ПРОТОКОЛ
№ 1
гр. Златоград, 12.01.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на единадесети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
и прокурора С. В. Ю.
Сложи за разглеждане докладваното от Веселина Ив. Димчева
Административно наказателно дело № 20235420200060 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ЗА Р.П.– С., ТО - З. – явява се прокурорът Ю..
ПОДСЪДИМИЯТ В. И. К. - редовно призован, явява се лично и с А.
М. У., АК – К., с пълномощно по делото.
СВИДЕТЕЛЯТ В. М. С. – редовно призован, явява се лично.
СВИДЕТЕЛЯТ А. С. Г. - редовно призован, явява се лично.
СВИДЕТЕЛЯТ К. А. П. - редовно призован, явява се лично.
СВИДЕТЕЛЯТ И. М. С. - редовно призован, явява се лично.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. А. Х. -редовно призована, не се явява. От същата
е постъпила Молба, вх. № 76/10.01.2024 г., с която уведомява съда, че поради
наличие на служебен ангажимент е възпрепятствана да се яви в насроченото
съдебно заседание. Моли да не бъде глобявана за неявяването си при
необходимост да бъде призована за следващо съдебно заседание.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. Е. Д. - редовно призован, не се явява. От същия е
постъпило Писмо по ел. поща с вх. 90/10.01.2024 г., с което уведомява съда,
че е в болничен, на домашно лечение и не може да се яви по делото.
ПРОКУРОРЪТ - Да се даде ход на делото.
АДВ. У. – Госпожо председател, преди да отговоря, моля да изразя
едно становище, което да бъде протоколирано. В самото начало искам да
благодаря за това, че получихме протокола от предишното съдебно заседание
и поисканите от нас разпити на свидетелите по ДП по настоящото дело. След
като се запознахме с предоставените ни материали, установихме, че
председателят по днешното дело е участвал и е извършвал разследване по
настоящото дело, като в ДП са разпитани двама свидетели – свидетелят К. П.
1
и свидетелят И. С.. Г-жо председател, имайки предвид разпоредбите на чл.
29, чл. 30 и чл. 31 НПК и по-конкретно - чл. 29, ал.1, т. 2 НПК, който е
извършвал разследване по делото и следващата разпоредба - чл. 31- случаите
предявени по чл.29 и чл.30 НПК, където ясно е казано, че съдиите, съдебните
заседатели, съдебният секретар са длъжни сами да си направят отвод. След
като не е направен самоотвод от страна на председателя, ние считаме, че
попада в хипотезите на чл.29, т.2 НПК, който е извършвал разследване по
делото и това обстоятелство и тези факти ние ги разбрахме едва след като се
запознахме с предоставените ни материали – по-конкретно с предоставените
ни разпити на двамата свидетели, които посочих и поради тази причина, на
първото с.з. не поискахме отвод на председателя на съдебния състав. Затова,
моля г-жо председател с определение да се произнесете, дали следва да
продължите да бъдете председател на съдебния състав – още повече, че на
предишното заседание, при разпита на един от свидетелите - А., при наша
молба, всички свидетели да останат в залата в самото начало, след което да
напуснат залата – един по един да бъдат разпитвани и те да не напускат
залата, за да не осъществят контакт с останалите предстоящи свидетели за
разпит. Пред всички нас беше разигран един театър, един сценарий от
разпитана свидетелка – пострадалата А., която пред нас показа, че е зле
здравословно и беше дадена почивка от председателя на съдебния състав.
Тази почивка беше използвана от същата тази свидетелка, за да обясни на
съпруга си и на останалите свидетели точно, какви въпроси е задавал
защитникът на подсъдимия. Това може да се види от камерите в коридора,
тротоарите, фоайето на сградата на РС – З. Според нас, ние нямаме нищо
против, възможно е, може да се случи, на всеки един може да му прилошее,
но в конкретния случай - нито Бърза помощ е идвала да оказва помощ на
лицето, което се е почувствало недобре, а и след това, след като продължи
разпита, същата се чувстваше добре и не е следвало да се дава почивка,
прекъсване на с.з. или ако следваше да се даде такава, то следваше да се
обезпечи срещата с всички останали свидетели, които следваше да бъдат
разпитвани на по-късен етап от съдебно заседание. Поради тази причина, г-
жо председател Ви моля с определение да се произнесете и да прецените дали
следва да бъдете председател по настоящото дело. Благодаря Ви!
СЪДЪТ – И аз Ви благодаря.
ПРОКУРОРЪТ – Считам, че направеното искане за отвод е
неоснователно. Не попада в изрично посочените хипотези на чл. 29 НПК,
поради което считам, че същото не следва да бъде уважавано.
ПО НАПРАВЕНОТО искане от страна на защитника на подсъдимия,
съдът намира, че същото е изцяло неоснователно по следните съображения:
Действително пред настоящия съдия-докладчик са проведени разпити
в хода на досъдебното производство по реда на чл. 223 НПК, на свидетелите
А. И., Е. Д. и И. С.. Същите процесуални действия в хода на ДП по никакъв
начин не представляват действия по разследване, доколкото съдията пред
който разпита се извършва във фазата на досъдебното производство не
извършва разследване по същото дело. С протоколно определение, в което са
2
скрепени показанията на разпитаните по реда на чл.223 НПК свидетели, съдът
не се произнася по нито един от въпросите, по които дължи отговор с акта си
по същество по настоящото производство от неговата съдебна фаза, като
целта на разпита е единствено да бъдат скрепени показания на свидетели
дадени пред съда. В този смисъл съдията докладчик категорично не попада в
хипотезата за отвод по чл.29, ал. 1, т. 2 НПК, тъй като не е разследващ орган в
предсъдебната фаза на процеса и предвид липсата на изразено каквото и да е
становище, относно фактите и обстоятелствата, които следва да бъдат
преценени, анализирани и изследвани въз основа на доказателствения
материал, събран в хода на настоящото производство, настоящият съдия-
докладчик не попада и в хипотезата на чл.29, ал.2 НПК, тъй като не се счита
предубеден или заинтересован по никакъв начин – пряко или косвено от
изхода на делото.
На следващо място, във връзка с възраженията по повод поведението
на свидетеля А. И., съдът отново намира, че същото не е основание за отвод
на съдебния състав, доколкото здравословното състояние на свидетеля,
наложи прекъсване на съдебното заседание, което по никакъв начин не
извежда предпоставките за предубеденост на съдия-докладчика по чл. 29, ал.2
НПК и в този смисъл съображенията, изложени от адв. У. биха могли да
намерят отражение единствено при пледоарията му, с оглед анализ на
доказателствения материал, респективно, да обърнат внимание на съда, дали
и как да цени показанията на свидетелите, но в никакъв случай не
представляват основание за отвеждане на съда.
ТАКА МОТИВИРАН, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на съдия-докладчика
по настоящото дело.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: В.Д.
АДВ. У. – След като се произнесохте по искането ми, няма основание,
да не се дава ход на делото. Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане
на делото в днешно съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
ПРОДЪЛЖАВА съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ - Да се разпитат свидетелите.
АДВ. У. - Да се пристъпи към изслушване на свидетелите.
К. А. П. - ** г., българин, български гражданин, неосъждан, без дела и
родство с подсъдимия. Работя като главен инспектор към ОДБХ – С.
3
А. С. Г. - ** г., българин, български гражданин, неосъждан, без дела и
родство с подсъдимия. Работя като кмет на с. Г., но към онзи момент бях
ветеринарен лекар.
И. М. С. – ** г., българин, български гражданин, неосъждан, внук на
А..
В. М. С. – ** г., българин, български гражданин, неосъждан, без дела
и родство с подсъдимия. Работя като полицая в Участък-Н., РУ – З.
СЪДЪТ разясни на свидетелите отговорността по чл. 290 НК.
Обещаха да говорят истината. След като им бе напомнена отговорността,
свидетелите, с изкл. на св. П. бяха изведени от съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на свидетеля П..
СВ. П. – Знам за какво е делото. Не си спомням, кога точно беше, но
поддържам това, което съм казал пред съдия. Беше миналата година – 2023 г.
Не си спомням точно месеца. Спомням си обстоятелствата, но точно датата
не си спомням. Беше постъпило устно запитване, жалба от страна на една от
дъщерите на А., че в близост до техния имот се отглеждат животни и има
отвън изнесена тор и течните торови маси се стичат по техния двор и аз като
официален ветеринарен лекар, поканих регистрирания ветеринарен лекар,
който отговаря за община Н., да отидем и да проверим, да видим, за какво
става въпрос. Отидохме в дома на М. К. и нейния син В. К. в гр. Н. Мисля, но
не съм сигурен, но мисля, че е ул. „И“. Поканихме го да видим, за какво става
въпрос и къде се отглеждат животните. Отидохме заедно с него и с г-н Г..
Беше на разстояние 150-200 метра, на мога точно да кажа от техния дом.
Само ние тримата бяхме – аз, г-н Г. и К.. Не съм видял други хора там, освен
нас тримата. И тримата отидохме на мястото, където се отглеждат животните.
Действително се отглеждаха животни. Отвън имаше чувал с тор, до входа на
самата селскостопанска сграда, в която се отглеждаха 3-4 телета. Самата
селскостопанска постройка е стара. На първия етаж бяха животните. Мисля,
че има и втори етаж, но не съм се заглеждал на втория етаж, какво има. По
едно време се появи А. И., която си беше на двора на техния имот. Има тясна
пътечка, която води до тяхната къща. Никой не я викал. Може би от нашето
присъствие се появи.
АДВ. У. - Госпожо съдия, моля свидетеля, това, което си спомня
свидетеля, да отговори под формата на свободен разказ. Страните да зададем
въпроси и председателя на съда, ако има някакви допълнителни въпроси, да
ги зададе, а не постоянно Вие да му задавате въпроси и той да отговаря. Аз
съвсем коректно изразявам моето становище. Редно е, съвсем процесуално е,
в свободно съчинение, свидетелят да изкаже, това, което си спомня. Да
предоставите думата на прокурора по днешното заседание, след това на
другата страна и ако имате въпроси да ги зададете.
СЪДЪТ обръща внимание на адв. У., че разказът на свидетеля се
подпомага от съда, с оглед неговата последователност в хронологически
аспект и цели единствено пълнота на изложението. Както прокурорът, така и
защитникът на подсъдимият ще имат възможност да зададат всички свои
4
въпроси към свидетеля.
СВ. П. – Затова казах, да бъдат зачетени показанията ми. Няма какво
да допълня допълнително. Мога да отговоря, както на Вашите въпроси, така и
на въпросите на прокурора и на въпросите на адвоката.
СЪДЪТ към свидетеля П. - Разкажете каквото си спомняте за случая, а
след това ще отговаряте на въпроси.
СВ. П. – А. И. беше на техния си двор. Впоследствие се приближи по
пътеката и дойде при нас. Имаше размяна на реплики между тях, които не си
спомням. Каза, че от тук е пътя и ще минава. Той твърдеше, че това е техен
имот. Тя дойде може би на разстояние 2 метра един от друг. Вървеше и
куцаше. Дойде с бастун – дали бастун или някаква тояга, но се подпираше с
него и показваше, че това е пътя. Сама дойде там. Може би чу, че
разговаряме и по какъв въпрос сме там. Посочи нещо такова. В същото време
В. на разстояние хвана тоягата, не си спомням точно, но като стана този
инцидент, тя се събори на земята. Не мога да преценя, дали е имало дърпане
или просто тя се е съборила, но тя леко се събори на земята. Може би краката
не я държат. Категорично не мога да кажа дали е имало дърпане, но тоягата
беше хваната от В. и А. падна на земята.
АДВ. У. – Госпожо съдия, в залата присъстват разпитаните от
предходното заседание свидетели – А. И., М.К. и С. И.. Моля с оглед процеса,
същите да се изведат от залата, защото може да се поиска очна ставка и други
следствени-съдебни действия по отношение на тези свидетели и тяхното
присъствие в залата при разпит на свидетелите, може да попречи, ако се
наложи задаване на допълнителни въпроси. Обърнах се и сега ги видях.
Съжалявам.
ПРОКУРОРЪТ – Не възразявам да се изведат свидетелите.
СВИДЕТЕЛИТЕ А. И., М.К и С. И. бяха изведени от съдебната зала.
СВ. П. - Видях, че А. падна на земята. Видях В. К. да хваща бастуна,
но не съм видял да го дърпа. Започнаха и двамата с реплики и да ръкомахат.
Понеже бях в близост до тях, може би на метър, за да предотвратя по-
нататъшен скандал (колегата беше някъде отзад), помолих г-н К. да си
тръгнем и така той се съгласи. Тръгнахме си – той към техния дом и така
приключи. Не знам по-нататък, какво е било състоянието на А., дали е била
обслужвана от Бърза помощ, какво се е случило. Нямам информация след
това. Това е, което си спомням за случая.
ВЪПРОСИ от прокурора към свидетеля.
СВ. П. - Впоследствие се появи и внука на А. – когато А. беше в
близост до В.. Преди да стане това, само А. беше там. Появи се внука й в
техния имот, но не знам къде е бил. Появи се след като А. вече беше паднала.
Преди това не е бил с нея.
ПРОКУРОРЪТ – Нямам повече въпроси към свидетеля.
ВЪПРОСИ от адв. У. към свидетеля.
СВ. П. – Жалбата по-скоро беше запитване, при какви условия могат
5
да се отглеждат животни и беше устна. Въпросът беше отправен към мен и
съм обяснил на дъщеря й, при какви условия трябва да се отглеждат животни.
Това беше неофициално и затова не сме съставяли протоколи. Просто
отидохме да видим, за какво става въпрос. Спрямо нас проверяващите, В. се
отнесе нормално. Казахме му, че има устно запитване, дали могат да се
отглеждат там животни и че сме дошли да проверим. Съдействаше за
проверката. Нямаше отрицателни действия от негова страна. Действително
животните не бяха регистрирани и идентифицирани и съвсем с нормален тон
му беше обяснено на В. К., да си подаде заявление за регистрация на този
обект. Впоследствие той е подал заявление за регистрация. ОДБХ понеже
казаха, че аз мога да оказвам някакво влияние, защото съм бил свидетел,
изпратиха колегата от З. Със заповед той е идвал. Нямам информация, какво
се е случило. Когато отидохме, не сме викали А.. Не сме я канили.
Разговаряхме с В.. Влезнахме и проверихме животните и при разговор с него
му казахме, какви са изискванията и какви са пропуските. Разговаряхме с
него. Непосредствено А. И. дойде по пътеката. Внукът й в момента го
нямаше. Впоследствие внукът й се яви и дойде, след като А. беше вече
паднала. Той дойде при нея. Може би се опитваше да й помогне. Тогава аз се
занимавах с В., дръпнах го встрани, за да не стане скандал и да стане нещо
по-сериозно. Помолих го да си тръгнем. Отзова се на молбата ми и тръгнахме
към неговия дом. Повече нямам информация. Преди падането на А., внукът й
беше по-близо до техния имот и когато тя падна, той изтича и дойде на
мястото. Беше на разстояние 20-30 метра от техния до процесния имот.
АДВ. У. – Госпожо председател, нека да приключа с моите въпроси,
ако имате допълнителни въпроси, задайте ги след това, да уточним
фактическата обстановка.
СВ. П. - Имаше реплики между тях, но не съм чул обидни думи.
Между В. и А. имаше реплики. Не си спомням точно, какво са си говорели.
Не си спомням да е имало обидни думи между тях. Имаха реплики за имотни
спорове, за които си говореха. Между внука и В. не съм чул разговори и
размяна на каквито и да е думи. Не съм чул псувни/ругатни от страна на И.
към В. и обратно. След като пристигна А. при нас, беше на 4-5 метра от
постройката с телетата. Не съм забелязал А. да нанася удари с тоягата по
стената на постройката, собственост на В. К.. Само посочваше с тоягата, че
там трябва да е пътя. Не съм забелязал чукане. В. ми беше от лявата страна, а
тя от дясната. Аз бях на разстояние по-малко от метър. Тя се събори (ако мога
да употребя този израз), но не знам дали е от дърпането на В.. Просто падна
на земята, събори се, приклекна, седна на земята. В този момент за бастуна
нямам спомен къде е бил. Нямам спомен, бастунът къде е бил вече. Не съм я
видял да става. Казах Ви, че нямам информация, какво се е случило по-
нататък. Заедно с В. си тръгнахме и А. все още беше паднала на земята, когато
си тръгнахме. Тя беше паднала на земята, прикляквайки. Не е паднала назад
или пък напред, или нещо подобно. При падането на земята не е казала нищо.
Имаше стонове, стенания, имаше „ох“. Не си спомням да е говорила някакви
реплики и някакви думи. На момента не е споменавала, че има болки някъде.
Само чух стонове. Охкаше жената – дали от болка, дали или от самото
6
падане, не мога да преценя. След извършената проверка, не сме вземали
никакво отношение спрямо В..
АДВ. У. – По подадения сигнал от дъщерята на А. и на база на
извършената проверка, Вие дали ли сте писмен отговор.
СВ. П. - Единственото отношение, което взехме по случая беше, да
посъветваме В. К. по реда, как да регистрира животните. Писмени документи
не сме оформяли. Отидохме да проверим, дали има някакъв резон в това,
което твърди дъщерята на А. в жалбата. По време на инцидента при падането
на А., колегата Г. беше някъде назад. Аз бях с лице към тях, а Г. беше някъде
зад мен, на 5-6 метра от мен. От лявата страна ми беше В., а от дясната - А..
АДВ. У. - Нямам повече въпроси към свидетеля.
ВЪПРОСИ на съда към свидетеля.
СВ. П. - Внукът на А. е бил на двора й. В момента, в който тя падна,
той дойде. Между В. и внука е нямало пререкания. Преди падането, внукът
беше на входа на техния имот. От там, където беше се виждаше. Предполагал,
че е виждал към нас. Има видимост от мястото, където бяхме. След като
падна И., той веднага притича към нас. Видях, че ще стане скандал, поканих
В., хванах го за ръката, за да не се намесва.
ВЪПРОС от адв. У. към свидетеля.
СВ. П. – Преди малко обясних, че е бил на 20-30 метра от процесния
имот.
АДВ. У. – Нямам повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ констатира, че между показанията на св. П. в днешно съдебно
заседание и показанията, дадени от същия по реда на чл. 223 НПК,
обективирани в протокол за разпит на свидетел от 25.01.2023 г., по НЧД №
6/2023 г. на РС – Златоград (л. 113 ДП), са налице съществени противоречия,
поради което и на осн. чл. 281, ал.1, т.1 НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на К. А. П., дадени от по реда на чл. 223 НПК,
обективирани в протокол за разпит на свидетел от 25.01.2023 г., по НЧД №
6/2023 г. на РС – Златоград (л. 113 ДП), в следните части: „Намирахме се още
в двора, когато се появи А., която стоеше пред вратата на къщата си, което е
на 10-15 метра от нас. До нея имаше и едно младо момче, на около 16-17
години“ и „В този момент В. К. хвана бастуна и го дръпна към себе си с
въртеливи движения. Вероятно от това движение жената загуби равновесие и
падна на земята“.
СВ. П. – Това, което съм дал пред съдията е това, което потвърждавам.
Минало е много време и може да съм пропуснал нещо. Това, което съм заявил
миналата година януари месец е по-прясно и него потвърждавам.
ВЪПРОСИ ОТ АДВ. У. към свидетеля.
СВ. П. – А. сочеше с бастуна пътя, пътеката, не е замахвала да удари
В. К.. Той хвана бастуна. Посочи към него. Те бяха един срещу друг, на
7
разстояние метър, метър и половина. Не беше докосвала А. с бастуна В.. Не е
имало блъскане с ръце от страна на В. към А.. Не съм видял посягане с
юмруци от страна на В. към внука й И., защото веднага си тръгнахме. Ние -
аз, колегата и В. си тръгнахме по-рано. И. и баба му си останаха там. Нямам
информация, какво се е случило по-нататък.
АДВ. У. – Нямам повече въпроси към свидетеля.
ВЪПРОС от СЪДА към свидетеля.
СВ. П. - Не съм забелязал някой друг в имота, освен тези, които
посочих. Встрани може някой да е наблюдавал, но аз не съм видял. Не съм
видял други лица там.
ВЪПРОСИ ОТ АДВ. У. към свидетеля.
СВ. П. - Не съм се качвал на втория етаж на сградата.
АДВ. У. – Нямам повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ разпореди на свидетеля, да остане в съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на св. Г..
СВ. Г. - Знам за какво е делото. Не си спомням датата, но беше в
началото на миналата година, колегата П. ми се обади, че има сигнал за
животните на В. К. и да отидем, за да видим дали наистина отглежда
животни. Беше само посещение по устен сигнал без официално подадена
жалба. Отидохме в дома на В. К. в гр. Н.о, като не си спомням името на
улицата, но знам, къде е дома му. Като лекар съм го посещавал, но не знам
улицата. Там бяха В.и майка му. Обяснихме му, защо сме там и отидохме до
обора. Бяхме аз, колегата П. и В. К.. Майка му мисля, че си остана вкъщи.
Оборът е на същата улица, малко по-нагоре, на около 200 метра от къщата им.
Погледнахме животните. Бяха в селскостопанска двуетажна сграда, две
телета. Животните са на първия етаж. След като ги видяхме излязохме пред
селскостопанската сграда и разговаряхме с В. В това време дойде А.. Тя дойде
от нейния имот сама. Вървеше срещу нас с една тояга и каза, че иска да има
построена стена или нещо подобно, за да не ходи торта от животните на В. в
нейния двор. Тя настояваше да има стена, В. казваше, че имотът е негов и
торта си излиза в неговия имот. След това аз се дръпнах малко настрани. Чух,
че има спречкване, не видях, какво става. В това време видях, че идва и внука
й И.. Бях встрани, не видях самото спречкване. Когато погледнах, видях, че
А. беше паднала вече на една страна. След като падна внукът й се появи.
Доближи се до нея и я хвана и за да не ескалира ситуацията им казах да си
тръгнем. Видях, че изправи внукът й А. и след като я изправи ние си
тръгнахме. А. плачеше, но не разбрах за какво. Впоследствие разбрах, че
жената е с травма на ръката. Ако бях разбрал, че е пострадала щяхме да й
помогнем, все пак сме лекари, нямаше да си тръгнем и щяхме да й окажем
помощ, но не разбрахме, че при падането се е контузила. Друго не си
спомням.
ВЪПРОСИ към свидетеля от прокурора.
СВ. Г. - Не съм видял В. да дърпа бастуна на А.. Бях малко встрани от
8
колегата ми.
ПРОКУРОРЪТ - Нямам повече въпроси.
ВЪПРОСИ от адв. У. към свидетеля.
СВ. Г. - Към момента на проверката в постройката на В. К. бях
кметски наместник, но това не е проверка официална, а е посещение. Това
посещение беше по устен сигнал до колегата П.. Обади ми се колегата П. и ми
каза, че по устен сигнал трябва да го придружа, да не е сам. Колегата П. не ми
споменал, за какво е този устен сигнал и от кого е дошъл. Когато А.
пристигна до животните, беше до самата постройка, както е постройката има
пътечка и тя дойде по нея. На разстояние е от около метър-два. Когато
пристигна в ръцете имаше бастун, на който се подпираше. Когато дойде, тя
посочи с бастуна, че иска да й се направи стена, за да може торта от обора на
В., да не отива към нейния имот и сочеше с бастуна входа на обора. Не си
спомням да е имало там тор. Мисля, че А. не е тропала по стената или поне аз
не съм видял. Не съм видял А. да посяга с бастуна към В. К.. Когато А.
посочи пътеката с бастуна, сочеше посоката, където бяхме ние. В този момент
нямаше досег от страна на А. с бастуна до тялото на В. К.. Също беше на
разстояние метър-два. Когато сочеше с бастуна, къде е пътеката, нейният
внук И. не беше там. Поне аз не съм го видял. Не съм го виждал, моето зрение
беше съсредоточено към А.. Не съм обърнал внимание дали е бил там. И.
оказа съдействие при изправянето на А. при падането й. Аз не съм помагал
при нейното падане, защото бях малко встрани. Не си спомням колегата П. да
е помогнал на А.. Мисля, че той хвана В. К.. А. не е споменавала пред нас да
изпитва болки, но плачеше. Ако беше споменала, че има болки, щяхме да й
помогнем, лекари сме, няма да я оставим. Внукът й дойде от същата посока,
от която дойде и А.. Няма и минута от падането й, той веднага дойде. 2-3
минути имаше, докато течеше спорът между В. и А.. Внукът И. и А. не са се
движили заедно от посока дома им към постройката, където бяхме ние.
АДВ. У. - Нямам повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ – Имаше ли някакви реплики от страна на внука на А..
СВ. Г. - Внукът И. нещо говореше, обръщайки се към В., но не знам
точно какво, може би, защо бият баба му, но не си спомням.
СЪДЪТ, като констатира, че са налице противоречия на свидетеля А.
Г. в днешно съдебно заседание и показанията, дадени в хода на досъдебното
производство, обективирани в протокол за разпит на свидетел по реда на чл.
223 НПК от 25.01.2023 г., по НЧД № 7/2023 г. на РС – З., лист 119 от ДП.
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА на осн. чл. 281, ал. 1, т.1 НПК показанията на свидетеля А.
С. Г., дадени в хода на досъдебното производство, обективирани в протокол
за разпит на свидетел по реда на чл. 223 НПК от 25.01.2023 г., по НЧД №
7/2023 г. на РС – З., лист 119 от ДП в следната част: „Доктор П. й помогна да
се изправи. Вече и аз се бях върнал при тях. През това време дойде и внукът
на жената, който каза на В., защо биеш баба и подаде сигнал на 112“.
СВ. Г. - Потвърждавам, това, което съм казал в разпита пред съдия,
9
защото тогава нещата са ми били по-пресни.
ПРОЧИТА на осн. чл.281, ал. 1, т.1 НПК показанията на свидетеля А.
С. Г., дадени в хода на досъдебното производство, обективирани в протокол
за разпит на свидетел по реда на чл. 223 НПК от 25.01.2023 г., по НЧД №
7/2023 г. на РС – З., лист 118 от ДП в следната част: „….Да провери
ветеринарен обект на М. К., понеже имало устен сигнал, че животните им
замърсят двора на съседите “.
СВ. П. - Потвърждавам, това, което съм казал в разпита пред съдия,
защото тогава нещата са ми били по-пресни. Не ми е споменато, за какво и от
кого е подаден сигнала. Това, което съм разбрал от колегата е, че е по устен
сигнал за замърсяване на двора.
АДВ. У. – Нямам повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ разпореди на свидетеля да остане в съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля И. С..
СВ. С. - Все още съм непълнолетен. На 17 години съм.
НА ОСН. ЧЛ. 140, АЛ. 4 НПК, съдът разяснява на свидетеля
необходимостта му да даде правдиви показания.
СВ. С. - Знам за какво е делото. Спомням си, че беше септември месец
2022 г. Когато баба ми поливаше отвън цветята в гр. Н., ул. „И.“ *, аз бях
вътре вкъщи. Никой друг нямаше на адреса. Бяхме вътре в къщата. Баба ми се
насочи към пътечката, където се случи въпросната случка. Там бяха
ветеринарите и г-н В. К.. Тя чу гласовете им и се виждаха. Тя се насочи към
тях. И аз излязох, но бях по-назад на 5-6 метра, непосредствено до входа на
къщата ни. От там гледах към баба ми и другите. Видях д-р П., другият
ветеринар (на който не знам името) и В. К.. Бяха застанали до входа на
селскостопанската постройка, където са животните. Баба ми беше на метър и
половина разстояние от тях. Баба ми искаше да покаже, откъде е минавал
стария път и къде да се направи бетонирана пътечка, за да минава по-лесно,
защото вече е на възраст. При този случай В. К. се ядоса, хвана й тоягата и я
събори на земята. С тази тояга баба ми се подпира и й служи за бастун. Баба
ми вдигна тоягата не към него, а за да посочи пътя в продължение на нейната
ръка. Когато вдигна тоягата, той я хвана, издърпа тоягата и тя падна на
земята. Видях, когато хвана тоягата. В този момент аз вървях към него.
Докато се дърпаха, аз вървях към тях. Когато дръпна бастуна, тя падна на
земята към ръката. Падна на една страна върху ръката си. Не си спомням на
коя ръка падна. Мисля, че беше на дясната, но не си спомням. Тя беше на
земята и аз се насочих към него. Двамата ветеринари го хванаха. Посегна към
мен с вдигане на ръката си, но не ме удрял. Ветеринарите го хванаха. Може да
е имало реплики спрямо мен, но вече не си спомням. Баба ми, като падна,
изпъшка/изохка, защото я болеше много ръката. Каза в този момент, че я боли
ръката. Не си спомням точните реплики, но просто изпъшка. Аз й помогнах
да стане. Когато ветеринарите и В. К. си тръгваха, аз й помогнах да стане,
изправих я и тогава извиках полиция. Обадих се на 112. Дойдоха след 10
минути двама полицаи, на които не си спомням имената им. Изправих баба
10
ми и я сложих в къщи да си почива. След като дойдоха полицаите, звъннах на
родителите ми, които бяха на почивка в Баните. Те дойдоха и отведохме баба
ми до личния й лекар, а ние с баща ми отидохме до полицията, за да подадем
жалба.
ВЪПРОСИ от прокурора към свидетеля.
СВ. С. - Бяхме аз, баба ми, В. К. и двамата проверяващи. Други
нямаше.
ВЪПРОСИ от адв. У. към св. С.
СВ. С. - Знам, че ветеринарите бяха там при К., защото изливаше
отпадъци от животните (урина) и се изливаше по нашата пътека надолу.
Затова имаше сигнал от родителите ми. В момента има чували с тор, които са
разположени по пътеката и се е стеснила много (сочи с ръцете). Не си
спомням дали е имало замърсяване по пътеката към онзи момент. Никой не е
поканил баба ми да отиде до постройката. Отиде, за да покаже, къде иска да
прокара път, за да минава по-лесно. Не знам дали е имало сигнал до
компетентните органи (до ветеринарните и останалите) за прокарване на път.
Не съм чул баба ми да поставя въпрос към ветеринарите за замърсяването, за
което говорех. Сигналът е бил за торта, за замърсяването, за урината, но баба
ми отиде, за да покаже къде трябва да минава пътеката. Когато баба ми отиде
по постройката на В. К., за да покаже, къде е пътеката, беше на разстояние
метър, метър и половина разстояние от В.. От стената на обора беше на 15
см., тъй като ъгълът на постройката е доста близо до пътеката. Баба ми не е
тропала нито с ръка, нито с бастун по стената на постройката и по вратата на
постройката. Не е сочила с бастуна към В., а встрани от него. Когато сочеше
пътеката, бастунът беше вдигнат за по-малко от 30 секунди. В. К. беше на
една ръка разстояние от баба ми, когато тя беше вдигнала бастуна и сочеше
пътеката. В момента на вдигане на бастуна от баба ми, В. хвана й бастуна и го
дръпна към себе си. Преди В. да хване бастуна, направи една крачка към баба
ми. Според мен беше ядосан, затова, че има проверка от ветеринарните
инспектори и поради това той й хвана бастуна. Според мен е така. В момента
на хващането на бастуна, вече бях по-близо до баба ми, може би на около 3
метра разстояние от нея. Отидох при В. К., когато баба ми вече беше на
земята. Първо отидох при В.. Когато отидох при В., баба ми беше в паднало
положение, седнала на земята, подпряна на една ръка. Баба ми и В. бяха на 50
см един от друг. Приближих се към В. с мълчание. Бях насочен към него, а не
към баба ми. Не помня да сме имали размяна на реплики. След това си вдигна
ръката и двамата инспектори го хванаха, задържаха го, за да не ме удари. В.
си вдигна ръката към мен, но не ме удари. Ръката му беше на разстояние 20-
30 см. от мен. В момента, когато В. вдигна ръка срещу мен, не си спомням да
е имало ругатни, заплахи, обиди към мен или към баба ми от страна на В..
Знам, че в нашия имот в къщата ни има монтирана видеокамера. Не знам, кой
е предал диска на органите на МВР. Аз взех устройството от камерата и го
дадох на човека, за да го свали на диск. Когато баба ми беше на земята,
подпряна с ръката, спомена, че има болки след като си тръгнаха. В момента
само изпъшка. В момента поведението на В. К. преди съприкосновението с
11
баба ми беше ядосано. Говореше й нещо, говореше на по-висок тон, като не
мога да възпроизведа думите.
АДВ. У. – Намирам съществени противоречия в показанията на
свидетеля, дадени в ДП и в днешно съдебно заседание относно обидите и
дърпането с бастуна.
СЪДЪТ – Тук няма противоречия.
ВЪПРОСИ от адв. У. към свидетеля.
СВ. С. – Когато баба ми беше на земята, бастунът остана във В. и след
това той го метна на земята. Изтръгна го от ръцете на баба ми, тя го изпуска,
губи равновесие и пада на земята. Не съм хващал бастуна на баба ми, докато
беше права. Баба ми падна напред, на една страна върху ръката си.
АДВ. У. – Нямам повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ констатира, че са налице противоречия между показанията на
свидетеля И. С., дадени в днешно с.з. и такива, дадени по реда на чл. 223
НПК, обективирани в протокол за разпит на свидетел от 26.01.2023 г., по
НЧД № 9/2023 г., по описа на РС – З., на лист 106 от ДП, поради което и на
осн. чл.281, ал.1 ,т.1 НПК,
ОП Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетеля И. М. С. на л. 106 от ДП, в
следната част: „Преди момента на съприкосновението, В. К. псуваше и
обиждаше семейството ни. Баба не му отвърна с обиди, тъй като според нея
„Този горе ще го накаже“.
СВ. С. - Може и да е вярно това, което съм казал в протокола за
разпит, което ми прочетохте, защото е било по-скоро, но в момента не мога
да го потвърдя, тъй като не си спомням вече.
ВЪПРОСИ от адв. У. към свидетеля.
СВ. С. - Баба ми доста често повтаря израза: „Този горе ще го накаже“.
Не мога да кажа, дали по време на конкретния случай баба ми е казала: „Този
горе ще го накаже“. Беше доста отдавна. Откакто се помня, отношенията със
сем. К.и и семейството ми са влошени и винаги сме имали имаме дразги.
Дразгите са свързани с всичко, за каквото се сетите. Преди години В. К. е
искал да вземе къщата, която е на леля ми. Винаги е имало спор за имота, но
не мога да кажа, защото никога не съм се интересувал. Това е първият спор,
на който аз присъствам. Знам, че са имали дела за постройката, в която се
отглеждат животните, но не знам за подробностите.
АДВ. У. - Нямам повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ разпореди на свидетеля да остане в съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на свидетеля В. С..
СВ. С. - Знам за какво е делото. За да бъда точен, както Вие казахте и
да дам точни показания, аз искам да кажа, че за конкретния случай имам
изготвена докладна записка, защото това беше преди повече от година. Бил
съм заедно със мл. ПИ В. К., който беше старши на двамата. Посетихме
12
сигнала. Доколкото си спомням беше на тел. 112. Не си спомням месеца и
годината на сигнала. На по-късен етап съм бил разпитан от дознател Д. За
момента не мога да конкретизирам точно нещата. Спомням си нещата, но не
мога да посоча точно, кой, какво е казал. Разпитан съм и има изготвена
докладна записка по случая.
СЪДЪТ към свидетеля С. – Докладната Ви записка не е годно
доказателствено средство в настоящото производство. Трябва да разкажете
пред съда каквото си спомняте по случая.
СВ. С. - На адреса, който посетих в гр. Н. беше по сигнал от дежурния
в ОДЧ, заварих възрастната жена, която е отвън пред залата и това момче,
което е в залата (сочи свидетеля И. С.). Доколкото си спомням, те ми
обясниха, че първоначално са имали спор с В. К. по повод преминаването
през пътека – дали В. може да преминава, дали не може или те. Проблемът
беше във връзка с преминаването по пътека и за тор, сложена мисля, че от В.
К. на въпросната пътека, която на тях им затруднявала движението и
предизвикал спора между въпросната баба и В. К.. Не съм влизал в обора, но
имаше чували с тор в близост до пътеката. След това ние с К. установихме В.
К. на домашния му адрес, който е на друг адрес, но на същата улица по-
напред, на 200-300 метра от мястото. Доколкото си спомням беше съставен
писмен протокол за предупреждение на В. К. по случая. Това мога да
конкретизирам. На сигнал 112 има изготвена и докладна записка от дежурния.
Става въпрос, че жената била блъсната или паднала. Жената обясни, че му е
посочила с бастуна, къде има право да минава, къде няма, пак във връзка с
въпросната пътека. После В. К. обясни, когато му съставях протокол, че тя е
замахнала да го удари. Жената обясняваше първо на нас, че с бастуна му
посочвала, къде е пътя и къде може да минава и т.н., а В. обясняваше, че тя е
замахнала да го удари. Жената е паднала. Впоследствие стана ясно, че
въпросната жена е отишла в Бърза помощ или на лекар, направили са и
снимка. Това е часове след въпросния случай. Като отидох на адреса, почуках,
извиках и те излязоха с въпросното момче и обясняваха за ситуацията. Вътре
може да е легнала, но като излезе беше с бастуна и ми обясни за създалата се
ситуация. В докладната пише конкретно. Оплакваше се жената. Не си
спомням точно, какво ми е казала тогава. За да бъда точен и конкретен,
трябва да си прочета докладната записка, която съм изготвил веднага след
случая.
ВЪПРОСИ от прокурора към свидетеля.
СВ. С. – Жената обясни, че е искала, вдигнала е бастуна, да му посочи,
че това е път, пътека, по която трябва да се минава и да не се слагат чували с
тор и не знам дали вече бяха вдигнати или бяха там, но впоследствие В.
обясни, че това не е било посочване, а удряне. Жената се оплакваше, че я
боли крака или че е паднала, че е била избутана от В. К. и е паднала. Тя така
обясняваше.
ПРОКУРОРЪТ – Нямам повече въпроси към свидетеля.
13
ВЪПРОСИ от адв. У. към свидетеля.
СВ. С. - Дежурният в ОДЧ получи сигнала. Казва се Ф. Това може да
се провери. Той съобщи за сигнала. В докладната е изписано точно. Като
получаваме сигнал от дежурния в ОДЧ, ни съобщава, какво се е съобщило в
сигнала и кой от какво има нужда и от какво се оплаква. Не си спомням
оперативния дежурен, какво ни съобщи. Отидохме по сигнал за пострадал
човек, но не съм сигурен. Мисля, че сигнала беше за това и това може да се
види в докладната. Посетих местопроизшествието след получения сигнал. Не
съм отишъл да оглеждам имота на В. К.. За да стигна до имота на възрастната
жена и В. К., минавам през въпросната пътека, която е в имота на В. К.. Не
знам на кой е имота, но се минава през пътека, която е през имота на В. К..
Отишли сме за нарушение на обществения ред. Не сме отишли да оглеждаме
имотите. Когато отидохме на място, имаше найлонови чували с тор. Сега като
ми говорите за разхвърлена тор, мисля, че имаше такава в близост до къщата
на въпросната жена пред тяхната врата (съжалявам, че съм изтрил снимките),
но на самата пътека, по която се минава, за да стигнеш до къщата на
възрастната жена и момчето, имаше разхвърлена тор. На пътеката нямаше
разхвърлена тор. Мисля, че торта беше в чувалчета. Когато отидох на
въпросния сигнал, на въпросния адрес, В. К. не се намираше там. В. К. е
установен впоследствие на неговия адрес в тях. Въпросното момче беше там с
баба си и спомена, като се повтарям, че е разхвърлял тор и пред тяхната врата
имаше разхвърлена тор, но на пътеката не. Ако е имало разхвърляни предмети
е записано в докладната конкретно. Разстоянието между двете сгради - от
вратата на постройката на В. К. до входа на къщата му е 15-20 метра.
АДВ. У. - За тази тор, която се намира пред входа на сем. И.и, когато
отидохте и когато тя излезе навън, тя спомена ли нещо за тази тор пред
нейния вход. Спомняте ли си да е споменавала нещо. Възможно ли е да е
нейна тор. Дали тази тор пред сем. И.и, С.и е в резултат от действия на В. или
не. Задавам тези въпроси, ръководейки се изцяло от протокола за разпит за
свидетел, проведен на 28.08.2023 г. в гр. З.. Всички тези мои въпроси, които
поставих са подробно описани в съдържанието на разпита на свидетеля и
моят въпрос, г-жо председател е, че намирам съществени противоречия в
това, което казва сега и това, което е казал пред разпитващия.
СЪДЪТ - не допускам посочените въпроси към свидетеля, тъй като са
изцяло неотносими към предмета на делото. Делото е за средна телесна
повреда, а говорим за някаква тор от 40 минути!
АДВ. У. – Добре, конкретни въпроси ще зададем.
СВ. С. – Придържам се изцяло към казаното при разпита при дознател
Д. Каквото съм казал тогава, това е. Не си спомням, какво точно и конкретно
ми обясни жената, когато я посетих на адреса. Не мога да кажа подробности.
Не съм изземал никакви веществени доказателства, в това число и дискове.
Не знам някой да е изземвал нещо. Не си спомням и не знам някой да е
изземвал диск.
АДВ. У. - Моля, да се прочетат показанията на свидетеля, дадени пред
разследващия орган.
14
ПРОКУРОРЪТ - Не възразявам и давам съгласието, да се прочетат
показанията на свидетеля.
СЪДЪТ, като констатира, че са налице предпоставките по чл. 281, ал.
5 и ал. 6, вр. с чл. 281, ал. 1,т. 2, алт. 2-ра НПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетеля В. М. С., обективирани в
протокол за разпит на свидетел от 28.08.2023 г., на лист 121 и 122 от ДП, в
цялост.
СВ. С. - Сега, като ми прочетохте показанията се сетих, че съм ходил
два пъти по два различни сигнали и потвърждавам, че всичко, което ми беше
прочетено в протокола е вярно и е така, както е посочено в него.
ВЪПРОСИ от адв. У. към свидетеля.
СВ. С. – По принцип, когато ходим по сигнал при В. К., той отказва и
не се държи с уважение към полицаите. При извършване на проверката,
отказа да подпише протокола. Обяснихме му, че носи отговорност, въпреки
че не го подписва. Не съм снел писмени обяснения. Не мога да кажа, дали
колеги са му снели писмени обяснения. Той не подписа протокола за
предупреждение, затова казвам, че не е оказал съдействие.
АДВ. У. - Нямам повече въпроси към свидетеля.
ПОРАДИ изчерпване на въпросите към свидетеля, същият, ведно с
останалите свидетели бяха освободени от съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпи към достъпване на CD с надпис върху него „i. a.,
S.**** г. на две рентгенови снимки - CR1, 1., H. AP ** и 1., S.r AP“,
приложен на лист 65 от ДП, приложен към Протокол за доброволно
предаване, рег. № ****/*** г. и констатира, че на същия се съдържа
единствено файл с рентгенография на дясна раменна става.
СЪДЪТ констатира, че не е налице видеофайл, който да съдържа
запис от камера от видеонаблюдение от къщата на А. И., поради което
допуснатият от съда оглед в днешно съдебно заседание, не може да бъде
извършен.
СЪДЪТ констатира, че в Протокол № 4/10.03.2023 г. за извършена
видеотехническа експертиза по ДП № 164/2022 г. на РУ – З. са изследвани
видеофайлове, записани на CD с надпис върху него: „Запис от видеокамера за
случай от 09.09.2022 г. от дома на сем. И.и“, които са били обект на
експертизата, изготвена от в.л. Д. и който носител не е приложен към
материалите по ДП.
АДВ. У. – Госпожо председател в заключителната част на ДП по
следственото действие – предявяване на материалите по настоящото дело с
обвиняемия тогава В. К., имахме възможност, да се запознаем с всички
файлове, с албума, изготвен и приложен към материалите на ДП, а също така
и с направения анализ от вещото лице. За нас стана ясно, какви са всички
извършени действия от всички лица, намиращи се точно на това място –
постройката, в която В. К. отглежда животните. В един от файловете, ясно се
15
забелязва, как двамата – А., пострадалата и внукът й, заедно отиват до В. К..
СЪДЪТ - Адв. У., съдът вече е допуснал в предходно съдебно
заседание извършване на оглед на сочените видео файлове, няма нужда да
мотивирате искане в тази насока. Констатира се единствено, че дискът на
който са записани същите липсва, не е приложен по ДП.
АДВ. У. – Моля, да бъде изискан дискът с всички файлове, за да бъде
изяснена цялата фактическа обстановка по въпросния казус.
Представям и моля да приемете като писмено доказателство по делото
Решение № 61/08-07.2016 г., по гр.д. № 4155/2015 г., по описа на ВКС, Първо
г.о., което съгласно указанията на съда представяме без извършено
обезличаване на личните данни и от което е видно, кои са страните и
участниците по делото.
Ще помоля госпожо председател от МБАЛ „Д-р А. Ш.“ гр. З., да бъдат
изискани и приложени извършените и направените рентгенови графии и
снимки и амб. лист за извършената гипсова имобилизация, защото след като
бъдат приложени по делото, към вещото лице ще имаме въпроси. В
амбулаторния лист пише, кога е поставена гипсовата имобилизация. Ако
поискаме тройна СМЕ, другите вещи лица ще искат тези доказателства, за да
извършат заключението си. Други искания на този етап нямам. Държа на
разпита на вещите лица, тъй като имам конкретни въпроси, които ще бъдат
поставени по изготвените от тях експертизи.
ПРОКУРОРЪТ – В тази насока е и нашето становище във връзка с
видеозаписа. По отношение на представеното решение, предоставям на съда и
не възразявам да се приеме. Следва да бъдат разпитани вещите лица и най-
вече да бъде изискан диска по извършената видеотехническа експертиза,
цитиран в протокол за предаване от 12.09.2022 г. и въз основа на което е
извършена конкретната експертиза. С оглед обстоятелството, че са налице
исканите документи от адв. У., считам, че не следва да се уважава към
настоящия момент.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните:
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПРАТИ писмо до РУ – З., ст. разследващ полицай Д., с
което да се изиска липсващо по делото веществено доказателство,
представляващо CD с надпис: „Запис от видеокамера за случай от 09.09.2022
г. от дома на сем. И.и“, съдържащ два броя файлове с видеоинформация,
описани в Протокол за преглед на предоставен носител, рег. № *****/**** г.,
изготвен от мл. ПИ Й. Б., както и обект на изследване по изготвената в хода
на ДП № 164/2022 г. на РУ – З. видеотехническа експертиза от 10.03.2023 г.
Дискът следва да бъде представен в съда в едноседмичен срок от получаване
на съобщението.
ПРИЕМА като писмено доказателство по делото Решение № 61/08-
07.2016 г., по гр.д. № 4155/2015 г., по описа на ВКС, Първо г.о.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на подсъдимия за
изискване на рентгенография и амбулаторен лист от МБАЛ „Д-р А. Ш.“ гр. З.,
16
доколкото същите, както и цялата медицинска документация са приложени на
лист 57-65 в ДП 164/2022 г. на РУ – З..
ЗА СЪБИРАНЕ на доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 21.02.2024 г. от 10,30 ч., за когато
страните уведомени. Да се уведомят вещите лица.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в с з.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 13,30 ч.
Съдия при Районен съд – Златоград: _________В.Д.______________
Секретар: ___________Р.Ю.___________
17