиването от тях на собствеността и на
оригинерно придобивно основание). Поради това и по делото не са ангажирани
доказателства, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик на процесния
апартамент. Поради това и обвързващото и легитимиращо действие на констативния
нотариален акт /ТР № 11/2012г., постановено на 21.03.13г. от ОСГК на ВКС/ не е
отпаднало.
Главните страни по настоящото дело – ищецът и ответниците, са обвързани от силата
на пресъдено нещо, формирана с решението по гр.д. № гр.д. № 2328/16г. на ВОС, че
пълномощно рег. № 4422 и 4423, т. 2, акт. № 191/04.10.11г. на нотариус В. П., рег. № 205 на
НК – Варна, с което ИВ. С. П. е упълномощил Е.К.К. да продаде процесния апартамент, е
нищожно на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД – поради абсолютна симулация на
упълномощителната сделка. Поради това и сключеният договор за покупко-продажба на
процесния апартамент, оформен с НА № 67, т. ІІІ, рег. № 8932, дело № 373/07.10.2011г. на
нотариус Св. Д., рег. № 363 на НК, гр. Варна, основан на удостоверена чрез нищожното
пълномощно представителна власт на представителя на продавача по сделката, се явява
такъв, сключен без представителна власт и съобразно разясненията, дадени с т. 2 от ТР №
5/2014г., постановено на 12.12.16г. от ОСГТК, е в състояние на висяща недействителност и
не поражда целените с него правни последици. Позоваването в случая на
недействителността на договора, с което се изключва възможността за неговото
потвърждаване, е станало с предявяването на исковата молба на 24.10.16г., по която е било
образувано гр.д. № 12954/16г. на ВРС.
Поради това и макар ищецът да е навел с исковата молба и поддържал и чрез
становището си от 16.12.20г., че първата разпоредителна сделка от 07.10.11г. е нищожна на
други основания /в исковата молба – поради липса на съгласие и накърняване на добрите
нрави, а в становището – поради абсолютна симулация и нарушаване на добрите нрави/ и
недействителна поради това, че пълномощникът се е договарял за цената във вреда на
представлявания, то предвид наличието на позоваване на недействителността в хипотезата
на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД и предвид предприетата защита от ответниците след влизането в сила
на решението за прогласяване на нищожността на пълномощното /за наличие на хипотезата
на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД, евентуално за придобиването на имота по давност/, то за ищеца не е
налице правен интерес да поддържа нищожност на договора от 07.10.11г. на други правни
основания /макар че, за да е налице недействителен договор като сключен без
представителна власт и поради непотвърждаването му от представлявания, е необходимо
договорът да не е нищожен, защото всяка нищожност има за правна последица
незаздравимост на сделката/.
Но въпреки това и за пълнота на изложението съдът следва да посочи, че договорът
от 07.10.11г. не е нищожен поради липсата на съгласие или поради абсолютна симулация.
7
Дори и ищецът никога да не е искал съзнателно да продава имота си и той да е възприел
обясненията на Кирова, че той няма да загуби собствеността, а сделката ще бъде „фиктивна“
/както е твърдял в исковата молба в тази връзка/, то тъй като договорът е бил сключен не
лично от ищеца, а чрез представител, който прави свое самостоятелно волеизявление и
последното не е опорочено /липсващо или абсолютно симулативно/, сделката не страда от
тези пороци. Не е налице и „накърняване на добрите нрави“ при сключването на договора
от 07.10.11г., тъй като по настоящото дело не се установи явна нееквивалентност на
насрещните престации /по настоящото дело не е назначавана и изслушвана експертиза
относно пазарната цена на апартамента към 07.10.11г., а такава е била изслушана по гр.д. №
2328/16г. на ВОС/. Вярно е, че в последващия договор от 09.12.11г. имотът е продаден за
70 000 евро, но пък и в договора от 07.10.11г. и в договора от 18.12.16г. продажната цена е
била равна на данъчната оценка на имота и липсват доказателства за нейната
симулативност. Отделно от това не води до накърнение на добрите нрави и фактът, че е
било продадено единственото жилище на ищеца, тъй като същото е било отчуждено срещу
продажна цена, за която не е доказано да е несъразмерна спрямо средните пазарни цени към
07.10.11г. за такъв вид имоти. Липсват и доказателства за наличието на факти /относно
обективната и субективна страна/, представляващи част от фактически състав на хипотезата
на чл. 40 от ЗЗД – представителят, сключил първата разпоредителна сделка с имота и
насрещната страна по договора да са се споразумели във вреда на представлявания.
Поради горното следва да се приеме, че договорът от 07.10.11г. е недействителен
поради сключването му без представителна власт. Този договор няма и транслативен ефект
по чл. 24, ал. 1 от ЗЗД, поради което и първият приобретател, договарял с мнимия
пълномощник /Я.О. Г./, не е придобила вещни права, нито е упражнявала добросъвестно
владение, тъй като недействителният договор не е правно основание, годно да я направи
собственик по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС. Доколкото никой не може да прехвърли права,
които няма, Я. Г. не е прехвърлила собствеността и на „Екотекника“ ЕООД, а последното
дружество – на И.Д. и К. Д.а, а последните – на ответниците Й.и.
Настоящият състав на съда намира, че в случая не може да намери приложение
хипотезата на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД, тъй като ответниците не са придобили имота от страна-
приобретател по привидно съглашение, нито са последващи правоприемници (на
материалното право) на такава страна по привидно съглашение. Първият договор за
продажба на имота от 07.10.2011 г., сключен въз основа на нищожното пълномощно, не е
бил привиден, а както се посочи и по-горе – той е недействителен на осн. чл. 42, ал .2 от ЗЗД
като сключен без представителна власт. Нормата на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД е специална и се
отнася единствено за привидните сделки. Поради това и не може да се приеме, че
ответниците, които добросъвестно са закупили процесния апартамент и са вписали своя
договор преди предявяването на иска за прогласяване нищожността на пълномощното,
могат да запазят права. Нормата на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД защитава само третите добросъвестни
лица, които пряко придобиват права от симулативен договор, а не и третите лица,
придобили права въз основа на всякакъв друг недействителен договор.
8
Горното налага разглеждането на възражението на ответниците за придобиването на
имота чрез кратката придобивна давност.
Фактическата власт върху имота на ответниците е от момента на сключване на
договора за продажба на 18.03.2016г. Същите са добросъвестни владелци, тъй като по
делото не се установи към момента на сключването на договора Д.Й. да е знаел, че
праводателите му не са собственици на имота. Считано от 18.03.16г. до датата на подаване
на исковата молба на 24.10.16г. не е изтекъл 5-годишен срок. Присъединяване на владението
на предходните владелци е възможно само при еднородност на владението. Първият
добросъвестен владелец след недобросъвестния приобретател по недействителния договор
от 07.10.11г., е „Екотехника“ ЕООД, което дружество е започнало да владее имота от
09.12.11г., поради което и до 24.10.16г. отново не е изтекъл 5-годишния срок, необходим за
настъпване на последиците на кратката придобивна давност.
Поради всичко изложено по-горе следва да се приеме, че по делото е установено, че
ищецът е собственик на имота на посоченото от него придобивно основание, ответниците
владеят същия, но не установиха по делото наличието на придобивно основание относно
правото на собственост върху процесния апартамент и предявеният иск по чл. 108 от ЗС е
основателен. Първоинстанционното решение следва да се потвърди.
На осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. и предвид отправеното от адв. Г. М. искане и
представени пред настоящата инстанция доказателства за осъществена безплатна правна
помощ на въззиваемия в хипотзета на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., на същата следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2 666.46 лв. /размер, равен на минималния,
изчислен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС при материален интерес, равен
на данъчната оценка на имота/. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението
на процесуалния представител на въззивниците, че такова възнаграждение не се следва на
адв. М. предвид липсата на доказателства за материалното състояние на попечителя на
въззиваемия. Това е така, защото съдът не изследва материалното състояние на страната, на
която е предоставена безплатна правна помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., а
още по-малко - материалното състояние на попечителя на тази страна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260028/11.03.2021г., поправено с решение №
260065/18.06.21г., постановени по гражданско дело № 1486 по описа за 2017г. на Окръжен
съд – Варна.
ОСЪЖДА Д. Й. Й., ЕГН ********** и Ж. Ж. Й., ЕГН ********** и двамата от гр.
Варна, бул. „Христо Ботев“, № 18, вх. 5, ет. 4, ап. 114 да заплатят на адв. Г.М. Г., ЕГН
**********, със служебен адрес: гр. Варна, ул. „Баба Тонка“ № 14Б сумата от 2 666.46 (две
хиляди шестотин шестдесет и шест лева и четиридесет и шест ст.) лева, на основание чл. 38,
9
ал. 2 от ЗА.
Решението е постановено при участието на ИВ. Д. Д., ЕГН ********** и КР. ОЛ. Г.,
ЕГН ********** като трети лица-помагачи на ответниците Й.и.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението до страните при наличието на предпоставките за
допускане на касационно обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
На осн. чл. 6а, ал. 4 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за
преодоляване на последиците, секретарят да установи чрез телефонен разговор с
процесуалните представители на страните дали същите желаят настоящото решение да
им бъде връчено по електронен път на посочени от тях електронни адреси и при
задължението да потвърдят получаването му. При отказ, както и ако потвърждение не
бъде извършено в тридневен срок от изпращане на съобщението, връчването да се извърши
по общия ред.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10