Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер Година 21.05.2018 Град
С.З.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет
и първи март Година
2018
в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 1888 по описа за
2017 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 108 и чл. 109
ЗС.
Ищците И.С.И.
и С.С.И. твърдят в исковата си и поправената си искова молба, че на основание делбен протокол от - г. по гр.д. № - г.
СтРС, с който ищецът получил в дял, по време на сключения на -г. негов брак с
ищцата, и двамата станали собственици в режим на СИО на поземлен имот/дворно
място от 958 кв.м, находящо се в с. ---, ---, представляващо --- в ---по плана
за регулация, утвърден със заповед № 19-12-133/17.05.2016 г. на ---, който бил
идентичен с част от ---и УПИ -в ---по стария план на с. ---, при граници: от
север - улица с трас. точки 31, 32 и 34, от изток - У. и УПИ -, от юг - УПИ ---и
улица с трас. точки 55а, 556, 55в и от запад: УПИ ---в ---по плана на селото,
заедно с построените в него две стопански постройки, една масивна жилищна
сграда, стара жилищна сграда и други подобрения и насаждения. Братът на ищеца -
С. С.И., получил дял втори, който представлявал УПИ -в ---по плана на с. ---, ---.
По молба на ищеца, лицензиран геодезист с рег. № --- на КИП, през декември
2016 г. извършил замервания на този имот на ищците, изработил скица, в която отразил
геодезическото заснемане и съществуваща ограда, разделяща двата --- и У. в ---с.
---, ---, и установил с новите координационни точки, че ответниците построили
оградата изцяло в дворното място на ищците и застъпената площ била 96 кв.м,
заключена в северозападната регулационна линия между УПИ -и УПИ -в т.1 - 25 см,
в т. 2 - 50 см, в т. 3 - 50 см и в т. 4 - 4 метра. С построяването й изцяло в
тяхното дворно място, правото им на собственост било накърнено, като ги
лишавали от правото да ползват собствените си 96 кв.м. от имота в пълен обем. Ответниците
отказвали да освободят завладяната част от имота им и не желаели да премахнат
направената ограда в дворното им място, твърдейки, че била в тяхното място. Дворното
място, представляващо У. в ---по плана на с. ---, ---, било съсобствено на
ответниците, като ответникът И.И.И. притежавал 5/6 ид.ч. от същото място от
1530 кв.м. с всички постройки в него въз основа на н.а. № 67/2001 г. за дарение
от баща му И.И.Т. и майка му П.М.И., а ответникът Т.И.Т. бил собственик на 1/6
ид.ч. от същия имот, по наследство. Искането
е да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици на 96 кв.м., заключени по северозападната регулационна линия между ---
и У., в ---по плана на с. ---, ---, в т.1 - 25 см, в т. 2 - 50 см, в т. 3 - 50
см и в т. 4 - 4 метра, като се осъдят ответниците да им предадат владението на
същата площ, която владеят без основание и премахнат построената от тях ограда
в северозападната част на дворното място на ищците, разделяща --- и У., в ---по
плана на с. ---, ---, както и да им заплатят сторените по делото разноски.
Ответникът И.И.И., редовно призован, е подал отговор
извън законоустановеният срок, поради което съдът го остави без разглеждане, а
в съдебно заседание, чрез пълномощника си, оспорва предявените искове, които
моли съда да отхвърли, като неоснователни и му присъди сторените по делото
разноски, с възражения и доводи, изложени подробно в хода на делото по същество
и в представена от пълномощника му писмена защита.
Ответникът Т.И.Т. оспорва предявените искове, които моли
съда да отхвърли, като неоснователни и му присъди сторените по делото разноски,
с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор, в хода на
делото по същество и в представена от пълномощника му писмена защита.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на
страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от
значение за спорното право, намери за установено следното:
По иска по чл. 108 ЗС
Ищците са сключили граждански брак на -г. (л. 20). По време на същия, с представения съдебно-спогодителен
протокол от 17.03.1987 г. по гр.д. № - г. на СтРС, на ищецът е поставено в дял
дворно място с площ от 1245 кв.м, а по регулация от 1310 кв.м, с неуредени
регулационни отношения, ведно с жилищна сграда, стара жилищна сграда, стопански
постройки и други подбрения и насаждения в него, находящо се в с. ---,
Старозагорски окръг, при граници: улица, парцели -, -, --- и дере, представляващо тогава парцел --- в ---по плана на същото село, като
за уравнение на дела на майка му С.Ж.С., й е учредено правото на пожизенно и
безвъзмездно ползване и обитаване на първия етаж от новата жилищна сграда в
имота му, и той е поел задължението да я издръжа и гледа лично и при себе си,
пожизнено и безвъзмездно (л. 4). С оглед действащите към този момент норми на чл. 19,
ал. 1 и 3 СК/85 (отм.), върху придобитата от ищеца срещу това задължение част от посочения имот (която не е получил по наследство от баща си С. И.С.,
чието наследство е било предмет на тази делба между ищеца, брат му и майка им), е възникнала бездялова съпружеска имуществена общност
между ищците (т. III от ППВС 5/1972 г.). Поради това, въз основа на същият делбен протокол, те
се легитмират и по делото като собственици на процесния УПИ с площ от 958 кв.м
в с. ---, представляващ понастоящем --- от ---по плана на същото село, ведно с
всички постройки и подобрения в него, при граници: - ---(л. 5). Този УПИ, видно от представената скица № 318/20.02.2017
г. и т. 3.5 на първоначалното заключение на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза, което, заедно с допълнителното заключение на същата експертиза,
съдът възприема, поради неоспорването им от страните и липсата на противоречие
с останалите доказателства, е бил част от --- на ищците по плана от 1993 г. (идентичен с парцел --- и част от УПИ -по плана от -г.), който по искане на ищеца е бил разделен със заповед №
19-12-133/17.05.2016 г. на два нови УПИ – процесният ---
и УПИ - (л. 5, 110 и 118-119).
При това положение, възражението за противното на пълномощника
на втория ответник в писмената му защита, че този протокол не легитимирал
ищците като собственици на този имот, тъй като не били представили и
нотариалния акт, въз основа на който наследодателят им го бил придобил, е
неоснователно. Не само защото не е направено до приключване на съдебното
дирене, а едва с писмената му защита, а с последната не могат да се правят валидни
искания и възражения, спрямо които противната страна не може да ангажира
становище и представи доказателства в негова подкрепа (т. 11 от ТР 6-2013-ОСГТК). Още повече, че същият ответник сам представя с отговора
си два протокола от 1979 г. на Г. С.З., в които наследодателят на ищеца – С. И.С.,
е отразен именно като собственик на имот - в ---на с. ---, който
е поставен в дял на ищеца със същия
делбен протокол (л. 46-47). Но и защото, съдебната спогодба има вещно-прехвърлително действие досежно
вещите, предмет на делбата и поради това легимира и в случая ищците, като
собственици на процесния имот (т. 8, б. „б“ от ППВС № 7/1973 г.).
Страните не спорят, че ответниците са съсобственици на
съседния му от изток У. с площ от 1448 кв.м, в ---по сега действащият
регулационен план на с. ---, утвърден със заповед от 13.08.1993 г., който УПИ,
видно от представената скица № 1162/07.06.2017 г., е идентичен с част от УПИ -, УПИ - от ---по стария план на същото село от -г., при права:
5/6 идеални части за първия ответник И.И.И., придобити по дарение от родителите
му с н.а. 41/2001 г., и 1/6 идеална част за втория ответник Т.И.Т., продибита
по наследство от баща му И. Т. ***, починал на 27.01.1989 г., който с
представения н.а. № 164/1975 г. е бил признат, след обстоятелствена проверка,
за собственик по давност на дворно място с постройките от 570 кв.м,
съставляващо кадастралната основа на парцел -в ---по плана на с. --- (л. 40-45).
Страните не спорят и по обстоятелството, че през 2004 г.
ответниците са разделили по взаимно съгласие ползването на този им съсобствен У.
по начина, указан в представените от първия ответник скици така, че само
вторият ответник Т.Т. ползва частта от същия имот, която граничи с ---
на ищците (л. 55-56). Това обстоятелство се установява и от показанията на
свидетелите Т. (баща на първия ответник и брат на втория) и Н.-И. (л. 127-128).
От т. 1 на констатациите на ПЗСТЕ се установява, че за с.
--- има одобрени до момента два плана. Първият е геодезически и регулационен
план, за който уличната регулация е одобрена с Указ № 16/19.02.-г., а
дворищната - със заповед № 812/05.03.-г. А вторият е действащият кадастрален и
регулационен на с. ---, одобрен със заповед № 1689/13.08.1993 г. (л. 104). От т. 3.3 на ПЗСТЕ и Приложение № 2 се установява още,
че дворищнорегулационният план от -г. е предвиждал следното отчуждаване по
регулация: от една страна придаване на 105 кв.м от имот с пл. № -, собственост
на наследодателя на ищеца – С. И.С., към парцел -на наследодателя на ответниците - И. Т.И. така, както е
колорирано със синьо от вещото на лице на скица № 2 към ПЗСТЕ (л. 109 и 116); от друга страна придаване на 25 кв.м от имот пл. №- към
парцел --- така, както е колорирано с червен цвят от вещото лице на същата скица към
ПЗСТЕ (л. 109, 116 и 121); същият план е предвиждал още придаване по регулация и
на една постройка от имот- към парцел ---, но вещото лице не е могло да
установи коя е всъщност тя, защото от същия план не става ясно къде точно в
рамките на отразените в него постройки е била границата между тези два имота (л. 109 и 116).
Отчуждаването на придадени по регулация части от един
имот към друг настъпва при условията,
посочени в действащият към този момент устройствен закон. Според чл. 34 от
действащият към датата на дворищнорегулационния план от -г. - Закон за
благоустройството на населените места в Царство Б. от 1905 г. (отм.), когато към едно дворище се придава съседно място,
според утвърдената дворищна регулация, стопанинът на такова дворище е длъжен да
отчужди придаваемото се към двора му съседно място най-много в три години
време, след който срок съседът може, ако пожелае, да заяви в кметството да бъде
снабден с изпълнителен лист, за да събере стойността на мястото си, което се
придава по регулация към съседен двор. А след като е така, докато тези условия
не бъдат изпълнени, дворищната регулация на плана от -г. не може да се приеме
за приложена, а отчуждителното й действие за настъпило (Р 330-2010-II г.о.).
В случая по делото няма данни да е извършвана до 1979 г. нито
оценка, нито плащане на придадените по регулация с плана от -г. - 105 кв.м от
имот - на ищците към парцел -на ответниците и 25 кв.м от този имот на
последните към парцел --- на ищците. При това положение важи преходното правило
на чл. 178, ал. 3 на влезлият в сила на 01.06.1973 г. ЗТСУ (отм.), според което, за начините на обезщетяване, плащане на
дължимото обезщетение, заемане на отчуждените имоти и др., важат разпоредбите
на същия закон (в този смисъл Р 330-2010-II г.о.). А според чл. 33, ал. 2 и 3 от този ЗТСУ (отм.), дворищнорегулационният план от -г. следва да се счита за
приложен, ако до датата на откриване на производство за изменението му/приемане
на изцяло нов план, придадените горепосочени части от имотите на страните са
били заети по законоустановеният ред (чрез доброволно отстъпване по реда на чл.- ЗТСУ или чрез
въвод във владение след снабдяване с титул за изпълнение – нотариален акт за
собственост по регулация на новия собственик след погасяване по давност на
вземането на бившия собственик за обезщетение по чл. 134, ал. 3 ЗТСУ) или е изплатено
парично обезщетение за същите части. От момента на изпълнение на някое от тези
алтернативни изисквания, планът от -г. следва да се счете за приложен, а
отчуждителното му действие за настъпило (ТР 3-1993-ОСГК).
В случая, с представения от втория ответник протокол №
59/22.10.1979 г. на Г., е извършена не само оценка на придаваемите с плана от -г.
горепосочени части от 105 кв.м от имот -, към парцел -и от 25 кв.м от имот-,
към парцел ---, като в същия протокол е определено, че наследодателят на
ответниците – И. Т.И., като собственик на парцел -, следва да плати 105 лева за придадените към имота му 105
кв.м от имот -, а наследодателят на ищеца - С. И.С., като собственик на имот -,
следва да му плати 25 лева за придадените му 25 кв.м от имот-. Но е извършено и
прихващане на тези две насрещни вземания, до размера на по-малкото от тях, след
което в същия протокол е определено, че само наследодателят на ответниците е
останал да дължи на наследодателят на ищеца непогасената с това прихващане част
от 80 лева от дължимото от него обезщетение (л. 46). А след като е така, именно с това прихващане наследодателят
на ищеца – С. И.С. е погасил на 22.10.1979 г. дължимото се от него обезщетение
от 25 лева за придадените му по регулация с плана от -г. – 25 кв.м към парцела
му V--, от имот- на наследодателя на ответниците (чл. 104, ал. 2 ЗЗД). Поради това, от този ден, планът от -г. се счита
приложен, а отчуждителното му действие за настъпило в тази му част (ТР
3-1993-ОСГК и Р 330-2010-II г.о.). Това обстоятелство се потвърждава и от т. 3 на
представения от същия ответник протокол от 20.02.1980 г., с който,
наследодателите на страните - С. С. и И. И. са се споразумели, че И. И.
преотстъпва на С. И. придадените му с плана 25 кв.м (л. 48).
Неоснователни при това положение са доводите на
пълномощника на втория ответник в писмената му защита, че наследодателят на
ищеца се бил отказал с този протокол да придобие тези придадени към имота му 25
кв.м от имот- на наследодателя на ответниците, поради което предвиждането на
плана от -г. не било изпълнено и не било настъпило отчуждителното му действие за
същите 25 кв.м (л. 175). С т. 1 от този протокол, наследодателят на ищеца се е отказал само от
придадената му по регулация с плана постройка от имот-, за която е следвало да
плати обезщетение от 168 лева, определено с другия представен от втория
ответник протокол № 60/05.11.1979 г. на Г. (л. 47-48). И тъй като по делото няма данни той да е платил това
обезщетение, нито да е заел същата постройка по законоустановения ред,
дворищнорегулационният план от -г. не е приложен само в частта му, по отношение
на нея.
По отношение на придадените със същия план 105 кв.м от
имот - към парцел -, отчуждителното действие
на същия план от -г. е настъпило, а той се счита приложен на 14.12.1982 г.,
когато наследодателят на ответниците е платил на наследодателя на ищеца и
дължимата се от него след прихващането разлика от 80 лева от обезщетение за
същите части, видно от представената за това плащане разписка (л. 49). Или дворищнорегулационният план от -г. е приложен, а с
това е настъпило на посочените дати и отчуждителното му действие само в частите
му, с които са придадени по регулация 105 кв.м от имот - на наследодателя на
ищеца, към парцел -на наследодателя на ответниците, и 25 кв.м от имот- на
наследодателя на ответниците , към парцел
--- на наследодателя на ищеца така, както е колорирано от вещото лице със синьо
и червено на скица № 2 към ПЗСТЕ, а не е бил приложен само по отношение на
посочената постройка (л. 116).
При това положение, доводите за противното на
пълномощника на първия ответник в писмената му защита, че отчуждителното
действие на този план било отпаднало след изтичане на сроковете по §8, ал. 1 от
ПР на ЗУТ, са неоснователни, защото по делото се установи, че същият е бил
приложен преди това в горепосочените му части. Поради това в същите части е
настъпило съответно още на 22.10.1979 г. и на
на 14.12.1982 г. отчуждителното
му действие, далеч преди изтичане след това на тези срокове по §8, ал. 1 от ПР на ЗУТ. А в този случай, не отпада
отчуждителното му действие (ТР 3-2011-ОСГК). Именно поради това парцелните граници на процесните
имоти по приложената им по плана от -г. регулация, са приети за имотни при
изработването през 1993 г. на действащият сега кадастрален и регулационен план
на с. ---, одобрен със заповед № 1689/13.08.1993 г. (ТР 3-1993-ОСГК). Поради
това са неоснователни и доводите на пълномощника на втория ответник в писмената
му защита, че в този план имало грешка, защото не бил съобразил съществуваща на
място процесна ограда, а правото на собственост имало за предмет част от
земната повърхност, която била определена с материализирани на място граници, и
не се влияело от графичното им изобразяване в какъвто и да било план. След като
дворищнорегулационният план от -г. е бил приложен в частта му за горепосочените
части от процесните имоти, от този момент определените с него парцелни граници
между същите имоти се считат за имотни и съобразно тях е изработен след това действащият
кадастрален и регулационен план на с. ---, одобрен със заповед № 1689/13.08.1993 г., в който поради това няма грешка
(ТР 3-1993-ОСГК). Що се отнася до иска по чл. 108 ЗС, негов предмет е пространственият
обхват на правото на собственост върху ревандикирания имот така, както е заснет
в действащият кадастрален план/карта, одобрен/а с влязъл в сила административен
акт (заповед), а не на място (Р 872-2011-I г.о.).
С т. 4 от протокола от 02.02.1980 г., наследодателите на
страните – С. С. и И. И. са се споразумели да построят ограда по новата граница
между процесните имоти, която да е широка 50 см, като предоставят съответно по
25 см от своите имоти за построяването й (л. 48). Следователно, същите са се споразумели тази ограда да
бъде разположена точно по новата граница между двата имота, с равни части в двата
парцела така, както е предвиждал и действащият към този момент чл. 46, ал. 1
ЗТСУ (отм.).
От показанията на разпитаните по делото свидетели С. И. (брат на ищеца), И.И. (снаха на ищеца), И.Т. (баща на първия ответник и брат на втория), П. Н. – И., Ж.Н., К.Д., Д.Д. и Т.Т., преценени съвкупно
с ПЗСТЕ и ДЗСТЕ, се установи по делото още, че до 1982-1983 г. между имотите на
страните е имало само ограда от наредени тръни и пръти и едва през 1982-1983 г.
тъстът на свидетеля С. И. – И.Т. Р., с негова и на К.К.от с. --- помощ, изградили
каменната част на процесната масивна ограда от суха каменна зидария, която играе
ролята и на подпорна стена, чиято височина в северната й част е 70-80 см, а в
южната – 2 м, а ширината й 65 см. През 2007-2009 г. ответникът Т.Т. укрепил тази
ограда с трашея и колони от стоманобетон, като след това я надградил с тухлена
зидария, чиято височина над каменната й част е над 1.50 м, а ширината на зида й
- от 15 до 25 см. Тази й тухлена част, в участъка й от т. 1 до т. 3 на
комбинирана скица № 3 към ПЗСТЕ, е изградена върху източната част на каменатата
й част. А от участъка й от т. 4 до т. 5 на същата скица, тухлената й част е
изградена върху западната част на каменната й част (л. 113-114, 125 и 127-129). Така в участъка от т. 1 до т. 2 на същата скица,
процесната ограда е построена изцяло в ---, респективно в ПИ 107 на ищците, заемайки
по този начин 1.82 кв.м от имота им в този й участък, в който източната й част
съвпада с вътрешната регулационна и имотна граници между имота им и У./ПИ 108
на ответниците. А в участъка й от т. 2 до т. 5 на същата скица, процесната
ограда също е построена изцяло в ---, респективно ПИ 107 на ищците, заемайки по
този начин 7.34 кв.м от имота им в този й участък. А в участъка й от т. 4 до т.
5 на същата скица, тухлената й част е изградена върху западната част на
каменната й част (т. 1 от ПЗСТЕ и ДЗСТЕ, л. 106, 125 и 144). Вярно е, че в т. 1 от ДЗСТЕ вещото лице е посочило, че
след допълнителни замервания за изготвянето на това заключение установило, че
местоположението на тази ограда, в участъка й от т. 1 до т. 2, е малко
по-различно от посоченото в основното му заключение, като от скица 4 към ДЗСТЕ
е видно и може да се приеме, че в участъка й от т. 1 до т. 29 от същата скица,
границата по кадастралния план минава по средата на тухления зид на оградата в
този й участък, а от т. 29 до т. 10 на същата скица, тя попада изцяло в имота
на ищците (л. 144 и 140). Но също така е вярно, че в същата точка вещото лице е добавило, че тези отклонения
са в рамките на точността на плана. Поради това съдът намери, че те не променят
местоположението на оградата така, както е отразено в ПЗСТЕ и по-горе в
настоящото решение. По този начин, процесната ограда е построена изцяло в имота
на ищците, а част от същия от 16.34 кв.м, заключена между точки 2,3,4,5,6 и 7,
и оцветена в жълто на комбинираната скица № 3 към ПЗСТЕ, е и приобщена към
имота на ответниците, и се владее от тях (т. 1.2 от ППЗСТЕ, л. 107 и 114, и т. 3.2 от ППЗСТЕ, л. 109,
113 и 114).
При това положение, доводите на пълномощника на втория ответник
в писмената му защита, че каменната й част била изградена от наследодателя на
ищеца, който бил подпомаган от него и брат му, като негови деца, са
неоснователни, защото от показанията на свидетелите И. и И. се установи, че
същата част от тази ограда е изградена от тъста на свидетеля И. – И.Т. Р., а
той не е наследодател нито на ищеца, нито на брат му (л. 126-127). Доводите на пълномощника на същия ответник, че
местоположението й не било определено от ответниците, а по съгласие на
наследодателите на страните в протокола от 20.02.1980 г., също са неоснователни,
защото в т. 4 на същия протокол, наследодателите на страните са се съгласили за
друго местоположение на тази ограда – точно по новата граница между имотите им,
разположена с равни части по 25 см във всеки от тях, а не както е построена тя
след това - изцяло в имота на ищците (л. 48).
Съдът кредитира показанията на разпитаните горепосочени
свидетели, защото са непосредствени, последователни и логични, и непротиворечат
на останалите доказателства, с изключение на показанията на свидетеля Д.Д. в
частта им, че наследодателите на страните – С. С. и И. И. се били разбрали,
каква ограда да правели, къде да я правят и в кое място, защото в тази им част
показанията на този свидетел не са сведение за възприет от него факт, а само
негов извод, който си направил от факта, че процесната ограда не била същата
като тази, която била между тези им имоти преди закупуването им от същите наследодатели
- л. 129 (чл. 172 ГПК).
Ответниците
владеят горепосочената част от имота на
ищците от 16.34 кв.м, заключена между точки 2, 3, 4, 5, 6 и 7, и оцветена в жълто
от вещото лице на комбинирана скица № 3 към ПЗСТЕ, защото с построяването още
на каменната част на процесната ограда през 1982-1983 г., същата част от 16.34
кв.м е била приобщена към имота на ответниците, и те я държат от същата дата с
намерение за нейното своене, като след разпределението на ползването на имота
им през 2004 г., вторият ответник я държи лично, а първият ответник - чрез него.
Доводите на пълномощника на първия ответник, че той не
владеел тази част от имота на ищците след разпределение на ползването на имота
им с другия ответник, са неоснователни, защото разпределението на ползването не
създава вещни права и въз основа на него съсобственикът не може да се
легитимира като индивидуален собственик на определената му за ползване реална
част, нито да се приеме, че само той я владее за себе си (Опр. 140-2011-II г.о.). След като действията на ответниците по разпределение на
ползването на имота им, в който е включена и приобщената с построяването на каменната
част на процесната ограда посочена част от имота на ищците, фактически
запълват съдържанието на правомощията на собственика, то
съгласно
необорената презумпция на чл. 69 ЗС следва, че те
държат тази
част от имота на ищците като своя (вторият
ответник лично, а първият - чрез него) и следователно я владеят (чл. 68,
ал. 1 ЗС, т. 2 от ППВС № 6/1974 г. и т. 2 от ППВС № 8/80 от 17.06.1981 г.). При
това положение е тяхна, според чл. 154, ал. 1 ГПК, тежестта да
докажат по делото, че осъществяват това си
владение
на определено основание. По делото обаче, същите
не
представиха
и липсват доказателства
да владеят тази част от имота на ищците
на определено
основание. Поради това, по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да приеме,
че я владеят без основание.
Вярно
е, че същата те владеят от приобщаването й към имота им с построяването на
каменната част на процесната ограда от 1982-1983 г. Но също така е вярно, че и
при това положение не би могло да се приеме, че са я придобили по давност. Не само защото никой от тях не е
направил такова възражение по делото до изтичане на срока за отговор, а след
изтичането му е преклудирано правото им да го направят (т.
4 от ТР 1-2013-ОСГТК). Но и защото, действащата до края на
При тези
установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният
ревандикационен иск е доказан напълно в своето основание. Според чл. 108 ЗС,
собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи
без да има основание за това. В случая по делото се установи, че ищците
са собственици на приобщените към имота на ответниците с построяването на каменната
част на процесната ограда – спорни 16.34 кв.м от имота на ищците, заключени между точки 2,3,4,5,6 и 7, и оцветени в
жълто на комбинираната скица № 3 към ПЗСТЕ, а ответниците
ги владеят без
основание. Поради това следва да бъдат осъдени да ги предадат на
ищците по иска им по чл. 108 ЗС, който в тази му част е основателен и следва да
се уважи, а в останалата му част отхвърли, като неоснователен, за разликата до ревандикираните
с него 96 кв.м (чл. 108 ЗС, Р 700-2009-III
г.о. и Р 244-2009-IV г.о.). Неоснователни са доводите
за противното на пълномощника на ищците в писмената му защита, че и за тази
разлика иска бил основателен, защото същата се намирала под отразените една до
друга на комбинирана скица № 2 към ПЗСТЕ две паянтови постройки, които според
отговорите на вещото лице в с.з. на 20.12.2017 г. попадали в --- на ищците.
Вярно е, че тези две постройки са заснети и по действащият кадастрален план от
1993 г. в имота на ищците, а страните не спорят, че се владеят от ответниците (л.
5).
Но също така е вярно, че предявеният иск по чл. 108 ЗС няма за предмет и земята
под тях, видно от петитума на исковата и поправената искова молба, според които,
предмет на този иск е само приобщената с процесната ограда към имота на
ответниците - част от имота на ищците, заключена между същата и границата на
тези имоти така, както е отразено в представеното с първоначалната искова молба
геодезическо заснемане, а последното няма за предмет и земята под посочените постройки,
при което съдът не може да се произнася по такъв непредявен иск за ревандикация
и на земята под същите постройки (л. 7-8).
По иска по чл. 109 ЗС
Нормата на чл. 109 ЗС предоставя чрез този иск правна
защита на собственика срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие
или създадено съС.ие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото
на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава
и пречи на допустимото и пълноценно ползване на вещта от собственика й според
нейното предназначение. При този иск ищецът носи тежестта да докаже по делото
правото си на собственост и редом с него действията на ответника или поддържаните
от него съС.ия, които неоснователно, противоправно и неправомерно му пречат да
упражнява своето право в пълен обем (чл. 154, ал. 1 ГПК). Такъв иск е допустим
и срещу всеки строеж, който е изграден без строителни книжа или при съществено
отклонение от последните и строителните правила и норми, и поради това неоснователно
пречи на собственика да упражнява пълноценно правото на собственост върху имота
си в пълния му обем (ТР № 31/1984 г. на ВС и Р 1544-2002-IV г.о. на ВКС).
В случая по делото се установи с
оглед изложеното, че в посочената част от имота на ищците, без тяхно
или на праводателят им С. С. съгласие за материалите, височината и
местоположението й, е изградена през 1982-1983 г. от тъста на свидетеля И., и
надградена през 2007-2009 г. от втория ответник - процесната масивна ограда, чиято височина
е повече от 2,2 метра над прилежащия терен, което е видно и от снимките й в
ДЗСТЕ
(л. 145-147). Доводите за противното на
ответниците, че за това й местоположение имало съгласие на наследодателите на
страните в протокола от 20.02.1980 г., са неоснователни, защото в последния те
са постигнали съгласие само за изграждането на ограда и то по новата
регулационна граница на имотите им, с равна част от 25 см във всеки от тях, а процесната
е изградена изцяло в имота на ищците. Каменната й част, играеща според ПЗСТЕ
ролята и на подпорна стена, е изградена през 1982-1983 г., без изискуемото от
чл.
225, ал. 1, т. 5 ЗУТ (в действащата му към този
момент редакция на ДВ, бр. 62/1973 г.) – разрешение за стореж за
направа на огради. А тухлената й част е надградена от втория ответник през
2007-2009 г., без изискуемите съответно от чл. 48, ал. 5
и 9 ЗУТ,
и по аргумент за противното от чл. 151 ЗУТ (в действащите им
към
този момент редакции на ДВ, бр. 51/2007 г. и на
ДВ, бр. 19/2009 г.) – строителни книжа (разрешение от главния архитект на
общината, въз основа на индивидуален архитектурен проект, за
допускане на изключение
от изискването на чл. 48, ал. 5 ЗУТ – тази ограда да бъде
след надграждането й над
От друга страна по делото се установи, че именно вторият
ответник е възложил укрепването и надграждането на тази ограда до сегашното й
съС.ие през 2007-2009 г. А въпреки, че други лица са изградили през 1982-1983
г. каменната й част, над която той е надградил същата ограда, и двамата
ответници са пасивно материалноправно легитимирани да отговарят по негаторния
иск на ищците за премахнето й, защото поддържат с оспорването му създаденото от
същата към момента на предявянето му съС.ие (чл. 109 ЗС). Поради това са неоснователни доводите на пълномощниците
им, че вторият ответник не бил материалноправно легитимиран да отговаря по този
иск на ищците, защото само укрепил и надградил съществуващата в имота им
каменна ограда, а вторият ответник не бил материалноправно легитимиран да
отговаря по този иск на ищците за премахването й, защото нито бил участвал в
изграждането й, нито в надграждането й, а и неползвал заетата от нея част от
имота на ищците след разпределение на ползването на имота на ответниците. Макар
и по делото да се установи, че каменната част на процесната ограда не е
изградена от ответниците, а надграждането и укрепването й е осъществено само от
втория ответник, който след разпределението с първия ответник на ползването на имота
им, ползва тази част от него, която граничи с този на ицщите, където се намира
процесната ограда, то въпреки неоснователните им доводи за противното, и
двамата ответници са пасивно материалноправно легитимирани да отговарят по
негаторния иск на ищците за премахването й, защото поддържат към момента на
предявяването му създаденото от същата противоправно съС.ие в имота на ищците,
пречещо им да упражняват в пълния му обем правото им на собственост върху него.
Ответниците не оспорват по същество факта, че процесната ограда е построена
изцяло в имота на ищците и препяства упражняването на правото им на собственост
върху посочената част от него, при които данни, дори и същата ограда да бе
построена въз основа на редовни строителни книжа, подлежи на премахване по
негаторния иск на ищците, а ответниците, които поддържат създаденото от нея противоправно
съС.ие, препятстващо упражняването на правата на ищците, се явяват надлежни
ответници. В този смисъл е и практиката на ВКС, според която, пасивно
легитимирано по този иск е всяко лице, а не само извършителят на нарушението,
ако към момента на предявяването му поддържа противоправното съС.ие на имота, какъвто
е и случая (Р 163-2012-II г.о., Р 238-2012-I г.о., Р 179-2016-I г.о. и Опр. 154-2018-II г.о.). Ето защо съдът намери, че предявеният от ищците негаторен
иск за осъждането на ответниците да премахнат процесната ограда от имота на
ищците, е основателен и следва да се уважи (чл. 109 ЗС).
При този изход на делото по
иска по чл. 108 ЗС, сторените от ищеца разноски по същия иск (каквито ищцата няма данни да сторила по него) в общ размер от 592.50
лева (от които 50 лева внесена д.т. за този иск, 287.50 лева/половината от
внесеното от ищеца възнаграждение за вещото лице и 255 лева/половината от
платения от ищеца за защитата му по делото адвокатски хонорар), следва да бъдат възложени в тежест на ответниците съразмерно
с уважената му част или сумата от 100.85 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК). А сторените от първия ответник разноски по делото по
същия иск в размер на 250 лева (представляващи половината от платения от него за защитата
му по делото адвокатски хонорар), следва да бъдат възложени в тежест на ищците съразмерно
с отхвърлената му част или сумата от 207.45 лева
(чл. 78, ал. 3 ГПК). А сторените от втория ответник разноски по делото по
същия иск, в размер на общо 712.50 лева (от които 287.50 лева/половината от
внесеното от него възнаграждение за вещото лице и 425 лева/половината от
платения за защитата му по делото адвокатски хонорар), следва да бъдат
възложени в тежест на ищците съразмерно с отхвърлената му част или сумата от 591.23
лева (чл. 78, ал. 3 ГПК). При този изход на делото по иска по чл. 109 ЗС, само
ищецът (доколкото ищцата няма данни да сторила разноски и по този иск) има право да му се присъдят сторените по делото разноски
по същия иск или сумата от общо 592.50 лева (от която 50 лева внесена д.т. за този иск, 287.50 лева/останалата
половина от внесеното от него възнаграждение за вещото лице и 255 лева/останалата
половина от платеният за защитата му по делото адвокатски хонорар). Или на ищецът следва да се присъдят разноски съразмерно
с уважената част от исковете по делото в общ размер от 693.35 лева, а на първият
и вторият ответници следва да се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете в размер съответно на 207.45 лева и на 591.23 лева (чл. 78,
ал. 1 и 3 ГПК).
Воден от горните мотиви,
Старозагорският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на И.И.И., с ЕГН **********, с адрес ***,
и Т.И.Т., с ЕГН **********, с адрес *** Загора, че И.С.И., с ЕГН **********, с
адрес ***, и С.С.И., с ЕГН **********, с адрес ***, са собственици и на частта
от 16.34 кв.м от урегулиран поземлен имот с площ 958 кв.м, находящ се в с. ---,
Община и Област С.З., представляващ ---, в ---по ПУП – план за регулация,
утвърден със заповед № 19-12-133/17.05.2016 г., при граници: улица, У., УПИ IX-109,
УПИ XVI-107,
улица и УПИ III-106,
която е заключена
между точки 2, 3, 4, 5, 6 и 7, и оцветена
в жълто на комбинирана скица №
3 към
първоначалното заключение на съдебно - техническата
експертиза по делото – неразделна част от настоящото решение, и ОСЪЖДА И.И.И.
с п.с. и Т.И.Т. с п.с., да предадат на И.С.И. с п.с. и С.С.И. с п.с., същата част
от 16.34 кв.м от този урегулиран поземлен имот, която владеят
без основание, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен този иск по чл. 108 ЗС В
ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, над 16.34 кв.м до претендираните за ревандикация с него 96
кв.м от същия имот.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на И.И.И. с п.с. и Т.И.Т. с п.с., че И.С.И.
с п.с. и С.С.И. с п.с., са собственици на урегулиран поземлен имот с площ 958
кв.м, находящ се в с. ---, Община и Област С.З., представляващ ---, в ---по ПУП
– план за регулация, утвърден със заповед № 19-12-133/17.05.2016 г., при
граници: улица, У., УПИ IX-109, УПИ XVI-107, улица и УПИ III-106, и ОСЪЖДА И.И.И. с п.с. и Т.И.Т. с п.с., да прекратят неоснователните
си действия, с които пречат на И.С.И. с п.с. и С.С.И. с п.с. да упражняват правото
си на собственост върху същия имот, като премахнат незаконно построената
в него масивна ограда, заключена между точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8,
9, 10 и 11, и
отразена със зелени, кафяви и пунктирни линии на комбинирана
скица № 2 към
първоначалното заключение на съдебно - техническата
експертиза по делото - неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА И.И.И. с п.с. и Т.И.Т. с п.с., да заплатят на И.С.И.
с п.с., сумата от 693.35 лева за разноски по делото съразмерно с уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА И.С.И. с п.с. и С.С.И. с п.с., да заплатят на И.И.И.
с п.с., сумата от 207.45 лева за разноски по делото съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА И.С.И. с п.с. и С.С.И. с п.с., да заплатят на Т.И.Т.
с п.с., сумата от 591.23 лева за разноски по делото съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по
делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: