ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1318 11.11.2015 г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, Първо
гражданско отделение, в закрито заседание, в състав
Окръжен съдия Иван Воденичаров
като разгледа докладваното от
съдията т. д.№ 227 по описа за 2015 година, на основание чл.374 във връзка с
чл.146 ал.1 ГПК взе предвид следното :
Производството е
образувано по иска на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД с ЕИК *********, представлявана от
адв. Г.Д. – САК, съд. адрес *** против „ХАР МИЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК *********, предстставлявано от М.Б. и М.Б.,
двамата ответници чрез адв. В.В. ***.
Исковата молба
отговаря на изискванията на закона и е редовна. Предявените с нея искове са
допустими.
Съдът е изпратил препис от исковата молба и
приложенията към нея на ответниците, на които е указано да подадат писмен
отговор в законния срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от
неподаването му и неупражняването на права.
Ответниците са
депозирали отговор в законния срок.
Отговорът е връчен
на ищеца, който е депозирал допълнителна искова молба.
Допълнителната искова молба е връчена на
ответниците, които са депозирали допълнителен отговор.
Съдебните книжа са
редовно разменени.
Съдът намира, че в настоящото определение
следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл.146 ГПК.
Проект за
доклад:
Ищецът твърди, че на 25.01.2007 г. е
сключил договор за кредит „Бизнес револвираща линия – плюс“ № BL4258 с дружеството – ответник Предоставен е кредит под
формата на кредитна линия в размер на 150 000 лв. за краткосрочни оборотни
нужди. С договор за поръчителство от 08.12.2009 г. ответницата се е задължила
спрямо банката да отговаря солидарно за всичкизадължения на дружеството по
договора за кредит – главница, лихви, такси, комисиони, включително и разноски
за събиране вземанията и всички претърпени вреди от неизпълнението. С анекс № 1
от 08.12.2009 г. остатъчния дълг по кредита е бил предоговорен и е въведен
облекчен ред за погашение на съществуващи задължения. Уговорен е 6-месечен
период за облекчено погасяване, считано от датата на анекса, през който се
заплащат само част от начислени лихви, като остатъка се зпалща на датата на
изтичане на периода. След изтичане на периода кредитополучателя се задължава да
погасява дължимите суми на месечни вноски за срок до 15.02.2017 г. Страните се
съгласили при неизплащане на една дължима месечна вноска на падеж за
главница и/или лихва, банката има право
да обяви целия кредит за предсрочно изискуем.
При просрочие на дължими вноски, както и при предсрочна изискуемост на
кредита, дължимата лихва се увеличава автоматично с наказателна надбавка
/неустойка/ за просрочие в размер на 10 пункта. Кредитът е обявен за предсрочно
изискуем поради просрочие на 22.11.2014 г.
чрез нотариална покана, изпратена до длъжника и получена при условията
на чл. 50 ГПК, вр. чл. 47 ГПК на 14.11.2014 г. Въпреки, че не е необходимо
нотариална покана е изпратена и на втория ответник – поръчител, връчена на осн.
чл. 47 ГПК на 09.12.2014 г. Банката е
предприела действия за снабдяване със съдебна заповед за изпълнение на осн. чл.
417 ГПК, като е било образувано чгд № 448/2015 г. БРС. Съдът е издал заповед за
изпълнение и изпълнителен лист само за дължими лихви. По отношение главницата
заявлението е отхвърлено при наличие на висящо исково производство по тд №
452/2013 г. БОС, по което искът за главница е отхвърлен, но решението не е било
влязло в сила. Към момента на настоящата искова молба решението на
първоинстанционния съд е потвърдено от БАС по втд № 308/2014 г. и решението е
влязло в сила. Искът е бил отхвърлен на основание нередовно предявена преди
заявлението за издаване на съдебна заповед за изпълнение предсрочна
изискуемост. При факта на решението банката се позовава на задължителна съдебна
практика, според която пред нея се открива възможност или за ново заявление или
за предявяване директно на осъдителен иск. По отношение договорни лихви, за
които е издадена съдебна заповед и изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело.
Ищецът
предявява искането: да бъде постановено решение, по силата на което:
1/ да се приеме за
установено, че ответниците дължат солидарно сумата от 86 896, 46 лв. –
договорна лихва по договор за кредит № BL4258 от 25.01.2007 г. за времето 21.02.2012 г. до
22.01.2015 г. ;
2/ да бъдат
осъдени ответниците да заплатят солидарно:
-
сумата от 151 715, 47 лв., дължима главница по договор за кредит № BL4258 от 25.01.2007 г.;
-
сумата, представляваща законна лихва върху главницата от датата на иска
14.05.2015 г. до окончателно изплащане;
- сумата, представляваща разноски по делото.
Правна
квалификация: Правното
основание на исканията са по чл. 422,
ал.1, вр. чл.415 ГПК, чл. 430 и сл. ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД чл. 86 ЗЗД.
Обстоятелства, на които ответниците възразяват:
Ответниците
твърдят, че договора е прекратен едностранно от банката на 26.06.2010 г.,
поради което ищецът няма основание да търси вземане от лихви за периода след
прекратяването му. Представения погасителен план не съдържа подписите на
ответниците и е съставен едностранно от банката за целите на процеса.
За заявената с исковата молба претенция има
СПН, тъй като е воден и приключил с влязло в законна сила решение по предходен
съдебен процес. В тази връзка въвежда следните факти: през 2010 г. банката е
предприела действия по снабдяване със съдебна заповед за изпълнение. Съдебната
заповед е била издадена, но по възражение на ответниците е образувано тд №
452/2013 г. по описа на БОС. Съдът е приел, че предсрочната изискуемост не е
била обявена надлежно на ответниците, поради което е отхвърлил установителния
иск по чл. 422 ГПК за главница и лихви. Решението е потвърдено от въззивната
инстанция по втд № 308/2014 г. и влязло в законна сила. Според ответниците
обявената на 22.11.2014 г. втора предсрочна изискуемост е станала по време на
висящия въззивен процес с последващо влязло в сила окончателно решение. Позовава
се на ТР 482013 г., т. 9. Искът е и недопустим против ответницата в качеството
й на поръчител, тъй като не е спазен
срока по чл. 147 ЗЗД, който е преклузивен. Отделно от това намира за
недопустимо съединяването на установителен с осъдителен иск.
По основателността. Твърди, че липсва
уведомление за предсрочната изискуемост, като оспорва представената нотариална
покана по съображения, че е изпратена по време на предходното висящо дело, не е
връчена на адреса на ответницата и дружеството и волеизявата не е станала достояние на длъжниците.
Евентуално на това, се позовава на чл. 432 ТЗ, тъй като банката не е дала достатъчен срок преди да упражни правото на
предсрочна изискуемост. Възразява по формирането на задължението за главница.
Счита, че е налице анатоцизъм.
Неоснователна е и претенцията за договорната лихва. Оспорва погасителния план и
твърди, че е наличен и друг погасителен
план.
Въвежда и възражение за нищожност на
договорни клаузи:
Клаузите по чл. 3,
ал.1, чл. 3, ал.3, чл. 4 и чл. 20 от договора накърняват добрите нрави. Налице неравностойност на насрещните
престации, тъй като не е посочен краен размер на лихвата, което води до
неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. По отношение
на ответницата посочените клаузи попадат в приложното поле на чл. 143 ЗЗП. В
случая липсва договаряне, тъй договорните клаузи са изготвени от напред от
банката и ответницата нямала възможност
да формира съдържанието им. Нормата на чл. 143 не се дерогира от чл. 144 ЗЗП,
тъй като не са налице специалните изисквания за това. Договорните клаузи противоречат на Директива 93/13/ЕИО на Съвета / 05.04.1993 г. относно
неравноправни клаузи в потребителски договори, чл. 2 и чл. 3. Относно Анекс № 1/08.12.2009 г. твърди, че в
чл. 5 е налице анатоцизъм, поради което тази клауза по отношение ответницата е
нищожна.
Отделно от това не са налице и условията за
вдигането на базовия лихвен процент и липсва основание за това от страна на
банката. Ищецът неправомерно едностранно е вдигнал вноската и не е изпълнил
собствената си методология за изчисляване на базовия лихвен процент.
В допълнителна
искова молба ищецът поддържа основанията си.
Оспорва въведеното от ответниците за
недопустимост. Договора не е прекратен, а е обявен за предсрочно изискуем с
нотариална покана от 22.11.2014 г. Решението по воденото предходно дело няма
СПН по настоящото искане, тъй като тогава съдът се е произнесъл по липсата на
предсрочна изискуемост и няма пречка след влизане в сила да се упражни повторно
правото на предсрочна изискуемост с нова волеизява. Осъдителният иск подлежи на съединяване с
осъдителната претенция по съображения от задължителна съдебна практика. Спазен е и преклузивния срок по чл. 147 ЗЗД по
отношение ответницата. Предсрочната изискуемост е обявена редовно след влизане
в сила на предходното решение. По отношение осъдителния иск изискуемостта е
въведена с исковата молба. По отношение ответницата не е необходимо изпращане
на покана за предсрочна изискуемост. Ответниците са се задължили при промяна на
адресите си да уведомяват банката, което те не са сторили и не могат да се
позовават на това основание при неизпълнено договорно задължение. Твърди, че има капитализация на лихва, а не
анатоцизъм. Възраженията за нищожност са недопустими, тъй като са въведени в
друг процес и има произнасяне на съд. По същество са неоснователни. Методологията за БЛП винаги е била налична в
Интернет.
В допълнителен
отговор ответниците оспорват допълнителната искова молба. Поддържат всички
направени възражения в отговора.
По въведените възражения за нищожност. Възраженията са били основания за
водения иск от ответниците против банката по гд № 9366/2013 г. БРС с
постановено решение, което е обжалвано и въззивното производство е висящо. При
това положение съдът не приобщава към
настоящия предмет на спора въведените възражения за нищожност, тъй като не си
позволява да пререшава спора по отношение на същите.
По допустимостта. Установителният иск е допустим, като предявен в срока по
закона след учредено заповедно производство по чгд № 448/2015 г. на БРС. Предсрочната
изискуемост е обявена на 22.11.2014 г., а заявлението пред БРС за издаване на
съдебна заповед за плащане е от 15.01.2015 г. Извода е, че срокът на осн. чл.
147 ЗЗД по отношение ответницата е спазен. Съдът не намира законова пречка да
съедини за общо разглеждане
установителния иск по чл. 422 ГПК и осъдителен иск за главницата, имащи
едно и също материално основание – договор за кредит.
Относно
въведените искания по доказателствата:
Страните са
приложили писмени доказателства, които ще се допуснат. Страните са поискали
назначаване на съдебно-икономическа експертиза. Въпросите на ищеца са
съобразени с предмета на спора. По отношение въпросите на ответниците - № 2 е
неотносим, № 9 не е въпрос към експерт, поради което тези въпроси не следва да
се допускат. Вещото лице следва да съобрази относимите към спора банкови
документи и писмени доказателства, касаещи договора за кредит при изготвянето
на експертизата. По останалите доказателствени искания съдът ще се произнесе в
съдебното заседание след отделяне на спорно от безспорно и изслушване на
страните.
По
доказателствената тежест.
По делото липсват
въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154 ал.2 и 155 от ГПК.
На основание чл.146 ал.1 т.5 във връзка с ал.2 съдът следва да укаже на
страните, че съгласно чл.153 и 154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да
установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както
и връзките между тези факти. В съответствие с очертания от съда предмет на
спора ищецът следва да доказва: валидно сключен договор и анекс към него, че е
изправна страна по тях и притежава правото върху исканите вземания. Ответникът
следва да доказва възраженията си и направените оспорвания.
Мотивиран от
горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА делото на 27.01.2016 г. от 11.00
ч.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от
определението.
ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца препис от допълнителния отговор.
СЪОБЩАВА на страните проекта си доклад.
ДОПУСКА приложените писмени
доказателства.
ДОПУСКА съдебно-икономическа експертиза,
която да отговори на поставените в исковата молба и отговора задачи, като
съобрази мотивната част на определението в частта му по доказателствата.
ЗАДЪЛЖАВА страните да заплатят по 400 лв.
депозит за експертизата в 3- дн срок от
съобщението
НАЗНАЧАВА за вещо лице Тонка Джалева.
ОБЯВЯВА, че по останалите доказателствени искания ще се
произнесе в открито съдебно заседание.
УКАЗВА доказателствената тежест според мотивната част.
УКАЗВА на страните, че всяка от тях е
длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или
възражения, както и връзките между тези факти.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е необжалваемо.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :