№ 5469
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110123572 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от Р. М. К., ЕГН:
**********, с адрес в гр. София, ..., комплекс “...” е..., действаща чрез
пълномощника си адв. В. В. със съдебен адрес в гр.София, ... срещу Д. Р. Т.,
ЕГН: ..., с постоянен адрес в гр. София, .., с искане ответника да бъде осъден
да й заплати сумата от 10 000,00 лева, представляваща подлежащ на връщане
сума по договор за заем от 01.12.2022г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска 19.04.2024 г. до окончателното заплащане на сумата,
както и направените по делото разноски.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищцата Р. М.
К. и майка и ... са предоставили на ответника Д. Р. Т. общо сумата от 20 000
лева на заем по два договора, като всяка от тях му е дала по 10 000 лева в
брой. На датата на предаване на сумата - 01.12.2022г. са подписани и два броя
договори за заем, всеки за сума по 10 000 лв. (десет хиляди лева), като
ответника се е задължил да им върне парите както следва: на ... - до
31.10.2023г., а на ищцата – до 31.12.2023г. Твърди се, че ответникът е върнал
парите по договора за заем на майка , но не върнал на ищцата сумата от 10
000 лв., въпреки разговорите им за разсрочване на задължението, каквото
разсрочване не било договорено между страните. Сочи, че в подведен разговор
между процесуалния представител на ищцата и ответника, било отправено
предложение към Т. за разсрочване на задължението до 31.07.2024г., за което
страните решили да бъде подписано споразумение с нотариална заверка на
подписите. Твърди, че на уговорената дата – 12.02.2024г. ответникът не се
появил на срещата, тъй като бил болен, поради което била уговорена нова дата
– 16.02.2024г., на която ответникът отново не присъствал, тъй като пътувал.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. Т., чрез адв. Г. е депозирал
отговор на искова молба, като счита, че исковата молба е нередовна по
1
смисъла на чл.127, ал.1,т.4 и ал.2 от ГПК. Счита, че в обстоятелствената част
на исковата молба липсват релевантни данни и факти за спорното
правоотношение, които затрудняват защитата му. Твърди, че иска е
процесуално недопустим, тъй като липсват данни за предаване на сумата с
подпис на лицата – “броил сумата” и “получил сумата” – цифром и словом.
Оспорва изцяло исковата молба като поддържа, че предявеният иск е
недопустим и неоснователен. Твърди, че между него и Р. К. не е възниквало
облигационно правоотношение и не е подписвал договор за заем от
01.12.2022г., поради което представения към исковата молба договор за заем
от 01.12.2022г. е документ с невярно съдържание. Прави доказателствено
искане да бъде открито производство по оспорване на договора за заем на
основание чл.193, ал.1 от ГПК, както и съда да задължи ищцата да представи
договора за заем в оригинал. Моли да бъдат допуснати двама свидетели при
режим на довеждане.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност твърденията на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено
следното от фактическа страна:
В производството е приет договор за заем от 01.12.2022г., сключен
между Р. М. К., в качеството на заемодател, въз основа на който следвало да
предостави сумата от 10 000,00 лева на Д. Р. Т., в качеството му на заемател,
който от своя страна и съгласно чл.1 от договора, е трябвало да върне заемната
сума до 31.12.2023г, въз основа на който се установява, че е възникнало
облигационно отношение между страните по делото. С чл. 1, ал. 2 от договора
е се установява, че заемната сума е предадена в брой при подписване на
договора. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е направил
искане за откриване на производство по чл. 193, ал.3 ГПК за оспорване
истинността на договора.
По делото не е спорно, а и от представения е договор за заем от
01.12.2022г., сключен между ... – заемодател, и Д. Р. Т. – заемател, за сумата от
10 000,00 лева, за срок до 31.10.2023г., се установява, че между страните по
него е възникнало облигационно отношение. Установява се, че
заемополучателят е изпълнил задължението си по този договор на
11.12.2023г., което обстоятелство се потвърждава от представената и приета
кореспонденция между страните в производството (л.11).
Представена и приета е имейл кореспонденция, между страните в
периода 22.07.2023г. – 14.02.2024г., съгласно която се установява, че към
11.12.2023г. заемателят е превел последната вноска по „първия договор“,
сключен с майката на ищцата, както и че „ще има забавяне по другия
договор“.
По делото е изслушано и прието заключение по съдебно-почеркова
експертиза, по която въз основа на представен договор за заем, сключен
между Р. М. К. и Д. Р. Т. за сумата от 10 000,00 лева в оригинал, представен от
ищцата в ОСЗ, и копие, приложено по делото(л. 6-7), се установява, че същите
са идентични помежду си, както и че подписът, положен от заемодателя е
изпълнен от Р. М. К..
2
Представени са вносни бележки от 12.04.2023г. и 15.05.2023г., съгласно
които . Т. е заплатил на Р. К. сумите от 1 000 лева и 400 лева, с основание и по
двете – подарък, както и вносни бележки от 05.12.2022г., 04.01.2023г.
31.03.2023г., съгласно които . Д. Т. е превел в полза на Д. Р. Т. сумите, както
следва – 1 000,00 лева, 600,00 лева, 1 000,00 лева, като основанието и за трите
платежни операции е захранване на разплащателна сметка. Съдът счита, че
същите нямат отношение към настоящия спор, поради което следва да бъдат
изключени от доказателствата по делото.
По делото са разпитани свидетелите ... и . Д. Т..
В показанията си свидетелката ..., майка на ищцата, излага, че както тя,
така и дъщеря , на 01.12.2022г. са сключили общо два заема с ответника,
всеки от които за сумата от 10 000,00 лева. Сочи, че тя е настояла договорите
да бъдат сключени в писмена форма, тъй като договорите били на висока
стойност, както и, че се познавали с ответника отскоро. Споделя, че ищцата е
предала парите на ответника на същия ден, като свидетелката не знае дали
парите са изтеглени тогава, тъй като знае, че дъщеря държи парите си в
банкова сметка. Обяснява, че договорите били подписани в присъствието на
тримата – свидетелката, ищцата и ответника, като Р. К. подготвила
документите по бланки. Сочи, че по договора, по който страни са свидетелката
. и ответника, задължението било изпълнено, но по договора между дъщеря
и Д. Т. не. Знае, че ответникът бил в затруднено положение. По отношение на
разликата в стр.1 от двата договора, свидетелката споделя, че при изготвянето
на договора върху бланка, ищцата оставила ЕГН на майка си върху договора,
по който Р. К. била страна, поради което имало промяна на листовете. Твърди,
че окончателният договор е представения в ОСЗ, който бил подписан от
ищцата.
Свидетелят . Т., баща на ответника, сочи, че парите по договора били
дадени от майката на ищцата за стартиране на бизнес между Р. К. и Д. Т..
Споделя, че многократно е изпращал пари на ищцата, за което представя
платежни нареждания. По отношение на бизнес идеята на страните в
производството, казва, че не се е осъществила.
Въз основа анализа на представените доказателства и твърденията
на страните, настоящият съдебен състав приема следните изводи от
правна страна:
Предявен е иск с правната си квалификация чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.
По иска по чл. 240 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: 1) наличието на
облигационно отношение по сключен между страните договор за заем, 2) по
който заемната сума е предоставена на ответника, както и 3) настъпване на
изискуемостта по отношение на задължението, съответно длъжника е
изпаднал в забава, а ответникът следва да докаже възраженията си против
иска, респ. плащане.
Договорът за заем за потребление е реален договор, който се счита за
сключен, когато въз основа на постигнато между страните съгласие
заемодателят предаде, а заемополучателят получи в заем парична сума или
заместими вещи, на които става собственик като заемателят се задължава да
3
върне заетата сума или вещи от същия вид количество и качество. По иск с
правно основание чл. 240 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е
доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена така и на
обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем.
Установяването на първото обстоятелство не освобождава ищеца от
задължението да установи второто, доколкото сумата може да е предадена на
друго основание - ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил
морален дълг, да е извършил дарение на сумата и пр.
В настоящия случай, във връзка с откритото производство по чл. 193
ГПК, съдът приема следното. Във връзка с представения по делото документ,
представляващ договор за заем от 01.12.2023г. между Р. К. и Д. Т., се касае за
частен диспозитивен документ, който материализира изявленията на страните,
по отношение на които няма обвързваща съда и страните доказателствена
сила. Съгласно чл. 180 ГПК диспозитивният частен документ съставлява
доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от
подписалите го лица – тоест притежава формална доказателствена сила. С
оглед на това и поради оспорване на документ, съдържащ подписа на
ответника, съдът е разпределил в негова тежест да докаже неистинността на
частния документ – тоест неговата неавтентичност. Във връзка с приетата от
съда и страните съдебно-графическа експертиза, която съдът кредитира като
обективно и безпристрастно изготвена, безспорно се установи, че подписът в
графа заемодател е положен от ищцата, както и че представеното по делото
копие на договора е идентично с оригинала. Допълнително от свидетелските
показания, се потвърди, че именно ищцата, в качеството на заемодател, и
ответникът, като заемател, са подписали договора на 01.12.2023г.
С оглед на това, тъй като договорът касае сума над 5 000,00 лева, съдът
приема, че има сключен между страните договор, респ. възникнало
облигационно отношение, по което ищцата се е задължила да предаде сума в
размер на 10 000,00 лева, а ответникът да върне до 31.12.2023г. Съгласно
чл.70 ЗЗД, когато задължението е със срок, същото става изискуемо с
изтичането на този срок – в конкретната ситуация на 01.01.2024г.
По отношение на възражението на ответника, че не е получавал сумата
по договора, съдът приема за неоснователно, тъй като с подписване на
договора от ответника, който в случая представлява разписка, чийто чл. 1, ал.2
посочва, че сумата е предадена в брой в деня на сключването му.
Допълнително от приложената по делото кореспонденции между страните,
която не е оспорена, съдът установява, че ответникът е сключил два договора
– един с майката на ищцата, който бива напълно изплатен на 11.12.2023г., и
договор с ищцата, който към същата дата не е бил изплатен, но не е бил и
изискуем. Във връзка с това, настоящият състав счита, че ответникът е
направил извънсъдебно признание за наличието на задължение към ищцата.
Съвкупно от приетите по делото писмени доказателства, съдът приема,
че ищцата е доказала пълно и главно наличието на облигационно отношение
между страните, по силата на което е доказала предаване на паричните
средства, така и изискуемост на вземането с настъпване на договорения
падеж, поради което и доколкото ответникът не е доказал връщане на парична
4
сума, съдът приема искът за изцяло основателен.
Съдът кредитира оспорения от ответника частен диспозитивен документ
по следните съображения - бидейки диспозитивен документ (обективиращ
сделка) не удостоверява факти от обективната действителност, а самата воля
на автора му, той не може да бъде верен или неверен, съответно не се ползва с
материална доказателствена сила. Практическото значение на този извод е във
връзка с производството по чл. 193 ГПК – такова не се открива за проверка
верността на диспозитивен документ (относно неговата диспозитивна част).
Няма пречка обаче диспозитивният документ да е предмет на производство по
чл. 193 ГПК относно неговата автентичност, т.е. относно авторството му, но с
оглед заявеното от ответника, че с оспорването по чл.193 ГПК е по отношение
верността на съдържанието на първата страница от договора, следва да се
отбележи, че доказателствената му стойност се преценява наред с останалите
доказателства, защото доказателствената способност на частния диспозитивен
неизгоден за автора документ се преценява от съда съобразно другите
доказателства, които в конкретния случай е имейл кореспонденцията, от която
е видно, че ответникът признава наличието на договор с ищцата, по която не е
изпълнил задължението си по връщане на сумите.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК право на разноски
има ищцата. В открито съдебно заседание на 05.03.2025г. процесуалният
представител на ищцата претендира заплащането на следните суми - 400,00
лева – държавна такса и 400,00 лева - адвокатско възнаграждение. По делото
е представено платежно нареждане за заплащане на държавна такса за
образуване на исковото производство в размер на 400,00 лева, но липсват
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение. С оглед на това, на
ищцата следва да бъдат присъдите разноски в исковото производство в размер
на 400,00 лева. На основание чл. 77 от ГПК ответника следва да бъде осъден
да заплати увеличеното в открито съдебно заседание на 05.03.2025 г.
възнаграждение за вещо лице по СГЕ по сметка на СРС, с оглед липсата на
доказателства за заплащането на възнаграждението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД Д. Р.
Т., ЕГН: ..., с постоянен адрес в гр. София, .. да заплати на Р. М. К., ЕГН:
**********, с адрес в гр. София, ..., комплекс “...” е... сумата 10 000,00 лева,
представляваща задължение по договор за заем от 01.12.2022г., падежирал на
01.01.2024г., ведно със законната лихва от 22.04.2024г. до окончателно
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Д. Р. Т., ЕГН: ..., да заплати на
Р. М. К., ЕГН: ********** сумата от 400,00 лева, представляваща сторените
разноски в исковото производство.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК Д. Р. Т., ЕГН: ..., да заплати по
сметка на Софийски районен съд сума в размер на 550 лв., представляващи
разноски за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6