№ 381
гр. София , 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Съдия:Катерина Рачева
при участието на секретаря Павлина И. Христова
като разгледа докладваното от Въззивно гражданско дело № 20201000503022
по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 2144/13.04.2020 г. по гр.д. № 4679/2018 г. на СГС, І-1 състав е
осъдено ЗАД „ОЗК-Застраховане” да заплати на Ж. Б. С. сумата от 20 000 лева на
основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 16.02.2017 г. и причинено от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” водач на т.а.МАН с ДК № *******, ведно със законната
лихва от 03.04.2018 г. до изплащането, като искът е отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер 30 000 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника ЗК „Олимпик” АД, Република Кипър, чрез ЗК „Олимпик-клон България”
КЧТ.
ЗАД „ОЗК-Застраховане” е депозирало въззивна жалба вх. № 44706/29.05.2020 г.,
с която обжалва първоинстанционното решение в частта, с която искът е уважен за
сума над 10 000 лева. Жалбоподателят намира, че обжалваното решение е постановено
при нарушение на процесуалния и материалния закон, доказателствата не са взети
предвид в тяхната съвкупност, а и същите са неправилно интерпретирани. Според
жалбоподателя първоинстанционният съд правилно е определил размера на
обезщетението като дължимо в размер на 20 000 лева, но неправилно е прието, че
пострадалият не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Неправилно
било прието, че не е доказано пострадалият да е пътувал без поставен предпазен колан.
Това било установено от КСМАТЕ, както и обстоятелството, че при поставен
предпазен колан вредите не биха настъпили. Неправилно било прието, че наличието на
предпазен колан е ирелевантно. Намира, че е доказано поведение на пострадалия в
пряка причинна връзка с настъпването на вредите и неговият принос следва да бъде
1
оценен на 50%. Моли да бъде отменено обжалваното решене, като присъденото
обезщетение бъде намалено и съответно да бъдат намалени присъдените разноски.
Моли за присъждане на направените от жалбоподателя разноски в двете инстанции.
Отговор на въззивната жалба на ЗАД „ОЗК-Застраховане” е депозирал ищеца Ж.
Б. С. в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с доводи за неоснователност. Моли обжалваното
решение да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът Ж. Б. С. е твърдял в исковата си молба, че на 16.02.2017 г. на главен път
І-9 настъпило пътно-транспортно произшествие между товарен автомобил МАН с ДК
№ *******, управляван от В. С. и лек автомобил ВАЗ 2121 с ДК № *******,
управляван от ищеца, причинено виновно от водача на товарния автомобил. Като
последица от произшествието ищецът получил дълбока разкъсно-контузна рана на
предно лице на пателата на дясно коляно, травма на четириглавия мускул и
сухожилията му, частично разкъсване на сухожилието на капачката на коляното,
натъртвания и охлузвания, които му причини болки, страдания и неудобства в
ежедневието при обслужването. Преживял тежка психологическа травма. Все още не
бил възстановен. За обезщетяване на претърпените неимуществени вреди ищецът е
претендирал от ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, като застраховател по
застраховка „Гржданска отговорност” на виновния за произшествието водач,
обезщетение в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва от 03.04.2018 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е депозирал отговор на исковата
молба, в който е оспорвал механизма на произшествието и вината за настъпването
му да носи застрахования при него водач. Твърдял е, че изключителна вина за
неговото настъпване има водачът на лекия автомобил, а евентуално, че
произшествието е последица от поведението и на двамата водачи в условията
на съвина по чл.53 ЗЗД. Навел е възражение за съпричиняване от ищеца с
твърдението, че поведението му е било в нарушение на чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДв.П, както и
че е бил без поставен обезопасителен колан. Оспорвал е ищецът да е претърпял
твърдените неимуществени вреди, като също е навеждал доводи за прекомерност
на претендираното обезщетение. Оспорвал е дължимостта на законна лихва.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента следва да се установят две групи факти. От една страна трябва да се
установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в
2
качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на
застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от
сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл .45, ал.1 от ЗЗД -
извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са настъпили в
причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения
размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на чл.45,
ал.2 от ЗЗД оборима презумпция. Застрахователят отговаря в обема и до размера, в
който отговаря застрахования водач.
Пред въззивната инстанция не е спорно настъпването на ПТП и вината на водача
на товарния автомобил В. С., наличието на валидна негова застраховка„Гражданско
отговорност“ с ответното дружество, както и че Ж.С. е получила в причинна връзка с
ПТП установените пред СГС травми. Не е спорен и размера на справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на 20 000 лева,
но е спорно дали неговият размер следва да бъде намален поради съпричиняване на
вредите от страна на ищеца с твърдения, че същият не е бил с поставен обезопасителен
колан.
Пред първата инстанция във връзка с размера на обезщетението и направеното
възражение за съпричиняване са събрани писмени доказателства, разпитан е свидетел и
е изслушано заключение на КСМАТЕ.
От събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещо лице д-р
Б. Б. по КСМАТЕ се установява, че като последица от ПТП ищецът получил разкъсно-
контузна рана в предната част на дясното коляно, частично разкъсване на
собственото сухожилие на колянното капаче и охлузване на горния клепач на лявото
око. По своя медико-биологичен характер увреждането на дясното коляно и капаче са
довели до трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг
от 30 дни, а увреждането на горния клепач до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Непосредствено слез произшествието постъпил в болнично
заведение, където извършена операция по ревизия на раната на дясното коляно, шев на
сухожилието на коленното капаче и шев на раната. Поставена е ортопедична протеза за
обездвижване на коленната става. В деня следващ операцията по желание на ищеца е
бил изписан от болницата и продължил лечението амбулаторно с контролни
прегледи. Коленната става зараснала за срок от 2 месеца, а разкъсаното сухожилие за
срок от 40 дни, след което е проведено раздвижване. Общият лечебен и
възстановителен период е 2 месеца. Уврежданията са причинили на ищеца болки и
страдания в продължение на 3 месеца, като в първите 2-3 седмици непосредствено след
катастрофата и около 2 седмици по време на рехабилитацията са били по-интензивни.
В останалото време е търпял спорадични болки в областта на дясното коляно при обща
преумора на крайника и при резки промени на времето /студено и влажно/, които бързо
са отшумявали след прием на обезболяващи медикаменти. Понастоящем разкъсаните
меки тъкани на дясната коленна става и разкъсано сухожилие са зараснали първично, а
движенията на ставата са вече в пълен обем и сила. От нараняванията останал траен
кожен белег с дължима 8-9 см., който ще остане пожизнено. Според вещото лице
ищецът е възстановен напълно, придвижва се самостоятелно, с нормална походка и без
помощни средства, при липса на данни за усложнения или негативни последици, освен
белега.
В показанията си свидетелят М. Б. Т. сочи, че видял ищеца непосредствено след
катастрофата в болницата. Бил силно уплашен, стресиран и неадекватен. Имал
наранявания по себе си, като най-тежкото било травмата на дясното коляно. След
3
изписването се възстановявал в домашни условия, където поради обездвижването на
увредения крак изпитвал затруднения при обслужването и бил подпомаган от своите
близки. Придвижвал се с патерици дълго време. Върнал се на работа след около 2
месеца след катастрофата, но му било трудно, защото работата му била свързана с
управление на автомобил и често му се налагало да минава покрай мястото на
инцидента, което му навявало спомени и изпитвал страх.
По отношение въпросите дали ищецът е бил с поставен предпазен колан и би ли
получил същите травми, ако е бил с колан, в заключението на КСМАТЕ, неоспорено от
страните е посочено, че ударът върху лекият автомобил, управляван от ищеца, е бил
страничен, вследствие на което той се е разделил на две части. След удара и
разкъсването на автомобила на две части, тъй като тялото на Ж.С. не е било фиксирано
за седалката с предпазен колан, той е изпаднал от автомобила (отговор 13 по въпроси
на ищеца). Като се имат предвид уврежданията на ищеца, предпазният колан в случая
не би имал предпазно действие, тъй като удар в коляното би настъпил вследствие на
инерционните сили (отговор 12 по въпроси на ищеца). По натам, в отговор 15 по
въпросите на ответника вещите лица са посочили, че травмите в областта на коленните
стави малко се влияят от поставения предпазен колан, особено при малолитражните
леки автомобили, тъй като разстоянието между арматурното табло и коленете на
водача е твърде малко. След удар на автомобила в твърда среда, седалищната част на
тялото на водача почти винаги се плъзва в предна посока и поне едно от коленете
получава удар в арматурното табло с последващи от това мекотъканни или костни
увреждания. В процесния случай при поставен предпазен колан напълно възможно е
ищецът да получи процесното коленно увреждане, но напълно възможно е да получи и
по-голям брой и по-тежки по вид травматични увреждания.
При така установеното от фактическа страна от правна страна настоящият
състав намира следното:
При така събраните доказателства, относно размера на дължимото се на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди, при приложение нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът
намира следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна в константната съдебна
практика на ВКС (обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК –
напр. решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
№151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г.
по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др.) се приема, че при определяне на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във
всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и
установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В мотивите
4
на решението си, съдът следва конкретно да посочи същите обстоятелства и да
обоснове значението им за размера на неимуществените вреди.
Като съобрази установените с писмени доказателства, свидетелски показания и
КСМАТЕ увреждания и последиците от тях, и свързаните с тях физически и
психически болки и страдания на въззиваемия, техния вид, интензитет и
продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията, възрастта на ищеца
при ПТП – 32 г. – възраст, която се характеризира с много динамичен начин на живот;
обстоятелството, че ежедневието на ищеца е било рязко променено; че е получил
травма на коляното и на клепача; че е лекуван оперативно; че е търпял силни болки
около две седмици след ПТП и около две седмици при наложилата се рехабилитация, а
в останалото време през трите месеца на пълно възстановяване - умерени; че поне
месец е имал нужда от чужда помощ за елементарни ежедневни нужди, включително
хигиенни; продължителността на основния лечебен и възстановителен период 3 м.,
останалият оперативен белег от 8-9 см.; лимитите на застрахователните обезщетения и
икономическите условия в страната към 2017 г. и като се съобрази принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът намира, че размерът на
адекватната обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП е не
по-малък от присъдените 20 000 лева, чийто справедлив размер не се и оспорва от
застрахователя-жалбоподател.
Застрахователят е поддържал пред настоящата инстанция само направеното
пред първата инстанция възражение за съпричиняване поради непоставен предпазен
колан от ищеца, с твърдения, че първоинстанционният съд неправилно и в разрез със
събраните доказателства приел, че такова съпричиняване не е налице.
Категорична и безпротиворечива е съдебната практика, че за да е налице
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал
виновно. Както е посочено в решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на
ВКС, ІІ т. о., релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на причинителя) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Дори поведението на пострадалия да е виновно и противоправно, то следва да
е в причинна връзка с вредите, за да е налице съпричиняване (така решение №
45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на ВКС, II т.о; решение № 206/ 12.03.2010г. по т.д.
№ 35/ 2009г. на ВКС, II т.о.; решение № 58/ 29.04.2011г. по т.д. № 623/ 2010 г. на ВКС,
II т.о. и др.) Безпротиворечива е съдебната практика и по въпроса, че доказателствената
тежест за наличието на съпричиняване е на направилия възражението ответник.
От изслушаната КСМАТЕ се установява по несъмнен начин, че ищецът не е бил
с поставен предпазен колан, поради което и при ПТП е изпаднал от управлявания от
него лек автомобил. Не се установява обаче от събраните доказателства това негово
противоправно поведение (неспазване на задължението по чл. 137а ЗДвП) да е в
причинна връзка с получените травми, основната от които е травмата на дясно коляно.
Вещите лица ясно са посочили, че травма на коляното би била получена при
конкретния механизъм на ПТП и при поставен предпазен колан, тъй като при подобен
удар тялото на водача би се приплъзнало напред и коленете му биха достигнали
близкостоящото отпред арматурно табло, при което несъмнено би пострадало поне
едното коляно. След като травмата на коляното би се получила и при поставен
предпазен колан, то не може да се приеме, че травмата е получена само поради липсата
5
му. Ето защо възражението за съпричиняване и според настоящия съдебен състав е
недоказано, поради което и определеното обезщетение в размер на 20 000 лева не
следва да бъде намалявано.
Поради достигане от въззивния съд до изводи идентични като краен резултат с
изводите на СГС, първоинстанционното решение следва да бъде изяло потвърдено.
По разноските: При този изход от спора право на разноски в настоящото
производство има въззиваемият. Той не е направил такива. Същият обаче е
представляван безплатно от адв. А., преупълномощен от пълномощника Адвокатско
дружество „В. и Б.“. Видно от представеното пред първата инстанция пълномощно, в
него е вписано, че упълномощаването се извършва за представителство при условията
на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. При защитаван интерес от 10 000 лева минималният размер
съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 996
лева с ДДС, които следва да бъдат присъдени на адвокатското дружество при
условията на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Водено от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2144/13.04.2020 г. по гр.д. № 4679/2018 г. на СГС,
І-1 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 да заплати на
Адвокатско дружество „В. и Б.“, ЕИК *********, гр. София, ул. „Банат“ № 11-13,
офис № 5 сумата 996 (деветстотин деветдесет и шест) лева – адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД - ЗК „Олимпик” АД, Република Кипър, чрез ЗК
„Олимпик-клон България” КЧТ.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
6