№ 291
гр. **, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – **, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Даниела Ив. Илиева
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело №
20255501000232 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба на **** срещу решение
№262/24.04.2025г., постановено по гр.д № 2363/2024г. по описа на ***
районен съд, с което **** е осъдено да заплати на И. П. К., сумата от 3315,00
лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществена
застраховка - застрахователна полица №**********000678 от 25.09.2023г. за
застрахователно събитие, настъпило на 13.06.2024 г. на застраховано
имущество – жилищна сграда и пристройка, находящи се в гр. **, ведно със
законната лихва за забава върху главницата от предявяване на исковата молба
– 16.09.2024 г. до окончателното й погасяване.
С въззивната жалба се обжалва решението в частта относно присъденото
застрахователно обезщетение в размера над 2 011,22 лева до пълния присъден
размер от 3 315 лева, както и относно датата, от която се присъжда законна
лихва върху уважения размер на иска. Твърди се, че първоинстанионният съд
неправилно е преценил събраните по делото доказателства и е достигнал до
неправилни изводи, вследствие на което е постановил решението си в
нарушение на материалния закон, като излага подробни съображения за това.
Моли да се отмени първоинстанционното решение в обжалваните части
1
и се постанови друго, с което съдът да отхвърли исковете за разликата от 2
011,22 лева до пълния присъден размер от 3 315 лева, като се присъдят и
направените по делото разноски. Претендира направените разноски пред
двете съдебни инстанции.
В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от И.
П. К., с който се твърди, че обжалваното решение е законосъобразно и
правилно. Твърди, че въззиваемият по категоричен и безспорен начин е успял
да докаже, че е собственик на увредените имущества чрез писмени документи.
Моли да бъде постановено решение, с което да се потвърди изцяло така
издадения първоинстанционен съдебен акт в обжалваната част. Моли да бъдат
присъдени разноските по делото.
Окръжен съд - гр. **, в настоящия състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Видно от данните по делото – застрахователна полица **
№**********000678, на 25.09.2023 г. между страните по делото е сключен
застрахователен договор - имуществена застраховка със срок на действие от
26.09.2023г. до 25.09.2024 г. Застрахователната полица е сключена между
ищцата по делото И. П. К., ЕГН: ********** и застрахователното дружество
***, ЕИК: ***, като застрахованият обект е имот, находящ се в гр.Шипка,
подробно описан в приложения по делото нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 69, Том III, peг. № 4226, дело № 421 от 2005г. на Нотариус
**, с рег. № 100 при НК, собственост на ищцата по делото.
Не се оспорва обстоятелството, че на 13.06.2024 г., в срока на действие
на застрахователния договор в района на ** при разразила се силна буря,
придружена с градушка са нанесени щети по застрахования имот, като в
случая безспорно е настъпило застрахователно събитие, за което ищцата е
уведомила застрахователното дружество със заявление за възникнало събитие
от 17.06.2024г., като същевременно е депозирала и претенция за обезщетение
за причинените вреди на имота й.
Не се оспорва обстоятелството, че представител на ответника е посетил
2
застрахования имот и е извършил оглед на настъпилите вреди, в присъствие на
представител на ищцата. Съставен е протокол за оглед по щета
№**********000678 и е изготвен Доклад по щета №**********/143-24 от
09.07.2024 г., с който застрахователят е определил окончателно обезщетение за
нанесените щети в размер на 3 704.78лв. Впоследствие на ищцата е изплатено
обезщетение по застрахователна полица №**********000678 от 25.09.2023г. в
размер на 3745,00 лв. по посочена от нея банкова сметка, което обстоятелство
не е спорно между страните по делото.
С оглед изясняване на делото от фактическа страна е назначена и
приета съдебно- техническа експертиза, която е изчислила пазарната стойност
на увреденото имущество. Видно от експертизата, пазарната стойност на
материали, труд, механизация и доставки, необходими за възстановяване на
вредите в процесния имот, настъпили в резултат на настъпилото
застрахователно събитие е в размер на 5716лв. за жилищната сграда и 1344 за
пристройката, или общо в размер на 7060лв.
Неоспорената от страните съдебно-техническа експертиза е дала
заключение, че уврежданията по сградата отговарят да са причинени от удари
на градушка и проливен дъжд.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпването на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да изплати
застрахователно обезщетение в уговорения срок – в конкретния случай
съгласно Раздел XV, чл. 1 от Общите условия в срок до 15 работни дни, в
който застрахованият е представил всички необходими документи.
Следователно, предпоставките, определящи правото на застрахования да
получи застрахователно обезщетение се свеждат до наличието на валиден
договор за имуществено застраховане, настъпване на застрахователно събитие
в срока на действие на договора, изпълнение на задълженията на
застрахования да плати застрахователната премия, да уведоми застрахователя
за настъпилото събитие в предвидения от закона срок, да съдейства на
застрахователя да установи всички обстоятелства, свързани със
застрахователното събитие и да представи всички документи, по което спор
няма.
3
Спорният въпрос по делото, пренесен и пред въззивната инстанция, е
дали пристройката към жилищната сграда е обхваната от застрахователния
договор и дали нанесените по нея щети от ураганната буря на 13.06.2024 г.
подлежат на обезщетяване.
Съгласно Раздел I от Общите условия по застраховка „**“, „застрахован
обект“ е описаният в полицата недвижим имот, намиращ се на територията на
Република България, включващ: 1. жилище (апартамент, самостоятелна къща
или част от нея, в т.ч. балкони и лоджии); 2. друго недвижимо имущество,
разположено на адреса на застраховане, извън изрично изключеното от
полицата, 3. движимо имущество, находящо се в жилището, в т.ч. външни
тела на климатици и 4. Друго движимо имущество, разположено на адреса на
застраховане, ако това е договорено с добавък към полицата.
Видно от приложената застрахователна полица № **********000678 от
25.09.2023г., като „застрахован обект“ е посочена „къща (без допълнителни
постройки), с адрес ул. ***“. Следователно, при подписване на договора,
страните са се съгласили допълнителната пристройка да не бъде включена
като обект на застраховане, поради което и вредите по нея вследствие на
ураганната буря на 13.06.2024 г. не подлежат на обезщетяване.
Съгласно експертното заключение, дължимото от ответното дружество
застрахователно обезщетение за щетите на застрахованата вещ – къща с адрес
ул. ***, настъпили в резултат на застрахователното събитие от 13.06.2024 г., е
в размер на 5 716 лв. От тази сума следва да се приспадне платената вече от
застрахователя част от дължимото обезщетение в размер на 3745 лева, като за
разликата от 3745 лв. до 5 716 лв., което е 1969 лева, искът се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен. Първоинстанционното
решение е влязло в сила в частта за присъденото застрахователно обезщетение
в размера до 2 011,22 лева, като над този размер до пълния предявен размер
от 3 315 лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Основателно е другото релевирано оплакване във въззивната жалба
относно началния момент, от който се дължи законна лихва за забава върху
увеличения размер на иска за главницата.
По въпроса относно увеличаване в хода на процеса на частично
предявен иск, от кой момент се дължи законната лихва върху увеличения
размер – от датата на подаване на исковата молба или от момента на
4
увеличаване на иска, е налице практика на ВКС, обективирана в решение №
60141/25.11.2021 г. по т. д. № 2022/2020 г. на ВКС, І ТО. Съгласно мотивите на
касационното решение, правната теория и съдебната практика разглеждат
спирането и прекъсването на давностния срок, както и правото на лихви
поради забава, в която ответникът изпада от деня на предявяване на иска, като
правни последици от предявяване на иска. И за трите от значение е моментът
на предявяване на иска. Решаващият състав на ВКС е посочил, че съгласно ТР
№ 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, при предявен частичен иск давността настъпва
само за онази част от вземането, която е предявена с исковата молба и за която
частичният иск е уважен. В хипотезата на частичен иск непредявената част от
вземането остава извън предмета на делото и за нея давността не спира и не
прекъсва, а продължава да тече. Това се отнася и за хипотезата, при която
частичният иск е увеличен по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК. С
увеличаване на исковата претенция вземането се заявява за защита в
останалата му част, която до този момент не е била предмет на делото. По
отношение на увеличения размер давността спира и се прекъсва с подаване на
молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ЗЗД. Съгласно указанията на ВКС,
тези разрешения следва да бъдат приложени и по отношение на законната
лихва.
С оглед изложеното, е даден отговор на поставения правен въпрос, че
при увеличаване в хода на процеса на частично предявен иск, моментът, от
който следва да се присъди законната лихва върху увеличения размер, е от
датата на подаване на молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр. 1 ГПК за
увеличаването на иска.
С оглед изложеното, първоинстанционното решение следва да се отмени
в частта, с която **** е осъдено да заплати на И. П. К. сума над размера от
2011,22 лева до пълния присъден размер от 3 315 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка -
застрахователна полица № **********000678 от 25.09.2023г. за
застрахователно събитие, настъпило на 13.06.2024 г. на застраховано
имущество – жилищна сграда и пристройка, находящи се в г******, ведно със
законната лихва за забава върху главницата от предявяване на исковата молба
– 16.09.2024 г. до окончателното й погасяване и в тази част искът следва да се
отхвърли, като решението следва да се отмени и в частта, с която е присъдена
законна лихва върху разликата над 500 лв. до размера на сумата 2 011,22 лв.,
5
представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществена
застраховка - застрахователна полица № **********000678 от 25.09.2023г. за
застрахователно събитие, настъпило на 13.06.2024 г. на застраховано
имущество – жилищна сграда и пристройка, находящи се в г****** от датата
на предявяване на исковата молба 16.09.2024 г. до 26.03.2025 г., когато е
допуснато от съда направеното от ищцата увеличение на иска.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло в
частта за разноските.
В първоинстанционното производство ищецът е направил разноски за
държавна такса в размер на 132,60 лв., депозит за експертизи – 263,90 лв. и
900 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение или общо 1296,50 лв. В
първоинстанционното производство ответникът не е направил възражение за
прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение,
поради което неговият размер не следва да бъде преценяван от съда.
С оглед изхода на спора, **** следва да заплати на И. П. К. сумата
786,60 лв. – разноски в първоинстанционното производство.
В първоинстанционното производство **** е направило разноски за
възнаграждение на вещи лица в размер на 150 лв. Дружеството е
представлявано от юрисконсулт, поради което на основание чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв. Общият размер на разноските на
ответника в първоинстанционното производство е 350 лв.
Съобразно отхвърлената част от исковете И. П. К. следва да заплати на
**** сумата 137,65 лв - разноски в първоинстанционното производство.
Във въззивното производство **** е направило разноски за държавна
такса в размер на 26,08 лв. На основание чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, в негова полза съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Общо 126,08 лв.
С оглед уважаване на жалбата, И. П. К. следва да заплати на *****"
сумата 126,08 лв. - разноски във въззивното производство.
Водим от горните мотиви, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262/24.04.2025г., постановено по гр.д
№2363/2024г. по описа на *** районен съд в частта, с която ****, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: **** е осъдено да заплати на И. П. К.,
ЕГН **********, г****** сума над размера от 2011,22 лева до пълния
присъден размер от 3 315 лева, представляваща застрахователно обезщетение
по договор за имуществена застраховка - застрахователна полица
№**********000678 от 25.09.2023г. за застрахователно събитие, настъпило на
13.06.2024 г. на застраховано имущество – жилищна сграда и пристройка,
находящи се в г******, ведно със законната лихва за забава върху главницата
от предявяване на исковата молба – 16.09.2024 г. до окончателното й
погасяване и в частта, с която е присъдена законна лихва върху разликата над
500 лв. до размера на сумата 2 011,22 лв. представляваща застрахователно
обезщетение по договор за имуществена застраховка - застрахователна полица
№ **********000678 от 25.09.2023г. за застрахователно събитие, настъпило
на 13.06.2024 г. на застраховано имущество – жилищна сграда и пристройка,
находящи се в г******, от датата на предявяване на исковата молба 16.09.2024
г. до 26.03.2025 г, както и в частта за разноските, като вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. П. К., ЕГН **********, г****** против
****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: **** иск за заплащане
на сума над размера от 2 011,22 лева до пълния присъден размер от 3 315
лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за
имуществена застраховка - застрахователна полица №**********000678 от
25.09.2023г. за застрахователно събитие, настъпило на 13.06.2024 г. на
застраховано имущество – жилищна сграда и пристройка, находящи се в
г******, ведно със законната лихва за забава върху главницата от предявяване
на исковата молба – 16.09.2024 г. до окончателното й погасяване, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от И. П. К., ЕГН **********, г******
против ****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: **** за
заплащане на законна лихва върху сумата над 500 лв. до размера от
2 011,22 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за
имуществена застраховка - застрахователна полица № **********000678 от
25.09.2023г. за застрахователно събитие, настъпило на 13.06.2024 г. на
застраховано имущество – жилищна сграда и пристройка, находящи се в
г****** от датата на предявяване на исковата молба 16.09.2024 г. до
26.03.2025 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА И. П. К., ЕГН **********, г****** да заплати на ****, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: **** сумата 137,65 лв./сто
7
тридесет и седем лв. и 65ст./ - разноски в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА И. П. К., ЕГН **********, г****** да заплати на ****, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ****** сумата 126,08 лв. /сто
двадесет и шест лв. и 8 ст./- разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА ****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ******,
да заплати на И. П. К., ЕГН **********, г******, сумата 786,60 лв.
/седемстотин осемдесет и шест лв. и 60 ст./ – разноски в
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8