Р Е Ш Е Н И Е
№
ІV – 62 29.05.2019 г.
град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На двадесети май,
две хиляди и деветнадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
МИХОВА
ТАНЯ ЕВТИМОВА
Секретар ...
ВАНЯ Д.
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно
гражданско дело номер 596 по описа за 2019 година
Производството по делото е образувано по
повод въззивна жалба на ОП „Транспорт“ – Бургас – ответник по исковете, срещу Решение
№484/05.03.2019г., постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№9386/18г., в частта, с което е уважен предявеният
иск с правно основание чл.225, ал.1 КТ и въззивникът е осъден да заплати на
ищеца З.Й.Д. сума, в размер над 4114.09 лева, до предявения размер от 6602.40
лева – обезщетение за периода 05.03.2019г. - 06.05.2019г., през който е останал
без работа поради уволнението му със заповед №78/05.11.2018г. на Директора на
предприятието, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба, до окончателното й изплащане. Въззивникът изразява недоволство от решението
в обжалваната част, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно и се
претендира отмяната му.
Според въззивника, към датата на
съдебното решение, са изтекли 4 месеца от уволнението, а съдът е присъдил
обезщетение за 6 месеца, т.е. за бъдещ период, за който няма доказателства и
няма как да се представят такива дали работникът ще бъде без работа или ще
встъпи на длъжността, на която е възстановен. Не се оспорва базата, на която е
присъдено обезщетението – брутно трудово възнаграждение, в размер на 1100.40
лева.
Въззиваемият – ищец по исковете З.Й.Д., представя писмен отговор в срока по
чл.263, ал.1 ГПК. В него са изложени съображения за потвърждаване на
първоинстанционното решение. С позоваване на закона и съдебна практика,
подробни аргументи са изложени за обосноваване на тезата, че съдът е уважил
претенцията така, както е била заявена с исковата молба, а ответникът не е
заявил оспорването си в тази насока.
Ищецът не е
получил съобщение от първоинстанционния съд, че е влязло в сила решението в
частта за отмяна на уволнението и възстановяване на работа, поради което не е
започнал да тече срока да заеме длъжността.
Оспорва се
правния интерес от обжалване и неяснота за частта, в която се обжалва
решението.
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува интерес от обжалване на първоинстанционното
решение, съдържа необходимите реквизити по чл.260 и чл.261 ГПК, следователно е
редовна и допустима.
Бургаският
окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и обсъди събраните
по делото доказателства, намира, че първоинстанционният съд е установил
релевантните за спора факти и обстоятелства, досежно съществувало между
страните трудово правоотношение, прекратено с процесната заповед
№78/05.11.2018г. на Директора на предприятието. Първоинстанционното решение в
частта, с което заповедта е отменена и ищецът е възстановен на заеманата
длъжност не е обжалвано, поради което в тези части същото е влязло в сила.
Същото не е обжалвано и досежно уважената част от иска по чл.225, ал.1 КТ, за периода
06.11.2018г. - 05.03.19г., поради което
фактите и обстоятелствата, касаещи оставане без работа на ищеца в този период
са правилно установени от съда. Поради това и на осн. чл.272 ГПК, въззивната
инстанция препраща към мотивите в тази им част.
Бургаският
окръжен съд, при служебна проверка на валидността и допустимостта на
обжалваното решение, извършена на осн.чл.269 ГПК не установи съществуването на
пороци, водещи до нищожност или недопустимост. Следователно решението е валидно
и допустимо. При така установената фактическа обстановка, като взе пред вид
становищата на страните и като съобрази Закона, Бургаски окръжен съд намира, че решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В
допълнение и по изложените в жалбата оплаквания, следва да се каже: Съобразно
тълкуванията на закона, дадени с Тълкувателно
решение № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГК, докладчик
съдията Ценка Георгиева, доказателствената тежест да установи оставането си без
работа поради уволнението, тежи върху работника/служителя. В тази връзка по
делото пред въззивната инстанция е представен препис от трудовата книжка,
установяващ, че към датата на приключване на устните състезания във въззивното
производство – 20.05.19г., ищецът не работи по трудово правоотношение.
В
друг свой акт - Решение № 63 от 5.04.2013
г. на ВКС по гр. д. № 558/2012 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня
Митова, ВКС е направил извод, че „Щом
периодът на претенцията по чл.
225, ал. 1 КТ
се формира в хода на делото като материално основание на този иск, страната има
възможност да представи доказателства за релевантните факти до приключване на
устните състезания. В този случай ограничителните доказателствени правила на чл.
147,
чл.
159
и чл.
266, ал. 1 ГПК
не са приложими, а страната може да представи доказателства за оставането си
без работа, включително ако удостовереният период от време касае обстоятелства,
по които първоинстанционният съд вече се е произнесъл с приемането на иска за
недоказан или преждевременен, но е допуснал процесуално нарушение във връзка с
доказателствените правила“.
В
настоящия случай от представените доказателства се установява, че и в периода,
докато трае делото, ищецът не полага труд по трудово правоотношение, в т.ч. и
към 05.05.19г. – крайната дата на шестмесечния срок по чл.225, ал.1 КТ. Поради
което ме се следва обезщетение по този ред. Без значение е обстоятелството по
какви причини не е връчено съобщение за влязлото в сила решение за
възстановяване на работа и задължението му да се яви да заеме длъжността.
Законът не поставя условия и или задължения за работника в тази насока.
Поради
изложените съображения, макар към датата на първоинстанционното решение пълният
срок по чл.225, ал.1 КТ да не е бил изтекъл, то към датата на приключване на
устните състезания пред въззивния съд това обстоятелство е настъпило. Поради
това към датата на постановяване на въззивното решение, първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В
полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените във въззивното
производство съдебно – деловодни разноски, в размер на 400.00 лева – адвокатско
възнаграждение.
Ето
защо Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №484/05.03.2019г., постановено от Бургаски районен съд по
гр.д.№9386/18г.
ОСЪЖДА
ОП „Транспорт“ – Бургас, ЕИК0000568141634, с административен адрес гр.Бургас,
ул.“Александровска“, №106, ДА ЗАПЛАТИ на З.Й.Д.,
ЕГН********** ***, сума, в размер на 400.00 (четиристотин) лева –
съдебно – деловодни разноски във въззивното производство.
Настоящото
решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок,
считано от 03.06.2019г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.