Р Е Ш Е Н И Е
№ 591
гр.Плевен, 7 Декември
2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело
№816 по описа на Административен съд-Плевен за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във вр. с чл. 65, ал.4 от Закона за общинската собственост /ЗОС/.
Делото е образувано по
жалба от ЕТ „Кристин-Л.А.“, със седалище
и адрес на управление гр.Плевен, ***, с ЕИК *********, представляван от Л.К.А.,
чрез адв.В.И. ***, против Заповед
№РД-10-1546/13.09.2017 год. на кмета на община Плевен, издадена на
основание чл.65 от ЗОС, с която е разпоредено ЕТ да освободи доброволно заемания
без правно основание общински недвижим имот, представляващ сграда за обществено
хранене-снек-бар, находящ се на ул.“Вардар“ №2Б-Градска градина в 5(пет) дневен срок от датата на
получаване на заповедта, а при липса на доброволно изпълнение, поименно определена
в заповедта комисия да освободи по административен ред описания недвижим имот
на 10.10.2017 год.
В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е
незаконосъобразна, предвид, че описаната в нея фактическа обстановка не
отговаря на действителното фактическо положение. Твърди, че за да е налице
фактическият състав на чл.65, ал.1 от ЗОС, е необходимо имотът да се владее или
държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от
него да е отпаднала. Сочи, че в случая не е налице нито една от трите
предпоставки на закона за изземване. За безспорен между страните счита факта на
сключения договор за наем на общински недвижим имот, чийто срок изтича на
30.10.2018 год. Твърди обаче, че договорът за наем не е прекратен, поради което
не се владее или държи без правно основание. Твърди, че на ЕТ не е връчвано
уведомително писмо изх.№ЖФ-63/13.07.2017
год., като за съществуването на същото ЕТ е разбрал едва от мотивите на
оспорената заповед и не е запознат със съдържанието на това писмо. Предвид, че
уведомително писмо изх.№ЖФ-63/13.07.2017
год. не е връчено на ЕТ, срокът по това уведомление не е започнал да тече и
съответно сключеният на 30.10.2013 год. договор за наем не е прекратен, поради
което осъществяването на държане върху общински недвижим имот, представляващ
сграда на обществено хранене-снек-бар със застроена площ 114 кв.м. в гр.Плевен,
на ул „Вардар“ №2Б-Градска градина, не е без правно основание, както е посочено
в мотивите на оспорената заповед. На това основание счита и издадената заповед
за изземване на общински имот за незаконосъобразна, тъй като ЕТ е държател на
общинския имот на валидно правно основание-сключен договор за наем със срок на
действие до 30.10.2018 год.. В заключение моли съда да отмени оспорената
заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. И. с надлежно
пълномощно на лист 8 от делото, който поддържа жалбата на заявените в същата
основания. По същество моли съда да отмени оспорената заповед. Излага подробни
съображения за незаконосъобразност на заповедта.
Ответникът по жалбата- Кметът на Община- Плевен е
представил писмено становище в придружителното писмо, с което е изпратил
жалбата и административната преписка в съда, в което е изложил подробни
съображения за неоснователност на
подадената жалба. В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт
Б. с надлежно пълномощно на л.47 от делото, който излага подробни съображения
за неоснователност на подадената жалба, по същество моли съда да отхвърли
същата.
Административният
съд, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и
възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168
от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Със Заповед
№РД-10-1628/21.10.2013 год. Кметът на
община Плевен е разпоредил на Директора на ОП „Жилфонд“ гр.Плевен да сключи
договор за наем за срок от пет години или до влизане в сила на решение по
адм.дело № 773/2013 г. по описа на Административен съд – Плевен, на общински
нежилищен имот, представляващ сграда за обществено хранене – снек-бар, със
застроена площ 114,00 кв.м., находяща се в гр.Плевен, ул. „Вардар“ № 2Б –
Градска градина, актувана с АОС № 36553 от 13.01.2011 г., с ЕТ „Кристин – Л.А.“,
представляван от Л.К.А., обявен със Заповед № РД-10-1397 от 17.09.2013 г. на
Кмета на община Плевен, влязла в сила на 02.10.2013 г. за класиран на второ
място участник, както и предаването на имота на наемателя да стане с двустранно
подписан приемо-предавателен протокол, неразделна част от договора; определил е
месечна наемна цена за имота и срок за плащането й, както и условията, при
които едноличният търговец губи правото за сключване на договора за наем.
На 30.10.2013 г. в
гр.Плевен договорът за наем е сключен, като в него са определени месечната
наемна цена, условията за плащането й, правата и задълженията на страните,
неустойките, които се дължат и условията за прекратяване на договора.
С молба № ЖФ-63 от
31.07.2014 г. представляващият едноличния търговец е поискал да бъде
преразгледан дължимия наем на имота за периода на ремонтните дейности в центъра
на града, т.к. тези дейности възпрепятстват нормалното функциониране на
заведението.
С писмо №
ОУСЖ-94Л-1223-1 от 06.08.2014 г. от арх.Т. И., подписал същото „За Кмет на
Община Плевен“, молбата на Л.А. е отхвърлена.
С молба вх.№ 11 от
05.11.2016 г. представляващият едноличния търговец е поискал да бъде спрян
наема за месеците януари и ако температурите са неблагоприятни – и за месец
февруари, т.к. помещението не може да функционира нормално поради проблеми с
водопровода.
С писмо № ЖФ-1 от
25.01.2016 г. Кметът на община Плевен е уведомил Л.А., че молбата му не може да
бъде удовлетворена.
С молба вх.№ 682 от
31.05.2017 г. до Директора на ОП „Жилфонд“ – Плевен представляващият едноличния
търговец е поискал спиране на наема до 01.04.2018 г., т.к. обектът не
функционира поради започнал ремонт на Градската градина от Община Плевен.
Направил е искане и за строително-ремонтни дейности около сградата.
С писмо № 446 от
07.06.2017 г. от Директора на ОП „Жилфонд“ – Плевен молбата на Л.К.А. е
отхвърлена.
С уведомително писмо
изх.№ ЖФ-63 от 13.07.2017 г., представляващият едноличния търговец е поканен да
сключи анекс към договора за наем, по силата на който да бъде освободен от
плащане на наемната цена за срока от откриване на строителната линия до датата
на фактическото завършване на строителните дейности в Градската градина и е
уведомен, че ако това предложение не е приемливо за него, това писмо ще се
счита за едномесечно предизвестие за прекратяване на договора на основание
чл.22 т.2 от същия. Писмото е изпратено до ЕТ с писмо и видно от обратна
разписка на л.34 от делото, е получено на 14.07.2017 г., за което е положен
подпис.
С уведомление №
ЖФ-70-1028-4 от 24.08.2017 г. от Кмета на община Плевен, представляващият
едноличния търговец е приканен да погаси задълженията за ползване на общинския
нежилищен имот, ведно с лихвата за забава и да освободи имота, в противен
случай ще бъде открито производство за издаване на заповед по чл.65 от Закона
за общинската собственост за принудително освобождаване на същия.
Със заявление № 1162
от 30.08.2017 г. ЕТ „Кристин – Л.А.“, представляван от Л.К.А.,*** да насрочи
среща, на която да присъства и представител на ОП „Жилфонд“ – Плевен, на която
среща да се изяснят спорните въпроси и да се потърси вариант за тяхното
решаване съобразно изискването на чл.24
от договора за наем от 30.10.2013 г.
С уведомително писмо
изх.№ ЖФ-63 от 13.09.2017 г., представляващият едноличния търговец е уведомен,
че поради изтичане на предоставения срок за сключване на анекс, договорът за
наем е прекратен от 16.08.2017 г. и е започната процедура по принудително
изземване на общинския терен, съгласно чл.65 от ЗОС. Писмото е получено от Л.А.
на 20.09.2017 г., видно от л.45-гръб от делото.
Със Заповед №
РД-10-1546 от 13.09.2017 г. Кметът на община Плевен е наредил ЕТ „Кристин – Л.А.“,
представляван от Л.К.А., да освободи доброволно заемания без правно основание
общински недвижим имот, представляващ сграда за обществено хранене – снек-бар,
находящ се на ул. „Вардар“ № 2Б – Градска градина, в петдневен срок от датата
на получаване на заповедта, като за целта уведоми ОП „Жилфонд“ Плевен с оглед
изготвяне и подписване на приемо-предавателен протокол. Наредил е също при
липса на доброволно изпълнение имотът да се освободи по административен ред,
като при неосигуряване доброволен достъп
до имота, същият да се осигури принудително. Определил е комисия, дата и час за
освобождаването на имота по административен път. Тази заповед е предмет на
оспорване в настоящото производство.
При така установените
факти, съдът прави следните правни изводи:
Оспорената заповед е
връчена на жалбоподателя на 20.09.2017 год., видно от отбелязването на гърба на
л.31 от делото, а жалбата против нея е подадена на 28.09.2017 год. и е заведена
с вх.№ЖФ-63, поради което жалбата се явява подадена в срок, от надлежна страна-адресат на оспорения акт, пред
компетентния съд и последната е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При проверка за законосъобразност на обжалвания
административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав
на административния съд намира, че обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган съобразно с изискванията на чл.65, ал.1 от Закона за
общинската собственост. В случая това е Кметът на Община Плевен.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена
форма и съдържа всички реквизити, посочени в чл.59 от АПК, включително
фактически и правни основания за издаването й. Посочените в заповедта правни
основания за издаването й са чл.65 от ЗОС и чл.44, ал.2 от ЗМСМА, а като фактическо основание за издаване на
оспорената заповед се сочи уведомление №ЖФ-63/13.07.2017 год. Същото е
приложено по делото на л.33 и съставлява покана за сключване на анекс към
договора, по силата на който ЕТ да бъде освободен от плащане на наемната цена
за срока от откриване на строителната линия до датата на фактическото
завършване на строителните дейности в Градската градина и едновременно-при несъгласие
с това предложение, съставлява едномесечно предизвестие за прекратяване на
сключения между страните договор за наем на общински имот, изпратено на
основание чл.22, т.2 от договора на л.39-41.
Сочи се още в заповедта, че в предоставения на ЕТ едномесечен срок ЕТ не
е предприел действия във връзка с
предложението и поради това органът счита сключеният договор за наем между
страните за прекратен. В мотивите на оспорената заповед е посечено още, че е
последвало и уведомление за доброволно
освобождаване на общинския имот, в което ЕТ е уведомен и за откритото
производство по реда на чл.65 от ЗОС, но в дадения срок имотът не е освободен
доброволно. Следователно, посочването в заповедта на уведомлението, обективиращо
основанието за предприетите действия по изземване-прекратяване на договора за
наем на основание едномесечно предизвестие, е достатъчно, за да се приеме, че
същата съдържа фактически основания.
При издаване на заповедта са
спазени процесуалните правила. До ЕТ е изпратено писмо №ЖФ-63/13.07.2017 год. (приложено
на л.33 от делото), съставляващо едномесечно предизвестие за прекратяване на
сключения между страните договор за наем на общински имот, изпратено на
основание чл.22, т.2 от договора на л.39-41. Писмото е изпратено до
жалбоподателя с обратна разписка на л.34 от делото, върху която се съдържа
отбелязване, че е получено на 14.07.2017 год. и е положен подпис на получател,
без в обратната разписка да са посочени имената и качеството на лицето, което я
е получило. Положеният подпис е оспорен от пълномощника на жалбоподателя в
производство по реда на чл.193 от ГПК и
посредством заключение на графическа експертиза, която съдът кредитира с
доверие като обективна и компетентна, е установено, че подписът за „получател”
в ИД PS 5800 00EUS93 не
е положен от Л.К.А.-управител и представляващ ЕТ. По делото на л.71 обаче е
приложено писмо от „Български пощи“ ЕАД, от което се установява, че
препоръчаната кореспондентска пратка с обратна разписка PS 5800 00EUS93, е
получена на 14.07.2017 год. срещу подпис от Т. А.-майка на получателя. Видно е
от самата обратна разписка на л.34 от делото, че пратката до управителя на ЕТ Л.К.А.
е била изпратена на адрес ***. Това е седалището и адресът на управление на ЕТ,
вписано в търговския регистър по данни от приложеното по делото УАС на л.49.
Този е и постоянният и настоящ адрес на управителя на ЕТ-Л.К.А., както и
постоянният и настоящ адрес и на неговата майка Т. П. А., по данните от
справките на л.75-76 от делото, която е получила предизвестието за прекратяване
на договора. При тези данни, съдът намира,
че предизвестието за прекратяване на договора за наем е връчено надлежно на ЕТ,
по следните съображения: Разпоредбата на чл. 50 от ГПК предвижда, че мястото на
връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния
регистър, е последният посочен в регистъра адрес. Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра
не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат
за редовно връчени. Връчването на търговци и на юридически лица става в
канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е
съгласен да ги приеме. Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или
не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва
уведомление по чл. 47, ал. 1. С оглед на
данните по делото се установява, че и седалището и адреса на управление на
търговеца, вписани в ТР, и постоянният, и настоящ адрес на управителя и
представляващ ЕТ, и постоянният, и настоящ адрес на лицето, получило
предизвестието, е един и същ-гр.Плевен, ***. Това е адресът, на който се е
развивала цялата описана по-горе във връзка с наемните отношения кореспонденция
на ЕТ с административния орган, този адрес е посочен и в жалбата до съда, в
договорите на ЕТ с различни контрагенти, в самия договор за наем на общински
имот. Данни за друг адрес на ЕТ по
делото няма, поради което следва да се приеме, че това е единственият възможен
адрес, на който търговецът правилно е бил търсен. На датата на подписване на
обратната разписка за връчване на предизвестието на този единствен адрес ЕТ не
е бил намерен , очевидно не е намерено и друго лице, измежду посочените в
чл.50, ал.3 от ГПК, което да получи предизвестието, намерена е единствено
майката на управителя на ЕТ, която е получила това предизвестие. С оглед
разпоредбата на чл.50, ал.4 от ГПК съдът приема, че връчителят е имал достъп до „канцеларията“, съставляваща
едновременно адрес на управление на ЕТ и постоянен и настоящ адрес на
управителя му, и майката на управителя
на ЕТ е това лице (имащо същия постоянен и настоящ адрес) по смисъла на ал.4- „някой, който е съгласен да
получи съобщението“ и съответно е получил същото. Затова съдът приема, че
предизвестието е било редовно съобщено на адресата си-ЕТ чрез друго лице, което
го е приело. На това основание съдът приема от една страна, че производството
по оспорване на подписа на обратната разписка на л.34 от делото е успешно проведено, но предвид останалите
събраните по делото доказателства този факт не променя изводите на
административния орган, защото предизвестието е било съобщено на ЕТ по друг
начин. На второ място процедурата по прекратяване на договора за наем на
общински недвижим имот на основание чл.22, т.2 от договора е била успешно проведена, защото едномесечното предизвестие за прекратяване на
договора, надлежно връчено с обратната разписка на л.34 на 14.07.2017 год. , е
изтекло на 14.08.2017 год., от която дата и договорът за наем по силата на
изтеклото предизвестие се счита за прекратен.
В тази връзка е изпратено до ЕТ и
следващото уведомление № ЖФ-70-1028-4 от
24.08.2017 г. от Кмета на община Плевен, с което представляващият едноличния
търговец е приканен да погаси задълженията за ползване на общинския нежилищен
имот, ведно с лихвата за забава и да освободи имота, в противен случай ще бъде
открито производство за издаване на заповед по чл.65 от Закона за общинската
собственост за принудително освобождаване на същия. Съдът приема това
уведомление за такова по смисъла на чл.26 от АПК за започване на административно производство по смисъла на
чл.65 от ЗОС. В този смисъл и при редовно изготвено уведомление до лицето за
започване на производството по издаване на процесната Заповед, съдът намира, че
са спазени административнопроизводствените правила по издаването й.
Оспорената заповед е съобразена с целта на закона-да
се уреди правото на ползване съобразно правата на собственост , за да се даде
възможност на страните да упражняват в пълен обем правата си на собственост.
По отношение спазването на материалноправните разпоредби на чл.65, ал.1
от Закона за общинската собственост, съдът съобрази следното: Цитираната
разпоредба изисква кумулативно наличие на
две предпоставки, а именно- имотът, който се изземва, да е общински ,
същият да се владее или държи без
основание. В конкретния случай тези предпоставки са били налице. Не се спори
между страните, че имотът-предмет на изземване с оспорената заповед е общински,
а това се установява от приложения договор за наем на л.39-41, в който имотът е
описан подробно, описано е ,че същият е общинска собственост, актуван с АОС
№36553/13.01.2011 год. Втората предпоставка за приложение на разпоредбата на
чл.65 от ЗОС е имотът да се владее или държи без основание. Това е и другият
спорен по делото въпрос- дали дружеството държи процесния имот на годно правно основание по
смисъла на чл.65 от ЗОС. С оглед извода на съда за надлежно връчено
предизвестие за прекратяване на договора за наем на общински имот и изтичане на
срока на предизвестието преди издаване на оспорената заповед, съдът приема, че
правното основание –валидно сключен договор за наем, относно общинския имот е
отпаднало и същият се владее/държи без правно основание. Разпоредбата на чл.65 използва две понятия- владение и държане,
които са общи за правото и се определят от нормите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от
Закона за собствеността. В случая, след като
фактическата власт, осъществявана от ЕТ се претендира на основание
валидно наемно правоотношение, налице е държане (липсва анимус). Продължилите
между страните взаимоотношения по ползване на имота, респ. по търсене заплащане
на наемната цена за същия, след датата
на прекратяване на договора за наем, са такива на извъндоговорно отношение и за
тях страните могат да търсят правата си по друг ред. Тези взаимоотношения обаче
не се отразяват на факта на прекратяване
на договора за наем с изтичане срока на надлежно връченото едномесечно
предизвестие за прекратяване на същия, нито се отразяват на законосъобразността
на оспорената заповед.
Ето защо съдът
намира, че в случая са налице материално правните предпоставки на закона за
издаване на заповед за изземване на общински имот. Предвид изложеното, жалбата
против атакуваната заповед се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и
2 от АПК, Административен съд-Плевен, V-ти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба
от ЕТ „Кристин-Л.А.“, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***, с ЕИК *********, представляван
от Л.К.А., чрез адв.В.И. ***, против Заповед
№РД-10-1546/13.09.2017 год. на кмета на община Плевен, издадена на
основание чл.65 от ЗОС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.194, ал.3 вр.
ал.2 от ГПК вр. чл.144 от АПК, по направеното от жалбоподателя ЕТ „Кристин-Л.А.“,
със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***, с ЕИК *********,
представляван от Л.К.А., чрез адв.В.И. *** оспорване на истинността на подписа,
положен за „получател” върху обратна разписка ИД PS 5800
00EUS93 на л.34 от делото, че подписът не е положен от Л.К.А. .
Решението може да се оспорва пред Върховен
административен съд в 14-срок от
съобщаването на страните.
Преписи от решението да се изпратят
на страните.
СЪДИЯ: