ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 69
гр. ХАСКОВО , 24.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-
ГЕОРГИЕВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Въззивно
частно наказателно дело № 20215600600337 по описа за 2021 година
Образувано е по жалба на адвокат Б.И., защитник на подсъдимия по НОХД № 49/2021 г. по описа
на Районен съд-Димитровград З.З., против Определение от 25.05.2021 г., постановено по
същото дело и обявяващо липса на основания за прекратяване на съдебното производство и
за връщане на делото на прокурора.
Твърденията в жалбата са за неправилност на съдебния акт, както и за
основателност на направените в хода на разпоредителното заседание възражения срещу
съдържанието на сезиращия съда документ. В тази връзка се поддържа, че актът на
прокурора не отговаря на изискванията за яснота на предявените против подсъдимия З.
фактически и правни положения. В конкретика се заявява, че подсъдимият З. бил обвинен в
допускане на нарушения едновременно по две взаимно изключващи се, запълващи състава
на чл.343 от НК специални норми – по чл.20 ал.2 от ЗДвП и по чл.21 ал.1 от ЗДвП. Това
създавало неяснота на обвинението и затруднявало защитата – първо, защото така
формулирано обвинението не било в състояние да създаде гарантираща в пълен обем
правота на защита рамка, и второ – защото правната теория и съдебна практика еднопосочно
възприели принципа за конкуренция между двата специални норматива, свързани с
избраната от водача на МПС скорост за движение, като утвърдили виждането, че когато
тази скорост е с превишаваща указаната величина, нарушението на пътните правила може
да се дефинира по чл.20 ал.2 от ЗДвП само, когато пътното произшествие би настъпило и
при съблюдаване на разрешената скорост. По тази причина обвинение и за двете нарушения
в условията на кумулативност не било възможно. Това налагало обвинението да бъде
1
прецизирано чрез процесуалния инструмент за прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на прокурора за ново разглеждане.
Подсъдимите С. С. и З.З. не вземат становище по жалбата.
Защитникът на подсъдимия С. също не изразява становище, а прокурорът от
Районна прокуратура-Хасково, ТО-Димитровград не депозира писмени възражения.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и във връзка с изложените
в жалбата доводи, намира за установено следното:
Съдебното производство по НОХД № 49/2021 година по описа на Районен съд-
Димитровград е образувано по обвинителен акт на прокурора от РП-Хасково, с който
против подсъдимите С. С. и З.З. са повдигнати следните обвинения: за престъпление по
чл.343б ал.3 от НК и престъпление по чл.343 ал.1 б.“а“ вр. чл.342 ал.1 от НК за първия и по
чл.343 ал.1 б.“а“ вр. чл.342 ал.1 от НК и по чл.339 ал.1 от НК за втория от тях. Насроченото
за 25.05.2021 г. разпоредително заседание е проведено при явяване на двамата подсъдими и
техните защитници и в отсъствието на пострадалите юридически лица, които са били
редовно призовани за него, но не са изпратили свои процесуални представители. В процеса
на обсъждане на въпросите по чл.248 ал.1 от НПК становища са изразили само прокурорът и
двамата защитници, като въпреки констатираното в протокола присъствие на подсъдимите
(потвърдено от снемането на тяхната самоличност и разясняване на права), последните нито
са приканени към изразяване на личната им позиция по обсъжданите процесуални моменти,
нито изказвания от тяхна страна (в това число отказ от участие в процесуалните прения) не
са протоколирани. Това безспорно сериозно процесуално нарушение (наложило се като
трайна практика на „този съд“) е само една от процесуалните особености, характеризиращи
проведената от съда дейност в рамките на разпоредителното заседание. И макар подробни
съображения за странния развой на разпоредителното заседание в случая да не се налагат,
необходимо е да се посочи следното: Отказът на съда да се произнесе по всички посочени в
закона въпроси, стоящи на разглеждане в този етап на съдебното производство, е
продиктуван от мотиви, които са неясни, но все пак могат да бъдат категоризирани като
такива, свързани с неяснотата на изразеното от защитника И. становище по искането на
защитника Г. да бъде проведено съкратено съдебно следствие. На практика позицията на
защитника И. е била ясна е ненуждаеща се от допълнителна аргументация или уточняване.
Този защитник ясно е заявил, че не прави искане за прилагане на някоя диференцирана
процедура и това може да бъде извлечено не само от протоколираното му заявление в тази
насока, но и от по-рано изказаната становище относно редовността на обвинителния
документ, към който той е изразил недвусмислени резерви и формулирал искане за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. От какво е
било генерирано решението на съда да се произнесе само и единствено по това защитно
искане, а да отложи разпоредителното заседание за друга дата, в което да обсъди всички
2
останали регламентирани в нормата на чл.248 ал.1 от НПК моменти /в това число и въпроса
за мерките за неотклонение/, е въпрос, чийто отговор не се съдържа нито в изложените от
съда съображения, нито в самия закон, който очевидно не е приложен съобразно
действителния му смисъл. Тези процесуални неблагополучия настоящият съд не могъл да
отстрани, а и поправка на същите не е необходима, доколкото /освен липсата на становище
от самите подсъдими/ не са довели до сериозно засягане на правото на защита. Те не
препятстват контрола върху въпроса, по който районният съд все пак се е произнесъл и с
който въззивният съд е сезиран – налице ли е допуснато в хода на досъдебното
производство нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правото на
защита. Отрицателната позиция на контролирания съд по този въпрос не може да бъде
споделена. Напълно вярно е твърдението във въззивната жалба, че обвиняемият З. е обвинен
в престъпление по чл.343 ал.1 б.“а“ вр. чл.342 ал.1 от НК при вменени две запълващи
бланкета специални норми – тази по чл.20 ал.2 от НК /за това, че е управлявал моторно
превозно средство при скорост, която не е била съобразена с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре при всяко
предвидимо препятствие (изр.1-во)/ и за това, че е бил длъжен в случай на необходимост да
спре, когато възникне опасност за движението (изр.2-ро) и тази по чл. 21 ал-.1 от ЗДвП - за
това, че при избиране на скоростта на движение му е забранено да превишава 50 км/ч при
движение в населено място. Освен принципната основателност на възражението в жалбата,
че посочените от прокурора специални правила в преобладаващия брой от случаите /какъвто
е и настоящият/ са конкуриращи се и едновременното им нарушаване е изключено, тъй като
нарушаването на всяко едно от тях не би могло се окаже съвместно с другото в причинно-
следствена връзка с резултата, то следва да се има предвид и следното: Както вече се
посочи, прокурорът е визирал не само кумулативно правилата, уреждащи превишената и
несъобразена скорост, но и е вменил на подсъдимия З. и друга, трудно съвместима
юридическа съвкупност – обвинил е подсъдимия З. както в това, че не е съобразил
поведението си с предвидима пътна опасност (изр.1-во на чл.20 ал.2 от ЗДвП), така и в това,
че избраната от него скорост не е позволявала избягване на непредвидима опасност (изр.2-ро
на чл.20 ал.2 от ЗДвП). Правната теория и съдебна практика отдавна са направили
разграничение между двата вида опасности, за които водачът на превозното средство следва
да следи при предприетото управление, но не това е същественият проблем на разглеждания
обвинителен акт. Важното е това, че в обстоятелствената част на същия отсъстват каквито и
да е факти, които да сочат защо прокурорът счита, че и нарушението на чл.20 ал.2 от ЗДвП
се е явило в причинна връзка с настъпилия противообществен резултат. Не е отбелязано кои
именно обстоятелства З. не е съблюдавал и отчел при управлението на въпросния автомобил
и коя от тях е била предвидимата и коя непредвидимата за него опасност на пътя.
Описанието на прокурорската фактология съдържа единствено твърдението, че този
подсъдим е управлявал автомобила със скорост, която е превишавала разрешената за
населеното място и която не му е позволила да преустанови движението си непосредствено
след възприемането на другия водач върху пътното платно. Твърдения, че автомобилът,
управляван от този втори водач е представлявал някоя от двете описани в чл.20 ал.2 от ЗДвП
3
опасности изобщо отсъстват, поради което предявеното обвинение за нарушаване на това
пътно правило /и то в двете му възможни хипотези/ е лишено от каквато и да е фактическа
подкрепа. Това безспорно нарушава правото на защита на подсъдимия, защото го лишава от
възможността да разбере следните важни за предмета на доказване обстоятелства: какво е
било дължимото му поведение на пътя; какви опасности не е отчел /прокурорът е
възпроизвел единствено законовия тест с възприетото в него примерно изброяване/; би ли
бил настъпил резултата и при движение с разрешената за населеното място скорост, след
като се твърди, че избраната от него величина е била както превишена, така и несъобразена.
В този смисъл въззивната жалба се явява изцяло основателна и то не само поради
съображенията, които са изложени в нея.
Всъщност неяснотата на обвинителния документ засяга не само обвинението
срещу подсъдимия З.. Изложените относно поведението на С. С. факти също са толкова
неясни и объркващи защитата, защото не позволяват нито еднопосочен, нито правно
аргументиран извод за това – кое пътно правило пък е нарушил този водач. Първо, какъв
смисъл влага прокурорът в словосъчетанието „обв. С. бил тръгнал от цеха на фирмата си,
намиращ се на ул.“А. С.“ № ** по пресечката на паркинга до бул.“Г. С. Р.“ покрай бл.**“ е
трудно да бъде установено. Очевидно терминът „пресечка“ е разговорен и затова
недефиниран от закона. В случая той поставя въпросът – преди да навлезе в конфликтната
зона и така да се окаже опасност за движението на л.а.“Порше“ (ако се приеме, че е бил
такава опасност), товарният автомобил по каква пътна територия се е движел – по улица /в
който случай очевидно ще е налице кръстовище със съответна регулация – хоризонтална
или вертикална/ или пък е напускал зона, предназначена за паркинг /в който случай
регулацията ще бъде подчинена на правила, изключващи тези, приложими за „кръстовище“/.
Ясно е, че всичко това формира и следващото резонно питане - кое именно пътно правило С.
е нарушил и защо прокурорът приема, че то е свързаното с указанията на пътната
маркировка по булеварда „Г. С. Р.“, при това без да се ангажира с каквито и да е твърдения в
коя от двете пътни ленти е реализиран ударът между двете превозни средства и дали този
удар би настъпил и при положение, че С. е предприел правомерния според прокурора десен
завой. Всички тези факти са важни както в контекста на необходимата обосновка на
причинно-следствената зависимост между допуснатото от подсъдимия С. нарушение и
резултата, така и за извода – кое именно законово задължение е пренебрегнал всеки един от
двамата водачи. Вярно е, че съгласно актуалната съдебна практика съдът разполага с
правомощието да промени в окончателния си акт неспазения от водача регламент, но е
вярно и това, че в обвинителния акт фактите следва да бъдат изложени по начин,
позволяващ подобна преквалификация. И след като в случая е крайно неясно в какво
регулационно съотношение са се намирали пътните участъци, по които са се движели двата
автомобила, респ. какво е било дължимото поведение от всеки от тях и как
несъблюдаването му се е оказало самостоятелен причинител на резултата, то не само съдът е
лишен от възможността да приложи правилно закона, но и страните са поставени в условия,
изключващи ефективна защита срещу обвинителната теза.
4
Изложеното сочи, че изводът на съда за способността на обвинителния акт да
постави началото на съдебното производство, е неправилен. Затова постановеното по чл.248
ал.1 т.3 от НПК определение следва да бъде отменено, съдебното производство прекратено,
а делото върнато на прокурора от РП-Хасково, ТО-Димитровград за ново разглеждане.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определението, постановено в разпоредителното заседание от 25.05.2021 г. по НОХД
№ 49/2021 година по описа на Районен съд-Димитровград, с което е прието, че в хода на
досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите,
вместо което:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 49/2021 година по описа на
Районен съд-Димитровград и връща делото на прокурора.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5