Р Е Ш Е Н И Е
№ 397 09.11.2023 г. град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Добрич втори касационен състав
На
двадесет и четвърти октомври 2023 година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Любомир Генов
Членове: Нели Каменска
Иванка Иванова
Секретар: Мария Михалева
Прокурор: Пламен Николов
Като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Иванка Иванова
КНАХД № 533 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във
връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63в от ЗАНН.
Делото
е образувано по касационна
жалба, подадена от Б.И.Б. ЕГН ********** ***
,чрез адв. С.К. *** със съдебен адрес:*** против
Решение № 442 от 20.12.2022 г., постановено по НАХД № 483/ 2022 год. по описа на Районен съд –
Добрич, с което е потвърдено НП № 22-0851-000198/ 04.03.2022 г. на началник
сектор „ПП“ при ОД на МВР - Добрич, с което на касатора за нарушение на 140,
ал. 1 от ЗДвП и основание чл. 175, ал. 3, пр. 3 от ЗДвП е наложено адм.
наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и
адм. наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. В жалбата е посочено като касационно основание за
отмяна –нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. В
съдебно заседание касаторът редовно призован, се представлява от адв. К. ***,
който изразява становище за отмяна на процесния съдебен акт, тъй като
автомобилът, управляван от касатора, не е негова собственост и никога не е бил
негово притежание. Автомобилът е ползван от него към момента на установяване на
процесното адм. нарушение..
Ответникът по касация – началникът на сектор ПП при ОД
на МВР-Добрич, редовно призован, не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
Прокурорът дава заключение, че жалбата е основателна,
а решението е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. има
недоказани твърдения в мотивите на това решение относно владението и
собствеността върху автомобила. Не може съдебно решение да почива на
предположения относно собствеността върху автомобил, при положение, че има
писмен удостоверителен документ – договор за покупко-продажба, който по никакъв
начин не е оспорен като неистински документ.
Съдът, след като обсъди оплакванията в
жалбата във връзка със събраните
доказателства по делото пред първата инстанция, и съобрази правомощията
си в касационното производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел за
установено от фактическа страна, че на 27.12.2021 г. в гр. Добрич касаторът е
управлявал МПС – лек автомобил „БМВ“ с ДК№ В4627 ТА. Докато се придвижвал по
бул. „25-ти септември“ е бил спрян за проверка от св. Т.Г.Г. и св. М.А.М. –
служители на СПП при ОД на МВР – Добрич. В хода на проверката полицейските
служители установили, че водачът е правоспособен, но МПС било с прекратена
регистрация от 31.08.2021 г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП поради
нерегистриране на МПС в законово установения срок.
При установената фактическа обстановка св. Гроздев
съставил АУАН № GA 27631/17.12.2021 г. на водача, а с оглед наличието на данни
за извършено престъпление от общ характер, материалите по преписката били
изпратени в РП – Добрич. за образуване на досъдебно производство /ДП/. С
Постановление от 25.02.2022 г. прокурорът е отказал да образува ДП против
водача, като е приел, че е налице явно незначителна обществена опасност на
деянието, поради което то не е престъпно. Представителят на държавното
обвинение обаче постановил препис от постановлението да се изпрати на началника
на Сектор „ПП” при ОД на МВР – Добрич за реализиране на
административно-наказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на
постановлението на РП – Добрич, съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН
е било издадено и обжалваното НП, което обстоятелство изрично е било посочено в
постановлението. С него на Б. е било вменено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
като на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му били наложени адм.
наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца.
От правна страна въззивният съд е намерил, че НП е
издадено от компетентния АНО, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
и Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи
относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на
глоби, да съставят АУАН, да издават НП и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП,
която съдът е приел за ноторно известна, съдържа необходимите реквизити по чл.
57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Обстоятелството, че образуваното с АУАН с. GA № 27631
от 27.12.2021г. административно-наказателно производство не е било прекратено
от АНО на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, не е съществено процесуално
нарушение, тъй като по никакъв начин не е нарушило правото на защита на
наказаното лице. Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП гласи, че по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. Не се спори от страните в хода на производството, че касаторът се е
движил, управлявайки процесното МПС по път, отворен за обществено ползване.
Съгласно разпоредбата на § 6 от ДР на ЗДвП „По смисъла на този закон: 1. „Път”
е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за
движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се
приравняват и улиците.” Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗДвП „Отворен за
обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за
всички участници в движението. Лицата, стопанисващи пътища, които не са
отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат.”
В хода на съдебното дирене от събраните гласни доказателства,
подкрепени от писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал,
се е установило по безспорен и категоричен начин, че управляваното от касатора МПС
не е било регистрирано по надлежния ред. От приобщеното към материалите по
делото Постановление на ДРП се установява, че през м. юни 2021 г. Б. се
договорил да закупи процесния автомобил, но помолил негов приятел – Васил Тодоров,
да сключи договора за покупко-продажба. Така на 29.06.2021 г. Тодоров придобил
собствеността на автомобила, но след това МПС е било само и единствено във
владение на касатора. В законово установения срок обаче новият собственик на
МПС не е декларирал промяната на собствеността по надлежния ред. Надлежният ред
за регистриране на МПС е редът, предвиден в ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000
г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства (Наредбата).
В конкретния случай наказаното лице не спори, че на
посочените в НП дата, час и място е управлявало лек автомобил, което не е било
регистрирано по надлежния ред МПС, с оглед на което са налице всички
съставомерни признаци на констатираното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1, във
вр. чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Без правно значение за субективната страна на
нарушението е обстоятелството дали водачът е знаел или не за служебно
извършената дерегистрация на автомобила, т. е. дали му бил известен фактът, че МПС
е с прекратена регистрация. Управляваният от него автомобил е с прекратена
регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, която предвижда служебна дерегистрация
на МПС от страна на службите за контрол в случаите на неизпълнение на
задължението на собственика да го регистрира в законово установените срокове за
това. Служебното прекратяване на регистрацията се извършва с отбелязване в
автоматизираната информационна система, без да е необходимо да се уведомява
собственикът на МПС за това по аргумент на противното от чл. 18б, ал. 2 от Наредбата.
Всеки водач на МПС е длъжен да е запознат и да спазва разпоредбите на ЗДвП и
подзаконовите актове по прилагането му, които уреждат режима на обществените
отношения свързани с движението по пътищата. С оглед на това следва да се
приеме, че Б. е осъществил състава на вмененото му адм. нарушение по чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно АНО го е санкционирал на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Съдът е счел, че конкретното нарушение не би могло да
бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните интереси
с нарушената материално-правна разпоредба. Извършеното деяние не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. В подкрепа на този правен извод се явява
обстоятелството, че охраняваните обществени отношения са свързани с
осъществяване на пълен контрол на дейността, свързана с безопасността на
движение на ППС.
Настоящата
инстанция счита изводите на въззивния съд за правилни и законосъобразни.
Постановеният съдебен акт е подробно и обстойно мотивиран. Изложени са подробни
съображения по приложимите правни норми. Обсъдени са всички събрани по делото
доказателства, както и всички наведени възражения от наказаното лице. В
конкретния случай наказаното лице не спори, че на посочените в НП дата, час и
място е управлявало лек автомобил със служебно прекратена преди това
регистрация по чл.
143, ал. 15 от ЗДвП. Дерегистрираното МПС е нерегистрирано по надлежния ред
МПС, с оглед на което са налице всички съставомерни признаци на констатираното
нарушение по чл.
175, ал. 3, предл. 1, във
вр. чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. Без правно значение за субективната страна на
нарушението е обстоятелството дали касаторът
е знаел или не за служебно извършената дерегистрация на автомобила, т. е. дали
му е бил известен фактът, че моторното превозно средство е с прекратена
регистрация. Управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация по чл.
143, ал. 15 от ЗДвП, която предвижда служебна дерегистрация на МПС от
страна на службите за контрол в случаите на неизпълнение на задължението на
собственика да го регистрира в законоустановените срокове за това. Служебното
прекратяване на регистрацията се извършва с отбелязване в автоматизираната
информационна система, без да е необходимо да се уведомява собственикът на МПС
за това по аргумент на противното от чл.
18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства. Обстоятелството, че касаторът
е управлявал автомобила с поставени регистрационни табели не изключва вината му
за управление на МПС с прекратена регистрация. Б.
като водач, притежаващ СУМПС, е следвало да знае дали автомобилът му е с
валидна регистрация или не.
Нарушението по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, поради което може да
бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7,
ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи, като в разпоредбата на чл.
175, ал. 3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма на вина.
Управлявайки автомобил, след като е знаел, че не е изпълнил задължението си да
го регистрира в законоустановения срок за това, касаторът е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на предвидените в
закона последици, свързани със служебната дерегистрация на автомобила му,
поради което несъмнено е налице виновно поведение от негова страна под формата
на непредпазливост. С оглед на това следва да се приеме, че той е осъществил
състава на вмененото му административно нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно АНО го е
санкционирал на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Всякакво друго разбиране би означавало лицето да
черпи права от собственото си неправомерно поведение, което е недопустимо.
В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя. Не са
налице материално-правните предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като конкретните обстоятелства по извършването на нарушението не
разкриват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Наложените кумулативни наказания са определени към
законовия минимум, поради което не подлежат на преразглеждане от съда.
При тези съображения настоящият съдебен състав счита, че
постановения съдебен акт е валиден и допустим. Не се констатираха нарушения на
материалния закон, поради което постановеното първоинстанционно решение следва
да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр.
с чл.223 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 442/20.12.2022 г., постановено
по НАХД № 483/ 2022 г. по описа на РС – Добрич.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:……….
..………..