Решение по дело №33/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК вр. чл.63в от ЗАНН и чл. 348 от НПК.

Делото е образувано въз основа на касационна жалба подадена от „Лидл България ЕООД енд КО“ КД с. Равно поле, общ. Елин Пелин, обл. София, ЕИК *********, против Решение № 150/ 18.11.2024г. постановено по а.н.д. № № 20243330200277 по описа за 2024 година на Районен съд Разград, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № В-004412 от 28.11.2023г. на Директора на РД – София /за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград/ оправомощен за АНО в РД-Варна /за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра/ към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, за налагане на основание чл.210в от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на жалбоподателя на имуществена санкция в размер на 35 000 лева, за нарушение на чл. 210в във вр. с 68л, ал.1 от ЗЗП.

Изложените в жалбата твърдения, които подлежат на обсъждане по см. на чл. 218 АПК попадат в обхвата на касационното основание за отмяна по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, тъй като касаят допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неправилно възприета фактическа обстановка относно промоционалния период за артикулите обявени от касатора и неправилно приложен материалния закон относно процесното нарушение. Сочи се, че действително тези артикули не са били наличен във филиала в гр. Разград в края на периода на промоцията, но са били налични в негови филиали в други градове и е било възможно да бъдат доставени при съответна заявка от потребител. Моли се да се постанови решение, с което оспореното въззивно решение, както и потвърденото с него НП бъдат отменени като незаконосъобразни.

В проведеното открито съдебно заседание касаторът не се е явил лично или чрез упълномощен процесуален представител и не изразява становище.

Ответникът по касационната жалба – Директора на РД – София /за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград/ оправомощен за АНО в РД-Варна /за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра/ към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, не е депозирал отговор на касационната жалба, като чрез упълномощен процесуален представител преди проведеното открито съдебно заседание, писмено изразява становище за неоснователността й поради законосъобразността на обжалваното съдебно решение. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, доколкото в случая от районния съд правилно е установено, че е допуснато нарушение при извършена проверка от контролният орган, който е констатирал, че обявените за продажба стоки на промоция, подробно изредени в самото наказателно постановление са липсвали към момента на извършване на проверката, която се извършва няколко часа, след като тази стока е обявена за продажба. Всички аргументи, които са изтъкнати в касационната жалба, вече са били предмет на обсъждане от първоинстанционния Районен съд – гр. Разград, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила обжалваното му решение.

Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по чл.218 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и съобразно визираните в чл. 348 ал.1 НПК касационни основания, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на оспорване е Решение № 150/18.11.2024г. постановено по а.н.д. № № 20243330200277 по описа за 2024 година на Районен съд Разград, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № В-004412 от 28.11.2023г. на Директора на РД – София /за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград/ оправомощен за АНО в РД-Варна /за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра/ към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, за налагане на основание чл.210в от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на жалбоподателя на имуществена санкция в размер на 35 000 лева, за нарушение на чл.210в във вр. с 68л, ал.1 от ЗЗП.

Според обстоятелствената част на наказателното постановление, възприета от съда в обжалваното решение, с което е потвърдено, процесното нарушение се изразява в следното.

По повод постъпил по телефон потребителски сигнал с вх. № В-02-1444/10.08.2023г., от длъжностни лица на КЗП - РД Варна на 10.08.2023г. била извършена проверка, започнала в 13,42ч. в търговски обект – „Лидъл България“, находящ се в гр. Разград, бул. „Априлско въстание“ № 66е. В хода на проверката било установено, че рекламираните в брошура на Lidl за периода от 07.08.2023г. - 13.08.2023г. продукти - лук, с произход България, 5кг. в мрежа на топ цена 2,99лв.; течен препарат за премахване на петна „Vanish“ - 4л. опаковка на цена 21.99лв.; Контактен грил „ Silvercrest kitchen tools 100W“ на цена 49,99лв. за брой, не били изложени в търговската зала и не били налични в склада на магазина, с което търговецът не е изпълнил административното си задължение да не прилага нелоялна търговска практика, за която има издадена Заповед № 226/23.02.2016г. на председателя на КЗП.

От фактическа страна, въззивният съд, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, е намерил за установено, че по време на осъществяване на гореописаното деяние в 13,42ч. на 10.08.2023г. проверяваният търговски обект е работел и се обслужвали клиенти. Към момента на проверката били разпространени, а и до входа на търговския обект били разположени рекламни брошури за промоционално предлагане на стоки - лук, с произход България, 5кг. в мрежа на топ цена 2,99лв.; течен препарат за премахване на петна „ Vanish“ - 4л. опаковка на цена 21.99лв.; Контактен грил „Silvercrest kitchen tools 100W“ на цена 49,99лв. за брой, за период 07.08.2023г. - 13.08.2023г.

Резултатите от проверката длъжностните лица на КЗП - РД Варна обективирали в КП № 2750310, с който от търговеца били изискани доставни документи за посочените артикули, документи за извършените продажби за рекламния период, както и информация за броя отпечатани рекламни брошури за посочения период.

Изисканата информация била представена на контролния орган, който въз основа на съдържащите се в тях и констативния протокол данни, съставил на 11.10.2023г. АУАН № 004412 на „Лидл България ЕООД енд КО“ КД, ЕИК *********, за деяние изразяващо се в това, че не е организирал и осигурил доставка на разумни количества, не е осигурил доставяне от друг търговец на стоките или на равностойни стоки на обявената цена за промоционалния период от време, с което е увредил икономическите интереси на потребителите и е осъществявал състава на нелоялна, заблуждаваща търговска практика, въпреки че по отношение на същият има влязла в сила Заповед № 226/23.02.2016г. на Председател на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал.1 от ЗЗП се забранява прилагането на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68ж, т.5 вр. чл. 68г, ал.4 от ЗЗП - търговецът да отправя покана за покупки на стоки на определена цена чрез разпространяването на брошура, без да са посочени разумни основания, поради които няма да може да се достави или да се осигури доставянето от друг търговец на стоките на обявената цена за определения период от време. Така констатираното и описано адм. нарушение било квалифицирано от актосъставителя по чл. 210в от ЗЗП. Екземпляр от АУАН бил връчен на 09.11.2023г. като възражения против него не са постъпили пред АНО, който възприел обстоятелствата изложени в него и наложил на търговеца имуществена санкция съобразно санкционната част от нормата на чл.210в във вр. с чл.68л, ал.1 от ЗЗП.

От правна страна въззивният съд достигнал до извод, че от гореприетата фактическа обстановка се установява извършването от касатора на вмененото му административно нарушение, тъй като в противоречие с приложената по делото Заповед №226/23.02.2016г. на председателя на Комисия за защита на потребителите, влязла в законна сила на 24.07.2017г. след потвърждаването й с Решение №9839/24.07.2017г. на Върховния административен съд на Република България, прилагал нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68ж, т. 5 от ЗЗП, с което е нарушил разпоредбата на чл. 210в, във връзка с чл. 68л, ал. 1 от Закона за защита на потребителите/ЗЗП/.

Не е констатирал допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, като издадените АУАН и НП съдържат изискуемите по ЗАНН задължителни реквизити. Вземайки предвид приложените по делото заповед № 367ЛС/22.04.2015г. и Заповед № 668/06.07.2023г., съдът приел, че НП е издадено от компетентен орган.

Обсъдил е подробно всички възражения на жалбоподателя относно неправилно определената от административно наказващия орган съставомерност на извършеното деяние, като е приел, че нарушението е квалифицирано в пълно съответствие със закона. Обсъждайки относмите правни норми е достигнал до извод, че от обстоятелствената част на издаденото НП се установява волята на административнонаказващия орган да приложи санкционната част от нормата на чл.210в от ЗЗП, предвид установеното неизпълнение от страна на касатора на заповед на председателя на КЗП по чл. 68л, ал. 1 от същия закон, с която се забранява прилагането на заблуждаваща и нелоялна търговска практика по см. на чл.68ж, т.5 вр. с чл.68г, ал. 4 вр. с чл. 68в от ЗЗП.

Районният съд е обсъдил размера на наложеното административното наказание „имуществена санкция” от 35000лв., и го е приел за законосъобразен, доколкото нарушението е първо по ред, но касае три артикула и е свързано с несъобразяване с разпореждането дадено на жалбоподателя с влязъл в сила адм. акт относно същото деяние. Приел е за правилна преценка от наказващия орган относно неприложимостта на чл.28 от ЗАНН, доколкото с извършеното деяние са засегнати правата на неограничен кръг потребители – клиенти на голям търговски обект /хипермаркет/.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице пороци, които да водят до невалидност или недопустимост на проверявания съдебен акт, не са налице и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото от районния съд във връзка с постановяване на решението – предмет на касационен контрол.

Въззивният съд се е произнесъл по допустима жалба и при разглеждането й не е допуснал нарушения на процесуалните правила уредени в Глава „Първа“ Раздел V от ЗАНН и глава „Двадесет и първа“ от НПК вр. чл. 84 ЗАНН.

При извършената проверка за допуснато от районния съд нарушение на закона – касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 НПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, не се установи такова.

Настоящият съдебен състав споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените от районния съд констатации, че НП е издадено от компетентен орган и липсват допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото са спазени регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания при издаването на обжалваното НП. Конкретни твърдения за такива нарушения в касационната жалба не са изложени.

Изводите на Районния съд за доказаност на всички елементи от състава на описаното в НП нарушение се споделят от настоящата инстанция, като касационният съд счита, че мотивите на въззивния съд в тази насока не следва да се преповтарят, съгласно чл. 221, ал.2 от АПК.

Деянието е правилно правно квалифицирано като нарушение на чл. 210в от ЗЗП уреждащ административнонаказателна отговорност за съответния правен субект при неизпълнение на заповед по чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП. Нормата е едновременно материално-правна и санкционна, съдържа съответното правило за поведение и санкцията за неизпълнението му. Отговорността на търговеца е ангажирана за неизпълнение на Заповед №226/23.02.2016г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите, влязла в законна сила на 24.07.2017г. с Решение №9839/24.07.2017г. на Върховния административен съд на Република България. Трайна е практиката на съдилищата, че законосъобразността на самите указания е предмет на друго производство, и не следва да бъде обсъждана в настоящото, поради което доводи в подобна насока са ирелевантни и нямат връзка със законосъобразността на издаденото НП. Санкционираното лице е обвързано от указанията, дадени с влязлата в сила заповед, за неизпълнението на които следва да носи административнонаказателна отговорност. Косвен съдебен контрол върху същата в рамките на настоящото или въззивното производство е недопустим. В рамките на повдигнатото административнонаказателно обвинение срещу дружеството и дадената му правна квалификация, съдът е ограничен да изследва именно наличието или липсата на неизпълнение на въпросната заповед. Със същата на касатора е било забранено да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика от момента на постановяването й и занапред, изразяваща се в това, че чрез разпространявани безплатни и достъпни за потребителите рекламни печатни издания „Лидл България ЕООД енд КО“ КД отправя писмени послания с невярна информация за стоки с обявени изгодни продажни цени, валидни за определен период, без да е осигурил и организирал доставка лично или от друг търговец на разумни количества от стоката или на равностойни стоки, на обявената цена, за целия промоционален период от време. По този начин търговецът уврежда икономическите интереси на потребителите и осъществява състава на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68ж, т.5 вр. чл. 68г ал. 4 вр. чл 68в ЗЗП, като тя изцяло съвпада по своите обективни и субективни признаци с установената в хода на административнонаказателното производство. В контекста на изложеното, съдът не споделя твърдението на касатора, че е необходима пълна идентичност между процесното изпълнителното деяние и това, което е било предмет на постановената заповед по чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП.

Търговецът в случая е обявил продукти в промоция за период, през който не е успял да ги предложи за продажба при обявените условия. Предложението на търговеца е достигнало по негова инициатива до изключително голям брой потребители чрез брошурата за промоции. Търговецът не е представил и доказал разумни основания, поради които не е изпълнил обещанието си към потребителите. Изложени са доводи и са представени доказателства обосноваващи твърдението на касатора, че е било налице многократно завишение в продажбите преди и през първите дни на промоционалния период /в пъти/, но само относно една от стоките – лук в мрежа 5 кг. Действително е налице такова завишение, което е напълно логично за стоки в промоция и би следвало да е предвидено от търговеца. Не е представена от него в хода на производството документална обосновка за констатираните повишения в търсенето на същата или тъждествена стока /след обявяването й за продажба на промоционална цена/, в други предишни периоди от извършването на търговската дейност на „Лидл България ЕООД енд КО“ КД, който я осъществява на територията на страната от достатъчно дълъг период от време, за да има събрани такива статистически данни.

Касационният съд не споделя довода на касатора, че наличността на промоционалната стока в други негови филиали или възможността му да достави липсващата след запитване, го освобождава от отговорност. В издадената от търговеца брошурата не е включено условие за доставка след запитване при липсваща стока. Следва да се отбележи, че такова условие би било представлявало неравноправна клауза по см. на ЗЗП, тъй като в ущърб на икономически по-слабата страна в правоотношението – потребителя, прехвърля в негова тежест извършването за собствена сметка на допълнителен разход от време и средства за още едно посещение в търговския обект, за да се снабди с посочена като налична стока. Този разход от страна на потребителя би бил напълно несъразмерен /по-голям/ на стойността на направената отстъпка за хранителни стоки, което лишава от практически смисъл евентуалното такова условие за доставка след запитване. Гореизложения извод важи в още по-голяма степен досежно довода на касатора за възможността потребителят да отиде до друг обект, в който евентуално промоционалната стока би била налична /в случаи като настоящия, при които в населеното място има само един филиал на търговеца, това означава да се пропътува значително разстояние до друго населено място/. В същия смисъл /като неравноправна по см. на ЗЗП/ следва да се възприеме и клаузата, според която търговецът, отбелязвайки в рекламната си брошура хипотетичната вероятност, промоционалният продукт да бъде изчерпан още в първия ден от предлагането му, се освобождава от всякаква отговорност да прояви добросъвестност, като прогнозира продажбите й въз основа на достатъчни по обем обективни факти и данни, респ. да я осигури в търговския обект в количества, достатъчни, за да бъде налична през целия промоционален период.

Следва да се сподели извода на въззивния съд, че административнонаказващият орган е индивидуализирал правилно наложеното наказание. Санкцията е наложена в размер на средния предвиден в закона, като наказващият орган се е мотивирал с имущественото състояние на дружеството и подбудите за неговото извършване при паритет на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. В първата група обстоятелства попада посоченото в наказателното постановление извършване на нарушението за първи път от санкционираното лице /при липса на влязъл в сила санкционен акт към момента на извършването му/. Сред отегчаващите обстоятелства правилно е отчетено, че се касае за неизпълнение на задължение, което е било установено с проверен по съдебен ред адм. акт /обсъдената заповед на председателя на КЗП/, както и обхвата на неизпълнението относно повече от един артикул – в случая три. Субективният мотив за извършването му е неопределяем, доколкото нарушителят е юридическо лице – търговец, формиращо волята си по особените правила на ТЗ, но обективното проявление разкрива целенасочени широкообхватни действия на негови служители насочени към разпространение на подвеждаща реклама за промоционално предлагане на продукти, за които не са положили дължимите грижите да бъдат осигурени. В обобщение касационната инстанция намира, че въззивният съд правилно е намерил за законосъобразен размера на имуществената санкция от 35000 лева.

Нарушението не разкрива признаците на „маловажен случай“ по см. на чл. 28 ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид. В случая обществената опасност на деянието и съразмерността на наложената санкция не произтича от конкретно количество или стойност на липсващата промоционална стока, а следва да се преценява с оглед на защитимия обществен интерес и преследваната от закона цел. Засягането на правната сфера на оспорващия с така предвидената имуществена санкция е съразмерно спрямо преследваната легитимната цел – предотвратяването и преустановяването на неправомерно спрямо разписаното в закона поведение, както и за предотвратяване на вредните последици от такова поведение в защита на обществения интерес, по аргумент от чл. 22 от ЗАНН. Размерът на санкцията, нито застрашава съществуването на търговеца като субект, нито води до съществено ограничаване на възможностите му да е участник в търговския оборот. От страна на търговеца не са ангажирани доказателства и не се изтъкват такива обстоятелства, които да обуславят значително по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с типичните, обичайни случаи. Напротив, фактите показват едно трайно поведение в насока реализиране на допуснатата търговска практика, която потенциално уврежда интересите на потребителя, поради което е и законово забранена.

С оглед така изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.

По отговорността за разноски - от ответника по оспорването като правоимащата страна не е направено искане за разноски пред настоящата инстанция, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Поради изложените съображения и на основание чл. 221 ал.2, предл.1 от АПК във връзка с чл.63в ЗАНН, касационният съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 150/18.11.2024г. постановено по а.н.д. № 20243330200277 по описа за 2024 година на Районен съд Разград.

Решението е окончателно съгласно чл. 223 АПК.