Присъда по дело №3054/2009 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 184
Дата: 5 ноември 2009 г. (в сила от 21 ноември 2009 г.)
Съдия: Стоян Пеев Мутафчиев
Дело: 20092120203054
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 септември 2009 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

                          05.11.2009 г.           гр. БУРГАС

 

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                               наказателна колегия

На пети ноември                                                              2009 година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: СТОЯН МУТАФЧИЕВ

Съдебни заседатели: 1. В.Х.

                                         2. П.С.

Секретар: Илияна Георгиева

Прокурор: Р.Б.

като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев

наказателно ОХ дело №  3054 по описа за 2009 година

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия А.И.Т., роден на *** г. в гр. П., с постоянен адрес:, понастоящем в затвора гр. Б., българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив в периода от 15.12.2008 г. 04.02.2009г. в гр. Бургас от жилища, собственост на различни лица, чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за защита на имоти, отнел от владението на различни лица чужди движими вещи, всички възлизащи на обща стойност в размер на 3332.25 (три хиляди триста тридесет и два лева и 25ст.) лева, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянията са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите както следва:

За времето от 06.45 ч. до 17.00 часа на 15.12.2008 г. в гр.Бургас от апартамент № 22, находящ се , чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот (взломяване на насрещника на дървена входна врата) проникнал и отнел чужди движими вещи : 1 бр. компютърен монитор , марка" DELL" , с фабричен № СN-О1П936-47803-43NLСО2, ведно със захранващ сигнален кабел за него, на стойност 40.00 (четиридесет) лева от владението на П.К.М., ЕГН **********, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;

За периода от време между 15.12.2008г. и 18.12.2008г. в гр. Бургас от апартамент № 1, находящ се на, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот (взломяване на насрещника на входна врата) проникнал и отнел чужди движими вещи: 1 бр. компютърна конфигурация с неустановена марка и параметри на стойност 200.00 (двеста) лева и мобилен телефонен апарат, марка "Нокия", неустановен модел, на стойност 50.00 (петдесет) лева от владението на М.М. СПАСОВА-­МИХАЛЕЛИ, ЕГН **********, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;

През месец декември 2008г. (около Коледа) от дом, находящ се в , чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот (взломяване на входна врата) проникнал и отнел чужди движими вещи: 1 бр.цветен телевизионен приемник марка "Сони Тринитрон", модел КУ - С27, с фабр. № 303031 с 28-инчов екран, на стойност 250.00 ( двеста и петдесет) лева, собственост на Г.Д.М., ЕГН **********, без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои;

На 15.01.2009г. от дом, находящ се в гр.Б. , чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот (взломяване на насрещника на дървена входна врата) проникнал и отнел чужди движими вещи: компютърна конфигурация на стойност 360.00 ( триста и шестдесет) лева, плазмен монитор, марка "Асер" с 19-инчов екран на стойност 169,25 (сто шестдесет и девет лева и 25ст.) лева, мъжки кожен портфейл на стойност 7.00 (седем ) лева с находяща се вътре в него парична сума в размер на 1100.00 (хиляда и сто) лева, собственост на Н.С.Т., ЕГН **********, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;

На 04.02.2009 г. от апартамент, находящ се в   , чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот (натиск на входна врата ), отнел чужди движими вещи: 1 бр. преносим компютър ( лаптоп ) марка "Hewlet Packard" на стойност 440 ( четиристотин и четиридесет ) лева, 1 бр.електронна писалка марка "Реп Wacom Intuos 3 А6 Tablet" на стойност 230.00 (двеста и тридесет) лева, 1 бр. настолен компютър марка "Neo" на стойност 304.00 (триста и четири) лева, 1 бр. цифров фотоапарат марка "Sony", модел DSC ­F92, с фаб. N 4711585 на стойност 154.00 ( сто петдесет и четири ) лева, флаш ­памет, марка «PQI» с капацитет 4 гигабайта, на стойност 28.00 (двадесет и осем) лева от владението на Х.Е.К., ЕГН: **********, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,

 поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. І-во и ІІ-ро, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б”, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК  ГО ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг” режим на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС в затвор и затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.

На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” ПРИСПАДА  времето от 05.02.2009г. до 06.02.2009г., през което подсъдимият е бил задържан по реда на чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР, времето от 06.02.2009 г. до 08.02.2009 г., през което подсъдимият е бил задържан по реда на чл.64, ал.2 от НПК, и времето от 09.02.2009 г. до влизане в сила на настоящата присъда, през което подсъдимият е с мярка за неотклонение „задържане под стража”.

На основание чл.112, ал.1 от НПК веществено доказателство 1 брой химикал сребрист с надпис „Западная сибирь” да се върне на собственика му Х.Е.К., ЕГН – **********.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия А.И.Т., със снета по-горе самоличност, да заплати в полза на държавата по сметка на БРС сумата от 167,50 лева разноски по делото.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред БОС в 15 дневен срок от днес.

 

 

                                                                    СЪДИЯ:

 

                                                                   СЪД.  ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

                                                                                                       

                                                                                                                             2.

 

 

 

МОТИВИ по Н.О.Х.Д. № 3054 / 2009 г. по описа на БРС, НК, ХІІІ състав

 

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по обвинението на А.И.Т., ЕГН – **********, за това, че в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив в периода от 15.12.2008 г. 04.02.2009г. в гр. Бургас от жилища, собственост на различни лица, чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за защита на имоти, отнел от владението на различни лица чужди движими вещи, всички възлизащи на обща стойност в размер на 3332.25 (три хиляди триста тридесет и два лева и 25ст.) лева, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянията са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите както следва:

За времето от 06.45 ч. до 17.00 часа на 15.12.2008 г. в гр.Бургас от апартамент , чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот (взломяване на насрещника на дървена входна врата) проникнал и отнел чужди движими вещи : 1 бр. компютърен монитор , марка" DELL" , с фабричен № СN-О1П936-47803-43NLСО2, ведно със захранващ сигнален кабел за него, на стойност 40.00 (четиридесет) лева от владението на П.К.М., ЕГН **********, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;

За периода от време между 15.12.2008г. и 18.12.2008г. в гр. Бургас от апартамент № 1, находящ се  , чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот (взломяване на насрещника на входна врата) проникнал и отнел чужди движими вещи: 1 бр. компютърна конфигурация с неустановена марка и параметри на стойност 200.00 (двеста) лева и мобилен телефонен апарат, марка "Нокия", неустановен модел, на стойност 50.00 (петдесет) лева от владението на М.М.С., ЕГН **********, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;

През месец декември 2008г. (около Коледа) от дом, находящ се в , чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот (взломяване на входна врата) проникнал и отнел чужди движими вещи: 1 бр.цветен телевизионен приемник марка "Сони Тринитрон", модел КУ - С27, с фабр. № 303031 с 28-инчов екран, на стойност 250.00 ( двеста и петдесет) лева, собственост на Г.Д.М., ЕГН **********, без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои;

На 15.01.2009г. от дом, находящ се в  чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот (взломяване на насрещника на дървена входна врата) проникнал и отнел чужди движими вещи: компютърна конфигурация на стойност 360.00 ( триста и шестдесет) лева, плазмен монитор, марка "Асер" с 19-инчов екран на стойност 169,25 (сто шестдесет и девет лева и 25ст.) лева, мъжки кожен портфейл на стойност 7.00 (седем ) лева с находяща се вътре в него парична сума в размер на 1100.00 (хиляда и сто) лева, собственост на Н.С.Т., ЕГН **********, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;

На 04.02.2009 г. от апартамент, находящ се в     , чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот (натиск на входна врата ), отнел чужди движими вещи: 1 бр. преносим компютър ( лаптоп ) марка "Hewlet Packard" на стойност 440 ( четиристотин и четиридесет ) лева, 1 бр.електронна писалка марка "Реп Wacom Intuos 3 А6 Tablet" на стойност 230.00 (двеста и тридесет) лева, 1 бр. настолен компютър марка "Neo" на стойност 304.00 (триста и четири) лева, 1 бр. цифров фотоапарат марка "Sony", модел DSC ­F92, с фаб. N 4711585 на стойност 154.00 ( сто петдесет и четири ) лева, флаш ­памет, марка «PQI» с капацитет 4 гигабайта, на стойност 28.00 ( двадесет и осем ) лева от владението на Х.Е.К., ЕГН: **********, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. І-во и ІІ-ро, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и правна квалификация на деянието. Счита, че по несъмнен начин по делото се доказва, че подсъдимият е извършил инкриминираното престъпление. Относно индивидуализацията на наказателната отговорност предлага на съда да постанови присъда, с която признае подсъдимия за виновен, като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и единадесет месеца при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор и затворническо общежитие от „закрит” тип, като се зачете времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”.

Служебно назначеният защитник на подсъдимия пледира при индивидуализацията на наказателната отговорност на Т. съдът да отчете факта, че подсъдимият е признал вината си още на фазата на досъдебното производство, описал е подробно механизма на извършване на деянието, давал е абсолютно непротиворечиви и последователни обяснения, т.е. не е признал вината си едва в съдебната фаза с оглед ползване на привилегията на чл.55 от НК. Според защита следва да се отчете факта, че една част от причинените имуществени вреди е възстановена. Моли съда да наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години, като бъде приспаднато времето, през което той е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”. Моли съда да не налага да не налага наказание „конфискация” на ½ на имуществото на подсъдимия предвид влошеното му имуществено състояние.

Подсъдимият признава посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. В последната си дума моли съда да му определи наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 НПК, намира за установено следното :

 

 

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

 

На основание чл.373, ал.3, вр. чл.372, ал.4 от НПК съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно направеното от подсъдимия самопризнание, а именно :

Подсъдимият А.И.Т. е роден на *** г. в гр. П., с постоянен адрес      , понастоящем в затвора гр. Бургас, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН – **********.

На 15.12.2008 г. за времето от 06.45 часа до 17.00 часа подсъдимият Т. ***. По информация от таксиметров шофьор той отива на собственост на св. П. М.. Натиска звънеца на входната врата и след като се уверява, че няма никой в апартамента, решава да извърши кражба то него, като прониква в него чрез взломяване с рамо на насрещника на входната дървена врата. След като преодолява преградата към дома, влиза вътре и отнема 1 брой компютърен монитор марка „DELL” с фабричен номер № СN-О1П936-47803-43NLСО2, ведно със захранващ сигнален кабел за него, на стойност 40.00 ( четиридесет ) лева, и мъжки парфюм марка „Адидас”.

Посочените вещи с протокол за доброволно предаване от 05.02.2009 г. – л.63 от досъдебното производство, са предадени от подсъдимия Т. на полицейски служител при І РУ на МВР – Бургас и срещу разписка от 06.02.2009 г. ( л.65 от досъдебното производство ) са върнати на правоимащия им собственик – свидетеля М..

През периода от време между 15.12.2008 г. и 18.12.2008 г. подсъдимият Т. вървейки от квартирата си в кв.  в посока пазар „  ” му прави впечатление, че външната входна врата на кооперация, находяща се на  отворена и влиза през нея и отново взема решение да открадне нещо. Звънва на звънеца на апартамент № 1 на ет.1, собственост на М. М., и след като се уверява, че по това време и час няма никой в него, решава да проникне в него чрез взломяване с рамо на насрещника на входната врата. След преодоляване на преградата към дома, влиза вътре и отнема 1 брой компютърна конфигурация, неустановена марка и параметри, на стойност 200 лева и мобилен телефонен апарат – марка „Нокия”, неустановен модел, на стойност 50 лева, като компютърът продава по-късно за неустановена сума на лице на име Д.Ш.

През месец декември 2008 г., около Коледа,  подсъдимият отново решава да извърши кражба по случайно набелязана цел. Докато се разхожда по ул. „ ” в гр. Бургас, забелязва отворена външна входна врата на кооперация № 25, влиза през нея, качва се на третия етаж отново чрез взломяване с рамо на входната врата на апартамент „среден”, собственост на Г.М., прониква в него и отнема 1 брой цветен телевизионен приемник марка „Сони Тринитрон”, модел КУ – С 27, с фабр. № 303031, с 28-инчов екран, на стойност 250.00 лева, който занася в квартирата си.

Процесната вещ с протокол за доброволно предаване от 05.02.2009 г. ( л.72 от досъдебното производство ) е предадена от подсъдимия на полицейски служител при І РУ на МВР – Бургас и срещу разписка от 05.02.2009 г. ( л. 75 от досъдебното производство ) е върната на правоимащия й собственик – свидетеля М..

На 15.01.2009 г., докато се движи по  в гр. Бургас, подсъдимият взема решение да извърши кражба по случайно набелязана цел. След като проверява, че входната външна врата на кооперация № 54 е отворена, влиза в нея, качва се на четвърти етаж, звънва на звънеца на апартамент „среден”, собственост на св. Н.Т. и след като се уверява, че по това време и час няма никой в него, решава да влезе в него чрез взломяване с рамо на насрещника на дървена входна врата. Влиза вътре в дома и отнема компютърна конфигурация на стойност 360.00 лева, плазмен монитор, марка "Асер" с 19-инчов екран на стойност 169,25 лева, мъжки кожен портфейл на стойност 7.00 лева, с находяща се вътре в него парична сума в размер на 1100.00 лева, собственост на свидетеля Н.С.Т.. Компютърната конфигурация по-късно подсъдимият продава на лице на име Димитър – Шеки.

На 04.02.2009 г., докато се движи по ул.   в гр. Бургас, по посока „  ” решава да извърши кражба. Вижда отворена входната врата на кооперация № , влиза в нея и се качва на третия етаж. Звънва на звънеца на апартамент „десен”, в който живеят под наем св. Д.Г. и св. Х.К., и след като се уверява, че няма никой чрез натиск с рамо на вратата влиза вътре в дома и отнема 1 бр. преносим компютър ( лаптоп ) марка "Hewlet Packard" на стойност 440 лева, 1 бр.електронна писалка марка "Реп Wacom Intuos 3 А6 Tablet" на стойност 230.00 лева, 1 бр. настолен компютър марка "Neo" на стойност 304.00 лева, 1 бр. цифров фотоапарат марка "Sony", модел DSC ­F92, с фаб. N 4711585 на стойност 154.00 лева, флаш ­памет, марка «PQI» с капацитет 4 гигабайта, на стойност 28.00 лева, собственост на Х.Е.К.. Същия ден около 14.00-14.30 часа на автобусна спирка пред блок „Краставицата” в гр. Бургас подсъдимият продава преносимия компютър на св. Д.М. за сумата от 220 лева.

Процесната вещ – преносим компютър ( лаптоп ) марка "Hewlet Packard", с протокол за доброволно предаване от 06.02.2009 г. ( л.26 то досъдебното производство ) е предадена от св. М. на полицейски служител при І РУ на МВР – Бургас и срещу разписка от 13.07.2009 г. ( л.133 от досъдебното производство ) върната на правоимащия й собственик – св. К.. С протокол за доброволно предаване от 06.02.2009 г. ( л.25 от досъдебното производство ) цифров фотоапарат марка "Sony", модел DSC ­F92, с фаб. N 4711585 е предаден от подсъдимия на полицейски служител при І РУ на МВР – Бургас и срещу разписка от 13.07.2009 г. ( л. 133 от досъдебното производство ) е върнат на св. К..

С протокол за доброволно предаване от 06.02.2009 г. ( л.134 от досъдебното производство ) е предаден от подсъдимия Т. 1 бр. химикал – сребрист на цвят с надпис „Западная сибирь”, собственост на Х.Е.К., който е приобщен като веществено доказателство по делото.

С присъда № 93/16.05.2000 г. по НОХД № 558/2000 г. по описа на Районен съд – П., в сила от 23.05.2000 г., подсъдимият Т. е осъден за извършено на 08.05.2000 г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.29, ал.1, б.”А” от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ и ТРИ МЕСЕЦА.

С присъда № 129/17.07.2000 г. по НОХД № 755/2000 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, в сила от 16.08.2000 г., подсъдимият Т. е осъден за извършено на 27.01.1997 г. престъпление по чл.197, т.3, вр. чл.195, ал.1, т.3 от НК и му е наложено наказание „ лишаване от свобода” за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА. С определение от 12.03.2002 г. по същото дело, влязло в сила на 28.03.2002 г.,  съдът кумулира наказанията по него и по НОХД № 221/1999 г. по описа на Районен съд – Пловдив, като определя едно общо най-тежко наказание в размер на 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода”. На основание чл.24 от НК наказанието е увеличено на 2 години „лишаване от свобода”. Съдът постановява и осъденият да изтърпи изцяло и отделно наложеното му наказание по НОХД № 558/2000 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

Със споразумение по НОХД № 2405/2004 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в сила от 05.04.2005 г., подсъдимият е осъден за извършено в периода 01.10.2004 г. 11.10.2004 г. престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4, предл.І, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.А”, вр. чл.26, ал.1 от НК на наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години.

Видно от справка от Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” подсъдимият Т. *** от 13.08.2009 г. като обвиняем по ДП № 242/2009 г. по описа на І РУ на МВР – Бургас и същият преди това не е изтърпявал наказания в местата за лишаване от свобода.

Видно от справка от Бургаска районна прокуратура – л.35 от съдебното производство, считано от 05.02.2009 г. до 06.02.2009 г. подсъдимият е задържан по реда на чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР в сектор „Арести” при ОЗИН – Бургас. Считано от 06.02.2009 г. до 08.02.2009 г. е задържан за срок от 49 часа по реда на чл.64, ал.2 от НПК. Считано от 09.02.2009 г. е с взета мярка за неотклонение „задържане под стража” с определение от 07.02.2009 г. по НЧД № 389/2009 г.  по описа на БРС, в сила от 11.02.2009 г., като от 12.08.2009 г. е преместен в затвора гр. Бургас.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, по отношение на които подсъдимият е направил самопризнание по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, и се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства - показанията на свидетелите Д.Г., П.. М., М. М., Н.Т., К.И., Г.М., Х.К. и Д.М., протоколи за оглед на местопроизшествие, протокол за разпознаване от 06.02.2009 г., заключенията на съдебно-оценителните експертизи, протоколи за доброволно предаване, разписки за предадени вещи, определение от 07.02.2009 г. по НЧД № 389/2009 г. по описа на БРС, проформа фактура – л.109 от досъдебното производство, гаранционни карти – л.110 и л.111 от досъдебното производство, справка за съдимост на подсъдимия, справка от Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за търпени от подсъдимия наказания „лишаване от свобода”, справка от Бургаска районна прокуратура, вещественото доказателство по делото.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

 

Подсъдимият А.И.Т. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, предл. 1 и 2, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и б.”Б” от НК.

Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК продължавано престъпление е налице, когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

По делото се установи, че в периода от 15.12.2008 г. до 04.02.2009 г. подсъдимият е осъществил 5 деяния, които поотделно осъществяват състав на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, предл.1 и 2, вр. чл.194, ал.1 от НК.

От обективна страна подсъдимият Т. е отнел от владението на различни лица, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои инкриминираните вещи.

Обстановката, при която са осъществени петте деяния, е една и съща. Всичките са извършени в гр. Бургас, като подсъдимият избира жилищни сгради, в които може да влезе безпрепятствено, по един и същ начин се уверява, че в жилището, в което решава да проникне, няма никой към този момент, по еднотипен начин прониква в него, т.е. механизмът на извършването на деянията е един и същ. Те са осъществени през непродължителен период от време – в рамките на по-малко от два месеца, поради което всяко последващо се явява продължение на предходното.

При продължаваното престъпление между отделните деяния трябва да има не само обективна, но и субективна връзка. Тя се изразява в повторността на едно и също психическо отношение на дееца към деянието и неговите последици, проявено в "еднородност на вината". Отделните деяния са извършени от подсъдимия при форма на вина “пряк” умисъл – Т. съзнава, че разрушава и поврежда преграда, здраво направена за защита на имот – входна врата на апартамент, съзнава, че отнема от владението на лица конкретните вещи, без тяхно съгласие, и цели именно това – да ги присвои, да ги третира като свои. За всяко едно от деянията той е вземал конкретно решение, но е преследвал една и съща цел – а именно да установи своя фактическа власт върху определени вещи с цел да се разпорежда с тях в свой интерес – в случая чрез продажбата им да си набавя парични средства.

Предвид изложеното, осъщественото от подсъдимия следва да се квалифицира като едно продължавано престъпление. То е извършено от Т. при условията на опасен рецидив както по буква „А”, така и по буква „Б” на чл.29, ал.1 от НК. Този извод е верен поради следното :

Подсъдимият е извършил престъплението, след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК. За такова престъпление е осъждането на Т. по НОХД № 558/2000 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, като му е наложено наказание „лишаване от свобода” ефективно за срок от 3 години и 3 месеца.

Деянието по настоящото дело е осъществено, след като подсъдимият е осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК. Т. е осъждан на лишаване от свобода за извършени престъпления от общ характер с присъда № 93/16.05.2000 г. по НОХД № 558/2000 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, в сила от 23.05.2000 г., с определение за групиране на наказания от 12.03.2002 г. по НОХД № 755/2000 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, влязло в сила на 28.03.2002 г. – аргумент от Постановление № 2 от 27-29.IV.1970 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с постановление № 6 от 12.IV.1983 г. и постановление № 7 от 26.VII.1987 г. на ВС, със споразумение по НОХД № 2405/2004 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Видно от справка от Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, подсъдимият не е търпял наложените му наказания „лишаване от свобода”, поради което сроковете, визирани в чл.30, ал.1 от НК не са изтекли към момента на осъществяване на продължаваното престъпление.

 

ПО НАКАЗАНИЕТО

 

За престъплението чл.196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т.3, предл.1 и 2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и „Б” от НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от три до петнадесет години. Нормата на чл.373, ал.2 от НПК обаче задължава съда да определи на подсъдимия наказание при условията на чл.58а от НК в случаите, когато е направил самопризнание на обстоятелствата по обвинението по реда на чл.371, т.2 от НПК, които съдът е одобрил с определение. Настоящият случай е именно такъв, поради което при определяне на вида и размера на наказанието съдът съобрази, че за престъплението, по което е повдигнато обвинението, не са предвидени алтернативни наказания, поради което наказанието следва да бъде определено при условията на чл.55 от НК. Тъй като е установен специален минимум на наказанието „лишаване от свобода”, то приложима се явява разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 НК, т.е. надлежното наказание е „лишаване от свобода”. От друга страна, съгласно чл. 39, ал.1 от НК, минималната продължителност на наказанието “лишаване от свобода” е 3 месеца, т.е. на подсъдимия Т. следва да се определи и наложи наказание “лишаване от свобода” в границите от 3 месеца до 3 години. При определяне размера на наказанието съдът взе предвид, че подсъдимият е склонен да засяга обществените отношения, свързани със собствеността, отчете броя и механизма на извършените отделни деяния, включени в продължаваното престъпление, високата обща стойност на отнетите вещи, но и обстоятелството, че част от отнетите вещи са възстановени на пострадалите със съдействието на подсъдимия, решението на подсъдимия да направи самопризнание, и намери, че следва да бъде наложено наказание “лишаване от свобода” при превес на отегчаващите вината обстоятелства. Наказание “лишаване от свобода” за срок от 2 години е от естество да осъществи в пълнота генералната и специалната превенция – да отдели за срока на присъдата подсъдимия от средата му, играеща негативна роля спрямо него, и същевременно за същия срок да го лиши от възможността да върши други престъпления, като му даде възможност да преосмисли и коригира поведението си. Срокът на принудителното му изолиране в местата за лишени от свобода според настоящия съдебен състав е справедлив, съответства на обществената опасност на дееца и няма да създаде убеждение у него, че му е занижена наказателната отговорност.

Наказанието следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС в затвор и затворническо общежитие от „закрит” тип на основание чл.60, ал.1 от същия закон, тъй като подсъдимият вече е бил осъждан на наказание „лишаване от свобода”. При изпълнение на наказанието на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК следва да се приспадне времето от 05.02.2009г. до 06.02.2009г., през което подсъдимият е бил задържан по реда на чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР, времето от 06.02.2009 г. до 08.02.2009 г., през което подсъдимият е бил задържан по реда на чл.64, ал.2 от НПК, и времето от 09.02.2009 г. до влизане в сила на настоящата присъда, през което подсъдимият е с мярка за неотклонение „задържане под стража”.

Съдът намери, че за целите на наказанието, не следва да налага наказание конфискация до една втора от имуществото на виновния.

 

ПО ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО

 

 На основание чл.112, ал.1 от НПК веществено доказателство 1 брой химикал сребрист с надпис „Западная сибирь” следва да се върне на собственика му Х.Е.К., тъй като видно от обясненията на подсъдимия в съдебно заседание вещта се е намирала в чанта на лаптоп "Hewlet Packard", собственост на св. К., който подсъдимият е отнел от апартамент на    .

 

ПО РАЗНОСКИТЕ

 

С оглед постановената осъдителна присъда и на основание чл. 189, ал.3 от НПК, подсъдимият Т. следва да заплати в полза на държавата по сметка на Бургаски районен съд направените разноски по делото в размер на 167,50 лева.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                                       

                                                            (     )

      

 

Вярно с оригинала: Илияна Георгиева