Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2022г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на десети ноември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА Х.
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА Х.
гражданско дело № 3568 по описа за 2013г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
Образувано е по искове на А.Е.Ц., Ц.Х.Ц., Ц.В.Ц., В.В.Х., П.В.Х. и Д.Ц.А., срещуМ.Ф.К.Д.С.И ,. /М.F.C.D.S.Y.R./, за присъждане за всеки от ищците по 100000.00лв., частично от по
150000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на ПТП настъпило на 12,02,2010г., в РФранция,
на магистрала А9, север-юг /Франция – Испания/, в посока гр.Перпинян,
км. 235+500, община Сале Льо Шато, причинено виновно
от К.Н.– полски гражданин, при управление на товарна композиция от седлови влекач „МАН 18.480 2 P“******– испанска регистрация и полуремарке,
който нарушил правилата за движение по пътищата, като не възприел своевременно находящият се на пътното платно В. Ц.Х., водач на товарна
композиция от седлови влекач марка „Волво“, с испанска регистрация № ******BBJ, с ремарке с испанска регистрация №
*******, спрян в аварийната лента – частично в дясна пътна лента, и движейки се в
дясна пътна лента се отклонил вляво, и навлизайки частично в средна пътна лента
блъснал В. Ц.Х., с което причинил смъртта му, чиято отговорност била
застрахована в испанската застрахователна компанияМ.Ф.К.Д.С.И
,. /М.F.C.D.S.Y.R./, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към датата
на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на деликта, до окончателното и изплащане.
В исковата молба ищците твърдят, че починалият В. Ц.Х. бил син на А.Е.Ц. и Ц.Х.Ц., баща на Ц.В.Ц.
и В.В.Х., съпруг на П.В.Х., и брат на Д.Ц.А..
В деня на ПТП В. Ц.Х. заедно с колегата си Н.Т. извършвали превоз наети от
испанска фирма, управлявайки товарна композиция от седлови
влекач марка „Волво“, с испанска регистрация № ******BBJ, с ремарке с испанска регистрация №
*******. Поради силен вятър по време на движение на т.а. се разкъсало покривалото
на ремаркето. Били засегнати също алуминиевите прегради. Покривалото се веело
свободно и заедно с алуминиевите прегради се влачело по пътя. Това наложило
спиране в аварийната лента и частично в крайна, дясна пътна лента. Пострадалият
слязъл от т.а. за да се опита да отстрани проблема. Към него момент К.Н.–
полски гражданин, при управление на товарна композиция от седлови
влекач „МАН 18.480 2 P“******– испанска
регистрация и полуремарке, приближил в посоката на
движение, зад авариралия автомобил. Въпреки, че възприел достатъчно рано
описаната обстановка не предприел спиране или намаляване на скоростта, а
предприел заобикаляне на авариралия товарен автомобил и ремарке, като в момента
на заобикалянето блъснал находящият се зад авариралия
т.а. В. Ц.Х.. Към този момент К.Н.все още бил под въздействие на приет наркотик
- канабис
Твърдят, че били силно привързани към родственика си и смъртта му им
причинила силен шок, постояна мъка и страдания, които
няма да преодолеят докато са живи. Взели пари в заем за да приберат и погребат
тялото му в България.
Излагат, че предявили пред застрахователяМ.Ф.К.Д.С.И
,. /М.F.C.D.S.Y.R./ извънсъдебна претенция за плащане на обезщетение за смъртта на
родственика си, но получили отказ за плащане.
ОтветникътМ.Ф.К.Д.С.И ,. /М.F.C.D.S.Y.R./ в отговора на исковата молба възразява, че исковете са недопустими поради
липса на компетентност на българският съд да разреши спора, а в отношение на
евентуалност - неоснователни.
Възразява, че ищците не са в кръга на лицата, които подлежат на
обезщетяване на имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите съгласно българското, испанското и/или френското законодателство.
Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение междуМ.Ф.К.Д.С.И ,. /М.F.C.D.S.Y.R./ и К.Н.– полски гражданин, водач на товарна композиция от седлови влекач „МАН 18.480 2 P“******– испанска регистрация и полуремарке,
която да покрива отговорността на водача при процесното
ПТП.
Оспорва механизма на ПТП и наличието на причинна връзка между виновно, противоправно поведение на К.Н.– полски гражданин, водач на
товарна композиция от седлови влекач „МАН 18.480 2 P“******– испанска регистрация и полуремарке и
настъпилите вреди.
Оспорва наличието на виновно, противоправно
поведение на К.Н.– полски гражданин, водач на товарна композиция от седлови влекач „МАН 18.480 2 P“******– испанска регистрация и полуремарке.
В отношение на евентуалност възразява, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия В. Ц.Х., който излязъл от
кабината на камиона с цел отстраняване на негова техническа неизправност
необезопасено, без светлоотразителна жилетка, с което
поставил себе си в опасност и застрашил безопасността на движението.
Възразява, че претенциите са погасени по давност, на основание чл. 1973 от
приложимият испански Civil Code, с изтичане на
едногодишен срок от датата на ПТП.
В отношение на евентуалност оспорва претенциите по размер.
Претендира исковете да бъдат отхвърлени, а в отношение на евентуалност
желаното обезщетение да бъде намалено.
В допълнителната искова молба
постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК и в допълнителният отговор депозиран в срока по
чл. 373, ал. 1 от ГПК не са наведени нови твърдения и възражения.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна и прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./, вр. с §22 от ПЗР на
КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
По въпроса за компетентността на българският съд и приложимото право съдът
се е произнесъл с Определение от 10.10.2017г. В
същото е прието, че компетентен да разгледа исковете е българският съд, на осн. чл.
11, пар. 2, вр. чл. 9, пар. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ № 44/2001 на Съвета от
22.12.2000г., относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по граждански и търговски дела. Прието е и, че приложимо право по
отношение т.нар. непреки последици от деликта или твърдяните вреди претърпяни от
ищците – болки и страдания в резултат от смъртта на пострадалия е националното
право на РБългария, на осн.
Регламент /ЕО/ № 846/2007г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007г
относно приложимото право към извъндоговорни
задължения /Рим II/. По отношение установяване на договорното,
застрахователното правоотношение, неговите страни, предмет, покритие и действие
е националното право на Кралство Испания. По отношение събитието – деликт е приложимо националното право на РФранция.
За да се приеме, че исковете са основателни в тежест на ищците е да
установят главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, следните правопораждащи
факти: съществуването на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата и
застрахователя, настъпването на застрахователно събитие, механизма на ПТП,
както и наличието на всички кумулативни предпоставки на деликта,
а именно: противоправно деяние, изразяващо се в
управление на пътно превозно средство в нарушение на превилата за движение по
пътищата, вината, несъмнена причинна връзка между това противоправно
и виновно поведение и понесения от пострадалото лице неблагоприятен резултат,
вида на вредите и тяхната стойност.
В тежест на ищците е да установят и, че са увредени от събитието и имат
право да получат обезщетение за вредите от застрахователя на деликвента.
В тежест на ответника е да установи главно и пълно вързраженията
си по исковете, вкл., че не е налице валидно застрахователно правоотношение към
момента на ПТП, което да го обвързва, че не е налице покритие на застраховката
„Гражданска отговорност“ по отношение събитието, че деликвента
не е виновен за настъпване на ПТП, че последното е настъпило по друг механизъм
от описания от ищците, че правото на пострадалите ищци да получат обезщетение
за неимуществени вреди, вкл. законна лихва върху него от датата на събитието е
погасена по давност. В тежест на ответника е да установи и направеното в
евентуалност възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат с поведението на пострадалия, респ., че същия има
значителен принос за настъпване на вредоносния резултат.
Видно от Застрахователна полица за МПС № 114909447701, със срок на
валидност от 07.01.2010г. до 07.01.2011г., действаща по отношение собственик на
застраховано МПС – влекач, марка „МАН 18.480 2 P“ *******, за обичайният оторизиран от фирмата водач, за извършване на
транспорт, обществени услуги, към датата на ПТП е било налице валидно
правоотношение с характер на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ по отношение процесния т.а. марка „МАН
18.480 2 P“******– испанска регистрация, с водач К.Н.– полски гражданин, сключен
между фирмата собственик на последния иМ.Ф.К.Д.С.И ,.
/М.F.C.D.S.Y.R./, като застраховател. Видно е и, че е налице покритие на застраховката
„Гражданска отговорност“ по отношение процесното
събитие от 12.02.2010г.
От Анализ и справка от 19.03.2010г. изготвена от Национална жандармерия,
под. „Пътна безопасност на източни пиренеи“, Взвод
магистрала Перпинян, която е част от приетата като
доказателство, събрана посредством съдебна поръчка Прокурорска преписка №
7240/2010г. на Прокуратура на Перпинян, Испания, се установява следната фактическа обстановка:
На 12.10.2010г. камион с ремарке марка „Волво“, с
испанска регистрация № ******BBJ, с ремарке с испанска
регистрация № *******, пътува по магистрала А9 към Испания. В този участък магистралата се
състои от три пътни ленти. Силен вятър духа над региона. Малко след зоната на Сале льо шато
/66/, РК 234, брезентът на ремаркето се откъсва. Алуминиевата рамка на брезента
се влачи и засяга централната лента за двиение. С оглед
това българският екип шофьори Г-н В. и
Г-н К. решава да спре бързо на лентата за аврийно
спиране. Превозното средство спира на лентата за аварийно спиране и на най
дясната лента. Шофьорите напускат камирана на автобобила си и се отиптва да
поставят брезента обратно на мястото му. Поривите на вятъра предотвратяван тази
манелна. Г-н К. решава да се върне в кабината на
камиона, за да вземе нож и отреже брезента. Междувременно Г-н В. е сам в
задържането на брезента. Силен порив на вятъра задвижва брезента и Г-н В. на
нивото на втората лента за движение. В същото време пътно превозно средство
товарен автомобил марка „МАН 18.480 2 P“******управлявано от К.Н.–
полски гражданин, пристига на нивото на ремаркето. Въпреки отклоняване, той не
може да избегне сблъсъка с брезента и Г-н В.. Тялото се задвижва почти 40м от
точката на удара. Водач на камион с португалска регистрация 70 НС 04 е свидетел
на фактите. Виждайки тялото да скача от пътя, той спира автомобила си, за да го
защити.
Водачът К.Н.– полски гражданин е тестван отрицателно за алкохол, но е
положителен за ТНС тест за слюнка. След това той е поставен под стража в
очакване на резултатите от кръвното изследване. Те идват отрицателни.
Видно от Решение за прекратяване на делото към Прокурорска преписка №
7240/2010г. на Прокуратура на Перпинян, Испания, от
30.04.2010г., производството по делото е прекратено поради липса на
престъпление.
От Постановление от 26.07.2010.2г. по пр.пр. №
5173/2011г. по описа на СГП, д.п. № 107/2011г. по описа на НСлС се установява,
че наказателното производство образувано за ПТП от 12.10.2010г. с участници
управляваният от В. Ц.Х. заедно с колегата си Н.Т. камион с ремарке марка „Волво“, с испанска регистрация № ******BBJ, с ремарке с испанска регистрация №
******* и управляваната от К.Н.– полски гражданин, товарна композиция от седлови влекач „МАН 18.480 2 P“******– испанска регистрация и полуремарке,
осъществено по магистрала А9 към Испания, при което е настъпила смъртта на В. Ц.Х.,
при обстановка идентична с установената по Прокурорска преписка № 7240/2010г.
на Прокуратура на Перпинян, Испания, е прекратено
поради липса на установено нарушение.
При така установеното съдът намира, че липсва влязла в сила присъда или
друг надлежен акт на съд, въз основа която при условията на чл. 300 ГПК съдът
да приеме, че деянието, авторството и виновното поведение на водача К.Н.–
полски гражданин, на товарна композиция от седлови
влекач „МАН 18.480 2 P“******– испанска
регистрация и полуремарке, и настъпилата в
причинно-следствена връзка от това поведение смърт на В. Ц.Х. – родственик на
ищците, за установени в настоящия процес. Следователно противоправното
деяние, изразяващо се в управление на пътно превозно средство в нарушение на
превилата за движение по пътищата, вината, несъмнена причинна връзка между това
противоправно и виновно поведение и понесения от
пострадалото лице неблагоприятен резултат, вида на вредите и тяхната стойност,
са предмет на установяване в настоящото производство.
От заключението по приетата
първоначална и допълнителна САТЕ се установява следното:
На 12.10.2010г., около 16.15ч, на територията на РФранция,
на магистрала А9, Север – Юг
/Франция-Испания/, в посока гр.Перпинян, се движел
камион с ремарке марка „Волво“, с испанска
регистрация № ******BBJ, с ремарке с испанска регистрация №
*******, управляван от В. Ц.Х. заедно с колегата си Н.Т., при дневно време, с
добра видимост. При приближаване на км. 235+500, р-на около Салс
лю Шато, поради силния, бурен вятър покривалото на
ремаркето се отделило от носещата конструкция от лявата му страна, заедно с
алуминиевата арматура и свободно се веело навлизайки в средната лента за
движение. Екипажът на композицията спира в аварийната лента, която е била с
по-малка ширина от широчината и, при което с част от габарита си е заемала част
от дясната пътна лента. Водачите слезли от кабината и решили да отрежат
покривалото на ремаркето. Водачът К. се върнал в кабината за да вземе нож, а
водачът Х. остава до ремаркето от лявата му страна, в опит да придържа
покривалото.
Към него момент попътно движещата се товарна композиция от седлови влекач „МАН 18.480 2 P“******– испанска регистрация и полуремарке,
управлявана от К.Н.– полски гражданин, се движела в дясна пътна лента, със
скорост от порядъка на 75км/ч. Водачът възприел веещото се покривало и за да се
предпази от него оклонил влекача влядо,
като навлязъл частично в средната пътна лента.
Силният вятър и близко преминаващата товарна композиция „МАН 18.480 2 P“ *******, отхвърлят Х. към края на дясната пътна лента, където настъпва
удар по предната, дясна, долна част на влекача в зоната на десния край на
предна броня. Височината на нанесените удари – 80см от асфалта показват, че към
момента на удара Х. е ил в изправено или приведено
положение, при задържане на веещия се брезент. От удара тялото на Х. е
отхвърлено на около 40м напред от мястото на удара, при което са оставени следи
от кръв по предна и дясна странична част на влекача. При падане на терена
тялото на пострадалия е прегазено със завните десни
колела. Т.к. влекач „МАН 18.480 2 P“******се отклонява още
наляво, навлизайки частично в лявата пътна лента, при което водачът му е
възприел тялото на Х., след което се насочва надясно и спира в аварийната лента
на около 200м след мястото на удара.
Водача на движещият се ТИР в дясната пътна лента зад товарната композиция
„МАН 18.480 2 P“******е възприел удара и спрял аварийно управляваната от него композиция в
лявата пътна лента, за да предпази тялото на пострадалия.
Съгласно заключението в случай, че не бъдат съобразени конкретните метереологични условия – силен вятър към момента на ПТП,
оказал влияние върху скоростта на движение на пешеходеца В. Ц.Х. от
местоположението му – зад товарния автомобил, до мястото на удара, ударът за водача К.Н.– полски гражданин е бил предотвратим чрез аварийно спиране.
Имал възможност да анализира пътната ситуация и да възприеме авариралия товарен
автомобил и ремарке и пострадалия водач от разстояние не по-малки от 200м., а
опасната зона за спиране със седловия влекач „МАН
18.480 2 P“******е 83.34м. Имал е и техническата възможност да извърши и маневра
заобикаляне с навлизане на товарната композиция в лява пътна лента.
Съгласно заключението общата ширина на пътното платно в посоката на
движение на процесните МПС е 13.6м от тях. Аварийна
лента – 2.6м, дясна активна лента – 3.6м, средна и лява пътни ленти – по 3.7м.
Удара е настъпил по дължина на пътното платно – на около 10м след линията
на приетият ориентир /избраната фиксирана точка от Жандармерия на Перпинян/, считано за посоката на движение на товарните
композиции. По ширина на пътното платно – на около 7-8м вдясно от левия край на
асфалта, считано в същата посока. Ударът е настъпил в дясната активна пътна
лента в близост до средната пътна лента.
Товарен автомобил „МАН 18.480 2 P“******се е движел със
скорост около 75км/ч, при опасна зона за спиране – 83.34кв/м. Товарен автомобил
„Волво“ е бил разположен в аварийната лента и
частично с около 40-50см в дясната активна пътна лента.
Съгласно Справката за метеорологичните условия и скоростта на вятъра в района
на произшествието на 12.02.2010г., между 14 и 18ч местно време, скоростта на
вятъра е била около 51.5-60.1м/сек, при най голяма регистрирана скорост в този найон 99.4м/сек. Посоката на вятъра е била отляво – надясно
за посоката на движение /спрялата/ товарна композиция с влекач „Волво“.
Съгласно заключението, отчитайки конкретните условия следва, че тялото на В.
Ц.Х. останал сам да държи брезента, при внезапен порив на вятъра е бил
изтласкан /изхвърлен/ заедно с брезента със скорост около скоростта за
придвижване при начин „спокойно бягане“ до „бързо бягане“. Предвид
местоположението на удара по широчината на пътното платно и разположението на В.
Ц.Х. – отзад на товарния автомобил, съгласно заключението е изминал по пътното
платно около 4м. При средна по размер скорост между „спокойно бягане“ до „бързо
бягане“ и предвид изложената скорост на поривите на вятъра, то средната скорост
при този начин на придвижване за В. Ц.Х. е била 10км/ч или 2.78м/сек. При това
положение необходимото време на пострадалия за изминаване на разстоянието от 4м
е 1.45сек. Т.е. при изтласкване /изхвърляне/ на пешеходеца с брезента, тялото
му е изминало разстоянието до мястото на удара за 1.45сек. Съгласно
заключението предви установената скорост на вятъра
това е най-вероятното навлизане на пешеходеца в пътното платно.
Отстоянието на предната част на седловия влекач „МАН 18.480 2 P“******до мястото на удара за момента, когато пешеходецът е започнал
движението си по пътното платно при различните начини на придвижване са: при
„бавен ход“ – 78.53м, при „бърз ход“ – 45.62м и при „тичане“ или скорост между
„спокойно бягане“ до „бързо бягане“ – 30.20м. При сравняване на опасната зона
за спиране – 83м с тези отстояния съгласно
заключението, в конкретната пътна ситуация ударът е непредотвратим независимо
от начините на придвижване на пешеходеца по пътното платно до мястото на удара.
Съгласно заключението т.а. „МАН 18.480 2 P“******е следвало да се движи със скорост до 34км.ч., за да предотврати
удара, като спре, при движение на пострадалия по пътното платно със скорост
„тичане“ или скорост между „спокойно бягане“ до „бързо бягане“.
Съгласно заключението, предвид мястото на удара – в дясната пътна лента, в
близост до разделителната линия със средна пътна лента, ударът е бил
предотвратим, т.е. нямало е да настъпи за т.а. „МАН 18.480 2 P“******в случай, че е заел изцяло средна пътна лента.
От показанията на свидетеля Н.Т.К. се установява следното: Участвал в ПТП на 12.02.2010г. На датата карали с В.
колата и се прибирали от Италия в Испания. Карали камион с ремарке с марка „Волво“. Сменили се с В. и той карал. Преди това, докато
карал свидетеля се откачал брезента. Този участък от пътя бил много ветровит.
Сложили колан да не се откача брезента, но когато започнал да кара В. се
откачил покрива. Веел се целият брезент и пресичал пътното платно. Спрели,
защото не можело да карат така. Създавали опасност за другите коли. Останалите
коли спрели с тях. Изтеглили брезента. В. го хванал с щангата да го държи,
защото бил по силен, а свидетеля отишъл към кабината на автомобила за да вземе
нож, за да го отрежат. Докато бил в кабината му казали за произшествието.
Колкото може повече спрели в аварийната лента, но тя била тясна и задният край
на камиона бил настъпил линията на аварийната лента. Не бил в платното за
движение. Колите не можели да ги изпреварват заради брезента. Карали зад тях на
аварийки. Всички намалявали, светкали,
свиркали и минавали много плавно покрай тях. Всички коли били спрели, докато
изтеглят брезента, но след като го хванали колите започнали да се изтеглят.
Вятърът бил силен и веел брезента, но не бил толкова силен, че да отресе човек. Пуснали аварийни мигачи, когато спряли. Не сложили предупредителни занци,
защото нямало време. Вятърът попречил на свидетеля да отвори вратата на
кабината, за да вземе нож.
Съгласно показанията свидетеля разбрал, къде живее В. след инцидента,
защото ходил на погребение. Живеел в Испания на квартира с Мария – племенничка
на свидетеля. Живеели двамата като съквартиранти. Били близки, приятели. Според
свидетеля може и да са живеели на семейни начала. За последните 6 месеца В. не
се прибирал в България. Изпращал пари на синът си. Свидетеля не знае изпращал
ли пари на жена си. Знаел, че тя е била в затвора.
От заключението по приетата СМЕ се установява следното: Причина за смъртта на В. Ц.Х. е тежкия травматичен
и хеморагичен шок, получени от съчетаната травма,
несъвместима с живота. Има причинно следствена връзка от травмите получени от процесното ПТП. Същите са получени от удари с или върху
твърди, тъпи предмети и размазване /прегазване/ от гумите на тежкотоварния автомоби, причинил ПТП.
Съдът намира първоначалното и допълнително заключение по приетата САТЕ и
заключението по приетата СМЕ за обективно и компетентно дадени и като
съответстващи на останалите доказтелства по делото ги
кредира изцяло. Дава вяра изцяло на показанията на
свидетеля Н.Т.К., като дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления,
вътрешно непротиворечиви и съответстващи с останалите доказателства по делото.
Въз основа приетите заключения по САТЕ, гласните и писмени доказателства
приема за установено, че в конкретния случай ударът е бил непредотвратим за
водача на т.а. „МАН 18.480 2 P“ *******. На първо
място при преценка за това налице ли е противоправно
и виновно поведение на водача на седловия влекач „МАН
18.480 2 P“ *******, следва да бъде отчетена установената в района на произшествието,
на 12.02.2010г., между 14 и 18ч местно време скорост на вятъра - около
51.5-60.1м/сек, при най голяма регистрирана скорост в този найон
99.4м/сек, както и посоката на вятъра -
отляво-надясно за посоката на движение /спрялата/ товарна композиция с
влекач „Волво“. Поради тези метереологични
условия В. Ц.Х. останал сам да държи брезента зад т.а. „Волво“,
при внезапен порив на вятъра е бил изтласкан /изхвърлен/ заедно с брезента със
скорост около скоростта за придвижване при начин „спокойно бягане“ до „бързо
бягане“ или „тичане“, която е била 10км/ч или 2.78м/сек. При тази скорост
е изминал по пътното платно около 4м. до
мястото на удара за 1.45сек. За това време седловия
влекач „МАН 18.480 2 P“ *******, който към момента,
когато пешеходецът е започнал движението си по пътното платно е бил на отстояние с предната си част до мястото на удара - 30.20м, при установеното движение на
пешеходеца - „тичане“ или скорост между „спокойно бягане“ до „бързо бягане“, не
е бил в състояние да спре или заобиколи опасността.
Установено е и, че седловия влекач „МАН 18.480 2 P“******се е движел с разрешена скорост за района, както и, че в кръвта му
не са открити наркотични или други вещества. Не са установени и други нарушения
на законовите разпоредби за движение по пътищата. Не може да се вмени във вина
движението със скорост над 34км.ч., при каквато водачът би могъл да спре или заобиколи опасността, доколкото установената скорост за
движение е в рамките на разрешената за района и не са налице факти и
обстоятелства, които да налагат движение с по ниска такава. Скоростта е била
съобразена с видимостта, състоянието на пътя, интензивността на движението и
всички други обстоятелства, които имат значение за последното. Не съставлява противоправно поведение и движението на седловия
влекач „МАН 18.480 2 P“******в дясна пътна
лента, а не в средна такава, при което удар не би настъпил, доколкото липсва
задължение или доказана необходимост и за това. Опасността е възникнала
внезапно и непредвидено, в опасната зона за спиране на управляваният от К.Н.седлови влекач „МАН 18.480 2 P“ *******, като сам водачът не е създал предпоставките за настъпването на
вредоносния резултат. Не по своя вина К.Н.е бил поставен в невъзможност да
избегне настъпването на вредоносния резултат. Затова ПТП не съставлява виновно,
противоправно деяние.
Поради изложеното съдът намира, че не е установена първата от
горепосочените кумулативни предпоставки на деликта,
при наличието на които следва да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, която е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента, а
именно: противоправно деяние, изразяващо се в
управление на пътно превозно средство в нарушение на превилата за движение по
пътищата, респ. вината на деликвента.
Липсата и обезмисля обсъждане на останалите,
както и на другите предпоставки за
основателност на исковете и е достатъчна за да се приеме, че същите са
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
За пълнота следва да се отбележи, че исковете за главница не са погасени по
давност, т.к. не е изтекъл 5-годишният давностен срок
считано от датата на ПТП – 12.02.2010г. към датата на предявяването им –
13.03.2013г., по приложимото към т.нар. непреки последици от деликта или твърдяните вреди претърпяни от ищците – болки и страдания в резултат от
смъртта на пострадалия национално право на РБългария,
на осн. Регламент /ЕО/ № 846/2007г. на Европейския
парламент и на Съвета от 11.07.2007г относно приложимото право към извъндоговорни задължения /Рим II/.
Вземането за лихви при упражнено право на трети лица срещу застрахователя
на гражданската отговорност на делинквента се
погасява с кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, считано от деня
на настъпилото увреждане. Затова погасени по давност и като такива
неоснователни са претенциите за законна лихва върху главниците за периода
предхождащ тригодишния от завеждането на исковата молба - 13.03.2013г до
13.03.2010г. За периода от 14.03.2010г. до 13.03.2013г., възражението за
давност е неоснователно
Следва да се отбележи и, че в производството не е установена връзка извън
обичайната такава между роднини по отношение ищците А. и Ц.Ц.,
и Д.Ц.А. с починалият В. Ц.Х. – син на първите двама и брат на последната,
което сочи на извод за неоснователност на исковете на тримата и на това
основание.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат в полза на ответника. Същите са
в претендиран размер от 11944.70лв., от които
8004.00лв. възнаграждение за защита от адвокат. Съдът, предвид възражението на
ищците за прекомерност на възнаграждението и като размерите на адвокатските
възнаграждения установени с НАРЕДБА № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както
и фактическата и правна сложност на спора намира, че претендираното
възнаграждение е съответно на последните и под установеният минимум с
наредбата. При това положение възражението за прекомерност е неоснователно. В
полза на ответника следва да се присъдят разноски в претендираният
размер от 11944.70лв., от които 8004.00лв. възнаграждение за защита от адвокат.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на А.Е.Ц., ЕГН **********, Ц.Х.Ц., ЕГН **********, Ц.В.Ц., ЕГН **********,
В.В.Х., ЕГН **********, П.В.Х., ЕГН ********** и Д.Ц.А.,
ЕГН **********, всички със съдебен адрес: ***, офис 4, адв.
И.Й., предявени срещуМ.Ф.К.Д.С.И ,. /М.F.C.D.S.Y.R./, Кралство Испания, със съдебен адрес:***, АД „Г. и М.“, чрез адв. Г.М., за присъждане за всеки от ищците по 100000.00 /сто хиляди/лв., частично от по 150000.00 /сто и петдесет
хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на ПТП настъпило на 12,02,2010г., в РФранция,
на магистрала А9, север-юг /Франция – Испания/, в посока гр.Перпинян,
км. 235+500, община Сале Льо Шато, причинено от К.Н.–
полски гражданин, при управление на товарна композиция от седлови
влекач „МАН 18.480 2 P“******– испанска
регистрация и полуремарке, който не възприел
своевременно находящият се на пътното платно В. Ц.Х.,
водач на товарна композиция от седлови влекач марка „Волво“, с испанска регистрация № ******BBJ, с ремарке с испанска регистрация №
*******, спрян в аварийната лента – частично в дясна пътна лента, и движейки се в
дясна пътна лента се отклонил вляво, и навлизайки частично в средна пътна лента
блъснал В. Ц.Х., с което причинил смъртта му, чиято отговорност била
застрахована в испанската застрахователна компанияМ.Ф.К.Д.С.И
,. /М.F.C.D.S.Y.R./, Кралство Испания, със съдебен адрес:***, АД „Г. и М.“, чрез адв. Г.М., по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на деликта, до окончателното
и изплащане.
ОСЪЖДА А.Е.Ц., ЕГН **********, Ц.Х.Ц., ЕГН **********, Ц.В.Ц., ЕГН **********, В.В.Х., ЕГН **********, П.В.Х., ЕГН ********** и Д.Ц.А., ЕГН **********,
всички със съдебен адрес: ***, офис 4, адв. И.Й., ДА ЗАПЛАТЯТ наМ.Ф.К.Д.С.И ,. /М.F.C.D.S.Y.R./, Кралство Испания, със съдебен адрес:***, АД „Г. и М.“, чрез адв. Г.М., сумата
11944.70 /единадесет хиляди деветстотин четирдесет и
четири, 0.7/лв., от които 8004.00 /осем хиляди и четири/лв. възнаграждение
за защита от адвокат, представляващи сторенит пред
СГС съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: