№ 189
гр. Благоевград , 16.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500102 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв.И.С. пълномощник на А. С. П.,
против Определение № 9644 от 09.12.2020 г. по гр.д. 611/2020 г. по описа на РС-П, с
което е оставен без разглеждане отрицателния установителен иск, предявен от ищеца
А. С. П., с адрес в с.Б,общ.П.,ул.Б № ЕГН **********, срещу ответника А. Й. У., с
адрес в гр.П., ул.Хр.Ч"№, ЕГН **********, че последният не е собственик на поземлен
имот с идентификатор 56126.245.11 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.П. одобрени по реда на ЗКИР, В ЧАСТТА МУ, представляваща разликата над
заявените от ищеца права върху имота – от 1/16 идеална част, до пълния обем от
правото на собственост (т. е. за останалите 15/16 идеални части) и е прекратил
производството по гр. д. № 611/20 г. на Районен съд – Петрич в посочената част.
Навеждат се доводи, в насока, че правото на съсобственик да ползва целия
съсобствен имот, регламентирано в чл.31, ал.1 ЗС , пряко произтича от правото му на
собственост и е защитимо, като част от правото на собственост и поради изричната му
законова регламентация. Когато ответникът с действията си неоснователно нарушава
правото на собственост върху цялата вещ, той засяга идеална част от собствеността на
всеки съсобственик и правото на всеки съсобственик да ползва цялата вещ. Няма
законово основание правото на ползване на цялата вещ по чл.31 , ал.1 ЗС да се отделя
от защитимото право на собственост и да се ползва с по -малка или различна защита. В
изложения смисъл, правото на съсобственика по чл.31, ал.1 ЗС не би могло да се
изключи от правата защитими с отрицателен установителен иск, когато същото е
накърнено. С предявения отрицателен установителен иск, ищецът като отрича правото
на собственост на ответника върху цялата вещ, защитавал своето право на собственост
върху идеална част от вещта и правото да ползва цялата вещ.
На основание изложеното, се иска от въззивния съд да отмени обжалваното
определение като незаконосъобразно и върне делото за продължаване на
съдопроизводствените действия и в тази част.
1
В законовия срок е постъпил писмен отговор по частната жалба от другата
страна – Антони Угринов. Изразява се становище за нейната неоснователност и се иска
да бъде оставена без уважение.
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна
страна, в рамките на законоустановения срок по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу
обжалваем съдебен акт по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните
съображения:
За да извърши проверка за законосъобразност на обжалваното определение на
първоинстанционния съд съобразно компетентността си, въззивната инстанция намира
за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от ищеца А. С.
П. срещу ответника А. Й. У. отрицателен установителен иск, че последният не е
собственик на поземлен имот с идентификатор 56126.245.11 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.П. одобрени по реда на ЗКИР. Правният си интерес от
така заявената искова претенция обосновава с твърдения, че: притежава 1/16 идеална
част от визирания имот; ответникът се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена
проверка за имота, без обаче да е бил реализиран фактическият състав на придобивната
давност; по този начин се засягало правото му да се ползва от цялата вещ; за това било
нужно цялостното отричане на собственическите права на ответната страна.
Ответникът изразява становище, че искът е недопустим за разликата,
надхвърляща правата върху процесния имот, на които се позовава ищеца.
Като се позовал на разрешенията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от
27.11.2013 г. по тълк. д. № 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС и Решение № 35 от
05.03.2019 г. по гр. д. № 1845/2018 г., I г. о. на ВКС, първоинстанционният съд приел,
че искът се явява недопустим в частта му над правата, твърдени от ищеца от 1/16 ид.ч.,
доколкото не е обоснован правен интерес с исковата молба над тези права и оставил
без разглеждане исковата молба за останалите 15/16 идеални части, като прекратил
производството по делото в тази част.
Въззивният съд споделя направените правни изводи от първоинстанционния
съд.
Правният интерес представлява абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимостта на установителните искове за собственост като
самостоятелна форма на защита. Според тълкувателната практика на ВКС този правен
интерес се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия
между страните правен спор. Такъв интерес ще е налице винаги, когато ищецът твърди,
че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на
собственост с фактически или правни действия.
Наличието на правен спор между страните обуславя възможността на всяка от
тях да защити своето право, което според нея е накърнено от него, при съответната
избрана форма за тази защита. Такова становище относно упражняване правото на иск
при наличието на правен спор е възприето и в мотивите на т. 1 на Тълкувателно
решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС , както и
относно проявлението на диспозитивното начало в гражданския процес – участникът в
2
правен спор сам определя кога, доколко и какъв обем защита да търси.
Действително с цитираното тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.
д. № 8 от 2012 г. е дадено едно по широко разбиране на обхвата на доказване на
правния интерес, включващ не само твърдения и доказване на защитимо материално
право, но и на фактическо състояние, което обосновава защитата с оглед на
произтичащи от него правни възможности. Правният интерес от решаване на
възвикналия спор обаче винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които
спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му
сфера.
Ищецът в този спор не твърди собственически права върху целия спорен имот, а
само спрямо 1/16 идеална част от него, както и не се позовава на конкретно
фактическо състояние или на конкретна възможност за придобиване на права, не
твърди и че ползва изцяло имота на някакво основание – т.е не се позовава и на
съществуващо фактическо състояние или на възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника. Както е посочено и в Решение № 35 от 05.03.2019 г. по гр. д. №
1845/2018 г., I г. о. на ВКС - когато ищецът по един отрицателен установителен иск за
собственост на недвижим имот претендира да е титуляр само на конкретна идеална
част от него и не се позовава на фактическо състояние или на възможност да придобие
права, ако отрече правата на ответника, легитимният му интерес от иска се простира до
размера на идеалната част .
Следва да се сподели направеният и от първоинстанционния съд извод, че
липсва надлежно аргументиране от ищеца на правен интерес относно частта от
предявения иск, представляваща разликата между заявените права – от 1/16 идеална
част от имота, до пълния обем от правото на собственост (т. е. за останалите 15/16
идеални части).
Действително, както е посочил и първоинстанционния съд, този извод не се
променя от допълнителното изложение на ищеца, че цялостното отричане на
собственическите права на ответника има значение за правото му да се ползва от
цялата вещ. Възможността на всеки съсобственик да си служи със съсобствена вещ
произтича от законовата разпоредба на чл. 31, ал. 1 ЗС и не зависи от обстоятелството
кой е другият носител (респ. кои са другите носители) на правото на собственост.
Въззивният съд достигна до идентичен извод с този направен от
първоинстанционния съд, а именно, че разглежданият иск се явява недопустим в
частта му над правата на собственост, заявени от ищеца. Частната жалба се явява
неоснователна, а обжалваното с нея определение – правилно.
Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, съставът на Окръжен съд
Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна частната жалба подадена от
адв.И.С. пълномощник на А. С. П., с адрес в с.Б,общ.П.,ул.Б № ЕГН **********,
против Определение № 9644 от 09.12.2020 г. по гр.д. 611/2020 г. по описа на РС-П, с
което е оставен без разглеждане отрицателния установителен иск, предявен от ищеца
А. С. П. срещу ответника А. Й. У., с адрес в гр.П., ул.Хр.Ч"№, ЕГН **********, че
последният не е собственик на поземлен имот с идентификатор 56126.245.11 по
3
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П. одобрени по реда на ЗКИР, В
ЧАСТТА МУ, представляваща разликата над заявените от ищеца права върху имота –
от 1/16 идеална част, до пълния обем от правото на собственост (т. е. за останалите
15/16 идеални части) и е прекратил производството по гр. д. № 611/20 г. на Районен
съд – Петрич в посочената част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна касационна жалба при
наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок, считано
датата на връчване на препис от него на страните, пред Върховния касационен съд на
Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4