№ 271
гр. Шумен, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
Членове:Атанас Д. Христов
Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно
гражданско дело № 20253600500473 по описа за 2025 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на постъпили въззивни
жалби от В. С. Ч. и назначеният му представител – адв. Д. В. от ВАК срещу решение №
420/28.05.2025 г. по гр.д. № 417/2025 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което
предявените от него срещу Я. В. Д. – ЧСИ рег. № .... на КЧСИ с район на действие ШОС, са
отхвърлени. Жалбоподателите излагат, че постановеното решение се явявало
незаконосъобразно и неправилно. Излагат се подробни съображения, обосноваващи
извършени от страна на ответницата незаконосъобразни изпълнителни действия, изразяващи
се в несъобразяване с несеквестируемостта. Молят въззивния съд да отмени изцяло
първоинстанционното решение и постанови друго, с което да уважи предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна – Я. В. Д., чрез пълномощника
си – адв. И. К. от ШАК, е депозирала отговор на въззивната жалба, в който счита същата за
неоснователна. Позовава се на разпоредби в ЗИНЗС и на съдебна практика. Моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено и й бъдат присъдени извършените във
въззивното производство разноски.
Жалбите са подадени в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на
насрещните страни и всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното:
Гр.д. № 417/2025 г. по описа на Районен съд – Шумен е образувано след изпратено по
1
подсъдност гр.д. № 11473/2024 г. по описа на Районен съд – .... въз основа на искова молба,
депозирана от В. С. Ч. срещу Я. В. Д. – ЧСИ рег. № .... на КЧСИ с район на действие –
Окръжен съд – Шумен. Искането на ищеца е ответницата да бъде осъдена да му заплати
сума в размер на 10000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди и сума в размер на 4160,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, в резултат на незаконосъобразни действия по налагане на запор върху
трудовото му възнаграждение, получавано в затвора за периода от 28.09.2022 г. до
10.09.2024 г. Сочи, че изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора-.... като
получил покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 2022....0400286 на ответния съдебен
изпълнител. По делото бил наложен запор върху трудовото му възнаграждение, получавано
от него в затвора. Твърди, че ответницата не се съобразила с нормите, уреждащи
несеквестируемостта на трудовите възнаграждения и незаконосъобразно пристъпила към
изпълнение на неговото. По този начин, частният съдебен изпълнител събрал сума в общ
размер 4160,00 лева. Извършвайки незаконосъобразни действия, същата му причинила и
неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на личните му права и емоционални
негативни емоции. Ч. търпял главоболие, безсъние, липса на апетит, изпаднал в апатия.
В срока за отговор, ответната страна, чрез пълномощника си, подала отговор на
исковата молба, с който оспорила предявените искове като неоснователни. Възразила, че не е
пасивно легитимирана да отговаря по предявените претенции, тъй като фактически запорите
не се изпълнявали от нея, в качеството й на ЧСИ, а от затворническата администрация.
Оспорила исковете и по същество, твърдейки, че ищецът не доказва наличието на вреди.
Счита, че размерът на претенцията за неимуществени вреди е завишен. Позавава се на
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ЗИНСЗ, предвиждаща възможността да се правят удръжки от
трудовото възнаграждение на лишения от свобода в размер на 2/3 от същото. Ищецът не се
възползвал от възможността да обжалва незаконосъобразните, според него, действия на
ЧСИ по реда на ГПК. Заключава, че действията й по принудителното изпълнение са изцяло
законосъобразни.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 74, ал. 1
от ЗЧСИ, като с решението си го отхвърлил. Приел е, че по силата на специалната норма на
чл. 78, ал. 3 от ЗИНСЗ е неприложима разпоредбата на чл. 446 от ГПК, уреждаща
несеквестируемите размери на получавано от длъжника трудово възнаграждение. В случая,
направените удръжки от получаваното от Ч. трудово възнаграждение в Затвора-.... не
превишават предвиденото в специалната норма, поради което ответницата не е допуснала
нарушение на закона.
След извършена проверка по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното
решение е валидно и допустимо.
По същество:
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: видно от приложената по делото молба вх. №
06462/14.07.2022 г. е, че Национална агенция по приходите отправила искане до ЧСИ Я. Д.
2
рег. № .... на КЧСИ да образува изпълнително дело срещу В. С. Ч. въз основа на четири
изпълнителни листа, издадени по НОХД № ..../2016 г. по описа на Районен съд – Шумен. По
делото са представени покана за доброволно изпълнение до ищеца по образуваното въз
основа на молбата изпълнително дело № 2022....0400286 по описа на посочения ЧСИ и
запорно съобщение до Затвора гр. .... с което бил наложен запор върху получаваното от Ч.
трудово възнаграждение в мястото за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“.
Съдът констатира от приложената справка за получено възнаграждение и удържани суми от
лишения от свобода В. Ч. по изп.д. № 2022....0400286, че в същата са отразени тези суми за
периода м. октомври 2022 г. – м. август 2024 г.
Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител отговаря
за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. Тоест,
пасивно легитимирани да отговарят по този ред са длъжностни лица, които изпълняват
дейност по принудително изпълнение на съдебни решения, за действията им при и по повод
на тази дейност. Безспорно, ответницата Я. Д. е частен съдебен изпълнител, провеждащ
принудителното изпълнение по изп.д. № 2022....0400286, с длъжник – ищецът В. Ч..
При иск, предявен на основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ /какъвто е настоящия/,
отговорността ще е налице, когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда,
причиняване при изпълняване на дейността на ЧСИ и причинна връзка. Противоправността
се състои в процесуалната незаконосъобразност на увреждащото действие на ЧСИ, а вината
му се презумира, на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Твърденията в исковата молба са, че
неправомерните действия на ответницата се изразяват в налагане на запор върху трудовото
възнаграждение, което ищецът получава по време на изтърпяване на наложеното му
наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора гр. ..... Не се спори по делото, че Ч. изтърпява
наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора гр. .... и че полагайки труд, получава
възнаграждение за това.
Според приетото в ТР № 2/2014 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника с
налагането на запор или възбрана върху този обект. Налагането на запор или възбрана върху
несеквестируема непотребима вещ, както и описът на такава вещ са допустими
изпълнителни действия. Не е допустимо налагането на запор върху несеквестируема
потребима вещ, както и върху изцяло несеквестируемо или друго вземане на длъжника от
трето задължено лице, върху което не се допуска принудително изпълнение. Налагането на
запор върху частично несеквестируемо вземане е допустимо изпълнително действие, тъй
като той обхваща само секвестируемата част. Нарушава несеквестируемостта налагането на
запор върху несеквестируема потребима вещ, както и върху изцяло несеквестируемо или
друго вземане, върху което не се допуска принудително изпълнение. За извършване на
удръжки от възнаграждението за положен труд на лишените от свобода са налице специални
норми, уредени в ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС, на
лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече
3
от 2/3 от полагащото им се възнаграждение. Според чл. 57, ал. 1 от ППЗИНЗС, тези удръжки
се изчисляват по реда на чл. 446 от ГПК върху цялото възнаграждение за положения труд, но
не могат да надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл. 78, ал. 2 от
ЗИНЗС се полага на лишения от свобода, след като от нея се приспаднат данъците.
Съобразявайки горното, въззивният съд намира, че общата разпоредба на чл. 446 от
ГПК се дерогира от специалната такава на чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС. От представената по
делото справка, изг. от Затвора гр. .... се доказва, че направените удръжки от
възнаграждението на В. Ч. не надвишават 2/3 от дължимото му се месечно трудово
възнаграждение. Предвид горното, съдът счита, че по делото не е доказано наличието на
извършени от ЧСИ Я. Д. незаконосъобразни действия по принудителното изпълнение по
изп.д. № 2022....0400286.
Следва да се отбележи, че в хода на производството не са събрани никакви
доказателства, от които да се установи и наличието на претърпени от ищеца неимуществени
вреди, каквито са твърденията в исковата молба.
Въз основа на така направените правни изводи, настоящата инстанция счита, че
депозираните от В. Ч. срещу Я. Д. обективно съединени искове с правно основание чл. 74,
ал. 1 от ЗЧСИ са изцяло неоснователни.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че първоинстанционното решение е изцяло
правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
В. Ч. следва да бъде осъден да заплати на Я. Д. направените разноски пред въззивната
инстанция в размер на 1900,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 420/28.05.2025 г. по гр.д. № 417/2025 г. по описа на
Районен съд – Шумен.
ОСЪЖДА В. С. Ч. с ЕГН ********** да заплати на Я. В. Д. с ЕГН **********
направените деловодни разноски във въззивното производство размер на 1900,00 лева.
Решението, в частта му относно претенцията за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховен касационен съд.
В останалата му част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5