РЕШЕНИЕ
№ 2547
гр. Варна, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Христова
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело №
20243110103126 по описа за 2024 година
Исковата молба е предявена от Т. Р. Г., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. П. Й. Н., член
на Варненска адвокатска колегия, с peг. № ***, служебен адрес: ***, тел:***, email: *** срещу „К.
К. М." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** представлявано от З. К. Я.-А. и Л.
О.. Ищцата претендирана от съда да постанови решение с което да признае за установено в
отношенията между страните, че Т. Р. Г., ЕГН **********, с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на „К. К. М.*
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** представлявано от З. К. Я.-А. и Л. О. Т.,
сумата в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща такса за оценка на риска,
предвидена в Договор № ********* за потребителски кредит тип „К. У." от 30.05.2022 г., тъй като
клаузата противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при
договарянето, и води до заобикаляне на закона (Закон за потребителския кредит), поради което
същата се явява нищожна.
Моли за присъждане на сторените по делото разноски.
Ищцата аргументира правен интерес от предявените искове навеждайки следните
фактически твърдения:
На 30.05.2022 г. между ищцата Т. Р. Г. ЕГН ********** и „К. К. М." ЕАД, ЕИК~***Гсъс
седалище и адрес на управление *** представлявано от З. К. Я.-А. и Л. О. Т. се сключва Договор №
********* за потребителски кредит тип „К. У.". По силата на договора, ответното дружество
предоставя в заем сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/ на Т. Р. Г., която се задължава да върне
предоставената сума в срок до 30.05.2023 г. на 12 месечни вноски, при лихвен процент от 23,88 % и
годишен процент на разходите 49,98 %. В Договор № ********* за потребителски кредит тип „К.
У." от 30.05.2022 г. е предвидена такса за оценка на риска в размер на 150 лв. Посочено е тази такса
да се финансира от Кредитора и да се възстановява от Кредитополучателя разсрочено с дължимите
месечни вноски съгласно Погасителен план, като се включва в общия размер на усвоената главница
по кредита.
Съгласно погасителния план към Договор № ********* за потребителски кредит тип „К. У.“
от 30.05.2022 г., първата погасителна вноска е с падеж 30.06.2022 г., а последната под номер 12 с
падеж 30.05.2023 г.. Размерът и падежа на всяка погасителна вноска е както следва:
1. 30.06.2022 г. - вноска в размер на 39,88 лв.,
2. 30.07.2022 г. - вноска в размер на 38,57 лв.,
1
3. 30.08.2022 г. - вноска в размер на 38,74 лв.,
4. 30.09.2022 г. - вноска в размер на 38,19 лв.,
5. 30.10.2022 г. - вноска в размер на 36,93 лв.,
6. 30.11.2022 г. - вноска в размер на 37,09 лв.,
7. 30.12.2022 г. - вноска в размер на 35,87 лв.,
8. 30.01.2023 г. - вноска в размер на 36,03 лв.,
9. 30.02.2023 г. - вноска в размер на 34,17 лв.,
10. 30.03.2023 г. - вноска в размер на 34,34 лв.,
11. 30.04.2023 г. - вноска в размер на 34,50 лв.,
12. 30.05.2023 г. - вноска в размер на 999,64 лв.
В погасителния план, не е посочено каква част от вноската включва главницата и каква част
възнаградителната лихвата.
Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Счита, че доколкото Договор
№ ********* за потребителски кредит тип „К. У.“ от 30.05.2022 г. е договор на свободно
договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД, то неговото съдържание следва да не противоречи на добрите
нрави. Санкцията при несъобразяване е посочена в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, според
който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави.
В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен
принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други
разпоредби. В този смисъл е практиката на ВКС /Решение № 4/2009 г. по т.д. № 395/2008 г.,
Решение № 1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г., определение № 877 по т.д. № 662/2012 г. и др./.
Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а
целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като в конкретния
случай, става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.
289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл. 8, ал. 2, чл. 9. Според
практиката на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се
прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от
страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Сделки, противоречащи на добрите нрави се считат, тези които водят до значително
несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно се третират икономически
слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства или незнание на едната
страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния случай считаме, че е
налице имено такова несъответствие, доколкото на Т. Р. Г. е вменено задължение за заплащане на
такса за оценка на риска.
Счита, че по отношение на сключения между Т. Р. Г. и „К. К. М." ЕАД Договор за
потребителски кредит следва да се прилагат правилата на Закон за потребителския кредит. В ЗПК е
посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а ал.2 посочва,
че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Съгласно чл.10а, ал.4 от ЗПК видът, размерът и действието, за
което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит.
В Договор № ********* за потребителски кредит тип „К. У." от 30.05.2022 г. е посочено, че
Т. Р. Г. дължи еднократно заплащане на такса за оценка на риска, която се поема от Кредитора и се
възстановява от Кредитополучателя разсрочено с дължимите месечни вноски съгласно
Погасителен план, като се включва в общия размер на усвоената главница по кредита. В Глава
четвърта на ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключването на договора за кредит, да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
2
сключването на договора изобщо или в искания размер на заема.
В настоящия случай, счита, че не е приложима нормата на чл.10а, ал. 1 ЗПК, допускаща
събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, тъй като таксата е начислена след като кредитът е вече отпуснат и е
свързана с основното задължение на кредитора - предоставяне на заем, а допълнителните услуги не
трябва да са свързани с него. Освен това в императивната норма на чл.10а, ал.2 ЗПК изрично е
установено, че събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита
не е допустимо да се изисква. Претендираната сума за такса за оценка на риска в размер на 150
лв./сто и петдесет лева/ цели недължима облага на кредитора с оглед предоставената в заем сума.
Следва да се отбележи, че Законът за защита на потребителите в чл. 143, т. 5 определя, че
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Законът в нормата на чл. 146, ал. 1,
обявява неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива
дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП - клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая, счита, че няма данни за
индивидуално уговаряне на условията и клаузите по процесния договор.
Така уговорена такса за оценка на риска, всъщност води до допълнително вземане на
Кредитора, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, и води до скрито оскъпяване на
кредита, поради което се явява неравноправна и недействителна, както по арг. на чл.143, т.5 ЗЗП,
така и по арг. от чл.26, ал.1 ЗЗД. Тя противоречи на добрите нрави като уговорка във вреда на
потребителя, целяща заобикалянето на императивната правна норма на чл. 16 от ЗПК и
неоснователно обогатяване на кредитодателя.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Предвид гореизложеното, счита,
че Т. Р. Г. не дължи заплащане на такса за оценка на риска в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/,
тъй като клаузата за такса за оценка на риска, противоречи на добрите нрави и е в разрез с
принципа на добросъвестността при договарянето, и води до заобикаляне на закона (Закон за
потребителския кредит), поради което същата се явява нищожна - пр.осн. чл.26,ал. 1, т. 1 от ЗЗД.
От друга страна в Договор № ********* за потребителски кредит тип „К. У.“ от 30.05.2022
г., липсва съществен императивно предвиден в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК реквизит, а
именно: липсва начинът на формиране на лихвения процент и условията за неговата промяна,
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми,
информация за дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания,
както и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума,
дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за
потребителя. Видно от договора в ГПР не е включен разхода - такса за оценка на риска. Ако този
разход беше включен, ГПР ще надхвърли определеният в член 19, ал. 4 ЗПК, според който
максимално допустимия процент на разходите на годишна база по потребителските кредити следва
да е в размер не по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Съгласно чл. 19 ал. 5 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за
3
нищожни.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Предвид гореизложеното считаме, че не е
изпълнено изискването на чл.10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.10, т.11 от ЗПК, което от своя страна води до
недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
Предвид гореизложеното се налага извода за недължимост на предвидената такса в размер
на 150 лв. за оценка на риска.
Към датата на подаване на исковата молба Т. Г. е погасила частично задължението си по
Договор № ********* за потребителски кредит тип „К. У." от 30.05.2022 г., като на 30.06.2022 г. е
заплатила сума в размер на 27,73 лв., на 08.09.2022 г. сума в размер на 34,21 лв., на 04.10.2022 г.
сума в размер на 34,54 лв. Общата сума заплатена по Договор № ********* от 30.06.2022 г. е в
размер на 96,48 лв., като с нея Т. Г. счита, че е погасила дължимата главница и лихва, но не и такса
за оценка на риска.
В срока за отговор на исковата молба ответникът депозира отговор.
Отговорът е депозиран от „К. К. М." ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано заедно от изпълнителните директори А. В. И. и В. В. Т., чрез Юрк. Х. Г.,
съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения: ***.
С отговора ответникът дава следното становище по предявената срещу него искова молба:
Признава за основателен предявения иск за недължимост на сумата от 150 лв.
представляваща такса за оценка на риска, предвидена в договор № ********* и на основание чл.
237 ГПК моли съда да постановите решение при признаване на иска.
Съгласно трайната съдебна практика, възлагането на разноските в тежест на ищеца е
предпоставено от кумулативното наличие на установените в закона две изисквания - с поведението
си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска /Решение № 185 от
29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5196/2013 г., IV г. о., ГК. докладчик съдията Веска Райчева,
Определение № 111 от 14.03.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 815/2016 г., Ill г. о., ГК, докладчик
съдията Драгомир Драгнев и други/. В настоящия случай са налице и двете визирани
предпоставки, за възлагане на разноските в тежест на ищцата, а именно - с настоящия отговор
Дружеството признава предявения от ищеца иска като основателен, а с извънпроцесуланото си
поведение не е дал повод за завеждането на процесния иск.
В срока за отговор на исковата молба предявява насрещен иск, който СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА
СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ.
Излага, че на 30.05.2022г. между ищцата и ответника „К. К. М." ЕАД е сключен Договор за
потребителски кредит тип „К. У." № *********. На същата дата ищцата е усвоила главницата по
кредита в размер на 1000 лв. с лихвен процент по кредита 23,88 % и Годишен процент на разходите
(ГПР) в размер на 48.51 %. Кредитът е следвало да бъде върнат на 12 вноски, като последното,
направено от кредитополучателя плащане е от 04.10.2022г., след което плащанията по договора са
изцяло преустановени. Общия размер на направените плащания по договора възлиза на 96.48 лв.,
което е видно и от предоставените платежни документи с исковата молба. Към настоящата искова
молба предоставя счетоводна справка за извършените плащания по договора за кредит. През 2024г.
Т. Р. Г. е сезирала Районен съд-Варна с искане за приемане на установено, че не дължи сумата от
150 лв. - такса за оценка на риска по посочения договор за потребителски кредит.
Поради непогасяване на формираните просрочия (в т.ч. лихви), възлизащи общо на 903.52
лв. и неизпълнение на условията по Договора кредиторът претендира заплащането единствено на
чистата стойност на кредита, като в тази връзка и се формира и размерът на настоящия насрещен
иск, а именно 903.52 лв., като разликата между усвоената главница - 1000 лв. и сбора на
заплатеното до момента - 96.48 лв. Уточнява, че така посочената сума представлява целият размер
на претендиралите суми по Договор за потребителски кредит № ********* от потребителя. Така
посочената сума се претендира на основание чл. 240 от ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, а в
4
случай че съдебният състав приеме, че договорът за кредит е нищожен, на основание чл. 23 от
ЗПК.
Предвид изложеното моли съда да осъди Т. Р. Г., ЕГН: ********** да заплати на „К. К. М." ЕАД
сумата от 903.52 лв. /деветстотин и три лева и петдесет и две стотинки/, ведно със законна лихва от
датата на депозиране на настоящата искова молба до датата на окончателното й плащане.
Претендира разноските по повод упражняването на настоящия насрещен иск, ведно с
юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв.
Отговор на насрещния иск в срок е депозиран. С отговора се изразява становище за
нередовност на насрещния иск, тъй като не било посочено правно основание. Излага, че искът би
бил основателен за размера на усвоената по договора сума, като ищецът по насрещния иск не
доказва усвояване на сумата , а единствено признава плащания. Моли за присъждане на сторените
по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована,не се явява. Депозирана е писмена молба
от пълномощника на страната- адв. П. Н., с която изразява становище по хода на делото и по
съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът,редовно призован, не се явява. Депозирана е писмена
молба от процесуалния представител на ответника –юк.Х. И., с която изразява становище по хода
на делото и съществото на спора.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства- по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове,регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа и правна страна.
По заявения от ищцата установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.
Процесният договор за кредит е потребителски, поради което същият попада в
определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Същият е сключен при действието на
ЗПК, с оглед на което нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. Разпоредбите на
ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в потребителките кредити, са
повелителни, поради което тяхното приложение съдът следи служебно. В този смисъл са и
постановките на ТР № 1/2013г. ОСГТК на ВКС.
По отношение договореното между страните, в сключения между тях договор от 30.05.2022
г. относно дължимата такса за оценка на риска в размер на 150 лв., съдът счита, че уговорката за
такса за оценка на риска не отговаря на изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК.
Според тази разпоредба видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Според
подписания между страните договор, таксата е еднократна, финансира се от кредитора и се
възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съдът
счита, че посочената уговорка не отговаря на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Чрез тази клауза
реално се въвежда допълнителна такса за услуга, свързана с усвояване на кредита, каквато е
дейността на небанковата институция по разглеждане на документите и оценяване на
платежоспособността, която дейност при това е присъща на дейността й и е свързана с кредитния
риск. Същевременно не се установи по какъв начин е избрана тази услуга, как е формиран нейният
размер. С тази такса съдът намира, че кредиторът цели да си набави допълнителни плащания,
извън предвидените в ЗПК. Не става ясно въз основа на какви критерии е формиран този
необосновано висок размер на същата, което е допълнително основание да се приеме, че по
същество тази уговорена такса оскъпява по скрит начин кредита. В насока на извода за оскъпяване
на кредита е и фактът, че тази такса не се внася предварително от потребителя, за да получи
въпросната услуга (такса за оценка на риска), нито се приспада от получената сума по кредита, а се
дължи наред с нея на крайния падеж по договора.
Предвид изложеното, съдът счита, че клаузата от договора, предвиждаща заплащането на
таксата за оценка на риска води до значително неравновесие между правата и задълженията на
страните и е неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, поради което и съгласно чл.146, ал.1
от ЗЗП е нищожна. С това съдът приема, че предявеният от ищцата против ответното дружество
иск е основателен и доказан и счита, че като такъв той следва да бъде уважен, като съдът приеме за
установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответната страна сумата в
5
размер на 150лв., представляваща такса за оценка на риска, предвидена в Договор №********* за
потребителски кредит тип кредитна линия - КЕШИО от 30.05.2022 г.
Относно предявения иск по чл.240 във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД:
Предвид установеното обстоятелство, че е налице частично плащане по договора, и с оглед
отправеното от кредитора искане за възстановяване на остатъка от чистата стойност по кредита в
размер на 903.52лв., формиран като разлика между отпуснатата сума в размер на 1000 лв. и
заплатената общо в размер на 96.48 лв., то следва посочената сума да бъде възстановена.
Ответницата по насрещния иск не съумя да докаже, че за претендирата сума от 903.52 лв. е
извършила плащане. Релевираното от нея възражение, че по делото липсват доказателства, че
реално сумата по кредита е отпусната и изплатена на кредитополучателя, съдът счита за
неоснователно, доколкото самата ищца с исковата молба навежда твърдения за кои части по
договора е извършила плащания и за кои не, с които твърдения потвърждава факта, че кредитът е
бил реално усвоен. В противен случай би липсвало основание да бъдат извършвани плащания от
ищцата на сумата от 27.73лв. на 30.06.2022год.,на сумата от 34.21лв. на 08.09.2022год. и сумата от
34.54лв. на 04.10.2022год.По тези съображения съдът счита, че усвояването на кредита е безспорно
установено.
Предвид гореизложеното съдът счита, че предявеният от ответното дружество иск е
основателен и доказан, поради което същият следва да бъде уважен, като съдът осъди ответницата
да заплати на ищцовото дружество сумата от 903.52 лв. – остатък от неплатена главница по
Договор №*********/30.05.2022г. за потребителски кредит тип кредитна линия– КЕШИО, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба –02.09.2024г. до
окончателното й изплащане.
Относно разноските по делото:
Предвид уважаването на първоначално предявения иск, то на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски относно
този иск, а именно 50 лева държавна такса. На процесуалния представител на ищцата – адв. П. Й.
Н. от АК – Варна, който е осъществил процесуалното представителство на ищцата по делото при
условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 200лева.
От ответната страна е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК, по което съдът не следва да се
произнася, доколкото в случая възнаграждението не е заплатено от страната, а се определя от съда.
Предвид уважаването на насрещния иск в полза на процесуалния представител на ищеца по
насрещно предявения иск също следва да се присъдят направените разноски. От ответната страна е
внесена държавна такса от 50лв. . Съдът определя юк.възнаграждение в размер от 50лева. е
заплатено възнаграждение от 525,
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. Р. Г., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. П. Й. Н.,
член на Варненска адвокатска колегия, с peг. № ***, служебен адрес: ***, тел:***, email: *******
НЕ ДЪЛЖИ на „К. К. М.* ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** представлявано
от З. К. Я.-А. и Л. О. Т., сумата в размер на 150 лв. , представляваща такса за оценка на риска,
предвидена в Договор № ********* за потребителски кредит тип „К. У." от 30.05.2022 г., на
основание чл.124,ал.1 от ГПК,във вр. чл.143, т.5 от ЗЗП, вр. чл.146, ал.1 от ЗЗП .
ОСЪЖДА Т. Р. Г., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. П. Й. Н., член на Варненска
адвокатска колегия, с peг. № ***, служебен адрес: ***, тел:***, email: *** ДА ЗАПЛАТИ на „К. К.
М.* ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** представлявано от З. К. Я.-А. и Л. О.
Т., сумата от 903.52 лв. – остатък от неплатена главница по Договор №*********/30.05.2022г. за
потребителски кредит тип кредитна линия– КЕШИО, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на насрещната искова молба –02.09.2024г. до окончателното й изплащане,на основание
чл.240 във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
6
ОСЪЖДА Т. Р. Г., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. П. Й. Н., член на Варненска
адвокатска колегия, с peг. № ***, служебен адрес: ***, тел:***, email: *** ДА ЗАПЛАТИ на „К. К.
М.* ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** представлявано от З. К. Я.-А. и Л. О.
Т., сумата от 50лева, представляваща сторени по делото разноски за заплащане на държавна такса,
на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА К. К. М.* ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ДА
ДАПЛАТИ на адвокат П. Й. Н., с ЕГН ***, член на АК – Варна, с рег. №*** адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв. , на основание чл.78,ал.1 от ГПК, във вр. с чл.38,ал.1,т.2 от
ЗА.
ОСЪЖДА Т. Р. Г., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. П. Й. Н., член на Варненска
адвокатска колегия, с peг. № ***, служебен адрес: ***, тел:***, email: *** ДА ЗАПЛАТИ на „К. К.
М.* ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** представлявано от З. К. Я.-А. и Л. О.
Т., сумата от 100лева, представляваща сторени по делото разноски, от която 50лева за държавна
такса и 50лева за юк.възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 от ГПК във вр. чл.78,ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
съобщаването на страните, ведно с препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7