Р Е Ш Е Н И Е
№ 31.05.2019
година гр. Стара Загора
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският
районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на тринадесети май две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ ТЕНЕВА
при
секретаря Тонка Тенева, като разгледа докладваното от съдия Тенева гр.д. № 841
по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за издръжка на
пълнолетно лице– по чл.144 във вр. с чл. 149 от СК.
Ищцата З.Н.П.
твърди, че бракът между родителите ѝ Евгения Манчева Борисова - майка и Н.Х.П.
– баща, бил прекратен с Решение
№37/13.03.2003г. по гр. д. №3022/2002г. по описа на Районен съд гр. Стара
Загора, влязло в законна сила на 09.06.2003г. С решението упражняването
на родителските права над нея било предоставено на майката. Със същото
ответникът бил осъден да заплаща на дъщеря си ежемесечна издръжка в размер на
50 лв. През 2018г. било образувано гр. д. №569/2018 по описа на PC Стара
Загора, в хода на което било сключено споразумение между страните и размерът на
издръжката бил изменен до 200лв,
считано от 30.01.2018г., чрез сключена на 16.05.2018г. Съдебна спогодба по гр. д. №569/2018г. по описа на PC Стара
Загора.
Ответникът
не заплащал редовно определената от съда издръжка, поради което ищцата подала
жалба до РП гр. Стара Загора и било образувано НОХД №814/2018г. по описа на
Районен съд гр. Стара Загора. С Присъда
от 13.09.2018г., постановена по посоченото дело, подсъдимият Н.Х.П. бил
признат за виновен, че за времето от месец април 2008 г. до месец декември 2017
г., в гр. Стара Загора, след като е бил осъден да издържа свой низходящ -
детето си З.Н.П., със съгласието на нейната майка и законен представител -
Евгения Манчева Борисова, с Решение № 37/2003 г. по гр. дело № 3022/2002 г. по
описа на Районен съд - Стара Загора, влязло в законна сила на 09.06.2003 г.,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер-на повече от две месечни
вноски, а именно - 117 месечни вноски по 50 лв. месечно - общо 5850 лв., на
основание чл. 183, ал. 3 от НК, като не е наложено наказание, тъй като преди
постановяване на присъдата от първата инстанция деецът е изпълнил задължението
си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия.
Към днешна
дата ищцата била на 18-годишна възраст, ученичка в Гимназия с преподаване на
чужди езици „Ромен Ролан" гр. Стара Загора, като
през учебната 2018/2019г. била в единадесети клас. Предстояло и през учебната
2019/2020г. да бъде в дванадесета клас. След навършване на пълнолетие, баща й
не заплащал абсолютно никакви средства за нейната издръжка. Възрастта на ищцата
налагало изразходването на повече средства за цялостната й месечна издръжка,
както от битов, така и от образователен характер. Закономерно обуславяло
по-високи разходи за облекло, храна, учебници и джобни пари за ежедневни нужди.
З.П. посещавала допълнителни уроци по история, за които заплащала сумата в
размер на 100лв. /сто лева/ месечно. Посещавала тренировки по канго джъмпс - 80лв. на месец,
фитнес и други спортни занимания - 80лв. на месец, както и спортни танци -
40лв. месечно. Записана била и на шофьорски курсове, за които до момента била
заплатена сумата в размер на 600лв. В гимназията организирали екскурзия
до Париж на стойност 1200лв, от които до момента била заплатена сумата в
размер на 600лв. Като всяко момиче на нейната възраст се нуждаела от ежедневни
грижи за себе си, в това число посещения при козметик, фризьор, социални
контакти - да излиза, да се среща с приятели, свързано и с финансови средства.
В близко бъдеще предстояло да кандидатства за прием във висше учебно заведение,
което изисквало допълнителна подготовка и влагането на допълнителни средства в
нейното образование. Учебната програма в последните класове преди завършване и
дипломиране в езиковата гимназия била изключително натоварена и свързана с
допълнителни занимания, учебници, специална литература и подготовка за изпити.
Общообразователната програма предвиждала и извънкласни форми на обучение -
екскурзии с образователна цел, спортни занимания и осъществяване на контакти за
усъвършенстване на изучаваните езици.
З.П. не
притежавала имущество, от което да реализира доходи. Същата не упражнявала
трудова дейност, не получавала доходи, тъй като учебните й занятия и
подготовката й за кандидатстудентски изпити не позволявали това. В тази връзка,
предвид факта, че баща й не поддържал никакъв контакт с нея и не заплащал
издръжка в период от 11 години, всички посочени разходи се поемали от нейната
майка. Евгения Манчева Борисова получавала сравнително добри доходи за
страната, но предвид факта, че има още две деца, за които трябвало да полага
грижи, доходите й не били достатъчни за задоволяването на всички нужди на
ищцата, особено на тези, свързани с образованието и осигуряването на
перспектива за по-нататъшното й развитие и успешна реализация.
В закона
липсвала легална дефиниция на понятието "без особени затруднения"
използвано в чл. 144 от СК като един от критериите за заплащане на издръжка на
пълнолетно дете от родител. Въпреки това, във всеки конкретен случай следва да
се преценяват възможностите на родителя за задоволяване на неговите собствени
нужди. Счита се, че в настоящия случай за ответника не били налице затруднения
за изплащането на месечна издръжка до завършване на средно образование от
ищцата. Н.Х.П. бил в трудоспособна възраст и упражнявал трудова дейност, като
получавал изключително добри доходи. Същият нямал други деца. Не издържал и
други членове на семейството си и разполагал с добри финансови възможности,
нямал допълнителни разходи, освен обичайните такива. Въпреки това, през
последния месец от навършване на пълнолетие на ищцата, същият не заплащал
издръжка, като не проявявал каквото и да е желание за осъществяване на контакт
с нея. Доказателство за обстоятелството, че Н.П. разполага с парични средства
били сумите, преведени от него през 2018г. след образуваното наказателно
производство срещу същия - сума над 6000 лв.
Налице били
предпоставките за определяне на издръжка по смисъла на чл. 144 от СК. Предвид
посочените по-горе конкретни обстоятелства и индивидуални потребности на З.П.,
както и предвид факта, че съгласно данни от Националния статистически институт средномесечната издръжка на член от семейството е в размер
на 550лв., в настоящия случай месечна издръжка в размер на 250лв. се явявала
законосъобразна.
Искането е
да се определи издръжка, както следва:
Да се осъди Н.Х.П., ЕГН **********,*** да заплаща на детето си - З.Н.П., ЕГН **********,*** ежемесечна издръжка в размер на 250лв. /двеста и петдесет лева/, платима до 10 /десето/
число на всеки
месец, считано от датата
на завеждане на настоящата искова молба до завършване на средно образование
от ищцата или до настъпване
на обстоятелства погасяващи
това задължение, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане.
Претендирани
са направените по делото разноски.
В срока по
чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника.
Не се оспорва
обстоятелството, че ищцата е дете на ответника и Евгения Манчева Борисова,
както и обстоятелството, че бракът между Н.Х.П. и Евгения Манчева Борисова е
бил прекратен с Решение № 37/13.03.2003г. на PC - Ст.Загора
по гр.д.№ 3022/2002г., че с посоченото решение родителските права по отношение
на детето З.Н.П. са били предоставени на майката Евгения Манчева Борисова, като
бащата е бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 50 лв. Не се
оспорва обстоятелството, че по повод на подадена от бившата съпруга Евгения
Манчева Борисова жалба, е било образувано НОХД № 814/2018г. по описа на PC - Ст.
Загора, по което е постановена Присъда от 13.09.2018г. в посочения от ищеца
смисъл.
Оспорват се другите твърдения, изнесени от ищцата в исковата и молба, като се твърди
следното:
Не
отговаряло на действителното, че бащата не изплаща присъдената издръжка по
Решение № 37/13.03.2003г. на PC - Ст.Загора по гр.д. № 3022/2002г.
Действително било налице забавяне в изплащането на издръжката, но това се
дължало на финансова невъзможност. Винаги, когато бащата имал възможност,
заплащал издръжка. Единствената причина за ответника - баща, да не изплаща
присъдената издръжка навреме, била липсата на средства. Сумите, които успял с огромни затруднения да събере, за да
изплати издръжката, били заем от родителите му, тъй като нямал доходи към
момента.
Не се
оспорва обстоятелството, че ответникът принципно е в трудоспособна възраст, но
работел сезонно - основно през лятото, за няколко месеца, нямал постоянни
трудови доходи. Ето защо се затруднявал да заплаща издръжката.
Не
отговаряло на действителното, че бащата се е дезинтересирал
напълно от детето З.Н.П., тъй като осъществявал контакт и желаел такъв, но
майката осуетявала тези контакти и препятствала бащата да се вижда с детето,
като освен това до настоящия момент винаги настройвала ищцата против баща си, квалифицирайки
го с обидни думи и непозволявайки контакт на ищцата с баща й. Това довело до
отчуждение между ищцата и ответника. Майката не преставала да настройва детето
срещу бащата, като го обиждала и клеветяла пред детето, от което неговият
авторитет пред З. намалял. Подстрекавана от своята майка, въпреки че изплатил
всички суми за издръжка за стар период към нея, ищцата подала нова жалба в РУ
„Полиция" гр. Стара Загора, като го набедила в извършването на
престъпление.
Не се оспорва обстоятелството, че ищцата е в ученическа възраст и потребностите
и са такива, които отговарят на посочената възраст. Оспорва
се твърдението, че същата няма имущество, от което да се издържа, че няма
доходи, както и че бащата би могъл да изплаща издръжка на ищцата без особени
затруднения.
Ищцата вече
била пълнолетна, в трудоспособна възраст и обстоятелството, че е ученичка, не
пречело да си докарва доходи от трудова дейност. За ответника и без това било
изключително трудно да осигурява доходи за себе си дори, като разчита на помощ
от родителите си, нямал постоянни доходи, собствено имущество, от което да се
издържа или получава доходи, живеел при родителите си в с.*** общ.Чирпан,
ул."Братан" № 11 в къща, собственост на родителите му. Срещу него
имало и няколко образувани изпълнителни дела, по които последния не заплащал
нищо, тъй като нямал доходи и имущество. Ответникът изцяло разчитал на помощ от
родителите си - финансова и всякаква друга.
При условията на евентуалност се оспорва претендираният
размер на издръжка, тъй като предвид сезонната си заетост и реализираните доходи, които не били с
постоянен характер, не би могъл да заплаща издръжка в претендирания
размер. Развивал търговска дейност чрез дружеството „***2010" ЕООД, ЕИК
*********, но осъществявал такава само
за 4 (четири) месеца в годината.
През другото време на годината не работел и нямал доходи от трудова или друга дейност. Към момента
дружествените дялове били запорирани. През
времето, през което не работи, разчитал на помощта на родителите си -
пенсионери.
Ответникът
имал и задължения към НАП и към физически и юридически лица, които също не
успявал да покрива, предвид ниските си доходи. Към момента дружествените дялове
на „***2010" ЕООД, ЕИК ********* били запорирани. Ответникът нямал недвижими имоти и движими
вещи, нямал влогове, акции и др.
подобни.
Действително,
със съдебна спогодба, сключена от ответника и ищцата, със съгласието на нейния
законен представител и майка, по гр.д.№ 569/2018г. по описа на РС Стара Загора,
се съгласил за увеличение на присъдената с Решение № 37/13.03.2003г. на PC - Ст.Загора
по гр.д.№ 3022/2002г., издръжка в размер на 50.00 лв„
като същата бъде увеличена на сумата от 200 лв. На тази спогодба се съгласил,
защото била около предвидения в СК минимум и съобразен с практиката на PC - Стара
Загора за минимален размер на присъждана издръжка в този съдебен район. Към
момента на завеждане на настоящото дело икономическия и социалния статус на
бащата били същите, като последният бил в невъзможност да изплаща каквато и да
било издръжка. Към момента ответникът имал и договор за заем за връщане на
сумите, които е взел, с оглед изплащане на стара издръжка.
Сочи се, че
влязлото в сила решение по делото за увеличение на издръжката, определящо
такава на настоящата ищца до навършване на пълнолетието й, не се ползвало със сила на присъдено нещо за
релевантните факти по настоящия спор, който е между същите страни, но на друго
основание.
Разходите за
пътуване до Париж на ищцата, шофьорски курс, козметик и фризьор, тренировки по канго джъмпс и др. спортни
занимания, били извънредни такива и не
представлявали разходи за задоволяване на нейните основни ежедневни нужди.
При
присъждане издръжка на пълнолетно учащо дете съдът следва /по аргумент от
последното изречение на чл. 144 СК/ да преценява и обстоятелството дали
плащането й няма да създаде особени затруднения за родителя. Цитира се съдебна практика.
В случая за разлика от безусловното по характера си задължение за издръжка на ненавършилото
пълнолетие дете, при издръжката на пълнолетен учащ възможността за доставянето
й не съвпадало с общото изискване на чл.142 от СК,
според което размерът на издръжката се определя единствено като функция от
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което
я дължи, но се подчинява и на упоменатото ограничение по чл. 144 от СК,
тъй като се касае за издръжка на вече пълнолетно лице, което поначало е длъжно
само да се грижи за издръжката си и
неговият родител може да бъде задължен да му дава издръжка само при условие, че
това не би му създало особени затруднения.
Липсвала легална дефиниция на понятието "без особени
затруднения", но във всеки конкретен случай следвало да се преценяват възможностите на
родителя за задоволяване на неговите елементарни ежедневни нужди.
Заплащането от родителя на издръжка на пълнолетно му дете предвид изискванията
на чл. 144 от СК предпоставяло материални възможности
на този родител, които следвало да са реални и обективно да съществуват, не да
са преценени с оглед на неговата трудоспособност, възраст и професия, а само с
оглед на действително реализираните доходи и материално състояние, така че
доставянето на издръжка на пълнолетното дете да не поставя родителя в
невъзможност да осигурява собствена си издръжка за нормално съществуване и да
изпълнява безусловното задължение за издръжка на непълнолетно си дете.
Независимо от моралното задължение на родителя да подпомага финансово
своето навършило пълнолетие дете при получаване на по-добро образование и
поделяне на разноските за това с другия родител, скрепеното с правна принуда
юридическо задължение на родителя да издържа пълнолетното си дете, ако то
продължава своето образование, възниквало само при условие, че предоставянето
на издръжката не създава особени затруднения за родителя.
Искането е да се отхвърли предявеният иск като
неоснователен и недоказан, а при условията на евентуалност - да бъде присъдена издръжка в минимален
размер, на не повече от 50 лв. месечно, като се отхвърли искът за разликата до
пълния предявен размер от 250 лв., като неоснователен и недоказан.
Съдът,
като обсъди представените доказателства, намери за установено следното:
Видно от представеното копие на удостоверение за
раждане ответникът Н.Х.П. е баща на ищеца З.Н.П.. Същата е родена на *** г. и е
записана да учи в ГПЧЕ „Ромен Ролан“ Стара Загора,
където продължава своето обучение и към настоящия момент в 11 клас. Предстои
ѝ още една година обучение, като следва да завърши средно образование
през май 2020 г. т.е. издръжката е претендирана за срок от една година и три
месеца.
Съгласно представено удостоверение за раждане майката
на ищцата има още две деца на 5 и 7 години. Същата работи на безсрочен трудов
договор в телекомуникационна компания с месечен доход около 1300 лева. Не е
спорно между страните, че бащата е бил осъден да изплаща издръжка в размер на
50 лева за З. с развода на родителите ѝ от март 2003 г. Размерът на
издръжката е актуализиран едва през 2018 г., когато страните са сключили
съдебна спогодба и са се споразумели за 200 лева месечно, считано от 30.01.2018
г. до навършване на 18 г. на ищцата т.е. за една година. Спогодбата е сключена
на 16 май 2018 г., а три месеца по-късно е постановена Присъда по НОХД №
814/2018 г., с която ответникът е признат за виновен за това, че в периода от
април 2008 г. до декември 2017 г. не е заплащал издръжка на детето си от по 50
лева месечно или общо сумата от 5850 лева. На Н.П. не му е наложено наказание,
тъй като преди постановяване на присъдата е изплатил цялата сума. Представени
са кредитни преводи от ответника към ищцата, от които е видно, че за периода от
януари до септември 2018 г. същият е платил издръжка в размер на 4950 лева на части,
като плащанията касаят както издръжката по сключената спогодба, така и тази, за
която е било образувано наказателно дело.
Ответникът има регистрирани две търговски дружества –
„***“ ООД и „***2010“ ЕООД. И върху двете дружества има наложени два броя запори
на дружествените дялове, един от които е в полза на ищцата. Съгласно
представено от ответника удостоверени от НАП същият няма регистрирани трудови
договори. Ответникът има и публични задължения в размер на 4400 лева съгласно
справка, като същите са поради неплатени глоби по наказателни постановления и
фишове. По делото са представени и документи, отнасящи се за едно от
търговските дружества, собственост на ответника, а именно „***2010“ ЕООД. От
тях е видно, че съгласно Закона за счетоводството Н.П. е декларирал, че
дружеството не е упражнявало дейност през 2018 г. В края на 2016 г. дружеството
е реализирано печалба в размер на 2000 лева съгласно ГФО, изготвен през 2017 г.
От справка в имотния регистър се установява, че Н.П. не притежава недвижима
собственост. През 2004 г. е закупил дворно място в с. Лешница, Ловешка област,
като впоследствие е продал своята идеална част.
Съгласно удостоверение от 13.05.2019 г. ответникът е
работел на длъжност „барман“ в периода от ноември 2018 г. до март 2019 г. и е
реализирал трудов доход от 1140 лева общо за периода.
В съдебно заседание ищцата чрез своя процесуален
представител отново представи банкови извлечения, видно от които в периода от
януари 2018 г. до декември 2018 г. бащата е изплатил цялата дължима издръжка по
сключената спогодба и по образуваното НОХД по описа на РС Стара Загора.
За разходите на ищцата са представени касови бележки,
квитанции и фактури, видно от които месечно З. заплаща такса от 80 лева за
фитнес, за шофьорски курс е запл*** 600 лева месец
декември 2018 г., за спортни танци е запл*** 40 лева
февруари 2019 г., за екскурзия е пл*** общо 600 лева
на два пъти (декември 2018 г. и януари 2019 г.), за уроци по история е пл*** 100 лева февруари 2019 г. Представена е декларация от
нейна страна, че не притежава недвижими имоти и не реализира трудови доходи.
В съдебно адвокатът на бащата твърди, че доверителят
му е безработен към момента, като ищцата не оспорва тези факти в смисъл, че
бащата не работи на трудов договор. В съдебно заседание се изясни, че
ответникът работи като диджей на организирани мероприятия, в отговора на
исковата молба се твърди, че работи и сезонно лятото на морето.
По делото беше разпитан един свидетел на страната на
ответника – *** ***. Той работи заедно с Н. на организирани мероприятия, като Н.
се занимава с музиката, а *** е работи като барман и сервитьор. Той живее в
къщата на Н., която е собственост на неговите родители в с. *** Чирпан. Ангажиментите
им не са постоянни, като сега май месец покрай баловете са имали три
мероприятия. Твърди, че плащането на диджея е около 200 лева за участие.
Помагат му финансово родителите му, които взимат тавана на пенсията. Те са му
помогнали и да плати издръжката на дъщеря си, когато било образувано и
наказателно дело.
По делото беше разпитана и една свидетелка на страната
на ищцата, която потвърждава месечните разходи на З. за уроци и развлечения, за
които има представени писмени доказателства. Същата твърди, че майката има две
деца от партньора, с който живее на семейни начала и живее в собствено жилище.
С оглед на така установените факти от
правна страна съдът намира следното:
Издръжка на пълнолетно дете се
дължи, ако същото учи редовно в средно или висше учебно заведение, като
издръжката се изплаща за предвидения срок на обучение, до навършване на
двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и детето не може да се издържа
от доходите си или от използване на имуществото си и родителя може да я дава
без особени затруднения. В закона не е посочен минимален праг на издръжка за
пълнолетно лице.
Минималната издръжка за 2019 г. е в
размер на 140 лева при минимална работна заплата от 560 лева, а за 2020 г.
според заложения ръст на минималната работна заплата от 610 лева следва да е 152.50
лева.
Съдът счита, съобразявайки и обстоятелството, че
родителят не е задължен да осигурява изцяло издръжката на пълнолетното си дете,
че ответникът може без особено затруднение да поеме част от обикновените
разходи на пълнолетната си учаща дъщеря, заплащайки ѝ малко над
минималната издръжка за страната месечно или по 150 лв., считано от подаване на
исковата молба 07.02.2019 г. до настъпване на други основания за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане - до завършване на средното образование на З.П.
/за предвидения срок на обучение, но максимум до навършване на 20-годишна
възраст/.
След завършване на средното образование на ищеца или
навършване на 20 години ако е все още ученичка, плащането на издръжката се
прекратява автоматично. Ако ищеца продължи образованието си като студент, това
е нов факт, който следва да се прецени в ново производство.
Съдът намира, че безспорно издръжка в горните размери
не може да задоволи в пълна степен нуждите на ищеца, но при присъждане издръжка
на пълнолетно учащо дете съдът следва /по аргумент от последното изречение на
чл.144 СК/ да преценява и обстоятелството дали плащането ѝ няма да
създаде особени затруднения за родителя /все в този смисъл е постановената по реда на чл. 290 ГПК задължителна съдебна
практика, като решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010г. на ВКС,
III г. о., решение № 195 от 01.06.2011г.
по гр. д. № 1424/2010г. на ВКС, III г. о., решение № 469 от 26.10.2011г. по гр. д. № 2/2011г. на
ВКС, IV г. о., решение № 305 от 07.06.2011г. по гр. д. № 1269/2010 г. на ВКС,
IV г. о. и др./.
В случая следва да се има в предвид, че за разлика от
безусловното по характера си задължение за издръжка на ненавършилото пълнолетие
дете, при издръжката на пълнолетен учащ възможността за доставянето ѝ не
съвпада с общото изискване на чл. 142 от СК, според което размерът на
издръжката се определя единствено като функция от нуждите на лицето, което има
право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, но се подчинява и
на упоменатото ограничение по чл. 144 от СК, тъй като се касае за издръжка на
вече пълнолетно лице, което поначало е длъжно само да се грижи за издръжката си
и неговият родител може да бъде задължен да му дава издръжка само при условие,
че това не би му създало особени затруднения.
Липсва легална дефиниция на понятието “без особени
затруднения”, но във всеки конкретен случай следва да се преценяват
възможностите на родителя за задоволяване на неговите елементарни ежедневни
нужди, като се отчете и задължението му към ненавършили пълнолетие деца, за
които е длъжен да се грижи и по отношение на които задължението за издръжка е
безусловно.
Заплащането от родителя на издръжка на пълнолетно му
дете предвид изискванията на чл. 144 от СК предпоставя
материални възможности на този родител, които следва да са реални и обективно
да съществуват, не да са преценени с оглед на неговата трудоспособност, възраст
и професия, а само с оглед на действително реализираните доходи и материално
състояние, така че доставянето на издръжка на пълнолетното дете да не поставя
родителя в невъзможност да осигурява собствената си издръжка за нормално
съществуване.
В настоящия случай бащата ще следва да заплаща
издръжка на пълнолетната си дъщеря за период от година и три месеца – от
07.02.2019 г. до май 2020 г.
За този период от година и три месеца е оправдано
бащата да заплаща издръжка в посочените по –горе размери, доколкото полагането
на труд от страна на дъщеря му, докато не е завършил училищното си образование
не е подходящо с оглед нейното развитие.
От становищата на страните се
доказа, че за бащата не представлява затруднение да заплаща издръжка в размер
на 50 лева за бъдеще време, същият няма задължения за наем или кредити и няма
задължения към непълнолетни. Публичните му задължения касаят неплатени глоби за
минал период и то в момент, когато търговските дружества не са били с наложени
запори и дори е реализирана печалба. Спорно е дали неплащането им касае
неплатежоспособност на ответника или просто нежелание да изпълни финансовите си
задължения. Същевременно безспорно се доказа, че бащата има работа, при която
реализира доходи, които не се декларират официално, като следва да се прецени и
че работата не е постоянна. Не се събраха несъмнено доказателства за възнаграждението
на месец или за година на ответника, което беше в тежест на ищеца и същият не
проведе доказване в тази насока. Фактът, че същият е заплатил минали задължения
за издръжка към З. под угроза от наказателна отговорност и е плащал няколко
месеца доброволно по 200 лева на дъщеря си не могат автоматично да водят до
извод, че тези суми няма да му създават затруднение да осигурява собствената си
издръжка. Същите обаче следва да бъдат взети предвид, като между предлаганата
сума от 50 лева на месеца от бащата, исканията на пълнолетната ищца от 250 лева
и издръжката ѝ от 200 лева, плащана доброволно от бащата няколко месеца
до навършване на 18 г., съдът намира, че справедлив и за двете страни и поносим
размер за бащата се явява размера от 150 лева месечно. С тази сума З. би могла
да покрива уроците си по история и спортните танци, които посещава. Несъмнено спорта
и посещенията на фризьор и козметик или екскурзии в чужбина са нормални за тази
възраст, но следва да се има предвид, че те не следва да се включват в
обикновените разходи за издръжка на един учащ се, още повече че З. плаща
сравнителна скъпа такса за ползване на фитнес в града. За останалата част от
издръжката следва да се погрижи майката, като се вземе предвид, че същата е
издържала дъщеря си дълъг период от време, в което не е имало увеличение на
издръжката и голяма част от представените доказателства касаят плащания преди
предявяване на настоящата искова молба. Майката получава много добро трудово
възнаграждение, няма разходи за ипотека и има партньор, който да ѝ помага
за издръжката на другите ѝ две деца.
С оглед на тези съображения съдът намира,
че предявеният иск за издръжка за бъдеще време е основателен до размера от 150
лева и следва да се отхвърли до размера 250 лева като неоснователен и недоказан.
По разноските.
Ищецът не е сторил разноски за
адвокат. Същите се дължат на адвоката на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата и съдът ги определя в размер на 180 лева съобразно уважената част
от иска.
Ответникът е сторил разноски за адвокат в размер на
400 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати дължимата държавна такса общо в размер на 84 лв. за
издръжката занапред.
Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да заплати на адв. К. сумата от 180 лева за
адвокатски хонорар.
Съгласно чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника сумата от 160 лева за адвокатски хонорар.
Воден от
горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.Х.П., ЕГН **********,*** да заплаща на детето си - З.Н.П., ЕГН **********,***
ежемесечна издръжка в размер на 150лв. /сто и петдесет лева/, платима до 10
/десето/ число на всеки месец, считано от датата на завеждане на настоящата
искова молба – 07.02.2019 г. до завършване на средно образование от ищцата или
до настъпване на обстоятелства погасяващи това задължение, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
иск за издръжка над присъдените 150 лева до претендираните 250 лева месечно
занапред.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК Н.Х.П.,
ЕГН **********,*** да заплати на
държавата, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд
Стара Загора сумата от 84 лв., представляваща дължимата държавна такса за
издръжка за бъдеще време.
ОСЪЖДА Н.Х.П., ЕГН **********,*** да заплати на адв.
П.К.-*** разноски в размер на 180 лева
за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА З.Н.П., ЕГН **********,*** чрез адв. П.К. да заплати
на Н.Х.П., ЕГН **********,*** разноски в размер на 160 лева за адвокатски хонорар.
Решението може да бъде обжалвано пред Старозагорския
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: