РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№
430/26.2.2021г.
Гр. Пловдив, 26 февруари
2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – гр.ПЛОВДИВ,
І отд., ХІV състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и шести ноември през две хиляди
и двадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА Г.
при участието на секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 1284 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Б.Р.Д., с ЕГН **********, против решение на Комисията по чл. 30, ал.1 от
Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване
в общински жилища и продажбата им /НУРУЖННОЖП/
във вр. с чл. 45 от /закона за общинската собственост ЗОС/, обективирано в протокол
№ 22 от 27.02.2019г, с който протокол е потвърдено решение на Комисията по чл.
30, ал.1 от НУРУЖННОЖП, взето с протокол № 21 от 14.12.2018г, а именно:
препоръчва Б.Р.Д. да бъде насочен по компетентност към Дирекция „Социално
подпомагане“-Пловдив, с оглед оказване на съдействие за настаняване в
специализирано заведение като Център за настаняване от семеен тип за лица с
психични разстройства и др.
Жалбоподателят оспорва сочения административен акт, като заявява, че
не желае да бъде настанен в социален дом, тъй като там ще има повече конфликти
с обитателите и няма подходящи условия за него. Направено е уточнение на жалба/л.
11 по делото/, в което посочва, че са му били нарушени човешките права, тъй
като трябва да бъде настанен незабавно в
общинско жилище, поради това, че е в много тежко умствено и физическо
състояние, което се потвърждава от документите от ТЕЛК. В съдебно заседание
служебно назначеният процесуален на жалбоподателя представител адв. И.
претендира отмяната на оспорения акт. Посочва, че в развилото се съдебно
производство административният орган не е доказал да притежава материална
компетентност и правомощия да насочва жалбоподателя към настаняване в
специализирано заведение от конкретния тип, с което на практика е отказал
претендираното от жалбоподателя предоставяне на настаняване. Не е доказано
също, според процесуалния представител, че посоченият брой жилища са
ограничени, а този тип жилища винаги са ограничени. Претендира отмяна на
заповедта.
Ответната
страна – Комисията по чл. 30, ал.1 от НУРУЖННОЖП, чрез процесуалния си
представител юрк. Г., намира жалбата за неоснователна. Сочи, че постановеният
административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискуемите
правила и форма, и в съответствие с чл.45 от ЗОС, както и при съобразяване на
всички, представени по преписката документи. От приетата по делото СПЕ става
ясно, че лицето не може да се грижи за себе си.
Като изслуша
наведените от страните доводи и прецени събраните по делото доказателства, съдът
установи от фактическа страна следното:
Настоящото съдебно
производство се провежда във връзка с Решение № 6846 от 08.06.2020 г. по
адм.д.№ 14259/ 2019 г. по описа на Върховния административен съд, с което
решението на Административен съд – Пловдив по адм.д.№859/ 2019 г. е отменено и
е върнато за ново разглеждане с указания по събирането на доказателства.
Процесното решение на
Комисията по чл. 30, ал.1 от НУРУЖННОЖП във вр. с чл. 45 от ЗОС, обективирано в
протокол № 22 от 27.02.2019г. е съобщено на жалбоподателя на 21.03.2019г. чрез И.Т.
/писмо с изх. № 18РИ327/4//19.03.2019г /л. 128 по делото/, а жалбата е
депозирана на 22.03.2019г. в деловодството на Административен съд - Пловдив, поради
което съдът намира същата за подадена в срок и от лице, притежаващо правен
интерес, което обосновава нейната допустимост.
Установява се, че със заявление с
вх. № 9400-2877 от 18.03.2018г жалбоподателят Д. е поискал да бъде настанен в
общинско жилище от фонд „Резервен“. Към заявлението си е представил Решение на
ТЕЛК № 3246 от 29.08.2018г. Посочил е също така, че е психично болен, няма
жилище и от осемнадесет години е бездомен, след пускането му от помощно
училище.
Искането е разгледано от Комисията
по чл. 12, ал.1 от НУРУЖННОЖП към район „Източен“ в срока по чл. 29 от НУРУЖННОЖП
и с протокол № 10 от 27.09.2018г. същата взима решение, както следва: 1.
Едночленното семейство на Б.Р.Д. отговаря на условията на чл. 25, ал.1, т.2 във
вр. с чл. 26, ал.1 от НУРУЖННОЖП; 2. Предлага преписката на едночленното
семейство на Д. с вх. № 9400-2877/18.09.2018г. да бъде разгледана от Комисията
по чл. 30, ал.1 от НУРУЖННОЖП към Община Пловдив, с цел разрешаване на жилищния
проблем.
Становището на Комисията по чл.12, ал.1 от НУРУЖННОЖП
е изпратено в община Пловдив с писмо с вх. № 18РИ327/15.10.2018г., съгласно
изискванията на чл. 29 от НУРУЖННОЖП за разглеждане от Комисия по чл. 30, ал.1
от НУРУЖННОЖП.
На 14.12.2018г. е проведено заседание на Комисията
по чл. 30, ал.1 от НУРУЖННОЖП, назначена със заповед № 16ОА151 от 22.01.2016г
на кмета на Община Пловдив, изменена със
заповед № 17ОА484/10.03.2017г на кмета на Община Пловдив. Депозирано било
заявление на 15.01.2019г. от жалбоподателя Д., с което се иска да бъде
преразгледано решението на комисията по чл.30, ал.1 от НУРУЖННОЖП, обективирано
в протокол № 21 от 14.12.2018г., с приложено към него възражение.
Комисията по чл. 30, ал.1 от НУРУЖННОЖП е
преразгледала възраженията на лицето, касателно решение, взето с протокол №
21/14.12.2018г. и е потвърдила своето решение от 14.12.2018г., а именно Б.Д. да
бъде насочен по компетентност към Дирекция „Социално подпомагане“-Пловдив, с
оглед оказване на съдействие за настаняване в специализирано заведение като
Център за настаняване от семеен тип за лица с психични разстройства и др. Комисията
е взела решение след проведено явно гласуване, за което било постановено
решение с протокол №22 от 27.02.2019г.
Двете решения не са
подписани от всички членове на комисията. В представените ксерокопия на двата
протокола от 14.12.2018 г. и от 27.02.2019 г. липсват подписите на председателя
и двама члена на комисията.
Комисията установява, че със заповед № СУ/Д-РВ/244/03.07.2018 г. на
ДСП-гр. Пловдив едночленното семейство на Б.Р.Д. е настанен в Център за
временно настаняване, находящ се на ул. „Генерал Радко Димитриев" № 33,
със срок за ползване на социалната услуга до: 02.10.2018 г., а със заповед №
СУ/Д-РВ/482/04.10.2018 г. на ДСП-гр. Пловдив на Д. е била предоставена за
ползване социална услуга в Приют за бездомни лица, със срок до: 31.12.2018 г.
Представена била по преписката
декларация по чл.27 от НУРУЖННОЖП, ведно с необходимите документи. От
представените данни било установено, че Б.Р.Д. е на 34 години, напуснал
специализирани институции и ползвал социални услуги, включително и Поправителен
дом - гр. Бойчиновци. Съгласно удостоверение № И-564/07.09.2018 г. от ДСП-гр.
Пловдив, за периода от 01.09.2017 г. до 31.08.2018 г., на Д. са били изплатени социални помощи в
размер общо на 285,75 лв.
Съгласно представеното
ЕР на ТЕЛК № 3246/29.08.2018 г. Б.Д. е с 80 % трайно намалена работоспособност,
със срок до: 01.08.2020 г. С ЕР на НЕЛК № 0328/15.11.2018 г. е потвърдено ЕР на
ТЕЛК.
Към преписката са приложени също
така: епикризи, изследвания, протоколи на медицински комисии, амбулаторни
листове и др. От същите се
установява, че лицето е със следните диагнози: диссоциално личностово
разстройство, трайна невротична декомпенсация, лека олигофрения, състояние след
изгаряне на глутеусите, носителство на Австралийски антиген, шийно-черепен синдром,
злоупотреба с вещества, предизвикващи зависимост, полиневропатия и
вертеброгенни болкови синдроми и др.
Съгласно приложените към
преписката удостоверение № 307/24.04.2018 г. и текущ доклад от 31.05.2016 г. от
Затвора - гр. Пловдив, за периода от м. януари 2006 г. до м. октомври 2016 г.
лицето е изтърпяло четири наказания „лишаване от свобода", като е бил
осъждан общо 5 (пет) пъти, в това число и един път като непълнолетен.
От представеното удостоверение
по декларирани данни от Дирекция МДТ към Община Пловдив и удостоверение от
Агенция по вписванията, Служба по вписванията - гр. Пловдив, се установява, че Д.
няма декларирани недвижими имоти и не се е разпореждал с такива за периода от
08.07.1991 г. до 19.07.2018 г.
Комисията е приела, след
проведено явно гласуване, вземайки предвид обстоятелството, че броят на
общинските жилища от фонд „Резервен" е ограничен и че настаняването в този
фонд има временен характер, както предвид възрастта и наличните в семейството
на Б.Р.Д. остри здравословни проблеми (установено от ЕР на ТЕЛК №
3246/29.08.2018 г., ЕР на НЕЛК № 0328/15.11.2018 г., епикриза №
68414/1036809.11.2018 г. от УМБАЛ „Св. Георги" ЕАД, епикриза №
13212/18.10.2018г. от МБАЛ „Централ Хоспитал"-Пловдив и др.), следното
решение: препоръчва Б.Р.Д. да бъде насочен по компетентност към Дирекция
„Социално подпомагане“ - гр. Пловдив, с оглед оказване на съдействие за
настаняване в специализирано социално заведение, като Център за настаняване от
семеен тип за лица с психични разстройства и др.
В настоящото
производство се изслуша, съобразно указанията, съдебно-психиатрична експертиза,
която установява, че жалбоподателят Б.Д. страда от диссоциално личностово
разстройство, трайна невротична декомпенсация, лека олигофрения, състояние след
изгаряне на глутеусите, носителство на Австралийски антиген, шийно-черепен
синдром, злоупотреба с вещества, предизвикващи зависимост, полиневропатия и вертеброгенни
болкови синдроми и др. Тази психиатрична коморбидност не му позволява сам да
разпределя правилно средствата си, да се грижи за себе си и за своите интереси.
Според психолога подекспертният е лесно внушаем, като асоциалното поведение се
изразява не само с кражби, но и с рисково промискуитетно поведение. Преценени
са високи нива на криминални нагласи, липса на критичност към поведението си,
първичен примитивен с бърза смяна на емоциите, импулсивен. При Д. е силно
изразена социална некомпетентност и зависимост от грижи.
Вещото лице посочва,
че към периода на процесната заповед 2018г. Д. е в състояние на трайна
декомпенсация на психичното състояние. Това състояние отговаря на предложеното
с обжалваното решение настаняване в специализирано заведение за лица с психични
разстройства. Според експерта на Д. са му необходими специални грижи, които
може да получи само в специализирано заведение. Посочва, че Д. винаги е живял в
социална институция, няма подкрепяща референтна среда извън институциите, не е
показал до момента добра адаптация дори в институциите, няма създадени трудови
навици. Социалните му компетенции са недостатъчни за самостоятелно
функциониране.Експертът заключава още, че подекспертният Д. е с нарушена
психична годност да разбира извършеното от него и да ръководи постъпките си,
както и да се грижи за делата и интересите си.
При така установеното
от фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Решението, взето с
протокол № 21 от 14.12.2018 г., както и решението, прието с Протокол № 22 от
27.02.2019 г., не са подписани от председателя и от двама от членовете на
комисията. Относно изискванията за кворум и мнозинство при вземане на решенията
от комисията няма правна уредба в наредбата, но същите са намерили отражение в
раздел IV, т. 1 от заповед № 16 ОА 151 от 22.01.2016 г. на кмета на община
Пловдив. Видно от двата протокола, е бил налице кворум и комисията е взела
своите решения при обикновено мнозинство, каквото е изискването в заповедта, то
липсата на всички членове на комисията не е основание за отмяна на издадения
административен акт.
Според чл. 43, т. 1 от Закона за общинската
собственост (ЗОС) в жилища за отдаване под наем се настаняват лица с жилищни
нужди, установени по реда на наредбата по чл. 45а, ал. 1. Съгласно последната
разпоредба условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване
под наем в жилищата по чл. 43 се определят с наредба на общинския съвет. При
тази законова делегация, за жилищата, собственост на Община Пловдив, е издадена
Наредба на ОбС Пловдив за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за
настаняване в общински жилища и продажбата им (Наредбата). Съгласно § 10 ПЗР от
Наредбата, тя се издава на основание чл. 45а от ЗОС. В текста на чл. 45 от ЗОбС са разписани
предпоставките, при които нуждаещите се настаняват в резервните жилища под наем
за срок не по-дълъг от две години, като нуждаещи според закона са лицата,
жилищата на които са станали негодни за обитаване в резултат на природни и стихийни
бедствия и аварии или са застрашени от самосрутване; лицата, в семействата на
които са налице остри социални или здравословни проблеми. Съгласно чл. 45а от ЗОС условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под
наем в жилищата по чл. 45 се определят с наредба на общинския съвет.
От своя страна процедурата за кандидатстване и
настаняване във фонд "Резервен" е подробно уредена от глави трета на
Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване
в общински жилища и продажбата им.
Няма спор по делото, че жалбоподателят Б.Д. ***.03.2018г.
с вх. №9400-2877, с която иска да бъде настанен в общинско жилище от фонд „Резервен“,
както и декларация по чл. 27 във вр. с чл. 25 и чл.26 от НУРУЖННОЖП.
Нормата на чл. 27, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 от НУРУЖННОЖП
определя, че кандидатстването за настаняване под наем в жилище от фонд
"Резервен" се извършва въз основа на молба, подадена до кмета на
община Пловдив или до кмета на съответния район по местоживеене и декларация по
образец. Тези условия в конкретния случай са били спазени, като е била изпълнена процедурата по чл. 29 и чл. 30 от НУРУЖННОЖП.
Каза се по-горе в изложението,
че условието, при което нуждаещите се настаняват в резервните жилища под наем е
за срок не по-дълъг от две години, съгласно чл.45 от ЗОбС. Същото
предвижда и разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от НУРУЖННОЖП. В този смисъл жилищата
от този фонд са под специален режим и настаняването в тях винаги има временен
характер, поради което нито комисията по чл. 30, нито друг административен
орган, на когото са предоставени тези правомощия може да удължи този срок.
С решението си,
съгласно чл. 30, ал.1 от НУРУЖННОЖП комисията е взела процесното решение, като
е взела предвид, че общинските жилища от
фонд „Резервен“ са ограничени на брой, но се е съобразила и с установените
остри здравословни проблеми на жалбоподателя Б.Д.. Видно от събраните по
преписката доказателства, комисията много подробно се е запознала и е обсъдила
всички представени писмени доказателства - ЕР на ТЕЛК № 3246/29.08.2018 г., ЕР на НЕЛК №
0328/15.11.2018 г., епикриза № 68414/10368 от 09.11.2018 г. от УМБАЛ „Св.
Георги" ЕАД, епикриза № 13212/18.10.2018г. от МБАЛ „Централ
Хоспитал"-Пловдив. Приела е, предвид здравословното състояние на лицето, че
то следва да бъде насочено за оказване на съдействие за настаняване в
специализирано социално заведение, като център за настаняване от семеен тип за
лица с психични разстройства, с което на практика е отказано настаняването му
в жилище от фонд "Резервен" на
Община Пловдив.
От изслушаната
съдебно-психиатрична експертиза тези изводи на административния орган се
потвърждават. Съдът кредитира заключението на експерта като компетентно и
изчерпателно съобразно поставените задачи, неоспорено от страните по делото. От
изводите на вещото лице става ясно, че жалбоподателят е с нарушена психическа
годност да разбира извършеното, да ръководи постъпките си, а социалните му
компетенции са недостатъчни за самостоятелно функциониране. Вещото лице е
категорична, че на жалбоподателя Д. са необходими специални грижи, които може
да получи само в специализирано заведение.
От събраните в своята съвкупност
доказателства става ясно, че формално жалбоподателят отговаря на изискванията
като нуждаещ се, но също така по отношение на жалбоподателят са необходими
специални грижи за опазване на здравето му,
които той може да получи само в специализирано социално заведение.
Съдът намира, че в
случая с постановеното решение не са нарушени принципите на съразмерност съгласно
чл. 6 АПК и правото на зачитане на личния и семейния живот съгласно чл. 8 от
ЕКЗПЧОС. В контекста на нормата на чл.8, т.2 от ЕКЗПЧОС с оспореното решение се
защитават интересите на жалбоподателя, тъй като с настаняването му в специализирано
социално заведение ще бъде защитено здравето и животът му. Административният
орган е спазил и принципа на съразмерност, като е упражнил правомощията си добросъвестно
и справедливо.
Съдът намира за
необходимо да посочи и обстоятелството, че за случая е ирелевантно дали
жилищата от този тип са ограничени или е имало такива налични. Видно от
оспорения протокол, молбите на заявителите са разглеждани последователно, като
след жалбоподателя са предоставени жилища по този ред и на други нуждаещи се. Причините,
поради което на лицето на практика е отказано настаняване касаят преди всичко
здравословното му състояние.
Предвид изложеното настоящият
състав намира оспореното решение за правилно и законосъобразно, издадено при
спазване на административно-производствените правила и в съответствие с целта
на закона. Това налага жалбата да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода от делото и
предвид липсата на искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, такива не се
присъждат.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на Б.Р.Д., с ЕГН **********, против
решение на Комисията по чл. 30, ал.1 от НУРУЖННОЖП във вр. с чл. 45 от ЗОС,
обективирано в протокол № 22 от 27.02.2019г, с който протокол е потвърдено решение
на Комисията по чл. 30, ал.1 от НУРУЖННОЖП, взето с Протокол № 21 от
14.12.2018г.
Решението
подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок
от съобщението с препис за страните.
Административен съдия: