МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №......... ОТ
11.04.2011 Г. ПО НОХД №37/2011 Г. НА НПРС
Подсъдимият
Р.Е.М. е предаден на съд затова, че на 23/24.04.1995 г. в с. Ц., обл. В., като се сговорил предварително с Н.Е.А., М.А.Х., Н.
М.С., С.В.С. и В.И.А., чрез използуване на моторни превозни средства /товарен
автомобил ***, с рег. №*** и лек автомобил ***, с рег №***/, както и техническо средство /нож/, отнел седем
броя крави от владението на С.Г.К., собственост на Кооперативно стопанство “***”
– с. Ц., обл. В., на обща стойност 491 000 лв. /неденоминирани/, явяващи се големи размери, без съгласието
му с намерението противозаконни да ги присвои, като деянието е извършено при
условията на опасен рецидив – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.4 и 5.от НК
Подсъдимият
М.А.Х. е предаден на съд затова, че на 23/24.04.1995 г. в с. Ц., обл. В., като се сговорил предварително с Н.Е.А., Р.Е.М., Н.
М.С., С.В.С. и В.И.А., чрез използуване на моторни превозни средства /товарен
автомобил ***, с рег. №*** и лек автомобил ***, с рег №***/, както и техническо средство /нож/, отнел седем
броя крави от владението на С.Г.К., собственост на Кооперативно стопанство “***”
– с. Ц., обл. В., на обща стойност 491 000 лв. /неденоминирани/, явяващи се големи размери, без съгласието
му с намерението противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при
условията на повторност и не представлява маловажен
случай – престъпление по чл.195,
ал.2 във вр. с ал.1, т.4, 5 и 7 от НК.
Подсъдимият
Н.Е.А. е предаден на съд затова, че на 23/24.04.1995 г. в с. Ц., обл. В., като се сговорил предварително с М.А.Х., Р.Е.М., Н.
М.С., С.В.С. и В.И.А., чрез използуване на моторни превозни средства /товарен
автомобил ***, с рег. №*** и лек автомобил ***, с рег №***/, както и техническо средство /нож/, отнел седем
броя крави от владението на С.Г.К., собственост на Кооперативно стопанство “***”
– с. Ц., обл. В., на обща стойност 491 000 лв. /неденоминирани/, явяващи се големи размери, без съгласието
му с намерението противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.2 във вр.
с ал.1, т.4 и 5 от НК.
По
предявените им обвинения, в хода на делото, в дадените от подсъдимите
обяснения, същите не се признават за виновни. Заявяват, че не са осъществили
кражба на животни, а имали намерение да закупят две крави. В хода на съдебните
прения подсъдимите заявяват, че се признават за виновни и съжаляват за
стореното.
Като
съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа
страна следното: Подсъдимите Р.Е.М., М.А.Х. и Н.Е.А. ***. Лицето В.И.А. също е
от гр. Н., а лицата Н. М.С. и С.В.С. са от с. Г., обл.
В.. Последните двама – Н. С. и С. С. са починали, като първият от тях е починал
на 27.05.2004 г., за което по делото е приложено препис-извлечение от акт за
смърт №І-626/28.05.2004 г. на Община – гр. В., а вторият е починал на
07.03.1997 г., за което по делото е приложено копие от акт за смърт
№4/08.03.1997 г. на Кметство – с. Г., обл. В..
Материалите по делото относно В.И.А. са отделени и е образувано друго
производство.
През
деня на 23.04.1995 г., около обед,
тримата подсъдими М., Х. и А., както и лицата Н. С., В.А. и С. С. се
срещнали в питейно заведение в гр. Н. и взели решение да извършат кражба на
животни – крави от Кооперативно стопанство “***”, находящо
се в близост до с. Ц., обл. В.. Н. С. и С. С. добре
знаели местонахождението на стопанството и обещали да заведат подсъдимите и В. С.
до там. Уговорката била това да стане същата вечер. След това Н. С. и С. С. си заминали за с. Г., като се
разбрали с останалите вечерта да се срещнат. За целта, подсъдимите и В.А.
установили, че ще им е необходим товарен автомобил. Докато били в питейното
заведение, на 23.04.1995 г., в същото заведение присъствал и свидетеля М.Н.Н.,
който бил шофьор на товарен автомобил “***”, с рег. №***
и който извършвал товарни превози с него. Тогава подсъдимите Р.М., М.Х. и Н.А.,
както и В.А. отишли при него и го попитали дали е съгласен да им превози крави
от друго населено място, като не му казали, че всъщност животните ще бъдат
откраднати. Свидетелят се съгласил и петимата се уговорили, че въпросният
превоз ще бъде извършен същата вечер. Тъй като не било възможно всички да
пътуват с товарния автомобил, подсъдимите наели и таксиметров шофьор –
свидетеля Д.Л.Д., който по това време управлявал таксиметров автомобил “***” с рег. №***. На Д. подсъдимите също не казали, че става
въпрос кражба, а само го уведомили, че желаят да ги откара до едно населено
място, където да ги изчака и после да ги върне. Така двамата свидетели,
подсъдимите и лицето В.А. с товарния и лекия автомобил потеглили вечерта на
23/24.04.1995 г. от гр. Н.. Минали през с. Г., където спряли
и там към тях се присъединили и Н. С. и С. С.. Подсъдимият Р.М. и В.А. пътували
с товарния автомобил, при свидетеля Н., а останалите пътували с лекия
автомобил, при свидетеля Д.. Товарният автомобил се движил след таксиметровата
кола. После автомобилите пристигнали в с. Ц., обл. В.,
преминали през селото и спряли извън него, в близост
до сградите на Кооперативно стопанство “***”. Всички слезли от колите, като до
товарния автомобил и таксито останали шофьорите им – свидетелите Н. и Д., а
останалите се насочили към стопанството. Стигайки до сградата те безпроблемно
проникнали в обора на стопанството, тъй като вратата му не била заключена, а
само затворена с метална кука, която подсъдимите и останалите лица махнали. С
носения от тях нож те срязали сезаловите въжета на
намиращите се вътре крави – седем на брой. Животните излезнали
навън и извършителите откарали до товарния автомобил и натоварили в него три
крави. Останалите животни се разпръснали и никой от подсъдимите и намиращите се
с тях лица не направил опит да ги върне. После подсъдимите и придружаващите ги
се качили в колите по същия начин, по който и пристигнали и потеглили обратно.
Преди да достигнат гр. Д., двата автомобила били спряни
за проверка от служители на РПУ – гр. Д. и така деянието на извършителите било
разкрито. Трите крави, предмет на престъпното посегателство, били иззети с
протокол за изземване от 24.04.1995 г. и още същия ден били върнати на
свидетеля С.Г.К. – бригадир на кооперативното стопанство по това време. На
извършителите били извършени обиски и у подсъдимия Р.Е.М. бил открит ножа,
който подсъдимите използували при отнемането на животните. Останалите 4 бр.
животни, които подсъдимите не взели, на сутринта, след кражбата, били намерени
в близост до стопанството от работещите в него и били прибрани. Отнетите от
извършителите три броя крави били бременни и след няколко месеца трябвало да се
отелят. Същите били с гръбни номера ***, *** и *** и
ушни номера съответно ***, *** и ***.
В
хода на делото е била назначена оценителна експертиза, чието заключение е
установило, че левовата равностойност на 7 бр. крави, конкретно посочени по
номера, между които и отнетите три, към момента на деянието, е в размер на
491 000 /неденовиминирани/ лева. В хода на
съдебното следствие е назначена допълнителна оценителна експертиза, която е
установила, че пазарната цена на тези животни към момента на деянието е в общ
размер на 337 300 /неденоминирани/ лева.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие за установена по безспорен начин от събраните
по делото доказателства – показанията на свидетелите С.Г.К., М.Б. С., М.Н.Н. и Д.Л.Д.
/включително и тези, дадени от последния на досъдебното
производство в качеството му на обвиняем и прочетени на съдебното следствие по
реда на чл.281, ал.4 във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, т.1 и 2 от НПК, от приложените по делото
писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие от 25.04.1995 г. и албум за посетено произшествие от
09.05.1995 г., писмо от КС “***” – с Ц. №24/25.04.1995 г., 6 бр. протоколи за
обиски от 24.04.1995 г. , 5 бр. разписки от 25.04.1995 г., протокол за
изземване от 24.04.1995 г. и разписка от същата дата, препис-извлечение от акт
за смърт №І-626/28.05.2004 г. на Община – гр. В. и копие от акт за смърт
№4/08.03.1997 г. на Кметство – с. Г., обл. В., от
заключението по назначената в хода на съдебното следствие допълнителна
оценителна експертиза, от представеното по делото веществено доказателство,
както и частично от обясненията на тримата подсъдими, включително и тези,
дадени от подсъдимия Р.Е.М. пред орган на досъдебното
производство в присъствието на защитник и прочетени по реда на чл.279, ал.2,
във вр. с ал.1, т.3 от НПК.
След анализ на
горния доказателствен материал съдът прие за доказано по категоричен начин, че
с деянието си тримата подсъдими са осъществили от обективна и субективна страна
състава на престъплението кражба по чл.195, ал.1, т.4 и 5 от НК. Видно е, че те
са отнели от владението на свидетеля К. горепосочените три броя крави,
собственост на кооперативното стопанство, без съгласието на собственика им и с
намерението противозаконно да ги присвоят. Подсъдимите са установили трайна
фактическа власт върху тези животни, тъй като са ги натоварили в товарния
автомобил и с тях са се отдалечили вече на значително разстояние от сградата на
стопанството. За извършването на това деяние подсъдимите са се сговорили
помежду си, както и с лицата В.И.А., Н. М.С. и С.В.С.. Това е видно от
безспорните факти, че всички извършители са се срещнали, разбрали се за начина
на осъществяване на деянието, набавили транспорт. При самото деяние подсъдимите
са използували техническо средство – нож, с който срязали въжетата на
животните, а са използували и моторно превозни средства – горепосочените
товарен и лек автомобил, които обстоятелства несъмнено са улеснили достъпа на
подсъдимите до вещите, предмет на посегателството, а е било улеснено тяхното
фактическо отнемане. Пазарната стойността на трите броя крави, които са
откраднали подсъдимите, към момента на деянието им, възлиза са общата сума от
148 100 лв. /неденоминирани/. Това съдът прие са
установено на базата на заключението на вещото лице по експертизата, назначена
в хода на съдебното следствие. Експертизата, извършена на досъдебното
производство сочи друга стойност на животните, но съдът счете, че следва да
отчете не нея, а именно тази, дадена на съдебното следствие, тъй като първата
експертиза е определила левова равностойност на животните, съвпадаща с
балансовата им стойност, без в заключението да е упоменат критерия за пазарна
стойност, като известно е, че балансова стойност и пазарна цена на една вещ не
могат да бъдат съвпадащи по стойности. От друга страна заключението на
експертизата, дадено от вещото лице Й. в хода на съдебното следствие, е
установило пазарната стойност на животните, при обоснована преценка на
обстоятелствата относно самите животни и за състоянието на пазара към
тогавашния момент. Това заключение е дало обща стойност на седем броя животни
от 337 300 лв. /неденоминирани/, а от него е
видно, че конкретно на трите броя крави, отнети от подсъдимите стойността е от
148 100 лв. /неденоминирани/. Отнетите и
впоследствие върнати на собственика им три броя крави са описани при
изземването им и връщането им на свидетеля К. по грабните
и ушните им номера, което прави възможна индивидуализацията им и конкретната им
оценка. Поради това съдът счете, че следва да приеме за безспорно установена
пазарната стойност на животните, дадена именно от вещото лице Й..
По отношение
на подсъдимия Р.Е.М., предвид приложената по делото справка за съдимост, е
видно, че деянието е извършено при условията на опасен рецидив, тъй като той,
преди настоящото деяние е бил неколкократно осъждан, като с присъда по НОХД
№42/1992 г. на ОС – гр. Г., влязла в сила на 28.07.1993 г. му е било наложено
наказание от три години лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим,
за осъществено престъпление по чл.256, ал.1 във вр. с
чл.20, ал.2 от НК. Следователно за подсъдимия М. са налице условията на чл.29,
ал.1, б.”а” от НК и настоящото му деяние следва да се квалифицира по чл.196,
ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.4 и 5 от НК. По
отношение на подсъдимия М.А.Х. деянието се явява извършено при условията на повторност, тъй като, видно от справката за съдимост за
него, той също е осъждан преди настоящото деяние и с присъда по НОХД №51/1994
г. на НпРС, влязла в сила на 26.01.1995 г., му е наложено наказание от една
година лишаване от свобода, условно отложено с изпитателен срок от три години,
за извършено от него престъпление – кражба. Следователно по отношение на
подсъдимия Х. са налице условията на чл.28, ал.1 от НК и настоящото му деяние
се квалифицира по чл.195, ал.1, т.4, 5 и 7 от НК. От субективна страна
подсъдимите са действали с пряк умисъл, защото са съзнавали обещественоопасния
характер на деянието си, предвиждали са и са целяли
настъпването на общественоопасните му последици.
Тримата
подсъдими в обясненията си, дадени в хода на съдебното следствие, не отричат
фактите, че с останалите лица са пътували до кооперативното стопанство /по
гореописания начин/, но всички те, а подсъдимия М. включително и в обясненията
си, дадени на досъдебното производство, отричат да са
прониквали в сградата на стопанството и да са извеждали от там животни.
Заявяват, че са чакали до колите, а останалите лица – Н. С., В.А. и С. С.
отишли и изкарали животните от сградата. Подсъдимият М. твърди, че тогава
просто придружил свидетеля Н. и въобще не разбрал, че се извършва кражба, а
подсъдимите Х. и А. твърдят, че тръгнали във въпросната вечер, тъй като имали
уговорка с лицата от с. Г. да купят от тях две крави. Съдът не даде вяра на
тези обяснения, а ги прие за защитна теза, тъй като обясненията са
противоречиви, нелогични и нямат правдоподобно звучене. Неприемливо изглежда
обяснението, че в късната част на денонощието, след 22 часа и в полунощ,
подсъдимите са тръгнали за покупка на животни, като това са могли да сторят
през деня. Още повече, че подсъдимите Х. и А. сами твърдят, че нищо не разбират
от покупка на животни. Също те обясняват, че във въпросната вечер дори не видели
животните, което нелогично в случай, че са имали намерение да ги купят. Те не
могат по логичен начин да обяснят и защо, след като са имали намерение да купят
само две крави, е са им били докарани три, те не са поискали обяснение защо
това е така. Безспорно е и, че при обиска на извършителите при задържането им,
у подсъдимия М. е бил намерен ножа, представен по делото като веществено
доказателства, който именно е бил използуван в нощта на кражбата. Освен това, в
показанията си свидетелите Н. и Д. твърдят, че всички пътуващи с тях са отишли
в стопанството, а при автомобилите останали само те – шофьорите. Не без
значение са и направените от тримата подсъдими изявления в хода на съдебните
прения, че всъщност признават вината си.
По тези мотиви, съдът не прие обясненията на подсъдимите за истинни, а
счете, че е безспорно установено, че всички те, заедно с останалите лица Н. С.,
В.А. и С. С. са извършили описаната по-горе кражба.
Обвинението
спрямо тримата подсъдими е предявено за извършена кражба на седем крави на
стойност, представляваща големи размери – по чл.195, ал.2 от НК. Съдът счете за
установено безспорно, че отнетите от подсъдимите животни са били три, а не
седем, като в частта на обвинението за четири крави, счете обвинението за
недоказано. Безспорно е от показанията на свидетелите К. и С., дадени на досъдебното производство, че в помещението, в което
извършителите са проникнали, е имало седем крави. В показанията си, дадени на
съдебното следствие, тези свидетели сочат друг брой животни, но съдът намира,
че следва да приеме показанията им, дадени на досъдебното
производство, защото те са дадени непосредствено след установяването на
липсата, а с оглед на изминалия от тогава период от време до момента,
възприятията им понастоящем без съмнение са избледнели. Посочените свидетели
твърдят, че всички животни са били завързани, а после са установили, че на
всички тях сезаловите въжета са били срязани.
Следователно подсъдимите са срязали тези въжета. Но по делото не може да се
установи по категоричен начин дали всички животни са били изведени от
подсъдимите от помещението. В тази насока на досъдебното
производство свидетелят Д., в качеството си на обвиняем, е завил, че
подсъдимите се извели десет животни. Очевидно толкова въобще не е имало в
помещението. Свидетелят Н. твърди, че животните са били 2 или 3, а подсъдимият М.
на досъдебното производство не сочи колко животни са
били изведени, а е обяснил, че в камиона са били натоварени три крави. Безспорно
е по делото, че три крави са били изведени и качени в товарния автомобил.
Безспорно е, че останалите четири животни са напуснали помещението, тъй като на
другия ден са били открити в близост до оградата на стопанството и прибрани.
Такива са установените по делото факти и поради това съдът прие, че с
категоричност е доказана кражбата на три животни. Не са налице доказателства за
това какво е било намерението на извършителите за отнемане относно броя на
животните. В случая може да се приеме, че те са започнали изпълнението на
престъплението кражба на седем животни /тъй като такива данни се съдържат в
обясненията на св. Д. и подс. Маринова, дадени на досъдебното производство/ , но този опит е довършен относно
три от тях, като за останалите не може да се приеме, че деянието не е довършено
по независещи от подсъдимите причини, тъй като в момента на деянието там са се
намирали шест извършители, които в случай, че са възнамерявали да отнемат
всички седем животни, очевидно са имали възможността да го сторят. Предвид
големия си брой извършителите са могли да изведат до автомобила всички животни,
или да приберат и останалите четири, при излизането им от помещението, защото е
видно, че животните не са били отдалечени от стопанството, били са открити
после да оградата му. Но дори и в случая да се приеме, че де касае за опит за
кражба на седем животни, недовършен по независещи от подсъдимите причини, то
деянието е довършено за три от тях, при което довършеното деяние е погълнало
опита, понеже в случая обектите на деянието са идентични. По тези мотиви съдът
прие, че за кражба на четири броя крави, обвинението е недоказано. За недоказан
съдът прие и квалифициращият признак по чл.195, ал.2 – големи размери. Относно
този признак следва да се приложи критерият, даден в ТР №1/1998 г. ОСНК,
съгласно който “големи размери” са налице, когато стойността на предмета на
престъпното посегателство надвишава 70 пъти установената за страната минимална
работна заплата. Съгласно Постановление на МС №98/15.05.1995 г., за периода
01.04.1995 г. – 30.06.1995 г., размерът на минималната работна заплата е
2 450 лв. /неденоминирани/. Следователно за да
се квалифицира деянието като извършено на вещи в големи размери, стойността на
вещите следва да надвишава сумата от 171 500 лв. /неденоминирани/.
А в настоящия случай се касае за отнети вещи на стойност 148 100 лв. /неденоминирани/, поради което деянието на подсъдимите не
може да се квалифицира като кражба на животни в големи размери.
Отчитайки
горните обстоятелства съдът призна тримата подсъдими за невиновни
в това, че на 23/24.04.1995 г. в с. Ц., обл. В., като
са се сговорил предварително помежду си и с лицата Н. М.С., С.В.С. и В.И.А.,
чрез използуване на моторни превозни средства, както и техническо средство, са
отнели четири броя крави от владението на С.Г.К., собственост на Кооперативно
стопанство “***” – с. Ц., обл. В., на обща стойност
189 200 лв. /неденоминирани/, явяващи се големи
размери, без съгласието му с намерението противозаконно да ги присвоят, като
деянието е извършено от подсъдимия М.А.Х. при условията на повторност
и не представлява маловажен случай, а от подсъдимия Р.Е.М. при условията на
опасен рецидив и ги оправда по обвинението по чл.195, ал.2
от НК.
Подсъдимият
Р.Е.М. бе признат за виновен от съда в извършване на престъпление по чл.196,
ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.4 и 5, от НК.
При определяне на наказанието му съдът отчете, че осъщественото от него деяние
представлява тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Предишните
осъждания на този подсъдим, доколкото обуславят приложението на по-тежко
квалифициран състав на престъплението кражба, съдът не отчете като отегчаващо
вината му обстоятелство. Изявленията на подсъдимия М. в хода на съдебните
прения, че се признава за виновен и съжалява за стореното, съдът отчита като
смекчаващо вината му обстоятелство. Като такива съдът отчете и обстоятелството,
че причинените с деянието му щети са възстановени и най –вече обстоятелството,
че от осъществяване на деянието до настоящия момент е изтекъл значителен период
от време. Поради това, смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, съдът
отчете като многобройни по смисъла на чл.55, ал.1 от НК, при което и
най-лекото, предвидено в закона наказание, за него би се оказало несъразмерно
тежко. Ето защо на основание чл.196, ал.1, т.2, във вр.
с чл.195, ал.1, т.4 и 5, във вр. с чл.55, ал.1, т.1
от НК съдът определи и наложи на М. наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание
подсъдимият да изтърпи в затворническо заведение от ЗАКРИТ ТИП, при
първоначален СТРОГ РЕЖИМ, предвид разпоредбите на чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
Съдът
констатира от приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия М., че
след осъществяване на настоящото деяние, спрямо него е постановена присъда по
НОХД №57/1997 г. на НпРС, с която на М. е наложено наказание от три години
лишаване от свобода, което да се изтърпи при строг режим. Видно е, че
настоящото деяние и това по НОХД №57/1997 г. са извършени преди за които и да е
от тях да има влязла в сила присъда и са налице условията на чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК. Ето защо на подсъдимия Р.Е.М., вместо
наказанието му по настоящата присъда и наказанието му от три години лишаване от
свобода, наложено му с присъда №167/09.07.1997 г. по НОХД №57/1997 г. на НпРС,
влязла в законна сила на 06.11.1997 г., съдът му определи едно общо наказание от
ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което подсъдимият да изтърпи в
затворническо заведение от ЗАКРИТ ТИП при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
На
основание чл.25, ал.2 от НК съдът приспадна от така определеното общо наказание
изцяло изтърпяното наказание по присъда №167/09.07.1997 г. по НОХД №57/1997 г.
на НпРС, влязла в законна сила на 06.11.1997 г.
По
отношение на подсъдимите М.А.Х. и Н.Е.А. съдът не произнесе осъдителен диспозитив в присъдата си. За деянията им съдът констатира,
че са налице условията на чл.289, ал.1 във вр. с
чл.24, ал.1, т.3 от НПК. В случая е изтекъл предвидения в закона давностен срок по чл.81, ал.3 във вр.
с чл.80, ал.1, т.3 от НК, т.е. изтекла е абсолютната, предвидена в закона
давност. Затова съдът изрично запита двамата подсъдими желаят ли производството
да продължи. М.А.Х. и Н.Е.А. заявяват, че желаят делото да бъде прекратено,
поради което и на горепосоченото основание наказателното производство спрямо
двамата в останалата му част, извън оправдателната присъда за двамата, бе
прекратено.
Подсъдимият
Р.Е.М. бе осъден да заплати направени по делото разноски в размер на 62, 57 лв.
/шестдесет и два лева и петдесет и седем стотинки/, от които 4, 33 лв. /четири
лева и тридесет и три стотинки/ по сметка на ОДП – В. и 58, 24 лв. /петдесет и
осем лева и двадесет и четири стотинки/ по сметка на НпРС.
Съдът
постанови представеното по делото веществено доказателство – нож с кожен калъф
да се унищожи.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
20.04.2011 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: