№ 16210
гр. София, 28.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110122559 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. М. У., чрез пълномощника адв. Е. И.,
срещу „**********“ ООД, ЕИК ***********, с която са предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл.6.2 от
сключен между страните договор за паричен заем на 06.01.2023г.,
предвиждаща заплащане на неустойка в случай на неизпълнение на
задължение на кредитополучателя да представи обезпечение, поради
противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите
нрави, и като неравноправна.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпила насрещна искова молба от ответната
страна „**********“ ООД, с която не се оспорва, че между страните по
производството е било налице валидно облигационно правоотношение по
сключен договор за потребителски кредит, със съдържанието посочено в
исковата молба.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните по настоящото производство не спорят, че помежду им бил
сключен договор за потребителски кредит от 06.01.2023г., със съдържанието
посочено в исковата молба, в т.ч. клаузата на чл.6.2. от договора, предвиждаща
заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечения, при условията и в
срока, посочени в договора. Съдът намира, че са налице поддържаните от
ищеца основания за нищожност на клаузата от договора за кредит,
1
предвиждаща задължение за предоставяне на обезпечение, респ. заплащането
на неустойка при непредставянето му. Съдът намира, че уговореното по
сключения между страните договор за потребителски кредит, предоставяне на
обезпечение, представлява разход по кредита, който неправилно не е бил
включен като такъв в ГПР по договора за потребителски кредит. Съгласно §1,
т.1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато
сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на
кредита. От съдържанието на представения и приет като писмено
доказателство, договор за потребителски кредит - чл.6.1 и чл.6.2 от същия е
видно, че в тридневен срок от усвояване на сумата по договора,
заемополучателят се задължавал да предостави обезпечение, отговарящо на
условията по чл.33, ал.1 от ОУ /по един от предвидените там способи/. При
неизпълнение на това задължение, предвидената неустойка в размер на
4054,90 лв., се начислява автоматично от момента на сключване на договора за
кредит, като заплащането й се осъществява разсрочено, съобразно изготвения
погасителен план по договора.
Следователно неустоечната клауза се явява разход по кредита и е следвало да
бъде посочена в договора за кредит и включена в ГПР. Като не е сторено това,
потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на
сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита,
които ще направи – нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Така
уговореното клауза за неустойка при непредставяне на обезпечение, по
същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по
договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на
Министерския съвет на Република България. В допълнение следва да бъде
посочен и установения размер на дължимата неустойка, дължима при
непредставяне на обезпечение по кредита, който размер надвишава
приблизително двукратно размера на предоставената сума по кредита, като
без правно значение за настоящото производство е обстоятелството дали в
действителност предвидената клауза е произвела правното си действие между
страните /дали е начислена реално неустойка в такъв размер/.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че
уговорената между страните клауза за неустойка при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение по кредита е нищожна на
твърдяните от ищеца основания, поради което исковата претенция следва да
бъде уважена като основателна.
По разноските.
2
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 162,20 лв. за
внесена държавна такса, като на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. в полза на адв. Е.
И. при АК - Пловдив, следва да се присъди сумата от 400 лв. -адвокатско
възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира, че възражението на
ответната страна с правно основание чл.78, ал.5 ГПК, следва да бъде уважено,
като се вземе предвид относително ниската фактическа и правна сложност на
производството по настоящото дело, както и обема на осъществената
процесуална защита по делото и броя на проведените открити съдебни
заседания, то съдът намира, че макар и съобразно материалния интерес по
делото, възнаграждението следва да се присъди под установения по чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба 1/2004г. на ВАдвС, минимум като се съобразят именно
горепосочените критерии. Без уважение следва да бъдат оставени, подробно
изложените съображения на ответната страна относно липсата на
предпоставките по чл.38, ал.2 ЗАдв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, поради
противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите
нрави, и като неравноправна, клаузата на чл.6.2 от сключения между Н. М. У. с
ЕГН ********** и „**********“ ООД, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление: гр. *******************., договор за паричен заем №
******* от 06.01.2023г., която клауза предвижда заплащане на неустойка в
случай на неизпълнение на задължение на кредитополучателя да представи
обезпечение по договора за кредит.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, „**********“ ООД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр. *******************,
да заплати на Н. М. У. с ЕГН **********, сумата от 162,20 лв., разноски за
държавна такса по настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗАдв.,
„**********“ ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:
гр. *******************, да заплати на Еднолично адвокатско дружество “Е.
И.” с БУЛСТАТ: ********** и адрес: гр. *****************, сумата от 400
лв., адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3