Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, 30.04.2018 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, VII въззивен
състав, в открито заседание на дванадесети април две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА
СТАВРЕВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
При участието на секретаря Светослава Матеева и
прокурора Любомир Мирчев, разгледа докладваното от съдия Николай Младенов ВНОХД
№ 4403 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 14.06.2016г.,
постановена по НОХД № 276/2008г. по описа на СРС, НО, 107 състав подсъдимият М.Б.И.
е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 211, пр.1 и пр.2, вр. чл. 209, ал.1, пр.1, вр. чл.
20, ал.4, вр. чл. 29, ал.1, б. „А“ от НК.
Със същата присъда подсъдимият В.А.К.
е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 210, ал.1, т.5, вр. чл. 209, ал.1, пр.1, вр. чл.
20, ал.2 от НК.
По част от другите обвинения,
предявени от подсъдимите с внесения обвинителен акт наказателното производство
е било прекратено от предишен състав на СРС поради изтекла давност.
Недоволен от така постановената
присъда е останал прокурор при СРП, който депозирал въззивен
протест и допълнително изложение към него. В протеста и особено в
допълнителното изложение се излагат доводи с искане въззивната
инстанция да отмени присъдата на СРС и да постанови нова такава, с която да
признае двамата подсъдими за виновни, като им наложи съответни наказания.
Твърди се, че присъдата на СРС е неправилна и незаконосъобразна, а събраните
доказателства обуславят наличието на осъществяване на фактическата обстановка,
описана в обвинителния акт. Последното сочело на извод, че обвинението е
доказано безспорно и категорично. Посочва се, че мотивите към присъдата липсва доказателствен анализ и поради това не е ясно на основата
на кои доказателства е приет извода за невиновност. Посочено е още, че подс. И. и подс. К. са сключили
фиктивна сделка в кантората на нотариус Чакъров, като поради фиктивността на сделката не била заплатена цената на имота.
Поради това според прокурора следва общност на умисъла и знание от страна на подс. К. на обстоятелството, че подс.
И. не е собственик на недвижимия имот. Излага съображения в насока, че бързата
препродажба на имота в комбинация с фиктивността на
първия договор, говори за инкриминирания характер на извършеното, т.е. К.
бързал да отчужди имота, който бил закупил от несобственик.
В разпоредително заседание от 21.09.2017
г., въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага повторен разпит на подсъдимите, не се
налага разпит на свидетели и/или вещи лица и в този смисъл не се налага
провеждане на въззивно съдебно следствие, за
обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция
по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд защитата на подсъдимия К. оспорва протеста.
Посочва, че от събраните по делото доказателства не може да се направи
категоричен извод, че на подс. И. е било известно, че
подс. И. не е собственик на имора.
Защитата на подсъдимия И. моли за
потвърждаване на първоинстанционната присъда, тъй
като обвинението не се е доказало от обективна и субективна страна.
Представителят на СГП поддържа
протеста и моли за отмяна на първоинстанционната
присъда като неправилна и незаконосъобразна. Моли за признаване на подсъдимите
за виновни и да им бъде наложено наказание.
В правото си на лична защита и
последна дума подсъдимите се присъединяват към казаното от защитниците си.
С
определение от 26.03.2018г. въззивният съд е
отменил хода по същество по делото и насрочил делото отново в открито съдебно заседание,
доколкото двамата подсъдими следва да вземат отношение предвид изтичане на
сроковете по чл. 81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1, т.3 от НК.
По делото е постъпилo заявление от
подс. И., в което заявява, че не желае продължаване
на наказателното производство, предвид изтеклите давностни
срокове.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимия К. заявява, че не желае
продължаване на наказателното производство, предвид изтеклите давностни срокове.
Защитата на подсъдимия К. заявява,
че след като е изтекъл давностния срок моли за
прекратяване на наказателното производство.
Защитата на подсъдимия И. моли за
прекратяване на наказателното производство.
Представителят на СГП заявява, че е
налице основание за прекратяване на наказателното производство поради изтеклите
законови давностни срокове.
Съдът, като обсъди доводите на
страните, изложени в съдебно заседание намира следното:
Подсъдимият М.Б.И. е бил привлечен
към наказателна отговорност за извършени от него престъпления по чл. 316,
пр.1, вр. чл. 308, ал.1, пр. 1 от НК, 316, пр.1, вр. чл. 308, ал.1, пр. 1 от НК, 316, пр.1, вр. чл. 308, ал.1, пр. 1 от НК, 316, пр.1, вр. чл. 308, ал.1, пр. 1 от НК, 316, пр.1, вр. чл. 308, ал.1, пр. 1 от НК и по чл. 211, пр. 1 и пр. 2,
вр. чл. 209, ал.1, пр.1, вр.
чл. 20, ал.4, вр. чл. 29, ал.1, б.“а“ от НК.
Подсъдимият В.А.К. е бил привлечен
към наказателна отговорност за извършени от него престъпления по чл.
316, пр. 1, вр. чл. 308, ал.1, пр.1 от НК и по чл.
210, ал.1, т.5, вр. чл. 209, ал.1, пр. 1, вр. чл. 20, ал.2 от НК.
С протоколно определение от
25.11.2013г. СРС, НО, 107 състав е прекратил наказателното производство по делото
за деянията по чл. 316, вр. чл. 308, ал.1, пр. 1 от НК
по отношение на подсъдимия М.Б.И. поради изтичане на абсолютната погасителна
давност.
Делото е продължило по отношение на М.Б.И.
за деянието му по чл. 211, пр. 1 и 2, вр. чл. 209, ал.1,пр.1, вр. чл. 20, ал.4, вр. чл. 29,
ал.1, б. „а“ от НК, както и по отношение на подсъдимия В.А.К. за
деянието повдигнато от СРП по чл. 210, ал.1, т.5, вр.
чл. 209, ал.1, пр.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК.
За престъплението, за което е бил
привлечен към наказателна отговорност подсъдимия М.Б.И. с правна квалификация
по чл.
211, пр. 1 и 2, вр. чл. 209, ал.1,пр.1, вр. чл. 20, ал.4, вр. чл. 29,
ал.1, б. „а“ от НК, извършено на 27.12.2002г., законодателят е
предвидил наказание "Лишаване от свобода" за срок от три до десет
години.
С оглед разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 3
от НК, която
касае изключването на наказателно преследване поради настъпила давност за това
престъпление, законодателят е предвидил това изключване на наказателното
преследване да започне с изтичане на давностен срок
от 10 години. Съблюдавайки обаче разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, съгласно която независимо от спиране или прекъсване на давността
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с
1/2 срока, предвидения в чл. 80, ал. 1, т. 3
от НК и касаеща именно изтичането на абсолютната погасителна
давност в случая от 15 години, което е предпоставка за прекратяване на
наказателното производство в случай на изявление от страна на подсъдимия, че не
желае същото да продължи спрямо него.
Давностният срок по настоящото дело започва да
тече в конкретния случай от датата на деянието – 27.12.2002 г. и съблюдавайки
изчислението на сроковете, с оглед материално правните разпоредби на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 3
от НК, то този
абсолютен давностен срок, изключващ наказателното
преследване спрямо подсъдимия, изтича на 27.12.2017 г. Ето защо, към настоящия
момент на провежданото въззивното съдебно заседание –
12.04.2018 г., е изтекъл именно давностен срок от 15
години.
За престъплението, за което е бил
привлечен подсъдимия В.А.К. с правна квалификация по чл. чл. 210, ал.1, т.5, вр. чл. 209, ал.1, пр. 1, вр. чл.
20, ал.2 от НК, извършено 27.12.2002г. законодателят е предвидил
наказание "Лишаване от свобода" за срок от една до осем години.
С оглед разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 3
от НК, която
касае изключването на наказателно преследване поради настъпила давност за това
престъпление, законодателят е предвидил това изключване на наказателното
преследване да започне с изтичане на давностен срок
от 10 години. Съблюдавайки обаче разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, съгласно която
независимо от спиране или прекъсване на давността наказателното преследване се
изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с 1/2 срока, предвидения в чл. 80, ал. 1, т. 3
от НК и касаеща именно изтичането на абсолютната погасителна
давност в случая от 15 години, което е предпоставка за прекратяване на
наказателното производство в случай на изявление от страна на подсъдимия, че не
желае същото да продължи спрямо него.
Давностният срок по настоящото дело започва да
тече в конкретния случай от датата на деянието – 27.12.2002 г. и съблюдавайки
изчислението на сроковете, с оглед материално правните разпоредби на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 3
от НК, то този
абсолютен давностен срок, изключващ наказателното
преследване спрямо подсъдимия, изтича на 27.12.2017 г. Ето защо, към настоящия
момент на провежданото въззивното съдебно заседание –
12.04.2018 г., е изтекъл именно давностен срок от 15
години.
По изложените съображения и на
основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3
от НПК Софийски
градски съд, НО, VII въззивен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Присъда от 14.06.2016 г.,
постановена от СРС, НО, 107 състав по НОХД № 276 по описа за 2008 година.
ПРЕКРАТЯВА
наказателното производство по ВНОХД № 4403 по описа за 2017 г. на СГС, НО, VII -ми състав.
Решението подлежи на обжалване и
протест в 15-дневен срок от днес пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.