№ 13423
гр. София, 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110114619 по описа за 2022 година
При условията на субективно (чл.215 ГПК) и обективно (чл.210,ал.1 ГПК)
комулативно съединяване са предявени положителни установителни искове по чл. 422
ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с
чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД.
Ищецът „ТЕАД е предявил установителни искове да бъде признато със сила на
присъдено нещо, че всеки от двамата ответници като съсобственици му дължи
поотделно , т.е. при условията на РАЗДЕЛНОСТ следните суми:
- ответникът Г. Х. В. да заплати: 717,49 лв, представляващи 30/36 части от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, район „Лозенец” , бул. „Черни връх” № 40, бл.46, ет.1, ап.3, с
абонатен № 279723, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2017г.
до 31.01.2018г. , и 204,29 лв, представляващи 30/36 части от мораторната лихва върху
цената на топлоенргията за периода от 15.09.2018г. до 03.08.2021г., заедно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК –
25.08.2021г. до окончателното плащане, които са част от вземанията срещу този
ответник , за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по гражданско дело № 49235/2021г.
по описа на СРС,68 състав, и
- ответницата М. Г. А. да заплати: 101,29 лв, представляващи 4/36 части от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, район „Лозенец” , бул. „Черни връх” № 40, бл.46, ет.1, ап.3, с
абонатен № 279723, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2017г.
1
до 31.01.2018г. , и 28,84 лв, представляващи 4/36 части от мораторната лихва върху
цената на топлоенргията за периода от 15.09.2018г. до 03.08.2021г., заедно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК –
25.08.2021г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по
гражданско дело № 49235/2021г. по описа на СРС,68 състав;
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество
поддържат предявените искове. В заседанието на 30.06.2023г. , в което са проведени
устните състезания , не се е явил представител на ищеца , но с писмена молба от
28.06.2023г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.
С разпореждане , постановено в закрито заседание на 28.07.2023г., е ОТМЕНЕНО на
основание чл.253 ГПК протоколното определение, постановено в съдебното заседание на
30.06.2023г. , с което е даден ход по същество на гр.д. № 14619/2022г. в частта му
относно сумите НАД 101,29 лв до пълния предявер размер на главницата от 143,50 лв и
НАД 28,84 лв до пълния предявен размер на лихвата от 40,86 лв против ответницата М.
Г. А. и е ВЪРНАТА ИСКОВАТА МОЛБА в тази й част.
Ответницата М. Г. А. оспорва предявените искове изцяло по основание и по размер
според изявленията на пълномощника й в представения на 05.05.2022г. отговор на
исковата молба. Твърди се , че по делото няма доказателства ответницата , която е била само
една от съсобствениците на имота , да е била във владение на този имот през процесиня
период - нейното име не фигурира нито в списъка с абонатите , нито в издадената фактура ,
а представеното от ищеца заявление-декларация за промяна на титуляр на партида за
топлинна енергия от 12.02.2018г. не подписано от ответницата, а и от това заявление не се
установява кой е бил предходния титуляр на партидата за имота. Предявено е възражение за
изтекла погасителна давност на претендираните вземания.
В хода на съдебното производство адвокатът на ответницата М. Г. А. поддържа
оспорването на предявените искове. При устните състезания в заседанието на 30.06.2023г.
адвокатът на ответницата е пледирал за отхвърляне на исковете.
Ответникът Г. Х. В. оспорва предявените искове изцяло по основание и по размер
според изявленията му в представения на 12.05.2022г. отговор на исковата молба. Твърди
, че не е ползвател на имота , тъй като от доказателсвата по делото е видно , че до
26.01.2018г. ползватели на процесиня имот са били други лица – Цветан Григоров Димитров
и Елизабета Стоянова Димитрова. Предявено е възражение за изтекла погасителна давност
на претендираните вземания.
В хода на съдебното производство ответникът Г. Х. В. поддържа оспорването на
предявените искове. В заседанието на 30.06.2023г. , в което е даденход по същество на
делото , не се е явил представител на ответника.
Подпомагащата страна „Т.Х”ЕООД (конституирана с определението по чл.140
ГПК –б.с.) не изразява становище по исковете и не представя доказателства.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
2
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването на исковете , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от всеки от
двмата длъжници на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното
гр.д. № 49235/2021г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на
чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК
е установителен, а не осъдителен.
Следва да се отбележи , че по заповедното гр.д. № 49235/2021г. по описа на СРС, 68
състав е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу четирима длъжници – Г. Х.
В. , М. Г. А. , Цветан Григоров Димитров и Елизабета Стоянова Димитрова за плащане
при условията на РАЗДЕЛНОСТ на претендираните суми.
По настоящото исково производство се разглеждат установителни искове по чл.422
ГПК само срещу двама от длъжниците - Г. Х. В. , М. Г. А. за сумите ,, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. № 49235/2021г. по описа на СРС, 68 състав.
Останалите двама длъжници – Цветан Григоров Димитров и Елизабета Стоянова
Димитрова не са предявили възражения по чл.414 ГПК и срещу тях е издаден изпълнителен
лист на заявителя , което не е процесуална пречка за допустимостта на разглежданите по
настоящото дело установителни искове по чл.422 ГПК.
Относно възраженията за изтекла погасителна давност :
Възраженията по чл.120 ЗЗД са ОСНОВАТЕЛНИ.
Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези, които
са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с
чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат
от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на
топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от
останалите. Ноторно известен
факт, регламентиран и в публично оповестените Общи условия за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация София”ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното
дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на
доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от
време самостоятелни еднородни задължения с общ източник. Обстоятелството, че
месечните плащания не са еднакви и не са с предварително фиксиран размер, не
променя периодичния характер на вземанията, които възникват за топлофикационното
дружество относно плащането на цената за доставената топлоенергия. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №
3
3/2011г. Следователно предявените от ищеца главни вземания съгласно изричната
разпоредба на чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Това е възприетото становище в решение № 168/ 22.12.2009г. по
търг. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК , което е постановено по реда на чл.290 ГПК и е
задължително за съдилищата с оглед изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно решение
№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който
вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа. В исковата молба изрично е
посочено от ищцовата страна , че съгласно чл.33 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Т ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, „клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32,ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода , за който се отнасят.”Следователно погасителната
давност за тези задължения започва да тече от деня , следващ изтичането на 45 дни след
края на месеца , през който е била доставена топлоенергията.
Погасителната давност се счита прекъсната на основание чл.116, буква „б”,предл.1
ЗЗД с предявяването на заявлението по чл.410 ГПК, т.е. на 25.08.2021г., тъй като съгласно
изичната разпоредба на чл.422,ал.1 ГПК установителният иск по чл.415,ал.1 ГПК се счита
предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато
е спазен срока по чл.415,ал.1 ГПК.
От гореизложеното се налага юридическия извод , че всички вземания на ищцовото
дружество за стойността на доставена топлоенергия ,чийто падеж е настъпил 3 години
преди предявяване на зявлението по чл.410 ГПК (25.08.2021г.), т.е. преди 25.08.2018г., са
ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ. Това означава , че всеки от субективно съединените искове по
чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с
чл.150 ЗЕ относно вземанията за цената на доставената топлоенергия през периода от месец
05.2017г. до месец 01.2018г. включително е погасен по давност и като такъв следва да бъде
отхвърлен в съответствие с наложената трайна съдебна практика. Видно е , че давностният
срок за вземането за последния месец от процесния период – за месец януари 2018г. е
започнал да тече от 17.03.2018г. (след изтичане на 45 дни след края на последния месец от
процесния период – 31.01.2018г.) и следователно е изтекъл на 17.03.2021г. Давностните
срокове за вземанията за останалите месеци през процесния период са изтичали преди
18.03.2021г. , защото падежите на тези вземания са настъпвали по-рано от падежа на
последното задължение за месец януари 2018г. и следователно давностните срокове са
започвали да текат от по-ранна дата от 17.03.2018г.
Тъй като за посочения период главните искове против всеки от ответниците са
погасени по давност , не следва да се установява съществуването на претендираните за този
период вземания.
Според чл.119 ЗЗД с погасяването на главното вземание се погасяват и
произтичащите от това допълнителни вземания , макар и давността за тях да не е изтекла.
Следователно погасени по давност са и акцесорните вземания на ищеца за мораторните
4
лихви върху погасените по давност главни вземания. Акцесорните искове по чл. 422 ГПК
във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД срещу всеки от двамата ответници
следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изложеното възраженията на ответниците по чл.120 ЗЗД са основателни.
Както бе посочено , като погасени по давност исковете следва да бъдат отхвърлени в
съответствие с възприетото от съдебна практика в такива случаи.
Относно разноските по делото :
На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете не са уважени.
На ответника Г. Х. В. не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като не са
представени доказателства за осъществени от него разходи по настоящото дело и
взаповедното производство.
На ответницата М. Г. А. следва да бъдат присъдени направените от нея разноски по
насотящото исково дело , представляващи платеното адвокатско възнаграждение (300 лв) и
по заповедното производство – платеното адвокатско възнаграждение (300 лв).
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Т” ЕАД, ЕИК:1111 със
седалище и адрес на управление: гр. София,ул. 1111, против Г. Х. В., ЕГН: **********,
гр.София, ж.к. „1111 , обективно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК във
връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и
чл.86,ал.1 ЗЗД за установяване със сила на присъдено нещо , че ответникът дължи на
ищеца следните суми : 717,49 лв (седемстотин и седемнадесет лева и четиридесет и девет
стотинки), представляващи 30/36 части от стойността на доставена , но неизплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „Лозенец” , бул.
„Черни връх” № 40, бл.46, ет.1, ап.3, с абонатен № 279723, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2017г. до 31.01.2018г. , и 204,29 лв (двеста и четири лева и
двадесет и девет стотинки), представляващи 30/36 части от мораторната лихва върху
цената на топлоенргията за периода от 15.09.2018г. до 03.08.2021г., заедно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК–
25.08.2021г. до окончателното плащане , които са част от вземанията срещу този
ответник , за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по гражданско дело № 49235/2021г.
по описа на СРС,68 състав.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Т” ЕАД, ЕИК:1111 със
седалище и адрес на управление: гр. София,ул. 1111, против М. Г. А., ЕГН: **********,
със съдебен адрес : град София, бул. „1111 чрез мл. адвокат П. П., обективно съединени
установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с
5
чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД за установяване със
сила на присъдено нещо , че ответникът дължи на ищеца следните суми : 101,29 лв (сто и
един лева и двадесет и девет стотинки), представляващи 4/36 части от стойността на
доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, район „Лозенец” , бул. „Черни връх” № 40, бл.46, ет.1, ап.3, с абонатен № 279723,
по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2017г. до 31.01.2018г. , и
28,84 лв (двадесет и осем лева и осемдесет и четири стотинки), представляващи 4/36 части
от мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2018г. до
03.08.2021г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването на
заявлението по чл.410 ГПК– 25.08.2021г. до окончателното плащане, за които е издадена
заповед по чл.410 ГПК по гражданско дело № 49235/2021г. по описа на СРС,68 състав;
ОСЪЖДА „Т ЕАД, ЕИК:1111 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
1111, ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. А., ЕГН: **********, със съдебен адрес : град София, бул.
„1111 чрез мл. адвокат П. П., следните суми : 300 лева (триста лева), представляващи
направените от ответницата разноски по настоящото исково производство– платеното
адвокатско възнаграждение (чл.78,ал.3 ГПК), и 300 лева (триста лева), представляващи
направените от ответницата разноски по заповедното производство по гр.д. № 49235/2021г.
по описа на СРС,68 състав – платеното адвокатско възнаграждение (т.12 от ТР № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС).
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „Т.Х”ЕООД,
гр.София, ул. „Професор Г. Павлов” № 3.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6