Решение по дело №10590/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 599
Дата: 6 февруари 2023 г.
Съдия: Феня Владимирова Стоянова
Дело: 20221110210590
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 599
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря НАДЯ М. ГЕРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20221110210590 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „БИ ЕЛ ОИЛ” ООД, представлявано от
управителя С. Х. Б. чрез процесуалния си представител, срещу наказателно
постановление № 23/07.07.2022г., издадено от Директора на Областна
дирекция по безопасност на храните – София град /ОБДХ – София град/, с
което за нарушение на чл.229, ал.1 от Закона за ветиринарномедицинската
дейност /ЗВД/, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер
на 500 лв., на основание чл.442, ал.2 вр. ал.1 ЗВД. Жалбоподателят обжалва
наказателното постановление като твърди, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния и процесуален
закон – липсвали достатъчно обстоятелства по нарушението. Прави
възражение за наличието на „маловажен случай” по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Моли съда да отмени наказателно постановление № 23/07.07.2022г. като
неправилно и незаконосъобразно. Претендира да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание. Представя писмено
1
становище, с което поддържа депозираната жалба на посочените основания и
въвежда ново: „БИ ЕЛ ОИЛ” ООД търгувал с пратки странични животински
продукти /СЖП/, което обосновавало регистрация по чл.229а, ал.1 ЗВД, а не –
по чл.229, ал.1 ЗВД. Моли наказателното постановление да бъде отменено.
Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемият Директорът на ОБДХ – София град се явява в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител. Оспорва въззивната жалба и
моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Претендира да му бъдат заплатени направените по делото
разноски – юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение от страна на жалбоподателя
.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено:
По допустимостта на жалбата:
Видно от приложените доказателства наказателно постановление №
РД-05-0070/07.06.2022г. е обжалвано в законния срок, поради което
въззивната жалба е допустима и следва да бъде разгледана.
От фактическа страна:
При извършена проверка на 20.05.2022г. от инспектори от ОБДХ –
София град на обект, находящ се в гр.София, ...., стопанисван от „БИ ЕЛ
ОИЛ” ООД, било установено, че се съхраняват странични животински
продукти /отработена мазнина/ - 5 000л използвано готварско олио от
ресторанти, обекти за обществено хранене и кухни - без обектът да е
регистриран по реда на чл.229, ал.1 ЗВД. За извършеното нарушение били
съставени Констативни протоколи №№ 0023465/20.05.2022г.,
0023466/20.05.2022г., 0023467/20.05.2022г. и 0030411/26.05.2022г. Свидетелят
В. Х. В. съставил акт за установяване на административно нарушение №
0000458/25.05.2022г., надлежно връчен на жалбоподателя, като субсумирал
констатираното нарушение под правната квалификация на чл.229, ал.1 ЗВД.
Жалбоподателят възразил при връчването на АУАН. Не се възползвал от
правото си да възрази в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. На 13.06.2022г. на
дружеството било предложено сключване на споразумение по реда на чл.58г
ЗАНН за приключване на административнонаказателното производство,
2
образувано със съставянето на акт за установяване на административно
нарушение № 0000458/25.05.2022г., което не било прието от жалбоподателя.
Въз основа на АУАН административно-наказващият орган издал наказателно
постановление № 23/07.07.2022г., с което наложил на „БИ ЕЛ ОИЛ” ООД,
представлявано от управителя С. Х. Б., имуществена санкция в размер на 500
лв., на основание чл.442, ал.2 вр. ал.1 ЗВД.
Съдът констатира:
Наказателно постановление № 23/07.07.2022г. и акт за установяване
на административно нарушение № 0000458/25.05.2022г. са издадени от
компетентен орган, съгласно Заповеди №№ В-6/28.06.2021г. и № ОСПД-
3458/02.11.2020г. на Изпълнителния директор на БАБХ. АУАН е издаден в
срока по чл.34, ал.1 ЗАНН и е предявен на нарушителя. Наказателно
постановление № 23/07.07.2022г. е издадено в 6 месечния срок по чл.34, ал.3
ЗАНН.
За да се анализира съдържанието на разпоредбата на чл.229, ал.1 ЗВД
и отношението на субектите на ЗВД към законовите задължения по
разпоредбата на закона, следва същият да бъде изследван от гледна точка на
свързанността му с международното право, относимо към тази специфична
материя – съгласно чл.1 ЗВД законът урежда обществените отношения,
свързани с осъществяването, управлението и контрола на
ветеринарномедицинската дейност, и въвежда принципите на ветеринарното
законодателство на Европейския съюз и Световната организация за
здравеопазване на животните.
Съгласно разпоредбата на чл.229, ал.1 ЗВД производството,
търговията и пускането на пазара на суровини и храни от животински
произход, непредназначени за консумация от хора, и на продукти, получени
от странични животински продукти, се извършват в обекти, регистрирани в
ОБДХ.
На общностно ниво здравните правила относно страничните
животински продукти и производни продукти, получени от тях,
непредназначени за консумация от човека, са уредени с Регламент /ЕО/ №
1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21.10.2009г. и с
Регламент /ЕС/ № 142/2011 на Комисията от 25.02.2011г. за прилагане на
Регламент /ЕО/ № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от
3
21.10.2009г. /Регламент /ЕС/ № 142/2011/.
Страничните животински продукти са посочени в чл.10 от Регламент
/ЕО/ № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21.10.2009г., като
съгласно буква „п” от същата разпоредба към тях спадат кухненските
отпадъци.
Съгласно т.22 от Приложение I от Регламент /ЕС/ № 142/2011
„кухненски отпадъци” включва цялата отпадъчна храна, включително
използвано олио за готвене от ресторанти, обекти за обществено хранене и
кухни, включително централни кухни и кухни в домакинства.
Видно от съображение /6/ на Регламент /ЕС/ № 142/2011 кухненските
отпадъци попадат в обхвата на Регламент /ЕО/ № 1069/2009, само ако са
предназначени за хранене на животни, за преработка в съответствие с някой
от разрешените за прилагане от Регламента методи за преработка, или за
преобразуване в биогаз, или за компостиране.
В административната преписка се съдържат Договор от 01.11.2018г.
за доставка на отработено готварско олио при общи условия и Договор от
01.11.2020г. за извозване на отпадъци, със страни „БИ ЕЛ ОИЛ” ООД и
„ЕЪРТРЕЙД” АД. И в двата договора се третират цени за услугите с
приложен режим по чл.163а, ал.2 ЗДДС /обратно начисляване при доставка на
отпадъци/, което е доказателство за реализиране на търговски сделки с
растителните мазнини, изключващо определянето им като странични
животински продукти, попадащи в обхвата на Регламент /ЕО/ № 1069/2009 на
Европейския парламент и на Съвета от 21.10.2009г. и Регламент /ЕС/ №
142/2011, респ. ЗВД.
Дейността, упражнявана от „БИ ЕЛ ОИЛ” ООД /по същество уредена
и в Удостоверение за регистрация № 50369/29.03.2019г., издадено от МЗХГ,
БАБХ и ОДБХ-София град/, урежда и нормата, по която дружеството следва
да получи регистрация по ЗВД – по чл.229а, ал.1 ЗВД. Субсумирайки
текстовия състав на нарушението по неотносимата към него разпоредба на
чл.229, ал.1 ЗВД, административнонаказващият орган е извършил съществено
нарушение на разпоредбата на чл.42, ал.1, т.5 ЗАНН, редп. Чл.57, ал.1, т.6
ЗАНН. От своя страна това неминуемо е нарушило и правото на защита на
жалбоподателя.
Поради тази причина съдът намира, че наказателно постановление №
4
23/07.07.2022г. като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде
отменено.
С оглед изхода на делото, претенцията за присъждане на направените
по делото разноски от страна на жалбоподателя и възражението за
прекомерност на претендираното възнаграждение, съдът намира:
Съобразно разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН в съдебните
производства страните имат право на присъждане на разноски. По делото е
представено платежно нареждане за извършен превод за адвокатски хонорар
в размер на 1000 лв. Предвид фактическата и правна сложност на казуса,
както и обстоятелството, че процесуалната защита се изразява единствено в
подаване на въззивна жалба и писмено становище, съдът намира, че
упълномощеният защитник не се е явил в съдебно заседание, за да осъществи
в пълен обем възложените му с договора за правна защита и съдействие
права. Поради тази причина претендираното адвокатско възнаграждение
следва да се редуцира до размера, определен в чл.18, ал.2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения. Съгласно тази
разпоредба, ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция /в случая/ и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението. В случая наложената имуществена
санкция е в размер на 500 лв. и при това положение е приложима
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, съгласно която при интерес до
1000 лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение е определен на
400 лв. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение до пълния
претендиран размер от 1000 лв. се явява неоснователно.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23/07.07.2022г., издадено от
Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – София град, с
което на „БИ ЕЛ ОИЛ” ООД, представлявано от управителя С. Х. Б., със
седалище и адрес на управление: ......., за нарушение на чл.229, ал.1 от Закона
за ветиринарномедицинската дейност, е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв., на основание на основание чл.442, ал.2 вр. ал.1 ЗВД.
5
ОСЪЖДА Директора на Областна дирекция по безопасност на
храните – София град да заплати на „БИ ЕЛ ОИЛ” ООД, представлявано от
управителя С. Х. Б., със седалище и адрес на управление: ......., разноски по
делото в размер на 400 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „БИ ЕЛ ОИЛ” ООД, представлявано от
управителя С. Х. Б. чрез процесуалния си представител, срещу наказателно
постановление № 23/07.07.2022г., издадено от Директора на Областна
дирекция по безопасност на храните – София град /ОБДХ – София град/, с
което за нарушение на чл.229, ал.1 от Закона за ветиринарномедицинската
дейност /ЗВД/, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер
на 500 лв., на основание чл.442, ал.2 вр. ал.1 ЗВД. Жалбоподателят обжалва
наказателното постановление като твърди, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния и процесуален
закон – липсвали достатъчно обстоятелства по нарушението. Прави
възражение за наличието на „маловажен случай” по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Моли съда да отмени наказателно постановление № 23/07.07.2022г. като
неправилно и незаконосъобразно. Претендира да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание. Представя писмено
становище, с което поддържа депозираната жалба на посочените основания и
въвежда ново: „БИ ЕЛ ОИЛ” ООД търгувал с пратки странични животински
продукти /СЖП/, което обосновавало регистрация по чл.229а, ал.1 ЗВД, а не –
по чл.229, ал.1 ЗВД. Моли наказателното постановление да бъде отменено.
Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемият Директорът на ОБДХ – София град се явява в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител. Оспорва въззивната жалба и
моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Претендира да му бъдат заплатени направените по делото
разноски – юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение от страна на жалбоподателя
.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено:
По допустимостта на жалбата:
Видно от приложените доказателства наказателно постановление №
РД-05-0070/07.06.2022г. е обжалвано в законния срок, поради което
въззивната жалба е допустима и следва да бъде разгледана.
От фактическа страна:
При извършена проверка на 20.05.2022г. от инспектори от ОБДХ –
София град на обект, находящ се в гр.София, ....... стопанисван от „БИ ЕЛ
ОИЛ” ООД, било установено, че се съхраняват странични животински
продукти /отработена мазнина/ - 5 000л използвано готварско олио от
ресторанти, обекти за обществено хранене и кухни - без обектът да е
регистриран по реда на чл.229, ал.1 ЗВД. За извършеното нарушение били
съставени Констативни протоколи №№ 0023465/20.05.2022г.,
0023466/20.05.2022г., 0023467/20.05.2022г. и 0030411/26.05.2022г. Свидетелят
1
В. Х. В. съставил акт за установяване на административно нарушение №
0000458/25.05.2022г., надлежно връчен на жалбоподателя, като субсумирал
констатираното нарушение под правната квалификация на чл.229, ал.1 ЗВД.
Жалбоподателят възразил при връчването на АУАН. Не се възползвал от
правото си да възрази в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. На 13.06.2022г. на
дружеството било предложено сключване на споразумение по реда на чл.58г
ЗАНН за приключване на административнонаказателното производство,
образувано със съставянето на акт за установяване на административно
нарушение № 0000458/25.05.2022г., което не било прието от жалбоподателя.
Въз основа на АУАН административно-наказващият орган издал наказателно
постановление № 23/07.07.2022г., с което наложил на „БИ ЕЛ ОИЛ” ООД,
представлявано от управителя С. Х. Б., имуществена санкция в размер на 500
лв., на основание чл.442, ал.2 вр. ал.1 ЗВД.
Съдът констатира:
Наказателно постановление № 23/07.07.2022г. и акт за установяване
на административно нарушение № 0000458/25.05.2022г. са издадени от
компетентен орган, съгласно Заповеди №№ В-6/28.06.2021г. и № ОСПД-
3458/02.11.2020г. на Изпълнителния директор на БАБХ. АУАН е издаден в
срока по чл.34, ал.1 ЗАНН и е предявен на нарушителя. Наказателно
постановление № 23/07.07.2022г. е издадено в 6 месечния срок по чл.34, ал.3
ЗАНН.
За да се анализира съдържанието на разпоредбата на чл.229, ал.1 ЗВД
и отношението на субектите на ЗВД към законовите задължения по
разпоредбата на закона, следва същият да бъде изследван от гледна точка на
свързанността му с международното право, относимо към тази специфична
материя – съгласно чл.1 ЗВД законът урежда обществените отношения,
свързани с осъществяването, управлението и контрола на
ветеринарномедицинската дейност, и въвежда принципите на ветеринарното
законодателство на Европейския съюз и Световната организация за
здравеопазване на животните.
Съгласно разпоредбата на чл.229, ал.1 ЗВД производството,
търговията и пускането на пазара на суровини и храни от животински
произход, непредназначени за консумация от хора, и на продукти, получени
от странични животински продукти, се извършват в обекти, регистрирани в
ОБДХ.
На общностно ниво здравните правила относно страничните
животински продукти и производни продукти, получени от тях,
непредназначени за консумация от човека, са уредени с Регламент /ЕО/ №
1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21.10.2009г. и с
Регламент /ЕС/ № 142/2011 на Комисията от 25.02.2011г. за прилагане на
Регламент /ЕО/ № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от
21.10.2009г. /Регламент /ЕС/ № 142/2011/.
Страничните животински продукти са посочени в чл.10 от Регламент
2
/ЕО/ № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21.10.2009г., като
съгласно буква „п” от същата разпоредба към тях спадат кухненските
отпадъци.
Съгласно т.22 от Приложение I от Регламент /ЕС/ № 142/2011
„кухненски отпадъци” включва цялата отпадъчна храна, включително
използвано олио за готвене от ресторанти, обекти за обществено хранене и
кухни, включително централни кухни и кухни в домакинства.
Видно от съображение /6/ на Регламент /ЕС/ № 142/2011 кухненските
отпадъци попадат в обхвата на Регламент /ЕО/ № 1069/2009, само ако са
предназначени за хранене на животни, за преработка в съответствие с някой
от разрешените за прилагане от Регламента методи за преработка, или за
преобразуване в биогаз, или за компостиране.
В административната преписка се съдържат Договор от 01.11.2018г.
за доставка на отработено готварско олио при общи условия и Договор от
01.11.2020г. за извозване на отпадъци, със страни „БИ ЕЛ ОИЛ” ООД и
„ЕЪРТРЕЙД” АД. И в двата договора се третират цени за услугите с
приложен режим по чл.163а, ал.2 ЗДДС /обратно начисляване при доставка на
отпадъци/, което е доказателство за реализиране на търговски сделки с
растителните мазнини, изключващо определянето им като странични
животински продукти, попадащи в обхвата на Регламент /ЕО/ № 1069/2009 на
Европейския парламент и на Съвета от 21.10.2009г. и Регламент /ЕС/ №
142/2011, респ. ЗВД.
Дейността, упражнявана от „БИ ЕЛ ОИЛ” ООД /по същество уредена
и в Удостоверение за регистрация № 50369/29.03.2019г., издадено от МЗХГ,
БАБХ и ОДБХ-София град/, урежда и нормата, по която дружеството следва
да получи регистрация по ЗВД – по чл.229а, ал.1 ЗВД. Субсумирайки
текстовия състав на нарушението по неотносимата към него разпоредба на
чл.229, ал.1 ЗВД, административнонаказващият орган е извършил съществено
нарушение на разпоредбата на чл.42, ал.1, т.5 ЗАНН, редп. Чл.57, ал.1, т.6
ЗАНН. От своя страна това неминуемо е нарушило и правото на защита на
жалбоподателя.
Поради тази причина съдът намира, че наказателно постановление №
23/07.07.2022г. като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде
отменено.
С оглед изхода на делото, претенцията за присъждане на направените
по делото разноски от страна на жалбоподателя и възражението за
прекомерност на претендираното възнаграждение, съдът намира:
Съобразно разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН в съдебните
производства страните имат право на присъждане на разноски. По делото е
представено платежно нареждане за извършен превод за адвокатски хонорар
в размер на 1000 лв. Предвид фактическата и правна сложност на казуса,
както и обстоятелството, че процесуалната защита се изразява единствено в
подаване на въззивна жалба и писмено становище, съдът намира, че
3
упълномощеният защитник не се е явил в съдебно заседание, за да осъществи
в пълен обем възложените му с договора за правна защита и съдействие
права. Поради тази причина претендираното адвокатско възнаграждение
следва да се редуцира до размера, определен в чл.18, ал.2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения. Съгласно тази
разпоредба, ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция /в случая/ и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението. В случая наложената имуществена
санкция е в размер на 500 лв. и при това положение е приложима
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, съгласно която при интерес до
1000 лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение е определен на
400 лв. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение до пълния
претендиран размер от 1000 лв. се явява неоснователно.
4