Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.08.2020 г. гр.
***
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
на тринадесети
август две хиляди и двадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията Стаматов
гражданско дело № 7299 по описа за 2019 г.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
Глава "ХVІІІ -та" вр. глава "ХІІІ-та" от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова
молба подадена от „Х.1.“ ***, с
която претендира да бъде осъден
Й.М.Х. да му върне получените съобразно писмен договор за наем
от 22.02.2018г. недвижими вещи – самостоятелни обекти с идентификатори ***и ***по КККР на гр.
***
В исковата молба се сочи, че ищецът
е собственик на горепосочените недвижими вещи. С писмен
договор от 22.02.2018г.
отдал под
наем вещите на ответника за
срок до 22.02.2019г. След изтичането
на срока на договора, наемателят
не пожелал да бъде продължен
и не върнал получените вещи, въпреки многократните покани. Претендират се
разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил
писмен отговор от редовно уведомения
ответник, с който се оспорва иска
изцяло. Сочи ,че имотите
са собственост на ищцовото дружество,
което е собственост на СНЦ „***“ Р.О. ***. Оспорва наличието на сключен
договор за наем, като твърди,
че е бил симулативен. В действителност ответникът е равин и по волята на
СНЦ „***“ РО *** ползва помещенията като синагога безвъзмездно. Претендират се разноски.
Съдът, след преценка на представените по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
От писмените
доказателства – нотариални актове за собственост на имоти с идентификатор ***и идентификатор ***; договори за наем на
недвижим имот от
05.11.2012г. и от 22.02.2018г.; 2 броя нотариални
покани; предизвестие за прекратяване на
договор за наем и покана за доброволно освобождаване на имота, получено
в условията на отказ на 05.04.2019г.; писмо с изх.
№ 8/27.02.2019г. с обратна разписка от 05.04.2019г. от
Български пощи ЕАД; имейл от 05.05.2019г.; удостоверения с изх. № 20190508141618/08.05.2019г. и с изх. №
20190508161525/08.05.2019г. за вписани в ТР и регистъра
на ЮЛНЦ данни относно СНЦ „Организация на евреите
в България ***-регионална организация ***“ ЕИК *** протоколи № 1/09.01.2018г. и № 2/23.01.2018г. от заседания на УС на СНЦ „Организация на евреите в българия
*** –регионална организация
***“ ЕИК *** устав на „Организация на евреите в българия
***–регионална организация ***“; писма изх.
от СНЦ „*** –РО ***“ адресирани до
Рав Х.; 2 броя ПКО от 26.02.2019г. и от 05.03.2019г.; 16 броя договор за дарение
от Й.Х. ***; 9 бр. фактури, се
установява, че: „Х.1.“
*** е собственик на недвижими вещи с идентификатори ***и ***с адм. адрес гр. ***,
ул. „***С писмен догвор от 05.11.2012г.
ОЕБ „*** – Р.О ***“ е отадало под наем на Й.Х. помещения с обща площ 135 кв.м. с адм. адрес гр. ***, ул. „***за срок от една
година, който е предвидено да бъде продължаван с писмени споразумения. С писмен договор от 22.02.2018г. „Х.1.“ *** отдало под наем недвижими вещи с идентификатори ***и ***, с адм. адрес гр. ***, ул. „***на рав. Й.Х. за срок до 22.02.2019г., като
продължаването на уговорения срок е предвидено да се извършва с писмени анекси.
С нотариална покана от 12.02.2019г.
„Х.1.“ *** е уведомило Й.Х., че дължи суми по договор за наем 22.02.2018г., като с нотариална покна от 25.02.2019г. Й.Х. му отговорил, че ще прихване от дължимите наеми
необходимите разноски за неотложен ремонт на сградата. С писмо от
27.02.2019г. ОЕБ „*** – Р.О ***“ е поканило рав. ***
да заплати дължимите суми по договор за наем от 22.02.2018г. и да сключат анекс за продължаването му, като в противен случай отправят
изявление за прекратяването му считно от 01.03.2019г.
Въз основа на така установените
факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.
233 ал.1 пр. 1 ЗЗД.
Договорът за наем е регламентиран с разпоредбите на чл.
228 – чл. 239 ЗЗД. Съобразно
посоченото в тях
се налага извода, че предмета му е предоставяне на
вещ за временно
ползване от наемодателят на наемателя, срещу заплащане от последния на определена цена. От изложеното следва, че договора за наем
е двустранен, възмезден, консенсуален и поражда само право на
ползване. Предмет на договора може да бъде
всяка вещ, освен ако особеностите
й не позволяват това. Правата и задълженията на
страните са в корелативна връзка - правата на едната
от тях са
задължения за другата и обратно. В договора за наем (включително когато е писмен) следва да са
индивидуализирани
вещта, страните по него (наемодател и наемател), падежа за плащане на наема,
начинът, по който ще се
извършва и документът, издаван на наемателя
за платената сума. Задълженията на наемодателя
са да предаде
уговорената вещ на наемателя годна
за използване и да я поддържа в такова
състояние, като извършва по-значимите поправки и осигури
спокойно ползване на вещта от
наемателя. Съответно законоустановени задължения на наемателя са да плаща наема в уговорения
срок и по уговорения начин,
да пази наетата
вещ и да я върне на наемодателя след изтичане на
срока в състоянието,
в което я е наел. Освен изрично предвидените в закона права и задължения, е възможно да
страните да уговорят и други такива.
От горното следва, че уважаването на осъдителен
иск по чл. 233 ал.1
пр.І от
ЗЗД е свързан с установяване
на следните кумулативни предпоставки: валидно възникнало наемно правоотношение между страните и неизпълнение от наемателя на задължението за връщане на вещта след прекратяване на договора. Съгласно правилото на чл. 154 ГПК
за разпределение на доказателствената тежест в процеса, ищецът следва да докаже
основанието, от което произтича твърдяното от него
вземане, както и че е изправна страна
по договора, като е предал вещта и е осигурил ползването й по предназначение, а ответникът следва да установи изпълнение на задължението си за връщане на вещта.
Съобразно изложеното следва на
първо място да се обсъди възражението на ответника за симулативност
на представения от ищеца писмен догвор за наем. В
негова подкрепа не са ангажирани доказателства – липсват изходящи от ищеца
документи оборващи смисъла на изразените от страните волеизявления по писмения договор
за наем /неоспорен относно автентичността му/. В действителност и в представената
от ответника изходяща от него нотариална покана от 25.02.2019г., която е в
отговор на отправена до него от ищеца нотариална покана от 12.02.2019г., е
видно, че и двете страни се позовават и цитират именно процесния
договор за наем в спора им относно изпълнението по него.
Въз
основа на гореизложеното, съдът не споделя твърдението на ответника за симулативност на договора за наем.
Договорът е бил със срок до
22.02.2019г., като от ответника са наведени твърдения, че като наемател е
продължил да ползва вещта със знанието и съгласието на наемодателя, т.е твърди
се приложимост на чл. 236 ал. 1 ЗЗД. В
случая обаче след изтичане на договора е налице кореспонденция между страните
по него, при които наемодателят е заявявал на наемателя волята си да му бъдат
върнати наетите вещи, както и че прекратява договора, считано от 01.03.2019г.,
при липса на съставено формално съглашение за продължаването му, съобразно
предвиждането в договора. Не се спори, че писмен анекс за продължване
на договора липсва. Представените към отговора РКО не
съдържат данни, от които да е възможно да се изведе извод за връзката им с процесния договор за наем, респ. да оборят горния извод. Дори
и да се приеме, че са меродавни и е било налице продължаване на ползването на
вещата, правоотношенията на страните след 01.03.2019г. попадат в хипотезата
на чл. 236 ал. 2 ЗЗД, по приложението на
която норма е налице трайна и константна съдебна практика, според която при
наличието на посочените в нея предпоставки, срока на договора за наем не се
счита за продължен и правоотношението между страните занапред се регламентира
съобразно правилата за неоснователното обогатяване – пр. Решение
по чл. 290 ГПК с № 227/07.01.2015г. по дело №2482/2013г. на ВКС.
Последователна и непротиворечива е и съдебната практика по приложението
на чл.233, ал.1 ЗЗД, че при прекратен договор
за наем,
наемателят е длъжен да върне наетата
вещ. Той не може да противопостави на наемодателя възражение за собственост
върху наетия недвижим имот, тъй като отношенията
между тях са облигационни и въпросът за собствеността
е ирелевантен и не подлежи на изследване,
тъй като не е условие за
основателност на иска по чл.233, ал.1 ЗЗД. В тази връзка при прекратен на
основание чл.238 ЗЗД наемен
договор, активно легитимиран да води иска за
опразване и предаване на наетия имот
е наемодателят-страна по наемния договор, който не е длъжен
да доказва качеството си на
собственик в това производство. В този смисъл са
Решения № 113/28.07.2009 по т.д. № 753/2008г., № 1247/16.07.2002 год.
по гр.дело
№ 1358/2001 год. на ВКС-ІV г.о., № 164/13.04.1976 год.
по гр.дело
№ 29/1976 год. на
ВКС-ІІІ г.о., № 2003/10.01.2004 год.
по гр.дело
№ 2014/2002 год. на ВКС-ІV г.о., №
234/23.02.2001 год. по гр.дело № 1225/2000 год. на
ВКС-V г.о. и др. По същите съображения биха били неотносими
твърдения на страните за изтекла придобивна давност
спрямо нея и всяко друго оспорване по отношение принадлежността на правото на
собственост. В този смисъл е пр. Решение
№121/15.10.2009г. по гр.д. 312/2009г. на ВКС.
При така
изложените съображения, ВРС намира, че се доказаха горепосочените предпоставки
за основателност на искането на ищеца – наемодател да му бъдат върнати отдадените под наем вещи, които в момента се
държат от ответника – наемател, поради което искът следва да бъде уважен.
На осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, направеното искане, представените писмени доказателства за извършени
разходи и списък по чл. 80 ГПК, ответникът следва да заплати на ищецът направените в настоящото производство
разноски – 408 лв. за държавна такса.
Мотивиран от изложеното, ВРС
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 233 ал.1 пр. 1 ЗЗД Й.М.Х., ЕГН **********, гражданин на И***, да опразни и предаде на „Х.1.“
***, ЕИК *** получените съобразно писмен договор за наем от
22.02.2018г. недвижими вещи – самостоятелни обекти с идентификатори ***и ***по КККР на гр. ***,
одобрени със заповед № РД -18-98/10.11.2008г. на изп.
дир. на АГКК с адм. адрес
гр. ***, ул. „
***ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК Й.М.Х., ЕГН **********, гражданин на И***, да заплати на „Х.1.“ ***, ЕИК *** сумата от 408 лева - съдебно-деловодни разноски
по настоящото дело за държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: