Присъда по дело №661/2022 на Районен съд - Русе

Русенска районна прокуратура обвинила:
Подсъдимият Д. Б. С. от гр. Русе, ЕГН-********** в това, че

На 27.06.2020г. в гр.Русе, повредил противозаконно чужди
движими вещи – панелите на входна врата и гаражна врата в имот,
находящ се в гр.Русе, ул.“Т.“ №11, на стойност 929.28 лева,
собственост на В. К. В. от гр.Русе - престъпление по чл.216, ал.1 от
НК.

Прокурорът поддържа обвинението и моли Съда да признае
подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което е
предаден на съд, като му наложи предвиденото за това престъпление
наказание.
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск,
предявен от В. К. В., с който претендира подсъдимият С. да бъде
осъден да му заплати сумата от 3895.00 лева, представляваща
стойността на причинените му имуществени вреди, резултат от
престъплението. В. В. е конституиран и в качеството на частен
обвинител. В хода на съдебното производство, гражданският ищец и
частен обвинител, чрез процесуалният си представител, поддържа
обвинението, като моли подсъдимият да бъде признат за виновен в
извършването на престъплението и му бъде наложено наказание.
Поддържа изцяло предявеният граждански иск.
Подсъдимият Д. С. се явява лично, дава обяснения, в които
отрича извършването на престъплението, в което е обвинен и моли да
бъде оправдан. Защитникът му моли Съда да признае подсъдимия С.
за невинен и го оправдае по предявеното обвинение, като излага
аргументи за липса съществени елементи от обективната и
субективната страна на състава на престъплението. Моли
гражданският иск да уважен само до стойността на увредата по
входната врата.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Д. Б. С. е роден на ******** г. в гр. Русе,
български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан,
не работи, с ЕГН **********.
1

Подсъдимият Д. С. и брат му – свид.А. С. живеели в къща на
ул.“Д.“ № 7 в гр. Русе. Техен съсед бил пострадалия В. В., който
живеел със семейството си в къща на ул.“Т.“ №11.
На 27.06.2020 г., вечерта, свид. А. С. празнувал рождения си ден.
Присъствали брат му – подс. Д. С. и приятелите му - свидетелите В.
Д., Ю. Г., Н. Н., Н. Б. и И. П., които се били настанили в беседка, в
двора на къщата. Компания слушала музика, говорили помежду си и
се черпели с алкохол. По време на празненството, около 22.00 ч. свид.
А. С. произвел няколко изстрела с пистолет с капси. Подразнен от
шума и силната музика, които се чували, свид. В. отишъл пред къщата
и без да влиза в двора на къщата, помолил свид. А. С. да излезе на
улицата. Последният не станал от масата и не излязъл на улицата, а
поканил В. да се присъедини към тях, но той ни приел поканата и се
прибрал обратно в дома си. Около час по – късно В. отново се насочил
към къщата на свид.С. и отново направил забележка за шума. Тогава
подс. Д. С. излязъл на улицата, държейки капсовия пистолет в ръка и
между двамата възникнал словесен конфликт. С. се насочил агресивно
към свид.В., поради което последният бързо се прибрал в дома си,
като затворил и заключил вратата, водеща към двора на къщата му.
Подсъдимият отишъл до вратата, която била изградена от четири
„сандвич-панела“, изработени двустранно от стоманена лаМ.а с
изолационна пяна между тях и нанесъл няколко удара с пистолета по
втория, отгоре надолу, панел. От ударите външната лаМ.а се разкъсала
на три места, достигайки до изолационната пяна, като прорезите били
с дължина между 25мм и 35мм. Междувременно, от дома си бил
излязъл и свид. А. С., той отишъл до брат си, издърпал го и двамата се
прибрали при останалите празнуващи. Тогава свид.В. В. излязъл
навън, видял уврежданията по входната врата и се обадил на ЕЕН 112,
като съобщил за случилото се. Малко по-късно на мястото
пристигнали полицейски служители от Второ РУ при ОД МВР-Русе,
сред които и свид. Ц. Т.. Пред полицаите свид.В. обяснил какво се е
случило и казал, че по входната му врата и по вратата на гаража му,
която била изработена по същата технология, било стреляно с
пистолет. Полицейските служители огледали двете врати и
констатирали трите побитости по входната врата и една по най-
долният панел на гаражната врата. В. посочил подс.Д. С. като лицето,
причинило уврежданият. Полицаите отишли до дома на подсъдимия и
снели самоличността на всички присъстващи лице, след което
провели беседа с тях, предупредили ги да намалят музиката и си
тръгнали. Проверката по случая била възложена на свид. Ц. Т. –
2

полицейски инспектор във Второ РУ-Русе. В хода на проверката той
снел обяснения от всички лица, имащи отношение към случая, лично
огледал двете врати на къщата на В. и констатирал уврежданията.
Пострадалият му предал на магнитен носител – DVD, записи от
охранителните камери, които били инсталирани отвън на къщата.
Материалите събрани в хода на полицейската проверка били
представени на Районна прокуратура Русе и станали повод за
образуване на досъдебното производство по настоящото наказателно
производство.
В хода на разследването била назначена съдебно – техническа
експертиза, от заключението на която става ясно, че щетите по
входната и гаражната врата било възможно да бъдат нанесени от
метален предмет; степента на засягане била разрязване на лаМ.ата в
участъците на удара, което довело до частично непълноценно
използване на вратите. Отстоява, че вследствие на повреждането,
панелите с изолация подлежали на подмяна, като най - долният панел
на гаражната врата, подлежащ на подмяна бил с размери 500 мм. х
3500 мм., със сряз с размер 30 мм. на височина от земята 100 мм.
Панелът на входната врата бил в цялост с размер 900 мм х 2100 мм, на
него имало три сряза с размери 35мм., 35мм. и 25 мм. Общата
стойност на нанесените щети по повредените вещи – панелите на
гаражна врата и входна врата, според вещото лице възлизала на 929.28
лева.
По досъдебното производство била назначена и съдебно -
техническа експертиза, с предмет на изследване видеозаписите,
предоставени от свид.В. на оптичен носител. Вещото лице извело от
записите фотокадри, имащи значение за предмета на делото и
направило описание на събитията фиксирани на видеозаписите.
В хода на съдебното производство била назначена тройна,
комплексна техническа и оценителна експертиза, от заключението на
която става ясно, че по входната дворна врата на свид.В. са налични
увреждания, изразяващи се в три, групирани близо един до друг,
разреза на лаМ.ата, с дължина 35 мм., 35 мм. и 25 мм., като според
вещите лица разрезите са причинени най-вероятно от удар с твърд
предмет. По гаражната врата бил установен един разрез на лаМ.ата с
дължина 30 мм., със същият най-вероятен начин на причиняване.
Вещите лица са категорични, че в резултат от тези увреждания не се
установява временна или частична негодност на дворната входна
врата и гаражната врата, които да причинят неизползване по вратите
по тяхното обичайно предназначение. Твърдят, че в резултат от
3

уврежданията са нарушени конструктивната цялост на отделните
съставни панели на двете врати, както и общият им естетически вид,
но тези щети по никакъв начин не нарушават функционалността на
вратите. Вещите лица отстояват, че за възстановяване
конструктивната цялост на вратите, следва увредените панели на
вратите да бъдат заменени с нови, като стойността на замяната на
панела на входната врата възлиза на 750 лв., а на гаражната – на
1760.00 лв., или общо за двете врати 2510.00 лв.
Изложената фактическа обстановка, Съдът намира за доказана по
безспорен начин, от събраните и проверени в хода на съдебното
производство доказателства – обясненията на подсъдимия Д. С.,
показанията на свидетелите В. В., А. С., В. Д., И. П., Н. Н., Ю. Г., Н.
Б., Ц. Т. и Ц. Т., както и от приложените и приобщени по делото
писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за
оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбума към него,
заключението на техническата експертиза на видеозаписи,
заключенията на първоначалната и на тройната комплексна
техническа и оценителна експертиза, протоколи за полицейско
предупреждение, нотариални актове за покупко-продажба на
недвижим имот, техническа оферта, ценова оферта, справка за
съдимост, биографична справки, декларация за семейно и имотно
състояние.

Всички доказателства, разгледани поотделно и в тяхната
съвкупност налагат следните правни изводи:

Подсъдимият Д. Б. С. не е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.216, ал.1 от НК.
Основанията за достигане до този извод са следните:
Районна прокуратура Русе предала С. на съд, за това, че на
27.06.2020 г. в гр. Русе, повредил противозаконно чужди движими
вещи – панелите на входна врата и гаражна врата в имот, находящ се в
гр. Русе, ул. “Т.“ №11, на стойност 929.28 лева, собственост на В. К.
В. от гр. Русе.
Няма спор в съдебната практика и правна теория, че
повреждането по смисъла на чл.216 от НК, представлява такова
засягане на субстанцията или структурата на вещта, при което
временно или частично се отнема възможността тя да се използва
пълноценно съобразно нейното нормално (първоначално)
4

предназначение. Негодността ще е временна, когато след ремонт
вещта може да бъде възстановена и да се ползва по своето нормално
предназначение, а частична, когато вещта може да се ползва по своето
досегашно (нормално) предназначение, но не и в пълен обем, а
непълноценно.
От доказателствата по делото се установява, че в конкретният
случай, тези съществени елементи от състава на престъплението, за
което подс. Д. С. бил предаден на съда, не са налице.
На първо място, по делото не бяха представени и събрани
доказателства, от които би могъл да се направи несъмненият извод, че
с действията си, подс.С. е причинил, иначе безспорно установеното
увреждане по най-долният панел на гаражната врата на свид.В..
Единствено, индиция в тази насока е установеното от вещото лице
при огледа на видеозаписите, който сочи, че на възпроизведените
кадри от № 36 до № 38 се наблюдавало как лице от мъжки пол посяга
към затворена гаражна врата, като държи предмет, който може да бъде
оприличен на пистолет. В устните пояснения към експертизата, в
съдебното заседание, вещото лице твърди, че на видеозаписа се
наблюдава посягане с такъв предмет към вратата и евентуално
съприкосновение, но дали е имало такова и с каква сила, не може да
посочи. В показанията на нито един от разпитаните по делото
свидетели не се установява те да са възприели действия от страна на
подсъдимия, с които да е причинил установеното увреждане по
гаражната врата. Такива данни не се съдържат и в показанията на
пострадалия В., които заявява, че когато се е прибрал в дома си,
затворил входната врата към двора и останал в близост, като чувал как
подсъдимия нанася отвън удари по нея. В. не споделя да е чул или
видял подсъдимия С. да удря и по гаражната врата, което е логично,
тъй като от мястото където се намирал, зад входната дворна врата, той
не е имал видимост към гаражната си врата и е нямало как на
практика да възприеме нанасяне на евентуални удари по нея от страна
на подсъдимия или от друго лице. При това положение, твърдението
му в показанията, че е на сто процента убеден, че уврежданията по
двете врати са причинени от подс.С., представлява само негово
субективно мнение, очевидно формирано от възникналият между
двамата конфликт, а и от изначално влошените им съседски
отношения. Освен това, в обясненията си подс. Д. С., признавайки,
макари и уклончиво, че удрял с пистолет в ръка по входната врата на
В., категорично отрича да е нанасял удари по гаражната му врата.
Доколкото тези обяснения не са в противоречие с останалите събрани
5

по делото доказателства, напротив, в съществената си част се
подкрепят от тях, Съдът не намира основание да не ги възприеме за
достоверни. В синхрон с обясненията на подсъдимия са и показанията
/в частта им приобщена по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК/ на
брат му – свид.А. С., който още в началото на конфликта между Д. С.
и В. В. също излязъл на улицата. В показанията си А. С. заявява, че
възприел как брат му в яда си ударил няколко пъти с дръжката на
пистолета по входната врата на В., което причинило две или три
побитости по нея, но твърди, че не е видял подсъдимия да удря по
гаражната врата.
При така установеното става ясно, че е налице само
предположение, че увреждането по гаражната врата на свид. В. В. е
причиН. от действия на подс. С.. НесъмН. всички факти, включени в
причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото
авторство следва да бъдат установени безспорно и категорично.
Евентуална осъдителна присъда не може да почива на предположения,
на съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно
престъплението, участието на подсъдимия в извършването му и
неговите обективни и субективни признаци. Подсъдимият следва да
бъда признат за виновен само и единствено когато обвинението е
доказано по несъмнен начин /чл.303, ал.2 от НПК/, което е гаранция за
реализиране правата на подсъдимия в наказателния процес,
произтичащи от презумпцията за невиновност, установена в чл.16 от
НПК.
Съдът намира за безспорно установено обаче, че подс.Д. С. е
причинил уврежданията по входната врата на свид.В., изразяващи се в
три, групирани близо един до друг, разреза на лаМ.ата, с дължина
35мм., 35мм. и 25мм., причинени от нанесените от него удари с
пистолет.
В тази насока са показанията на свидетелите А. С. и В. В., както
и обясненията на подс. Д. С., обсъдени по-горе. В подкрепа на този
извод са и показанията на свид. Ц. Т., пред когото, в хода на
предварителната полицейска проверка подс.С. признал, че ядосан от
държанието на В. и това, че се скрил в дома си, е нанесъл няколко
удара по входната му врата. Става ясно също така от заключението на
тройната комплексна експертиза, че разрезите по входната врата са
причинени най-вероятно от удар с твърд предмет, какъвто несъмН.
бил капсовият пистолет, който към този момент държал в ръката си
подсъдимия.
В същото време, както бе посочено и по-горе, тези обстоятелства,
6

сами по себе си, не са достатъчни да обосноват наказателната
отговорност на подс. Д. С. за престъплението по чл.216 от НК.
По мнение на Съда, подс.С. не е осъществил от обективна страна
състава на престъплението по чл. 216, ал.1 от НК, за което е предаден
на съд, тъй като макар и нанасяйки удари по входната врата на
пострадалия, с които причинил трите описани разреза на лаМ.ата на
единият панел, това механично въздействие не е противозаконна
повреда по смисъла на чл. 216, ал.1 НК, тъй като нито временно, нито
частично е отнета възможността на тази врата да се използва
пълноценно съобразно нейното нормално (първоначално)
предназначение. Както се установява от заключението на тройната,
комплексна техническа и оценителна експертиза, в резултат от тези
увреждания не се е достигнало до временна или частична негодност
на дворната входна врата, които да причинят неизползване по вратата
по нейното обичайно предназначение, а е налице само нарушаване на
общият естетически вид. В тази насока са и показанията на
пострадалия, който заявява, че и след инцидента вратите му могат да
се използват нормално, използва ги и до момента, без да са
ремонтирани, както и, че няма нищо, което да им пречи да се
използват.
При това положение става ясно, че обсъжданите увреждания по
входната врата на В. В. имат характер на естетическо несъответствие
и дават отражение върху естетическите качества, но не води до
техническа неизправност на тази врата, водеща до невъзможност да
бъде използвана по предназначението, непълноценно или в намален
обем
С оглед на изложеното дотук, очевидно не са налице обективни
признаци на състава на престъплението по чл.216, ал.1 от НК с форма
на изпълнително деяние противозаконно "повреждане" на чужда
движима вещ и деянието се явява несъставомерно.
По тези съображение подс. Д. С. следва да бъде признат за
невинен в това да е извършил престъплението по чл.216, ал.1 от НК и
бъде оправдан по това обвинение.

По отношение на гражданския иск:
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск, с
който В. В. претендира подсъдимият С. да бъде осъден да му заплати
сумата от 3895.00 лева, представляваща стойността на причинените
му имуществени вреди. Съдът намира предявеният граждански иск за
7

частично основателен и доказан до размера на сумата от 750.00 лв.
Основанията за това са следните:
Признаването на подсъдимия за невинен поради липсата на
елементи от обективната страна на състава на престъплението, за
което е предаден на съд, не изключва деликтния характер на деянието,
доколкото непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД може да бъде
причиН. и извън определен престъпен състав, стига деянието да е
довело до виновно причиняване на вреди.
В настоящият случай се установи, че е налице противоправно
деяние – нанесени от подсъдимия удари с пистолет върху
повърхността на входната врата на гр.ищец В. В.. Налице е и
причинена вреда, резултат от това деяние - причинени имуществени
вреди на гражданския ищец, изразили се в нарушаване на
естетическия вид на входната врата, чието възстановяване изисква
увреденият панел на тази врата да бъде заменен с нов, като стойността
на замяната – материали, труд и транспорт, възлиза на 750 лв.
Налична е и причинна връзка между деянието и причинените
имуществени вреди. Това деяние е осъществено виновно от подс.С.,
при евентуален умисъл. Той съзнавал, че нанесените удари по
процесната врата, чужда за него, са обективно годни да я увредят, като
нарушат общият естетически вид. Съзнавал общественоопасния
характер на деянието и неговите общественоопасни последици, при
което, макар да не целял настъпването на конкретният противоправен
резултат, се съгласил с неговото настъпване.
НесъмН., при тези обстоятелства, причинените вреди от
деянието на подс.С., макар и несъставомерно по чл.216, ал.1 от НК,
следва да бъдат компенсирани до размера на 750.00 лв., ведно с
поисканата законна лихва от датата на деликта – 27.06.2020 г.
Доколкото, както бе посочено по-горе, не бе установено по
безспорен начин, че подсъдимият е увредил и гаражната врата,
поисканата с гражданския иск сума над 750.00 лв. до 3895.00 лв. се
явява недоказана по своето основание и размер, поради което искът
следва да бъде отхвърлен за сумата над 750.00 лв.

По отношение на разноските:
В хода на съдебните прения, а и с молба след произнасяне на
присъдата, гражданският ищец, чрез своя повереник претендира
осъждането на подс. С. за разноски направени за адвокатско
възнаграждение – за повереник, в размер на 400 лв., съобразно чл.248
8

от ГПК.
Съдът намира това искане за неоснователно, тъй като правната
природа на гражданския иск в наказателния процес го определя като
институт на наказателнопроцесуалното право, като нормите на ГПК
намират субсидиарно приложение в случаите, когато липсват
специални предписания по НПК /чл. 88, ал. 1 НПК/. Такава празнота
по отношение на разноските в наказателният процес не съществува,
напротив, регламентацията на отговорността за разноските в
наказателното производство е ясна и изчерпателна. Разпоредбата на
чл.189, ал.3 от НПК указва, че съдът осъжда подсъдимият да заплати
разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако
са напраВ. такова искане, само когато подсъдимият бъде признат за
виновен. Доколкото в процесният случай подс. Д. С. е признат за
невинен по предявеното му обвинение, то по аргумент от цитираната
правна норма, той не следва да бъде осъждан да заплати разноски на
гражданският ищец и частен обвинител.
Аналогично, на осн. чл.190, ал.1 от НПК, подс. Д. С. не следва да
бъде осъждан и за разноските направени по досъдебното
производство и в производството пред съда, а същите следва да
останат за сметка на държавата.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
9

Номер на акта:	140
Дата:	1 декември 2022 г.
Съдия:	Явор Димов Влахов

Дело:	20224520200661
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 април 2022 г.

Присъда по дело №661/2022 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите