Решение по дело №408/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 414
Дата: 17 ноември 2021 г. (в сила от 12 юли 2022 г.)
Съдия: Дарина Славчева Драгнева
Дело: 20217240700408
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№414                                         17.11.2021г.                              Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На дванадесети октомври 2021г.

в открито заседание в следния състав:

 

                                                                          СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Пенка Маринова

        Като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева административно дело №408 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:

       Производството е по реда на чл.128 и сл. от АПК, вр. с чл.140 ал.6 от Закона за движение по пътищата / предишна ал.5 до 11.08.2020г/ и чл.12а ал. 1 т.3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства в приложимата ред ДВ бр. 48 в сила от 26.05.2020г.

    Образувано е по жалба на „КАТЕКА ТРАНС“ ЕООД ЕИК ********* с адрес на управление и седалище в град Стара Загора, представлявано от редовно упълномощен от управителя на дружеството адвокат, против изричен отказ с изх. №122800-21303/03.09.2020г на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора за регистрация на товарен автомобил **** с номер на рама ****, постановен на основание чл.140 ал.5 / предишна редакция до 11.08.2020г, а към 03.09.20г ал.6/ от ЗДвП.

          Отказът за регистрация на ППС е основан на не представяне на оригинални документи за регистрация от страната, в която са регистрирани – конкретно не е представено оригинално свидетелство за регистрация на МПС, издадено от компетентните органи на Република Полша, държава-членка на ЕС.

      С жалбата се иска от съда да бъде отменен като незаконосъобразен изричния отказ от 03.09.2020г на Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР Стара Загора с довода и въз основа на представен превод на Удостоверение №WK.5411.1.6.61.2020 от 21.07.2020г, издадено от Кмета на град Олкуш, с което се удостоверява, че МПС **** със същия номер на рама  има първа регистрация в страната на 11.04.2014г, по вид е тежкотоварен автомобил, с обем на двигателя/мощност 3290.00/130.00, допустима максимална маса 7490, брой оси 2, допустима максимална маса на ремаркето 3500, година производство 2007, допустимо натоварване 2770, брой места 3, максимално допустимо натоварване на осите 50.96, номер на свидетелството за регистрация на МПС част І ААВ8585593, срок на настоящия технически преглед 30.12.2020г Загубено е свидетелството за регистрация на МПС Част І и Свидетелството за регистрация на МПС Част ІІ. Твърди, че след като е удостоверено загубване на свидетелство за регистрация част І и част ІІ то следва да бъде извършена регистрацията на представеното със Заявление вх. № 122800-20838/27.08.2020г моторно превозно средство, поради изпълнение на всички законови изисквания. Не претендира разноски по делото.

    Ответника Началник сектор Пътна полиция при ОД МВР Стара Загора не се явява и не се представлява.

           Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

         Жалбата е подадена в срок и от собственика на МПС, спрямо който е отказано да бъде извършена регистрация по реда на ЗДвП и Наредба № І-45/2000г за издадена от Министъра на вътрешните работи. Следователно е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

  Между страните няма спор, че свидетелство за регистрация Част І и Част ІІ не е представено към заявлението. От представения в превод документ - Удостоверение от Кмета на град Олкуш, Република Полша може да се приеме за установено, че в тази държава-членка регистрацията се удостоверява със свидетелство в две части, съгласно Директива 1999/37/ЕО, но това удостоверение не може да замести липсата на свидетелство за регистрация част І и част ІІ, включително и по причина на неговото изгубване. Съгласно и по силата на чл.5 §2 от същата Директива, която е транспонирана с изменението на Наредба №І-45/2000г на Министъра на вътрешните работи ДВ бр. 57/2007г, с оглед на пререгистрацията на превозно средство, регистрирано преди това в друга държава-членка, компетентните органи изискват всеки път представянето на част I от предишното свидетелство за регистрация и представянето на част II, ако е била издадена. Тези органи изтеглят от употреба частта/ите от представеното предишно свидетелство за регистрация и съхраняват последната в продължение най-малко на шест месеца. В рамките на два месеца, те уведомяват органите на държавата-членка, която е издала свидетелството за регистрация, за неговото изтегляне от употреба. Те връщат изтегленото от употреба свидетелство за регистрация на тези органи, ако последните направят такова искане до шест месеца от неговото изтегляне. Разпоредбата не предоставя право на преценка на държавите-членки относно условието да изискват  всеки път за целите на пререгистрация, свидетелство за регистрация част на І на МПС, което е регистрирано в държава-членка. Отклонение от това условие Директивата не допуска с оглед, на което чл.12а ал.1 т.3 от Наредбата правилно транспонира резултата, който законодателството на ЕС цели да бъде постигнат, чрез хармонизация на националните нормативни правила. Изключението, което е предоставено в преценка на държавите-членки, се прилага само, ако те са го възприели в националното си законодателство и не касае настоящия случай, доколкото се отнася до липса само на част ІІ от свидетелството за регистрация. Тогава частните субекти биха могли да се позоват на националната правна норма, но не и директно на на чл.5 параграф втори от Директивата, тъй като нормата няма обективното фактическо състояние на норма с директен ефект – самоизпълнима, ясна, пълна, но най-вече безусловна, не оставяща преценка на държавата-членка и вменяваща й задължение за резултат, чието съдържание е права за частните субекти. Изключението в полето на преценка на държавите-членки е само по отношение липсата на част ІІ от свидетелството, когато то се състои от две части, като в този случай, по изключение държавите членки могат да решат да пререгистрират ПС, но само след получаване на потвърждение в писмена или електронна форма от компетентните органи в държавата-членка, където е било регистрирано преди това, че подателят на искането за регистрация има право да пререгистрира превозното средство в друга държава-членка. Цитирането се налага за яснота на смисъла на приложимите правни норми – свидетелството за регистрация удостоверява правото на подателя на искането на пререгистрация на превозното средство в друга държава-членка. Тази способност е призната само на свидетелството за регистрация. Съгласно чл.12а ал.2 от Наредбата, единствено когато държавите-членки не предвиждат регистрация на превозни средства от даден вид и категория и не могат да бъдат представени документите по ал.1 т.3 / свидетелството за регистрация част І и част ІІ, но ако е издавана/, само тогава е допустимо да се представи официален документ от съответните компетентни органи и документ, съдържащ информация с техническите данни на ПС, позволяващи идентификацията му. Удостоверението от кмета на град в Република Полша не удостоверява, че към момента на подаване на заявлението за регистрация в Република България, превозното средство е регистрирано валидно в първата държава-членка. С това се дава отговор и на значението на наведения от жалбоподателя факт - Изгубването на свидетелството за регистрация от страна на регистрирания предишен собственик или на новия собственик не е факт, който да сочи на изключението по чл.12а ал.2 от Наредбата и няма основание да се приеме, че Директивата, която хармонизира вида и съдържанието на документите за регистрация на превозни средства допуска резултат като искания от жалбоподателя – регистрация в друга държава-членка въз основа на документ, различен от посочения в чл.5 пар.2 от Директивата. Административния орган е компетентен на основание чл.2 от Наредба №І-45/24.03.2000г на Министъра на вътрешните работи.  

            Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

 

РЕШИ

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата  „КАТЕКА ТРАНС“ ЕООД ЕИК123723374 против Отказ изх. № 122800-21303/03.09.2020г на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора.  

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му на страните пред ВАС на РБ.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: