Решение по дело №8170/2019 на Районен съд - Плевен

          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Плевен, 12.06.2020год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, VІI граждански състав, в публичното заседание на  десети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА БАНКОВА

при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията БАНКОВА гр. д. №8170 по описа за 2019година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от “Д.З.”АД против Д.К.Д.. В молбата се твърди, че на  07.10.2016г. в гр. ***срещу ***, е реализирано ПТП между л.а.”***” с рег. № ***, управляван от Д.Д. и л.а. “***“ с рег. № ***,намиращ се в паркирано състояние. От протокол за ПТП от 16.10.2016г. се установявало , че водачът на л.а. и ответник по делото е нарушил правилата за движение по пътищата и виновно е нанесъл материални щети на паркираното МПС. Причина за настъпване на застрахователното събитие било, че ответникът поради движение с несъобразена скорост с пътните условия не успява да спре и удря паркирания автомобил в задната част. Вината на ответника била установена от органите на реда , посетили местопроизшествието, като бил съставен АУАН№***. Освен това към момента на пътнотранспортното произшествие ответникът е управлявал МПС, след употреба на алкохол с концентрация на кръвта над допустимата норма/0,77промила/, което е посочено в КП.Ищецът има валидна застраховка със собственика на увреденото МПС“ГО“- полица№***, валидна от 29.09.2016г. до датата на предсрочно прекратяване на застраховката, поради неплащане-17.01.2016г.Твърди се, че ЗД“Бул инс“АД на базата на тази застраховка „ГО“ и застраховка „Каско“ при „Бул инс“ на собственика на увредения автомобил е изплатена сумата 2362,14лв.След регистрация на регресна претенция от „Бул инс“ пред ищеца е образувана преписка по щета/*** , като на 18.04.2018г. на първия застраховател по застраховка „Каско“ е изплатена сумата 2362,14лв.Посочва се, че е изпратена покана на ответника и тъй като не е бил намерен е подадено заявление по чл.410 от ГПК и съответно по указания на съда, депозирана настоящата ИМ по чл.422 от ГПК вр с чл.500 от КЗ, за сумата 2362,14лв.съставляваща изплатено от дружеството застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението до окончателното й изплащане.Претендират се разноски.

  В срока по чл.131 ГПК  не е постъпил писмен отговор от ответника.В с.з. ответникът е заявил, че е изплатил част от посочената сума, но не може да представи доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени  доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен на 16.10.2016г. от представители на „Пътна полиция“при ОДМВР, е че на 07.10.2016г. в гр. ***срещу ***, е реализирано ПТП между л.а.”***” с рег. № ***, управляван от Д.Д. и л.а. “***“ с рег. № ***,намиращ се в паркирано състояние. От протокол за ПТП от 16.10.2016г. се установявало , че водачът на л.а. и ответник по делото е нарушил правилата за движение по пътищата и виновно е нанесъл материални щети на паркираното МПС. Причина за настъпване на застрахователното събитие било, че ответникът поради движение с несъобразена скорост с пътните условия не успява да спре и удря паркирания автомобил в задната част. Вината на ответника била установена от органите на реда , посетили местопроизшествието, като бил съставен АУАН№***. Освен това към момента на пътнотранспортното произшествие ответникът е управлявал МПС, след употреба на алкохол с концентрация на кръвта над допустимата норма/0,77промила/, което е посочено в КП.Представения протокол не е оспорен по надлежния ред и съдът го приема като годно доказателство относно отразените в него обстоятелства.

Безспорно по делото е, към момента на пътнотранспортното произшествие, че ответнъктът на  има валидна застраховка - полица№***, валидна от 29.09.2016г. до датата на предсрочно прекратяване на застраховката, поради неплащане-17.01.2016г. Представено е удостоверение от „Бул инс“АД, че  л.а, собственост на ответника е притежавал валидна застраховка „Каско“ за периода 01.01.2016г.-31.12.2016г.Видно от приложените доказателства , е че е извършен ремонт на повредените автомобили-л.25 и л.28 .Видно от документите, е че  ищецът е изплатил сума на „Бул инс“, при който ответникът е имал застраховка „Каско“ за нанесените вреди на двата автомобила, посочени и в протокола за ПТП.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 500, ал.1 т.1 ТЗ, а именно: изплатено е застрахователно обезщетение във връзка с настъпването на определено застрахователно събитие и застрахователят има регресен иск срещу лицето, причинило вредата. Правото на застрахователя да иска от лицето, причинило вредата, след заплащане на застрахователното обезщетение на увреденото лице, е регресно право.В случая се касае до регресен иск, чието основание  не е застрахователния договор, а фактът на изплащане на сумата на правоимащите лица, по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес.Именно  поради правото, произтичащо от закона, застрахователят встъпва в правата, спрямо  причинителя, след плащането, като упражнява тези права от свое име.В този смисъл регресния иск е особен самостоятелен иск, почиващ на закона, а не на договора, макар да има връзка него. Правата на  застрахователя се определят от размера действителните щети, в случая в размер на 2362,14лв., като така определената сума отговаря в пълна степен на обезщетителния характер на застрахователното правоотношение.

Изпратена е регресна покана до длъжника и тъй като не е бил открит е подадена заявление по чл.410 от ГПК и издадена заповед.Настоящата искова претенция е във връзка с подадено от ответника възражение по чл.414 от ГПК и разпореждане на съда.

 В този смисъл предявеният установителен иск за изплатено застрахователно обезщетение, следва да бъде уважен  за сумата 2362,14лв. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на процеса се дължат и разноски.Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда адвокатско възнаграждение по Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от юрисконсулт, като е съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.   Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г.,  съдът следва да се произнесе и относно разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен диспозитив. Съобразно частта от вземането, която е била основателна към датата на подаване на заявлението и за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че  дължимият размер на направените в заповедното производство разноски, е сумата от 97,24лв.

Следва да се присъдят и разноски по настоящето дело, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер  от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв. Следва да се осъди ответника да заплати на ищеца направени разноски в настоящето производство общо 147,25лв.

По така изложените съображения Плевенският районен съд

 

Р      Е      Ш      И:

 

 ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответника Д.К.Д., ЕГН**********, ЧЕ ДЪЛЖИ на кредитора“Д.З.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***,  сума в размер общо 2362,14лв., изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка “ГО” застрахователна полица полица№***, със срок на валидност от 29.09.2016г. до 29.09.2017г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата 11.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед №3753/14.10.2019г.  по ч. гр.д.№6692/2019г. на ПлРС.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Д.К.Д., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора “Д.З.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***,   сумата общо 147,25лв., представляваща деловодни разноски по настоящето дело.

ОСЪЖДА Д.К.Д., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора “Д.З.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***, сумата общо 97,24лв., представляваща деловодни разноски по ч.гр.д.№6692/2019г. на ПлРС.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: