***09
гр.Б., 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Гражданско дело
***0221200100457 по описа за 2022 година
съобрази следното:
Производството е образувано и се развива по искова молба, предявена от
„Х.Л.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.Б., пл. „М.“
****, представлявано от В.В. И., срещу Д. Х. В., ЕГН **********, адрес гр.
Б., ул. „Т.К.“ ***, И. Х. В., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „Т.К.“ ***, К. И.
З., ЕГН **********, адрес гр. П., ул. „М.С.“ ****, З. И. З., ЕГН **********,
адрес гр. Б., ул. „С.“ ***, И. Л. С., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „Х.Д.“
***, Е. Г. С., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „Б.“ ****, Е. Г. С., ЕГН
**********, адрес гр. Б., ул. „Б.“ ****, Г. Д. Н., ЕГН **********, адрес гр. Д.,
ж. к. „Б.“, ****, Д. Д. Н., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „Ц.С.“ ***4, Г. Д.
Т., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „С.К***2, Л. Д. Т., ЕГН **********,
адрес гр. Б., ул. С.С***, и В. Д. Ч., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. С.С***.
Ищецът твърди, че с нотариален акт за покупко-продажба № 57, том IX, peг.
№ 7566 от 29.12.2003 г. на нотариус Краси Манев, „Т.“ ЕООД придобило от
И. Д. В., К. Д. В., Л. Д. В. и Е. Д. Р., правото на собственост върху ливада с
площ от 5,189 дка в местността „Г.“, представляваща имот № 013016 по
картата на землището на гр. Б., и ливада с площ от 0,524 дка в местността
„Г.“, представляваща имот № 013017 по картата на землището на гр. Б..
1
Сделката била сключена в предвидената в чл. 18 от ЗЗДог форма, а към
момента на сключването й, праводателите на „Т.“ ЕООД се легитимирали
като единствени собственици на имотите с решение ****46В от 08.12.2003 г.
на ОСЗ Б.. След закупуването на двата поземлени имота, същите били
обединени в общ имот с идентификатор 02676.13.32 по КККР на гр. Б..
Впоследствие, с оглед реализиране на инвестиционни намерения, купувачът
„Т.“ ЕООД се снабдил с необходимите строителни книжа и в имота започнало
изграждането на хотелски комплекс. С акт-образец 14 от 06.04.2005 г. била
установена степента на завършеност на започнатите обекти - груб строеж. С
разрешения за ползване с № ДК-07-68 от 07.12.2005 г. и ДК-07-69 от
07.12.2005 г., в експлоатация били въведени сграда с идентификатор
02676.13.35.1 по КККР на гр. Б., одобрени със заповед № РД-18-81 от
10.12.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на сградата: гр. Б.,
м. „Г.“, която сграда е разположена в поземлени имоти с идентификатори
02676.13.32 и 02676.13.35 и принадлежи на поземлен имот с идентификатор
02676.13.35, със застроена площ от 2693 кв. м., предназначение на сградата:
хотел, стар идентификатор: 02676.13.32.1, при съседи: от три страни -
поземлен имот с идентификатор 02676.13.35, и поземлен имот с
идентификатор 02676.13.32, която сграда представлява хотелски комплекс
„Л.“, с ресторант със 150 места, лоби бар, спортен комплекс с басейн, механа
със 100 места, пиано бар със 70 места, подземен паркинг, фризьорски салон и
магазин, който комплекс се състои от три корпуса: „А“ - хотелски блок
/север/, „В“ - хотелски блок и обществено обслужване /юг/, и „С“ - басейн,
разположен на партера, и 5 етажа с разгърната застроена площ от 9049,40 кв.
м., намиращ се в гр. Б., ул. „Г. Н.“ ****, и сграда с идентификатор **** по
КККР на гр. Б., одобрени със заповед № РД-18-81 от 10.12.2009 г. на
изпълнителния директор на АГКК, адрес на сградата: гр. Б., м. „Г.“, която
сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 02676.13.35, със
застроена площ от 7 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: сграда за
енергопроизводство /трафопост/. На 31.08.2017 г. „Т.“ ЕООД извършило
апорт на въпросните имоти в капитала на „Х.Л.“ ЕООД, с което същите
станали собственост на последното. От възникването на тези недвижими
имоти при изграждането им на степен „груб строеж“, заверено с акт-образец
14 от 06.04.2005 г., фактическата власт върху тях се осъществявала
последователно от „Т.“ ЕООД и „Х.Л.“ ЕООД. Поради възникнал спор
2
относно правото на собственост върху недвижим имот № 013016 по картата
на землището на гр. Б. /част от новообразувания недвижим имот с
идентификатор 02676.13.32 по КККР на гр. Б., в който били построени
процесните 2 сгради/, ответниците и техните праводатели предявили срещу
„Т.“ ЕООД иск с правно основание чл. 54 от ЗКИР. С влязло в сила решение
№ 3016 от 03.07.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 842 от
2018 г. на Окръжен съд Благоевград, било признато за установено, че
ответниците, съответно - техните наследодатели, са собственици на 3/5
идеални части от недвижим имот № 013016 по картата на землището на гр. Б.,
въз основа на наследствено правоприемство. С оглед на това, нотариален акт
за покупко-продажба № 57, том IX, peг. № 7566 от 29.12.2003 г. на нотариус
Краси Манев, не бил породил действие по отношение на тези 3/5 идеални
части от поземления имот, съответно - „Т.“ ЕООД /праводател на „Х.Л.“
ЕООД/ не било придобило същите. С решението било установено и че в
КККР е налице непълнота, като недвижим имот № 013016 не бил заснет.
Предвид това, в границите на поземлен имот с идентификатор 02676.13.32 по
КККР на гр. Б. бил нанесен имот с идентификатор 02676.13.35, при квоти от
2/5 за ищеца и 3/5 за настоящите ответници. С оглед установената между
страните съсобственост върху поземлен имот с идентификатор 02676.13.35
/част от предишния имот с идентификатор 02676.13.32, в който са построени
процесните сгради/ и невъзможността те да я прекратят доброволно, от страна
на „Х.Л.“ ЕООД бил предявен иск за делба на същия. По него било
образувано гражданско дело № 988 от 2020 г. на Pайонен съд Разлог. С
отговора на исковата молба ответниците заявили искане за включване в
производството по делба и на процесните 2 сгради, с твърдение, че те също са
съсобствени между страните. С оглед на това, за „Х.Л.“ ЕООД била налице
правната възможност да избере дали да предяви иска в производството по
делба, или извън него. По този въпрос съдебната практика била
безпротиворечива и приемала, че спорът за собственост на делбен имот може
да се развие както в делбения процес, така и извън него. Предявяването на
такъв самостоятелен иск било допустимо, независимо че в решението по
допускане на делбата съдът ще се произнесе по принадлежността на спорното
право. Лицето, което претендирало, че е изключителен собственик на някой
от делбените имоти, имало правен интерес да предяви установителен иск по
чл. 124 от ГПК, за да защити това свое право, понеже при отхвърлянето на
3
иска за делба съдът няма да се произнесе със сила на присъдено нещо относно
принадлежността на спорното право. Искът по чл. 124 от ГПК относно
правото на собственост на имот, предмет на делбата, можел да бъде предявен
в отделно производство и след първото по делбеното дело съдебно заседание
- до влизане в сила на решението по допускане на делбата. Актуалната
съдебна практика приемала, че дори искът да не е предявен в производството
по делба в срока по чл. 342 от ГПК, това не лишава страната от възможността
да защити правата си в отделен процес. Преклудирането на непредявените в
делбеното производство възражения не означавало, че правата, върху които
те се основават, са отречени със силата на присъдено нещо. Съобразно
влязлото в сила решение № 3016 от 03.07.2019 г. на Окръжен съд
Благоевград, със сила на присъдено нещо, обвързваща страните по
настоящото дело, било установено, че ответниците са собственици на 3/5
идеални части от недвижим имот - ливада с площ от 5,189 дка в местността
„Г.“, представляваща имот № 013016 по картата на землището на гр. Б., с
настоящ идентификатор 02676.13.35 по КККР на гр. Б.. Това било така, тъй
като към датата на съставяне на нотариален акт за покупко-продажба № 57,
том IX, peг. № 7566 от 29.12.2003 г. на нотариус Краси Манев, продавачите не
били собственици на тези 3/5 идеални части от недвижимия имот, съответно -
купувачът „Т.“ ЕООД не придобил собствеността върху тях. Въпреки
възникналите впоследствие спорове за собственост върху единия от
недвижимите имоти, предмет на нотариален акт за покупко-продажба № 57,
том IX, peг. № 7566 от 29.12.2003 г. на нотариус Краси Манев, ответниците не
оспорвали, че още със съставянето на нотариалния акт „Т.“ ЕООД установило
фактическа власт върху същите - по отношение на ливадата с площ от 0,524
дка в местността „Г.“, представляваща имот № 013017 по картата на
землището на гр. Б. - в качеството на собственик, а по отношение на ливадата
с площ от 5,189 дка в местността „Г.“, представляваща имот № 013016 по
картата на землището на гр. Б. - в една част - в качеството на собственик, и
владелец - за останалата. Непосредствено след сключването на нотариалния
акт, „Т.“ ЕООД предприело действия по застрояване на имотите.
Първоначално същите били обединени в един имот с идентификатор
02676.13.32 по КККР на гр. Б. и било променено предназначението им. На
13.10.2004 г., на „Т.“ ЕООД било издадено разрешение за строеж на обект
„Хотелски комплекс „Л.“. С разрешение за строеж от 02.09.2005 г., на „Т.“
4
ЕООД било позволено изграждането на обект „Външно ел. захранване на
„Хотелски комплекс „Л.“. Съгласно акт-образец 14 от 06.04.2005 г., обектите,
за които били издадени споменатите разрешения за строеж, били изградени
до степен „груб строеж“, а с разрешения за ползване от 07.12.2005 г.,
строежите били въведени в експлоатация. С всички тези действия, насочени
към реализиране на правото на строеж върху поземления имот, „Т.“ ЕООД
осъществило давностно владение върху ограниченото вещно право на строеж,
а впоследствие - върху новопостроените имоти. Съгласно чл. 85 от ЗС,
разпоредбите относно придобИ.ето на правото на собственост се прилагали и
по отношение на другите вещни права, включително - на правото на строеж.
С оглед това и съобразно предвиденото в чл. 79 от ЗС, с упражняването на
непрекъснато владение в продължение на 5 години, съответно - 10 години,
върху правото на строеж, а след реализирането му - върху построените имоти,
праводателят на ищеца - „Т.“ ЕООД, придобил правото на строеж върху
поземления имот, а след изграждането на постройките в него - и правото на
собственост върху тях. Налице били двата признака на владението по
отношение на ограниченото право на строеж и изградените въз основа на него
постройки - обективен /corpus/ и субективен /animus/. Обективният признак
бил характеристиката на владението като фактическо упражняване на власт
спрямо конкретна вещ, като обективна възможност /факт/ за непосредствено
въздействие върху вещта. От започването на действията по застрояване на
недвижимия имот през 2004 г. и възникването на сградите при изграждането
им до степен „груб строеж“ през 2005 г., до настоящия момент, фактическата
власт върху поземления имот, съответно - правото на строеж и построените
сгради, се осъществявала от „Т.“ ЕООД, а след 31.08.2017 г. - от ищеца. През
този период владението било поС.но, спокойно, явно, несъмнено и
непрекъсвано, като друго лице не било установявало свое владение при
условията на чл. 75 от ЗС. Субективният признак бил характеристиката на
едно субективно /лично/ поведение на владелеца да упражнява вещното право
като свое. Всички действия на „Т.“ ЕООД, и след това - на „Х.Л.“ ЕООД,
несъмнено показвали намерение за своене. След установяване на
фактическата власт върху двата поземлени имота, тяхното предназначение
било променено, били обединени и в тях били построени процесните 2
сгради. От възникването на сградите и до настоящия момент, с тях
непрекъснато се осъществявала стопанска дейност като хотелски комплекс.
5
Видно от Имотния регистър, сградите многократно били ипотекирани, а на
31.08.2017 г. същите били апортирани в капитала на ищеца „Х.Л.“ ЕООД.
Това категорично показвало, че ищецът, а преди това - праводателят му, се
отнасяли към тези вещни права като към свои и изключвали чужди права
върху процесните сгради. Към настоящия момент бил изтекъл и предвиденият
в закона срок. Съгласно чл. 79 от ЗС, правото на собственост върху недвижим
имот се придобивало с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а
ако владелецът е добросъвестен - 5 години. Придобивната сделка по
отношение на двата имота била сключена в предвидената в закона форма, а
праводателите се легитимирали като единствени собственици на имотите,
включително и на процесната част от тях. Приобретателят нито знаел, нито
могъл да знае, че с последващ акт на поземлената комисия, който има
конститутивно действие, щяло да се окаже, че имотът е собственост и на
други лица. На основание чл. 79 от ЗС, „Т.“ ЕООД можело и се ползвало от
кратката 5-годишна придобивна давност по отношение на процесните части
от имотите. Доколкото праводателят на ищеца - „Т.“ ЕООД, владеел имотите
от 08.12.2003 г., а процесните сгради възникнали на 06.04.2005 г., то
давността била изтекла още през 2010 г. Дори „Т.“ ЕООД да не бъдело
признато за добросъвестен владелец, към настоящия момент бил изтекъл
период, много по-дълъг от предвидените в чл. 79, ал. 1 от ЗС 10 години. „Т.“
ЕООД, а по-късно - „Х.Л.“ ЕООД, владяли процесните имоти, при условията
на чл. 82 от ЗС, от възникването им до настоящия момент. Предявяването на
иск за собственост на поземления имот не прекъсвало давността по
отношение на построените в него сгради. С оглед това, водените до момента
съдебни спорове относно собствеността на недвижим имот № 013016 по
картата на землището на гр. Б., не били прекъснали хода на давността по
отношение на построените там сгради. Правото на собственост на ищеца
върху недвижимите имоти било оспорено чрез иск едва в производството по
делба, развиващо се по гражданско дело № 988 от 2020 г. на Pайонен съд
Разлог. С молба по реда на чл. 341, ал. 2 от ГПК, настоящите ответници
поискали включване в делбата и на процесните сгради. Те претендирали, че
последните са тяхна собственост по приращение, тъй като били собственици
на ¾ от поземления имот, в който са построени. Тези им претенции били
неоснователни. Правото на строеж било ограничено вещно право, което
позволявало на носителя му да построи сграда в чужд имот и, в отклонение от
6
правилото на приращението по чл. 92 от ЗС, да придобие собствеността върху
постройката. След изграждането на постройката до степен „груб строеж“,
възниквал нов недвижим обект и правото на строеж се трансформирало в
право на собственост върху него. С това, обаче, правото на строеж не се
погасявало, а притежателят му имал възможност, ако сградата погинела, да я
построи отново. Оттук следвало, че правото на собственост върху
построеното и правото на строеж представлявали единен обект на
разпореждане. Заедно със собствеността на построеното, върху приобретателя
преминавало и имплицитно съдържащото се право на строеж. С оглед на това,
с придобИ.ето по давност на правото на собственост върху процесните сгради
и следващото от него право на строеж, ответниците изгубили правата си по
чл. 92 от ЗС и следвало да търпят правата, възникнали при условията на чл.
63 от ЗС. От изложеното следвало, че към 31.08.2017 г., „Т.“ ЕООД е
притежавало правото на собственост върху процесните сгради, въз основа на
осъщественото от него давностно владение. С оглед това, с извършения на
тази дата апорт, същите станали собственост на ищеца. Доколкото от датата
на апорта до настоящия момент, „Х.Л.“ ЕООД владеело процесните сгради
при условията на чл. 82 от ЗС, то те станали негова собственост и на
основание осъществено давностно владение. За ищеца възникнал правен
интерес от предявяване на искове с правно основание чл. 124 от ГПК. Същият
претендира да бъде признато за установено спрямо ответниците, че сгради с
идентификатори 02676.13.35.1 и **** по КККР на гр. Б., са негова
собственост, въз основа на апорт от 31.08.2017 г., а при условията на
евентуалност - въз основа на осъществено давностно владение.
Ответниците са подали общ отговор, с който оспорват претенциите на ищеца.
Твърдят, че общо притежават ¾ идеални части от процесните сгради, тъй като
са собственици общо на ¾ идеални части от поземления имот, върху който са
построени те. Ищецът бил собственик само на ¼ идеална част от сградите,
понеже притежавал ¼ идеална част от поземления имот, върху който били
построени същите. Правата на ответниците произтичали от наследствено
правоприемство от общата им наследодателка К. И. В.а и осъществена
реституция на имота. Ищецът бил собственик на неговата идеална част на
основание покупка от „Т.“ ЕООД на ¼ идеална част от имота, от част от
наследниците на общата наследодателка К. И. В.а, и извършен апорт от „Т.“
ЕООД на тази идеална част в капитала на „Х.Л.“ ЕООД. През 2003 г. само
7
една част от наследниците на К. И. В.а продали поземления имот на
праводателя на ищеца - „Т.“ ЕООД. Сделката произвела действие само до
размера на притежаваните от продавачите по нея идеални части от
наследствения имот. „Х.Л.“ ЕООД придобило правото на собственост само
върху ¼ идеална част от поземления имот, тъй като праводателят му „Т.“
ЕООД придобил само частта от поземления имот, собственост по наследство
на наследниците на Д. И. В., един от наследниците на общата наследодателка
К. И. В.а. Останалите идеални части били наследени от наследниците на
другите деца на К. И. В.а, а именно - наследниците на Х. И. В., К. И. Н. и М.
И. З., които са ответници в настоящия процес. Последните били
съсобственици с ищеца и на построените сгради в имота, на основание чл. 92
от ЗС, в същото съотношение - общо ¾ идеални части към ¼ идеална част.
Ответниците станали собственици на поземления имот, в който са построени
сградите, по силата на решение ****46В от 26.03.2004 г. на ОСЗ Б., издадено
вследствие влязлото в сила решение по гражданско дело № 961 от 2000 г. на
Pайонен съд Разлог. Собствеността върху имота, в качеството на наследници
на К. И. В.а, те придобили на основание осъществена в тяхна полза
реституция по реда на ЗСПЗЗ и осъществено в тяхна полза приращение
съгласно чл. 92 от ЗС. Без тяхно съгласие и независимо от непрекъснатото им
противопоставяне, праводателят на ищеца - „Т.“ ЕООД, инициирал изменение
на ПУП и построил хотелски комплекс върху имота. С решение № 175 от
28.06.2006 г. по гражданско дело ***82 от 2005 г., Окръжен съд Благоевград
постановил спиране на строителните работи. Независимо от активните
действия на ответниците, „Т.“ ЕООД, без тяхното съгласие и въпреки тяхното
изрично и многократно противопоставяне, построил хотелския комплекс и
върху техните идеални части от мястото. Ето защо, на основание чл. 92 от ЗС,
страните станали съсобственици и на построените в имота сгради. В същия
дух била и трайната съдебна практика. След влизане в сила на решението по
гражданско дело № 842 от 2018 г. на Окръжен съд Благоевград, между
страните били проведени преговори във връзка с предложението на „Х.Л.“
ЕООД да изкупи дела на ответниците от имотите. Била проведена среща
между представители на страните, на която било взето решение ищецът да
отправи, по електронна поща, конкретно предложение за изкупуване на
идеалните части от имотите. На 04.08.2020 г., на имейла на адвоката на
ответниците пристигнало официалното предложение от „Х.Л.“ ЕООД за
8
изкупуване на притежаваните от ответниците идеални части от поземления
имот и хотела, за цена от 200 000 евро. В това предложение ищецът „Х.Л.“
ЕООД изрично признавал, че притежава и счита за своя само ¼ идеална част
от поземления имот и сградата в него, както и че ответниците притежават
останалите идеални части от тях. След това предложение, в офиса на „Х.Л.“
ЕООД в гр. София била проведена втора среща. На 31.08.2020 г., ответниците
отговорили на предложението, като поискали по-висока цена. На 09.09.2020 г.
било получено ново предложение от „Х.Л.“ ЕООД, наречено „окончателно“,
в което предложената цена била коригирана. На 15.09.2020 г. ответниците
изпратили ново, коригирано предложение до „Х.Л.“ ЕООД, на което не било
отговорено и вместо това било заведено гражданско дело № 988 от 2020 г. на
Pайонен съд Разлог за делба на поземления имот, независимо че страните
били в преговори за продажба на частите от поземления имот и от хотела,
като било заведено и настоящото производство, без ответниците да бъдат
уведомени, че преговорите са прекратени. След като самият ищец през 2020 г.
изрично считал и посочвал в своята писмена кореспонденция тези
обстоятелства, то нямало как да се приеме, че в негова полза тече придобивна
давност. Настоящото производство и това в Pайонен съд Разлог били
заведени единствено с цел шиканиране на преговорите между страните и
забавяне на възможността ответниците да получат реалната власт върху
идеалните си части от имотите или тяхната парична равностойност. Ищецът
осъществявал само държане върху процесните имоти от построяването им и
до настоящия момент. Същият никога не бил осъществявал владение върху
тях сам за себе си, а го осъществявал от името и за сметка на ответниците.
Ищецът никога не демонстрирал намерение спрямо ответниците да придобие
само за себе си построените в поземления имот сгради и по никакъв начин не
осъществил давностно владение върху ограниченото вещно право на строеж.
Не били налице признаците на владението. Ищецът се явявал само държател
на сградите, но не и самостоятелен владелец на същите. Ищецът и неговият
праводател многократно декларирали, че считат ответниците за собственици
на ¾ идеални части от процесните сгради. В тази връзка се моли за
отхвърляне на предявените от „Х.Л.“ ЕООД искове, като неоснователни, до
размера на притежаваните от ответниците идеални части от сградите.
Правната квалификация на претенциите се съдържа в нормата на чл. 124, ал. 1
от ГПК вр. чл. 73 от ТЗ/чл. 79 от ЗС, а тази на възражението - в разпоредбата
9
на чл. 92 от ЗС.
Исковете са редовни и допустими.
Събраха се гласни и писмени доказателства. Прие се заключение на вещо
лице.
След като анализира приобщената доказателствена съвкупност, съдът стигна
до извода за основателност на претенциите, с които е сезиран.
За да бъде уважен иск с правно основание чл. 79 от ЗС, ищецът следва, при
условията на пълно, пряко и главно доказване, да установи осъществено от
него владение върху недвижим имот и изтичане на предвидения в закона
срок. Владението, като юридически факт, се характеризира с обективен
признак - осъществяване на фактическа власт върху имота, и субективен
признак - намерение за своене на имота. Съгласно чл. 85 от ЗС, разпоредбите
относно придобИ.ето на правото на собственост се прилагат и по отношение
на другите вещни права, включително и досежно правото на строеж.
Съгласно правната теория - „ПридобИ.е по давност на недвижими имоти“ от
Цветалина Петкова, Нов български университет, София, 2015 г., стр. 68-77 -
придобИ.ето по давност е един от предвидените в чл. 77 от ЗС способи за
придобИ.е на правото на собственост /titulus acquirendi/. То е институт на
вещното право. Фактическият състав на придобивната давност включва
упражняването на владение - анимус и корпус. Той се осъществява с
извършването на активни, външно обективирани действия, от които може да
се направи изводът, че едно лице упражнява фактическата власт върху
конкретен имот като свой собствен. ПридобИ.ето по давност е оригинерен
придобивен способ. Владелецът придобива правото на собственост не от друг
правен субект и независимо дали вещното право е принадлежало на трето
лице. ПридобИ.ето по давност следва да се определи като правомерно
юридическо действие. Фактическият му състав включва владение, изтичане
на определен срок и позоваване пред съд или нотариус. В този смисъл същият
може да бъде определен като смесен /хетерогенен/. Обект на придобИ.е са
само вещни права. Функцията на придобивната давност, най-кратко казано, е
да приведе правното положение в съответствие с фактическото, като придаде
правно значение на фактическите отношения заради общественото,
публичното благо /bono publico/. От гледна точка на собственика следва да се
съобрази липсата на интерес от негова страна към вещта, която, в крайна
10
сметка, съчетана с владението на трето лице, има за правен резултат
намаляването на имуществото му. Що се отнася до владелеца, функцията е
възнаградителна, защото законът му признава и зачита интереса към вещта,
положените грижи и направените разходи. Чрез придобИ.ето по давност се
избягва и т. нар. „probatio diabolica“, което би направило невъзможно
доказването на правото на собственост.
За да се признае правото на собственост на основание придобивна давност,
разпоредбата на чл. 79 от ЗС изисква претендиращият несобственик да е
упражнявал фактическа власт в продължение на 10 /респективно 5/ години и
демонстриране по отношение на невладеещия собственик поведение, което
несъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия за себе си.
Съгласно задължителните постановки, залегнали в Тълкувателно решение №
4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, докладвано от
съдията Камелия Маринова, придобивната давност е способ за придобИ.е на
право на собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо
упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от
време. Нормативната й уредба е в глава VIII от ЗС, наименована „ПридобИ.е
и изгубване на вещни права“ и обхващаща разпоредбите на чл. 79-86 от ЗС.
Нормата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия състав на придобивната
давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като
елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по
смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС - в хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС, и
добросъвестност и юридическо основание - в хипотезата на чл. 79, ал. 2 от
ЗС. Правната последица - придобИ.е на вещното право - е нормативно
свързана само с тези юридически факти. Недопустимо е по тълкувателен път
в нормативно определения фактически състав да се включват и други
елементи. Следователно изискващото се от чл. 120 от ЗЗДог вр. чл. 84 от ЗС
волеизявление - позоваване, не е елемент от фактическия състав на
придобивното основание по чл. 79 от ЗС. Това обаче не означава, че правната
последица - придобИ.е на правото на собственост или на друго вещно право -
настъпва автоматично с изтичане на установения в закона срок. Да се приеме,
че придобивната давност има действие ex lege, означава, че с оглед
разглежданата от общата теория на правото класификация на юридическите
факти, като юридически факт придобивната давност да е юридическо
събитие, в чийто фактически състав по определение нормативно да се
11
включват събития от физическия свят или психични съС.ия без участие на
активни съзнателни преживявания на човека.
Фактическият състав на владението, съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС, включва
както обективният елемент на упражнявана фактическа власт, така и
субективният елемент вещта да се държи като своя. След като владението е
съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен юридически
факт от категорията на правомерните юридически действия, които по
определение обхващат като свой елемент както наличието на представи и
желания, насочени към установяването, придобИ.ето, прехвърлянето,
изменението и погасяването на права и задължения /представляващи
субективният елемент от предметното им съдържание/, така и тяхното
обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане
от други, с цел да се разкрият тези преживявания и представи
/представляващо обективният елемент от предметното им съдържание/.
Съгласно чл. 77 от ЗС вещните права се придобиват чрез правна сделка, по
давност или по друг начин, определен в закона. Принцип в гражданското ни
законодателство е, че вещните права се придобиват въз основа на
обективирано волеизявление за това. Целта на този принцип е както зачитане
на волята на правните субекти, така и защита на обществения интерес чрез
създаване на яснота по отношение на субектите и обектите на вещните права,
с оглед правната сигурност.
Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт -
съвпада с този при държането. Субективният елемент определя
упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Чл. 69 от ЗС
предполага наличието на намерение да се свои вещта. За да се трансформира
фактическото съС.ие на упражнявана фактическа власт чрез действия,
съответстващи на определено вещно право, в самото вещно право, е
необходимо потвърждаване на наличието на намерение за своене чрез
позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл. 120
от ЗЗДог вр. чл. 84 от ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент
на владението чрез процесуални средства - предявяване на иск или
възражение при наличие на спор за собственост, или чрез снабдяване с
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, с цел легитимиране
на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот,
12
изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална
карта и т. н. До момента, в който предполагаемото от закона намерение за
своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и
правото на собственост. При наличие на позоваване правните последици -
придобИ.е на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законово
определения срок съобразно елементите на фактическия състав на
придобивното основание по чл. 79, ал. 1 или ал. 2 от ЗС.
Нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗС изисква упражняването на фактическа власт с
намерение за своене в продължение на 10 години. Упражняваното владение
трябва да е било спокойно - да не е установено с насилие; явно - фактическата
власт да е упражнявана така, че всеки заинтересован да е имал възможност да
научи за това; поС.но - упражняването му да няма случаен характер, а да е
израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното
владение на други лица; непрекъснато - да не е било прекъсвано изобщо, в
частност - за период по-дълъг от 6 месеца /чл. 81 от ЗС/, като се съобразява и
презумпцията на чл. 83 от ЗС; и несъмнено - да няма съмнение, че лицето е
държало вещта, както и че я е държало за себе си.
Налице е непротиворечива съдебна практика, съгласно която фактът на
установяване на владението може да се доказва с всякакви доказателствени
средства, включително и най-вече със свидетелски показания, като не важат
ограниченията на чл. 164 и 165 от ГПК - в този смисъл са Тълкувателно
решение № 1 от 06.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК,
докладчик съдията Здравка Първанова, Решение № 173 от 27.07.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 5166/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева,
Решение № 465 от 27.05.2010 г. на ВКС по гр. д. ****99/2009 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията Лидия Рикевска, и др. Не са настъпили промени в
законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната
на тази трайна съдебна практика /Определение № 76 от 14.02.2017 г. на ВКС
по гр. д. № 3784/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева/.
В конкретния казус липсва спор, че от 2005 г. до настоящия момент
фактическата власт върху процесните сгради се осъществява, последователно,
от „Т.“ ЕООД и „Х.Л.“ ЕООД. Това се потвърждава в отговора на исковата
молба, като ответниците признават, че не са прекъсвали владението на ищеца
и неговия праводател и не са установявали своя фактическа власт върху
13
сградите. Този факт беше доказан и от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Съгласно представените в хода на настоящия съдебен процес
документи и изложеното от свидетеля М.С., през 2003 г. праводателят на
ищеца е придобил поземлен имот - ливада с площ от 5,189 дка в местността
„Г.“, представляваща имот № 013016 по картата на землището на гр. Б.. След
това този имот е обединен с ливада с площ от 0,524 дка в местността „Г.“,
представляваща имот № 013017 по картата на землището на гр. Б., и
предназначението им е променено. Видно от представеното разрешение за
строеж, изграждането на сградите е започнало в края на 2004 г. и е
приключило с въвеждането им в експлоатация на 07.12.2005 г. Още от
момента на започването на строителството на сградите, праводателят на
ищеца е упражнявал владение върху правото на строеж в поземления имот.
Впоследствие, с възникването на сградите, това право се е трансформирало в
право на собственост върху построеното. Процесните сгради са възникнали
като отделни обекти на правото на собственост през 2005 г., със завършването
им до степен на груб строеж.
Налице е и субективният признак. От установените по делото обстоятелства
категорично следва, че фактическата власт върху имотите се е упражнявала с
намерение за своене. Всички действия на „Т.“ ЕООД и „Х.Л.“ ЕООД
несъмнено показват такова. След установяване на фактическата власт върху
двата поземлени имота, тяхното предназначение е променено, обединени са и
в тях са построени процесните сгради. От възникването на същите и до
настоящия момент, с тях непрекъснато се осъществява стопанска дейност
като хотелски комплекс. Видно от приложената справка от Имотния регистър,
сградите многократно са ипотекирани, а на 31.08.2017 г. са апортирани в
капитала на „Х.Л.“ ЕООД. Това категорично показва, че ищецът, а преди това
- праводателят му, се отнасят към тези вещни права като към свои и
изключват чужди права върху процесните имоти. Следва също да се има
предвид въведената с чл. 69 от ЗС презумпция, съгласно която този, който
държи един имот, се счита, че го държи за себе си. Тази презумпция не беше
оборена в настоящия съдебен процес. Независимо от възражението на
ответниците, че ищецът бил държател, а не владелец, и държал имота в тяхна
полза, такива обстоятелства не бяха установени. Ответниците нито твърдяха
конкретни факти, нито представиха доказателства за такива, въз основа на
които да е възникнало правоотношение, което да превърне ищеца или
14
неговия праводател в държател.
Налице е и последната предпоставка за придобИ.ето на процесните 2 сгради
по давност, а именно - изтичането на предвидения в закона срок. Съгласно чл.
79 от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владелецът е
добросъвестен - 5 години. Съгласно чл. 70 от ЗС, владелецът е добросъвестен,
ако владее имота на правно основание, годно да го направи собственик, без да
знае, че праводателят му не е собственик. Достатъчно е добросъвестността да
е съществувала към момента на възникването на правното основание, а с ал. 2
на чл. 70 от ЗС е въведена презумпция за добросъвестност. Придобивната
сделка по отношение на двата поземлени имота е сключена в предвидената от
закона форма, а праводателите са се легитимирали като единствени техни
собственици. Приобретателят нито е знаел, нито е могъл да знае, че с
последващ акт на поземлената комисия, който има конститутивно действие,
ще се окаже, че в имотите собственост имат и други лица. Предвид наличието
на посочените предпоставки, на основание чл. 79 от ЗС, „Т.“ ЕООД може да
се ползва от кратката 5-годишна придобивна давност по отношение на
имотите. Доколкото праводателят на ищеца владее имотите от 08.12.2003 г., а
процесните 2 сгради са възникнали като обекти при изграждането им на ниво
„груб строеж“ през 2005 г., то давността е изтекла още през 2010 г. Дори „Т.“
ЕООД да не бъде признато за добросъвестен владелец, към настоящия момент
е изтекъл период, много по-дълъг от предвидените в чл. 79, ал. 1 от ЗС 10
години. „Т.“ ЕООД и впоследствие - приобретателят „Х.Л.“ ЕООД, са
владели сградите, при условията на чл. 82 от ЗС, от възникването им през
2005 г. до настоящия момент.
Основното правоизключващо възражение на ответниците е, че те са се
противопоставили на построяването на хотела. То обаче остана недоказано.
Ответниците се домогваха да установят, че са предприели фактически
действия по преустановяване на застрояването на поземления имот, като по
този начин били прекъснали и придобивната давност. Съгласно Тълкувателно
решение *** от 05.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. ***/2012 г., ОСГК,
докладвано от съдията К.ка Арсова, основанията за прекъсване на давността
са установени ограничително и други юридически факти, извън посочените в
разпоредбата на чл. 116 от ЗЗДог, могат да прекъснат давността само ако са
въведени със закон. Съгласно чл. 116 от ЗЗДог, давността се прекъсва с
15
признаване на правото от длъжника, с предявяване на иск или възражение и с
предприемане на действия за принудително изпълнение. Други действия не
могат да прекъснат започналата да тече придобивна давност. Различните
покани - устни, писмени или нотариални, фактическите смущения на
владението, извършвани от собственика, които не са се изразили в отнемане
на владението за повече от шест месеца, както и воденето на
административни, безспорни или охранителни производства, не водят до
прекъсване на придобивната давност - Решение № 50117 от 06.02.2023 г. на
ВКС по гр. д. № 509/2022 г., II г. о., ГК, докладвано от съдията Здравка
Първанова, Решение № 50116 от 28.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4857/2021
г., I г. о., ГК, докладвано от съдията Бонка Дечева, Решение № 50087 от
19.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3914/2021 г., II г. о., ГК, докладвано от
съдията Бонка Дечева, Решение № 82 от 25.07.2022 г. на ВКС по гр. д. №
5032/2021 г., I г. о., ГК, докладвано от председателя Маргарита Соколова,
Решение ****0108 от 22.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3534/2020 г., II г. о.,
ГК, докладвано от съдията Здравка Първанова, Решение № 83 от 09.10.2020 г.
на ВКС по гр. д. № 3878/2019 г., I г. о., ГК, докладвано от съдията Владимир
Й.ов, и мн. др. Всички твърдяни от ответниците действия са именно от
посочената категория и не могат да прекъснат давността. Освен това,
претендираното фактическо противопоставяне не беше и доказано. За
неговото установяване бяха разпитани двама свидетели, чиито показания
обаче не са годни да установят тези факти. Нито един от тях не е възприел
лично обстоятелствата, за които разказва. Свидетелят Й. Н. знае за
противопоставянето от баща си, който е страна в процеса. Свидетелката С.К.-
А.а също не е възприела лично обстоятелствата относно твърдяното от
ответниците противопоставяне, а знае за тях от трети лица. Тя е присъствала
единствено на проведена през 2020 г. среща, на която се е обсъждало
постигането на спогодба досежно претендираното от ответниците
обезщетение, но не и въпросът за собствеността на сградите.
С приетите по делото писма, за които се твърди, че са разменени между
страните, ответниците се опитват да докажат, че е липсвало намерение за
своене. Както вече беше посочено, това се опровергава категорично от
извънпроцесуалното поведение на „Т.“ ЕООД и „Х.Л.“ ЕООД. От всички
техни действия става ясно, че те са се отнасяли към процесните сгради като
към свои. Видно от приложената електронна справка от Имотен регистър, с
16
тях многократно са извършвани разпоредителни сделки. Въпросните писма
не могат да установят противното. Видно от първото такова, същото не е
подписано, поради което и не се ползва с формална доказателствена сила.
Освен това, в него е посочено, че изхожда от „Т.“ ЕООД, а не от собственика
на сградите „Х.Л.“ ЕООД. В края на второто писмо пък изрично е отбелязано,
че с него не се признават никакви права на ответниците. От споменатите
писма и твърденията на ответниците следва, че претендираните срещи са
проведени с оглед на уреждане на финансови отношения между страните във
връзка с възникналите между тях спорове и сключване на споразумение, с
което да се избегне бъдещ съдебен процес. Договорът за спогодба е уреден в
разпоредбата на чл. 365 от ЗЗДог. С него страните, чрез взаимни отстъпки,
избягват съществуващ или възможен спор. При непостигане на спогодба
обаче направените отстъпки не могат да породят действие. С оглед на това,
дори да се приеме, че „Х.Л.“ ЕООД е било съгласно да направи определени
отстъпки, като, за да се избегне възможен спор, признае ответниците за
собственици на част от сградата на хотела, то това признание не е породило
действие поради непостигане на съгласие за сключване на спогодба. Следва
да се има предвид и това, че изтеклата вече придобивна давност не може да се
прекъсне чрез признаване на чуждото право. Съгласно чл. 113 от ЗЗДог,
валиден отказ от субективното право на погасителна давност може да се
направи само след изтичането й. Отказът може да бъде изричен или
мълчалив, но от съдържанието му трябва да може по несъмнен начин да се
направи изводът, че страната не желае да се ползва от последиците на
давността /Определение № 50096 от 24.02.2023 г. на ВКС по гр. д.
***162/2022 г., III г. о., ГК, докладвано от съдията Маргарита Г., Определение
№ 50897 от 07.12.2022 г. на ВКС по гр. д. ***580/2022 г., IV г. о., ГК,
докладвано от съдията Яна Вълдобрева, Определение ****0785 от 16.11.2021
г. на ВКС по гр. д. ***422/2021 г., III г. о., ГК, докладвано от съдията Филип
Владимиров, и Решение ****9 от 18.12.2020 г. на ВКС по т. д. ***370/2019 г.,
I т. о., ТК, докладвано от съдията Кристияна Генковска/. Видно от приетите
по настоящото дело писма, в тях изричен отказ от изтекла в полза на
владелеца придобивна давност не е направен.
С оглед на всичко изложено, следва да се постанови решение, с което да се
признае за установено по отношение на ответниците, че процесните 2 сгради -
хотел и трафопост, са собственост на ищеца въз основа на апорта от
17
31.08.2017 г.
Приложение трябва да намери и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д. Х. В., ЕГН **********, адрес
гр. Б., ул. „Т.К.“ ***, И. Х. В., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „Т.К.“ ***, К.
И. З., ЕГН **********, адрес гр. П., ул. „М.С.“ ****, З. И. З., ЕГН
**********, адрес гр. Б., ул. „С.“ ***, И. Л. С., ЕГН **********, адрес гр. Б.,
ул. „Х.Д.“ ***, Е. Г. С., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „Б.“ ****, Е. Г. С.,
ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „Б.“ ****, Г. Д. Н., ЕГН **********, адрес
гр. Д., ж. к. „Б.“, ****, Д. Д. Н., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „Ц.С.“ ***4,
Г. Д. Т., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „С.К***2, Л. Д. Т., ЕГН
**********, адрес гр. Б., ул. С.С***, и В. Д. Ч., ЕГН **********, адрес гр. Б.,
ул. С.С***, че „Х.Л.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление
гр.Б., пл. „М.“ ****, представлявано от В.В. И., е собственик, въз основа на
апорт от 31.08.2017 г., на следните 2 сгради, а именно:
1 - сграда с идентификатор 02676.13.35.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Б., одобрени със заповед № РД-18-
81/10.12.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр.
Б., м. „Г.“, която сграда е разположена в поземлени имоти с идентификатори
02676.13.32 и 02676.13.35 и принадлежи към поземлен имот с идентификатор
02676.13.35, със застроена площ: 2693 кв. м., брой етажи: 5, с предназначение:
хотел, стар идентификатор 02676.13.32.1, която сграда представлява Хотелски
комплекс „Л.“, с ресторант със 150 места, лоби бар, спортен комплекс с
басейн, механа със 100 места, пиано бар със 70 места, подземен паркинг,
фризьорски салон и магазин, който комплекс се състои от три корпуса: „А“ -
хотелски блок /север/, „В“ - хотелски блок и обществено обслужване /юг/, и
„С“ - басейн, разположен на партера, и 5 етажа с разгърната застроена площ
от 9049,40 кв. м., находящ се в гр. Б., ул. „Г. Н.“ ****, и
2 - сграда с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Б., одобрени със заповед № РД-18-81/10.12.2009 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. Б., м. „Г.“, която
18
сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 02676.13.35, със
застроена площ: 7 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение: сграда за
енергопроизводство /трафопост/.
ОСЪЖДА Д. Х. В., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „Т.К.“ ***, И. Х. В.,
ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „Т.К.“ ***, К. И. З., ЕГН **********, адрес
гр. П., ул. „М.С.“ ****, З. И. З., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „С.“ ***, И.
Л. С., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „Х.Д.“ ***, Е. Г. С., ЕГН **********,
адрес гр. Б., ул. „Б.“ ****, Е. Г. С., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „Б.“ ****,
Г. Д. Н., ЕГН **********, адрес гр. Д., ж. к. „Б.“, ****, Д. Д. Н., ЕГН
**********, адрес гр. Б., ул. „Ц.С.“ ***4, Г. Д. Т., ЕГН **********, адрес гр.
Б., ул. „С.К***2, Л. Д. Т., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. С.С***, и В. Д. Ч.,
ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. С.С***, да заплатят на „Х.Л.“ ЕООД, ЕИК
****, седалище и адрес на управление гр.Б., пл. „М.“ ****, представлявано от
В.В. И., направените по делото разноски за държавна такса - 81 723,47 лв.
/осемдесет и една хиляди седемстотин двадесет и три лева и четиридесет и
седем стотинки/, и адвокатско възнаграждение - 48 000 /четиридесет и осем
хиляди/ лева с ДДС.
На страните да се връчат копия на настоящия съдебен акт, чрез адвокатите
им, който може да бъде обжалван от ответниците в двуседмичен срок,
считано от връчването, пред Апелативен съд София, с въззивна жалба,
подадена чрез Окръжен съд Благоевград.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
19