РЕШЕНИЕ
№ 20802
**** 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110107343 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на сумите, както следва: 50 000 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди вследствие на трудова
злополука от 10.08.2023 г., изразяващи се в болки, страдания и телесни увреждания -
настъпили к******, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 10.08.2023 г.,
до окончателното плащане, както и 335,19 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди вследствие на трудова злополука от 10.08.2023 г.,
изразяващи се в сторени в периода от 15.08.2023 г. до 10.09.2023 г. разходи за
медикаменти, консултации, медицински изследвания и интервенции, рехабилитация,
потребителски такси и др., ведно със законната лихва от датата на направата на
съответния разход до окончателното плащане.
Ищецът Р. К. Х. твърди, че на 10.08.2023 г. е изпълнявал курс за превоз на стоки
със собствения на работодателя му *** служебен товарен автомобил, като по време на
движение по автомагистрала ***, с посока *** е самокатастрофирал при и по повод
изпълнение на служебните си задължения, вследствие на което е претърпял
травматични увреждания по главата, като с разпореждане на НОИ инцидентът е
признат за трудова злополука. Поддържа, че за настъпване на процесното ПТП е
съставен протокол, според който участник № 1 губи контрол над управлявания от него
състав от ППС и излиза вдясно от пътното платно, странично върху ската, за което му
е съставен ****. Сочи, че незабавно след инцидента е откаран в болница ****, където
му е снета следната анамнеза: контузия на главата и гърдите, везикуларно дишане без
хрипове, ССС - РДС, без шумова находка, урина - бистра. Заявява, че постъпва
повторно в болничното заведение, където му е поставена окончателна диагноза
комоцио церебри, а по време на консултативен преглед с ендокринолог е установен
1
новооткрит **** със значително завишени стойности, който счита, че е в причинна
връзка с настъпилата трудова злополука и създава потенциална опасност за здравето и
живота на пострадалия, а освен това представлява заболяване, което винаги ще
съпътства живота на пострадалия и може да създаде потенциална опасност от
усложнения. Твърди, че постъпва за трета хоспитализация в ****** с диагноза
„******“. Поддържа, че към момента да депозиране на исковата молба не е настъпило
пълното му възстановяване. Обобщава, че претендираното обезщетение за
неимуществени вреди е насочено към обезщетяване на *******, настъпили вследствие
на трудовата злополука от 10.08.2023 г. С уточнителна молба с вх. № 55556/20.02.2024
г. заявява, че претендира и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на
335,19 лв., на колкото се равнява стойността на сторени в периода от 15.08.2023 г. до
10.09.2023 г. разходи за медикаменти, консултации, медицински изследвания и
интервенции, рехабилитация, потребителски такси и др., за които са съставени 16 броя
фактури, които индивидуализира с уточнителна молба с вх. № 110356/03.04.2024 г.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът *** е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете. Не оспорва, че към датата на произшествието е бил
работодател на ищеца Р. Х., който в качеството си на „*******“, е претърпял инцидент
на 10.08.2023 г., имащ характер на трудова злополука. Навежда доводи за
съпричиняване по реда на чл. 201, ал. 2 КТ, твърдейки, че ищецът е проявил груба
небрежност, изразяваща се в реализиране на курса и самокатастрофиране в резултат на
влошаване на здравословното му състояние - физическо неразположение или
преумора, без да преустанови курса и да уведоми работодателя си за това, данни за
което се съдържали в протокол № 69/20.10.2023 г. на НОИ. Заявява, че като не е
сторил това, е лишил работодателя си от възможност да даде последващи инструкции.
Конкретно посочва, че ищецът е нарушил заповед от 14.09.2015 г., с която изрично се
забранява достъпа на външни лица до МПС-тата, както и в самите кабини на
превозните средства, допускайки присъствието на сина си по време на курса,
способствайки по този начин за разсейването на водача и липсата на концентрация по
време на шофиране. Ответникът счита, че с това свое поведение, ищецът е проявил
груба небрежност, оценявайки приноса му на 95 %. Допълва, че с поведението си Х. е
нарушил чл. 126, т. 5 и т. 6 КТ, чл. 33 от ЗБУТ, както и чл. 34, ал. 1, т. 4 ЗБУТ. На
следващо място, оспорва част от уврежданията на ищеца, а именно: новооткрит з****
и увреждания на пикочо-половата система, да се намират в причинно-следствена
връзка с инцидента от 10.08.2023 г., считайки, че последното е вследствие на
предходно заболяване и извършена във връзка с него операция. Сочи, че откриването
на **** по време на изследвания във връзка с инцидента също не води до извод, че
този вид увреждане също е следствие на злополуката, тъй като не е изключена
възможността ищецът да е имал това заболяване преди това. Освен това ответникът
оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер, доколкото при определяне на
справедливо обезщетение следва да се отчете не само видът на уврежданията, но и
тяхната продължителност и интензитет. Сочи, че в конкретния случай не се е стигнало
нито до продължително домашно лечение, нито до трайна или временно намалена
работоспособност, налагащи трудоустрояване, продължително приемане на
медикаменти или провеждане на специализирано лечение. По тези тези съображения
отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
В предоставения му от съда срок третото лице-помагач **** е изразило
становище по предявения иск. Излага съображения, че във връзка с процесната
2
трудова злополука застрахователят е изпълнил изцяло задължението си по застраховка
„**** изплащайки в полза на ищеца, по сметка на упълномощено лице, сумата от
624,00 лв., формирана като 10 % от БТВ на постадалия към датата на събитието
(780,00 лева) за период от 8 месеца (240 дни). Присъединява се към направените от
ответника оспорвания, включително и възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалото лице по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ поради
управление на МПС в състояние на физическо неразположение и разсеяност, както и в
нарушение на разпорежданията, дадени от работодателя. Оспорва и твърдението, че
новооткрития при ищеца з**** - тип 2 и твърдените увреждания на пикочо-половата
му система са в причинна връзка с процесното ПТП. Счита, че претендираният размер
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди се явява прекомерен, съобразно
действително преживяните от ищеца болки и страдания, а размерът на претендираните
разходи за лечение е завишен, като същите не се намират в причинна връзка със
злополуката.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира следното от фактическа страна:
От представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
УРИ 348 Р-18475-150826/10.08.2023 г., съставен от органите на ОД на МВР –
Кюстендил, РУ - **** се установява, че на 10.08.2023 г., в 04,25 часа, на
автомагистрала *** Р. К. Х., като водач на ППС с рег. № **** и полуремарке –
собственост на ***, е изгубил контрол над управнявания от него състав на ППС и
навлиза вдясно от пътното платно, странично върху скат, вследствие на което са
причинени щети. В протокола е отбелязано, че пострадали лица са Р. К. Х. и К.
Боренов Стоименов - и двамата с комоцио.
Във връзка с произшествието на Р. К. Х. е издаден **** серия GА № ***** г. за
нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДВП за това, че на 10.08.2023 г., в 4,25 часа в община ****
на АМ „***, при кв. 50+500 в посока **** при управление на влекач МАН ТГА 0, рег.
№ ****, собственост на ***, с прикачено полуремарке „К****“., с рег. № ****
собственост на „*****, водачът губи контрол на управлявания от него състав на ППС,
като същият излиза вдясно от платното за движение и се преобръща в отводнителната
канавка, при което са нанесени щети на ППС. Посочено е, че пробата на алкохол на
водача е отрицателна.
По делото не се спори, че към датата на инцидента между страните по делото е
било налице трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 61/18.11.2022 г.
и допълнителни споразумения към него №№ 52/01.01.2023 г. и 54/18.05.2023 г., по
силата на който ищецът е заемал длъжността „шофьор, товарен автомобил
(международни превози)“ при ответното дружество, както и че с разпореждане №
33446/25.10.2023 г. на ТП на НОИ - ****-град, настъпилата на 10.08.2023 г. злополука
е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО.
Към материалите по делото е приобщена административната преписка,
образувана във връзка с процесната трудова злополука. Видно от декларацията за
произшествието, ищецът е посочил, че в движение му е станало лошо. Част от тази
преписка е протокол на ТП на НОИ – ****-град № 69/20.10.2023 г. за резултатите от
извършеното разследване на злополуката, станала на 10.08.2023 г. Видно от
констатациите в протокола, на Р. Х. е проведен първоначален инструктаж на 18.11.2022
г. Възпроизведени са обясненията на Х., че на 09.08.2023 г. е направил курс от гр.
******, като след замяна на натовареното му ремарке с празно ремарке и натоварване
3
на същото тръгнал в посока „Кулата“; че в 02,10 часа на 10.08.2023 г. тръгнал в посока
**** след преминаване на границата направил пауза и помолил сина си К., който бил с
него, да му вземе безалкохолно и кафе, защото се чувствал некомфортно; че след това
след гр. Благоевград спрели за малко, за да ползва тоалетна, а след като минали тунела
на АМ „*** в района на Дупница се почувствал особено и след това няма спомени. В
протокола за проверка е посочено, че изводите за допуснати нормативни нарушения са
от компетентността на органите на МВР.
Представени са длъжностна характеристика за длъжността „шофьор, товарен
автомобил“, правилник за вътрешния трудов ред в ***, инструкция за безопасна
работа на водач на МПС, заповед на работодателя за определяне на условията и реда
за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, програма
за провеждане на начален инструктаж и инструктаж на работното място, както и
извадка от книга за ежедневен и периодичен инструктаж, от която се установява, че на
08.08.2023 г. Р. Х. е преминал ежедневен инструктаж. Според чл. 31 от правилника за
вътрешния трудов ред, в случай на налагащо се отсъствие в работно време или при
необходимост от по-ранно приключване на работния ден, работникът е длъжен
предварително да уведоми ръководителя на съответното подразделение или
заместващия го служител за това обстоятелство и да получи неговото разрешение.
Представена е и заповед от 14.09.2015 г. на управителя на ***, с която се
забранява достъпът на външни лица до моторните превозни средства, както и до
самите им кабини.
От представените по делото болнични листове и амбулаторни листове се
установява, че ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност в
периода 10.08.2020 г. – 05.04.2024 г.
От представените по делото епикризи се установява, че в периода от 10.08.2023
г. – 16.08.2023 г. Х. е бил хоспитализиран в ****“, гр. **** след което на 17.08.2023 г. е
постъпил в клиниката по неврохирургия в ***** с оплаквания от главоболие, болки в
шията и изтръпване на 4 и 5 пръст на дясната ръка, където престоят му продължил до
21.08.2023 г. Установява се още, че в периода 14.11.2023 г. – 21.11.2023 г. Р. Х. е бил
приет в „**** във връзка с извършване на физикална терапия и рехабилитация при
болести на опорно-двигателния апарат. В периода 25.03.2024 г. – 27.03.2024 г. е бил
приет в Клиниката по кардиология в ****, а в периода 08.04.2024 г. – 11.04.2024 г.
****** в същото лечебно заведение.
Видно от представени експертно решение № 247/19.02.2024 г. на ТЕЛК пр*****,
ищецът е освидетелстван като временно неработоспособен поради състояние след
ПТП с мозъчно сътресение и травма на шийни коренчета, с продължаващ
възстановителен процес, като е дадено мнение за продължаване на временната
неработоспособност с 2х30 дни.
С протокол № 15/16.04.2024 г. на ЛКК към **** ищецът е освидетелстван като
временно неработоспособен, като в графа анамнеза е посочено, че лицето се оплаква
от болка в шийната и лумбалната област, с ирадиация в дясна ръка, съобщава за болка
при ходене и навеждане в лявата страна на кръста, намалена чувствителност по ляво
бедро и подбедрица, за крампи по левия крак, предимно нощем. Посочено е още, че
му е назначено медикаментозно лечение за з****, както и че страда от артериална
**** III ст.
Като писмени доказателства по делото са приети заверени копия от фактури и
4
касови бонове за заплатени суми в общ размер на 258,02 лева за периода 28.08.2023 г. -
10.09.2023 г. за извършени медицински прегледи, за медикаменти, за изследвания, за
запис на медицинско изследване, а именно: фактура № ****/15.08.2023 г. за
медицинска услуга на стойност 10 лв., издадена от ****; фактура № ****21.08.2023 г.
за сумата от 15 лв. за запис на медицинско изследване на CD, издадена от *****;
фактура № ****/21.08.2023 г. за потребителска такса в размер на 23,20 лв., издадена от
*****; фактура № ****/22.08.2023 г. за сумата от 11,87 лв. за конрейнер за стерилна
урина и *****, издадена от *****; фактура № ****/23.08.2023 г. за сумата от 18 лв.
изследване на стерилна урина, издадена от *****; фактура № ****/28.08.2023 г. за
сумата от 23,03 лв. за закупуване на **** ****/125МГ х 4, издадена от *****; фактура
№ ****/04.09.2023 г. за потребителска такса в размер на 2,90 лв., издадена от *** – VIII
– **** ЕООД; фактура № ***/05.09.2023 г. за сумата от 110 лв. за първична
консултация, преглед и интерпретация на резултати от изследвания от хабилитиран
специалист – доцент, издадена от ****; фактура № ***/09.09.2023 г. за сумата от 3 лв.
за венепункция, епр., обеззаразяване, издадена от *****; фактура №
**********/10.09.2023 г. за закупуване на ***. 50 МГ х 60, *** сироп 50 мл и **** N
капс. Х 100 за сумата от 39,02 лв., издадена от ****; фактура № ****/10.09.2023 г. за
сумата от 2 лв. за венепункция, епр., обеззаразяване, издадена от *****.
Видно от представените по делото доказателства, с исковата молба са
представени 16 броя фактури, като е налице дублиране на 4 от тях – представени са по
два екземпляра фактури №№ ***/23.08.2023 г., ****/22.08.2023 г.,
*********/21.08.2023 г., ****/15.08.2023 г.
Във връзка с данните за заплатени на ищеца застрахователни обезщетения по
делото е представена застрахователна полица за групова застраховка **** №
109E0000006212/03.06.2023 г., сключена между *** и ****, с период на действие от
02.07.2023 г. до 01.07.2024 г., за покритие на трудови злополуки по чл. 55, ал. 1 КСО,
по силата на която застрахователят се е задължил срещу заплащане на застрахователна
премия, при настъпване на риска **** да заплати застрахователна сума,
представляващо 10 % от договорената по полицата застрахователна сума. Установява
се, че по тази полица на 31.05.2024 г. **** е заплатило на Р. К. Х. сумата в размер на
624 лева, формирана като 10% от месечното БТВ на пострадалия за всеки започнат
месец временна неработоспособност.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди и наличието
на причинно-следствена връзка между вредите и трудовата злополука са приети
експертни заключения.
Според заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвено от вещото
лице В. – специалист по ортопедия и травматология, въз основа на медицинска
документация от делото, след процесната злополука ищецът е приет по спешност в
болницата в гр. **** където е бил настанен в реанимация за 3 дни, с диагноза:
„******. В епикризата на пациента било отбелязано, че има контузия на главата и
гърдите, като при преглед от невролог е установено следното: травма на главата след
ПТП със загуба на съзнание за неопределено време с последващо главоболие и гадене;
черепно-мозъчни нерви не са засегнати; двигателната дейност е със запазени сила и
тонус, без парези. Вещото лице установява, че след това, на 14.09.2023 г., ищецът е
приет в неврологично отделение с диагноза: „комоцио церебри“, с оплаквания от
главоболие, гадене и световъртеж. От направен КАТ на главен мозък е установено, че в
мозъчния паренхимн, вентрикуларната система и субарахноидалните пространства не
се виждат патологични промени. На 17.08.2023 г. ищецът е приет в **** с диагноза:
5
****, като при приемането е бил с болки в шията, главоболие и изтръпване на 4 и 5
пръсти на дясната ръка, а след консултация с травматолог е поставена диагноза: „****
Вещото лице сочи, че ищецът е имал болки в лумбалната област и дясна
предмишница; че е продължил лечението в домашни условия като е вземал ***, ****.
Разяснява, че мозъчното сътресение е най-леката по степен и често срещана черепно-
мозъчна травма, за която са характерни преходния характер и наличието само на
функционални нарушения, без морфологични и трайни мозъчни изменения; че
травматичният шок представлява системно заболяване, което е резултат от процес,
възпрепятстващ системното доставяне на кислород към клетките на тялото, като
кръвоизлив е най-честата причина за травматичен шок при пациенти с травма. Според
вещото лице изтръпванията на 4-и и 5-и пръст на дясната ръка се дължат на
контузията в областта на шията, при която се получава оток, от който се притискат
нервните окончания, които инервират пръстите на двете ръце, но травматичният шок и
мозъчното сътресение не са били опасни за живота на пострадалия. Според вещото
лице ищецът е претърпял болки и страдания около 6 месеца, като през първите 7 дни
болките са били с по-интензивен характер - той е бил на постелен режим и е имал
затруднения в ежедневието, но не се очакват бъдещи усложнения от получените
травми.
В съдебно заседание вещото лице В. уточнява, че **** е контузия на шийните
прешлени, която може да даде отражение с изтръпване на пръстите на някоя от ръцете
- в случая дясната ръка, което с времето би трябвало да отзвучи. Пояснява, че
диагнозата „травматичен шок“ е наложила пациентът да бъде приет в реанимация,
като състоянието е преходно. Вещото лице отхвърля възможността уврежданията да са
получени по друг начин, тъй като веднага след произшествието ищецът е откаран по
спешност в болница, където същите са установени. Сочи, че е възможно при
обръщането на една страна на управляваното от него ППС ищецът да получи подобни
травми от удар в различни части на кабината. С оглед липсата на данни за
придружаващи заболявания, които да благоприятстват усложняване на уврежданията,
респективно да препятстват възстановяването, според експерта търпените от
пострадалия болки и страдания са били с интензивен характер през първите 7 дни и е
било задължително да спазва постелен режим, като впоследствие са започнали да
отшумяват, като въз основа на медицинската документация се установява, че е бил в
болничен около 6 месеца. Вещото лице счита, че ищецът следва да е имал главоболие,
позиви за повръщане, виене на свят, като е възможно да е налице и загуба на памет.
Подчертава, че възстановителният период е индивидуален за всеки пациент, като в
случая са налице данни за оплаквания от световъртежи, главоболие и позиви за
повръщане в период от 6 месеца от произшествието. На въпрос на съда вещото лице
относно сочените от ищеца урологични оплаквания, във връзка с които му е извършен
преглед на 22.08.2023 г., вещото лице сочи, че липсват данни при произшествието да е
нанесена травма в областта на тестисите, а предвид данните за наличие на стара
пластика по повод операция от хипоспадия, такова усложнение би могло да се получи
и без да е налице травматично увреждане.
По делото е прието е заключение на съдебномедицинската експертиза,
изготвено от вещото лице доц. д-р М. Петкова – специалист по вътрешни болести,
изготвено въз основа на медицинска документация и личен преглед на ищеца. Вещото
лице констатира, че вследствие на претърпяното ПТП Р. Х. е диагностициран с
„комоцио церебри“ и придружаващо заболяване: „нарушен глюкозен толеранс с
препоръчан хранителен режим“, а два дни по-късно придружаващото заболяване е
6
определено като **** –новооткрит, с препоръка за спазване на строг ХДР и
провеждане на терапия. Установява се, че по време на престоя в ****, гр. **** и *****
са установени високи стойности на кръвна глюкоза и високи нива на холестерол при
ищеца. Въз основа на данните от епикриза от Болница “Токуда“ от м. април 2024 г.
вещото лице установява, че Х. е диагностициран с „нарушен глюкозен толеранс“ 18
години преди постъпването му, като е проследени показателите от изследванията и
терапията във връзка с регулиране нивата на кръвната му захар след процесната
злополука. При личен преглед на 09.05.2025 г. ищецът е посочил, че работи в
строителството и не е здравно осигурен; че е провеждал лечение на ****; че
понастоящем няма оплаквания, но при повишаване на кръвната захар има често
уриниране и поява на сухота в очите; че не приема лекарства и регулира показателите
на кръвната захар чрез спазване на строг хранителен режим; че намалил тегло си през
последната година (от 118 кг на 85 кг); че му е правена пластика на уретрата-
хипоспадия; че пуши по около 20 цигари дневно. В заключението вещото лице
посочва основни характеристики на захарният диабет е заболяване на мастния,
въглехидратния и протеинов метаболизъм, което се диагностицира въз основа на
кръвно-глюкозните нива, както и нивата на гликиран хемоглобин. Сочи, че ищецът има
****, дефиниран като наличие на инсулинова резистентност, компенсирана с
неадекватно увеличение на инсулиновата секреция; че при това заболяване основна
роля играе наднорменото тегло и затлъстяването и особено висцералното /натрупване
на мастна тъкан в областта на корема/. По отношение на ищеца вещото лице
констатира, че преди инцидента са били налице следните нарушения: затлъстяване,
нарушен глюкозен толеранс с давност 18 години преди процесното ПТП
(представляващо предиабетно състояние), намалена физическа активност. С оглед на
това, че издадените му болнични листове за временна неработоспособност са за
диагноза **** в **** и „**** вещото лице счита, че той не е търпял **** конкретно от
****. Сочи, че рискът от поява на хронични съдови усложнения на з**** при
конкретния пациент е висок, тъй като той не провежда препоръчаната му антидиабетна
терапия, но не е налице непосредствена опасност за живота на ищеца, свързана с
настъпването на остри усложнения на заболяването. На база на резултати от
лабораторни изследвания и на анамнестичните данни, вещото лице дава заключение,
че Р. Х. е имал заболяването **** преди процесната трудова злополука, която става
повод за официалното му диагностициране. Разяснява, че поставената диагноза
„новооткрит з****“ не означава, че заболяването не предшества злополуката, като се
установява, че заболяването „метаболитен синдром“, включващ нарушена обмяна на
въглехидратите /ЗД или предиабетно състояние/, нарушена обмяна на мазнините са
съществували преди злополуката, а стресът от произшествието, води до отделяне
големи количества стресови хормони, които водят до повишаване нивата на кръвната
глюкоза и задълбочаване на съществуващите преди това нарушения.
В съдебно заседание вещото лице категорично поддържа заключението си, че
ищецът е бил в предиабетно състояние в спектъра на метаболитен синдром с давност
18 години преди злополуката. С оглед липсата на данни от изследвания за предходен
период, вещото лице заявява, че към 2022 г. лицето е било вече с диабет тип 2.
Разяснява още, че едно стресово състояние усложнява нивото на кръвната глюкоза,
като предизвиква повишаването й, което е значително при пациенти с диабет или
предиабет, но е временно състояние на хипергликемия, което преминава по-нататък за
кратък или за по-дълъг период, в зависимост от негово поведение на лечение. В
конкретния случай под въздействие на терапията в болницата нивата на кръвната
глюкоза са се понижили значително, впоследствие, благодарение на загуба на тегло,
7
състоянието на пациента се е стабилизирало. Посочва, че при прегледа не са
установени нарушения на рефлексите на ищеца, нито данни за обусловени от диабета
проблеми със зрението, както и че наднорменото тегло и тютюнопушенето са рискови
фактори, които допринасят за диабета.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите ****,
**** и **** Б.а.
Свидетелката **** заявява, че живее с ищеца на съпружески начала от 2007 г.
Спомня си, че е разбрала за злополуката на 10.08.2023 г., около обяд. Първо я
уведомил за катастрофата колега на Р., който се й се обадил от неговия мобилен
телефон от местопроизшествието. След това й се обадила санитарка от болницата ***
и й дала да се чуе в Р.. Той говорил провлачено, казал й, че не помни какво се е
случило, че много го боли главата и вижда наранявания по тялото си. Когато разбрала,
че Р. е настанен в болницата в гр. **** свидетелката се свързала със своя позната,
която отишла на място и я уведомила, че Р. е в реанимация, а синът им К. (тогава на 14
години и 3 месеца), който бил с него – в детско отделение. В късния следобед
свидетелката пристигнала на местопроизшествието, за да вземе личните вещи и
документи на ищеца и детето. Към онзи момент камионът бил в изправено състояние
на пътното платно. След това отишла в болницата, където успяла да види Р. за около 2
- 3 минути. Спомня си, че той бил изключително блед, трудно говорил, имал
наранявания, наподобяващи драскотини. Споделил й, че го боли глава и не си усеща
тялото. След това отишла при сина си, който й казал какво се е случило. По разказ на
детето преди инцидента двамата с ищеца разговаряли и в един момент баща му не му
е отговорил, бил много блед и леко се е разклащал, поради което детето се опитало да
го побутне, за да реагира, след което камионът е започнал да се накланя и шофьорът
полетят към детето. Свидетелката заявява, че през деня се е чувала с ищеца, който е
спазвал установените почивки, следобед е спал и си е починал, като не й е споделял да
не се чувства добре. Сочи, че е разговаряла със сина си привечер, а след това около
полунощ, като той й казал, че трябва да тръгнат около 02,00 часа. Спомня си, че след
злополуката Р. е бил почти седмица в реанимация, а след това го преместили в
неврологично отделение. След изписването не се чувствал добре, прилошало му по
пътя от *** за гр. **** и директно отишли в ***, където му направили изследвания и
го хоспитализирали в неврохирургия. Там свидетелката била уведомена, че кръвната
му захар била много висока. При престоя в *** ищецът се чувствал изтощен, много го
боляла главата. Свидетелката сочи, че имал рана на главата и видяла кръв по
възглавницата му. Забелязала, че той не си спомня неща от предния ден, като лекарите
й обяснили, че това е ***, т. е. кратките моменти в близко време не се помнят, а по-
далечните се помнят. Нямал спомени и за катастрофата. В *** останал 7 - 8 дни, при
което го консултирали с кардиолози и невролози, изписали му медикаменти. От
епикризата от болницата в *** разбрала за поставената диагноза „диабет тип 2“.
Свидетелката отрича преди това ищецът да е имал оплаквания или проблеми с нивото
на кръвната захар. Впоследствие бил настанен в кардиологично отделение на ****,
където му направили направена коронарография, защото започнал да покачва
кръвното, след което постъпил в ендокринологията на същата болница заради високи
нива на кръвната захар. Твърди, че към настоящия момент ищецът продължава да се
проследява от лекари във връзка с установения диабет, тъй като въпреки спазването на
диета и ползвания болничен продължава да вдига кръвно. Свидетелката твърди, че
ищецът приема лекарства за диабет, за кръвното, за оросяването на мозъка.
Вследствие на диабета се влошило зрението му. Започнали да му изтръпват
8
крайниците. Според свидетелката ищецът е бил хоспитализиран през първия месец
след инцидента, след което бил в болничен 12 месеца. Сочи, че Р. е получил устно
разрешение да пътува със сина си от управителя на фирмата-работодател, тъй като К.
имал много заболявания и не може да остава сам, а свидетелката водила на
изследвания другото им дете и се налагало да остават в болница. Свидетелката
заявява, че ищецът се обслужва сам и е подвижен, но е неработоспособен; че
поддържа високо кръвно и висока кръвна захар с изтръпване на крайниците; че
изпуска неща. Сочи, че тя го е придружавала на прегледи. Заявява, че поради скъсен
пикочен канал са му правени операции и пластики. Именно във връзка с урологичните
интервенции посещавал болнични заведения преди процесната трудова злополука.
Личният си лекар ищецът посещавал преди инцидента във връзка с издаване на
медицинско удостоверение, за да бъде назначен на работа при ответника. Свидетелката
заявява, че след инцидента е посетила офиса на „***, за да вземе личните вещи на Р., а
след няколко дни отишла, за да получи сума, дължима му във връзка с извършения
курс. Отрича преди катастрофата ищецът да е имал оплаквания.
Свидетелката **** – служител на ответника на длъжност ***“, заявява, че всеки
инструктаж се чете пред служителите, обсъжда се, дава се на самото назначено лице
да го прочете и да се подпише в съответната книга. Сочи, че е налице заповед за
забрана да се качват в камионите лица, които не са служители. Твърди, че длъжността
й изисква да е в пряка връзка с шофьорите. Заявя, че никой не е бил уведомен, че в
камиона ще има и друго лице. Сочи, че когато шофьорът не се чувства добре, трябва
да уведоми, за да се намери заместник или да се отложи доставката. В конкретния
случай не били уведомени, че ищецът не се е чувствал добре – разбрали това
обстоятелство от полицията. Към момента на разпита свидетелката сочи, че нямат
контакт с Р., както и че преди е имал многократни проблеми с трудовата дисциплина,
най-вече поради необезопасяване на стоката. Заявява, че преди курса ищецът не е имал
контакт с тях, освен когато си потвърдил програмата, според която трябвало да е
тръгнал към 22,00 часа. От полицията разбрали, че ищецът е заспал.
Свидетелката **** Б.а – служител на ответника на длъжност ***“, сочи, че
преди инцидента всеки ден е комуникирала с ищеца и той е имал оплаквания. Малко
преди това, може би около три седмици преди злополуката, ищецът й споменал, че е
имал преглед в *** и трябвало да си прави кръвни изследвания. Често й се оплаквал.
Споделял, че е уморен, че не се чувства добре, като така и изглеждал. Свидетелката си
спомня, че веднъж се е случвало той да отлага курс, но не се сеща за конкретната
причина.
При така установените правнорелавантни обстоятелства, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална
болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено независимо от това дали негов орган или друг
негов работник или служител има вина за настъпването им. В чл. 55, ал. 1 КСО е
дадено легално определение на понятието **** – всяко внезапно увреждане на
здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както
и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
Признаването на злополуката за трудова от компетентния орган по надлежния
административен ред е един от елементите на фактическия състав на обективната и
9
безвиновна отговорност на работодателя по чл. 200 КТ за вреди, настъпили при
изпълнение на трудовото правоотношение. Другите общи предпоставки за ангажиране
отговорността на работодателя по чл. 200 КТ са настъпилите неработоспособност
(временна или трайно намалена) или смърт на работника или служителя и причинна
връзка между увреждането и неблагоприятния резултат, т.е. последният трябва да бъде
пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не от други обстоятелства.
Задължението на работодателя за обезвреда обхваща всички вреди от трудовата
злополука – имуществени и неимуществени.
В случая не се спори, а и от доказателствата по делото безспорно се установява,
че по време на съществуване на трудовото правоотношение между страните е
реализирана процесната злополука, призната за трудова по надлежния ред, в резултат
на която ищецът е претърпял физически увреждания, установени по категоричен начин
от събраните по делото писмени доказателства, както и от изслушаните заключения на
съдебномедицинските експертизи, които съдът кредитира изцяло като изчерпателни,
обосновани и компетентно изготвени.
По тези съображения съдът счита, че са налице изискуемите от закона
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл. 200 КТ.
По иска за обезщетение за неимуществени вреди:
Съгласно задължителните постановки на ППВС № 4/1968 г., развити от
константната практика на ВКС, при определяне размера на неимуществените вреди
следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, а
в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези
обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Това
разрешение, споделяно и последователно прилагано в съдебната практика, се основава
на разбирането, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие и е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
на размера на обезщетението. Тя се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на
увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици,
тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено-
икономическите условия в страната, съдебна практика по аналогични случаи.
В случая при определяне на справедливия размер на обезщетението следва да
бъдат взети предвид възрастта на ищеца към момента на злополуката (45 години),
както и характерът и степента на увреждането - „******, като претърпяното от него
мозъчното сътресение е протекло със загуба на съзнание за неопределено време, с
последващо главоболие, гадене, световъртеж и частична липса на спомени, но без
наличие на фрактури и увреждания, налагащи извършване на оперативни
интервенции. Следва да се вземат предвид и данните за проведеното болнично
лечение в периода 10.08.2023 г. – 21.08.2023 г., през първите 3 дни на което ищецът е
бил настанен в реанимация, както и проведеното впоследствие амбулаторно лечение
при първоначален постелен тежим, впоследствие - рехабилитация и физиотерапия. От
значение е и периодът на възстановяване, съпроводен в началото с по-интензивни
болки през първите 7 дни, с тенденция за постепенно отшумяване. В случая обаче са
налице и данни, че възстановителният период е продължил повече от обичайното в
подобни случаи, както и от посочените в заключението на вещото лице В. 6 месеца, с
оглед на данните по делото, че след инцидента ищецът е бил в отпуск поради
временна неработоспособност до април 2024 г. (близо 9 месеца), когато все още е имал
10
оплаквания за болки в областта на шийната и лумбалната област, на дясната ръка и
левия крак.
По делото се установява, че ищецът е имал затруднения при битовото си
обслужване единствено в първите седмици след злополуката, като след това е
възстановил способността си да се обслужва сам, в която насока са показанията на
свидетелката Боряна Стоименова, ценени от съда с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК.
Въпреки това следва да се отчете, че уврежданията на контузия на шийните прешлени
е рефлектирала на физическото състояние на ищеца и годността му да упражнява
дейност като професионален шофьор.
От друга страна, по делото не се събраха доказателства за прекомерно засягане
на неговия бит, на личния и семейния му живот в по-голяма степен от обичайното в
такива ситуации, както и за трайно негативно отражение върху психиката му.
Не се установи сочената от ищцовата страна причинно-следствена връзка между
злополуката и заболяването *** с което Х. е бил диагностициран непосредствено след
инцидента, респективно - че вследствие на това заболяване е търпял допълнителни
болки и страдания. В тази връзка съдът кредитира заключението на вещото лице
Петкова, която е категорична, че ищецът се е намирал в предиабетно състояние много
години преди това, предвид наличието на много благоприятстващи влошаването на
това състояние фактори (наднормено тегло, тютюнопушене, липса на физическа
активност и т.н), като към 2022 г. вече е страдал от ***, видно от показателите на
кръвните му изследвания към онзи период.
Не се установи и връзка между злополуката и сочените в исковата молба
увреждания на пикочо-половата система, с оглед на дадените от вещото лице В.
разяснения в съдебно заседание, а и предвид данните, че ищецът се е подлагал на
оперативна интервенция на уретрата години преди инцидента.
При съобразяване на горепосочените обстоятелства, за претърпените болки и
страдания, по преценка на настоящия съдебен състав, на ищеца следва да бъде
определено глобално обезщетение за неимуществени вреди в размер на 17 500 лева,
ведно със законната лихва от датата на увреждането, отговарящо на общовъзприетото
понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД. При определянето на посочения размер на
обезщетението съдът съобразява и стандарта на живот в страната, доколкото
обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване.
С оглед на представените медицински и разходооправдателни документи, съдът
намира претенцията за имуществени вреди за основателна за сумата от общо 258,02
лв., представляваща равностойността на понесените от ищеца в периода от 15.08.2023
г. до 10.09.2023 г. разходи за медикаменти, консултации, медицински изследвания и
интервенции, рехабилитация, потребителски такси и др., в резултат на трудова
злополука, настъпила на 10.08.2023 г., като до пълния предявен размер от 335,19 лв.
този иск подлежи на отхвърляне.
По направеното възражение за съпричиняване:
Съпричиняване при трудовата злополука има винаги, когато работникът
извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Не всяко съпричиняване обаче
е основание за намаляване на дължимото от работодателя обезщетение.
Съгласно константната съдебна практика по приложението на чл. 201, ал. 2 КТ
отговорността на работодателя при трудова злополука е обективна и може да се
намали, само когато пострадалият е допринесъл за настъпването й, като е допуснал
11
груба небрежност. По този начин се създава съразмерност в имуществената
отговорност на работодателя, за да се отчете виновният принос на пострадалия за
причиняване на вредите. Грубата небрежност, разглеждана на плоскостта на
гражданското право, се изразява в липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност от
пострадалия, неполагане на грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна
обстановка (решение № 548 по гр. д. № 1490/2010 г., IV г.о.; решение № 291 по гр. д.
№ 951/2011 г., IV г. о.). Съпричиняването обаче също има степени, които в
съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с
оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, са критериите за намаляване на
обезщетението. В тези случаи процентът съпричиняване зависи от механизма на
осъществяване на трудовата злополука, като мислено се преценява тежестта на
допринасяне на всеки от факторите - причина за злополуката, както и съотношението
между причините, когато са повече от една. Следователно преценката за положената
грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила
злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е
следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата
(решение № 60 по гр. д. № 5074/2013 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 218 по гр. д. №
1092/2020 г. на ВКС, IV г.о.).
Доводите на работодателя за наличие на съпричиняване от страна на ищеца,
основани на проявена от него груба небрежност към здравословното му състояние -
наличие на физическо неразположение или преумора, като противопоказания за
продължаване на курса, не намират опора в доказателствения материал по делото.
Единствено на база на посоченото от ищеца в декларацията за произшествието и
посоченото в протокола за разследване на злополуката, че Р. Х. е помолил своя син да
му вземе безалкохолна напитка и кафе, защото се е чувствал некомфортно, не може да
се направи категоричен извод, че по време на курса ищецът не е бил в кондиция да
шофира, нито се установява да е заспал, каквото е становището на работодателя,
заявено по административната преписка.
Напротив, именно въз основа на данните по преписката, образувана във връзка с
процесната трудова злополука, може да се направи извод, че се касае за внезапно
влошаване на физическото състояние на ищеца по време на шофиране, което не се
дължи на нарушение на основни правила за безопасност от негова страна.
Обстоятелството, че в нарушение на изрична заповед на работодателя ищецът е
пътувал заедно със своя син също не може да обуслови извод за наличие на
съпричиняване. Действително, по делото се установи, че е била налице забрана за
достъп на външни лица до превозните средства на работодателя, но с оглед на
доказателствата по делото не може да се приеме, че присъствието на сина на ищеца е
довело до разсейването му, респективно е станало причина за произшествието.
Предвид изложеното, не се установи при условията на пълно и главно
доказване, че ищецът въобще е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат,
още по-малко, че е налице груба небрежност. Ето защо възражението по чл. 201, ал. 2
КТ се явява неоснователно.
Съгласно установената съдебна практика (решение № 227/25.10.2016 г. по гр. д.
№ 1405/2016 г. на ВКС, IV г. о.,) чл. 200, ал. 4 КТ намаляване на дължимото
обезщетение се извършва само в случаите, когато пострадалият работник или
служител е получил парична сума по сключени договори за задължително
застраховане на работниците и служителите за риска **** за сметка на работодателя
12
при условията на чл. 52 ЗЗБУТ. Застрахователната сума, която се дължи при
настъпването на застрахователното събитие (настъпването на трудовата злополука), е
определена в застрахователния договор. В случай на изплатено обезщетение от
набраните вноски, които работодателят е правил в интерес на работника или
служителя, за настъпило застрахователно събитие, изплащането от страна на
работодателя на пълния размер на дължимото обезщетение би довело до двукратно
обезщетяване за една и съща вреда, поради което законът предвижда, че дължимото от
работодателя обезщетение се намалява с получената парична сума по
застрахователния договор.
Дължимото обезщетение обаче може да бъде намалено по реда на чл. 200, ал. 4
КТ само тогава, когато застрахователят е платил обезщетение за конкретни вреди, като
от работодателя се иска плащане на обезщетение за същите (вече репарирани от
застрахователя) вреди. В този смисъл е решение № 102/17.02.2020 г. по гр. д. №
4741/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о.
С оглед на изложеното, следва извод, че сключената от ответника застраховка
**** със ****, по която застрахователят е заплатил на пострадалия сумата от 640 лева,
е сключена от работодателя при условията на чл. 52 ЗЗБУТ. Доколкото обаче
изплатената сума представлява обезщетение за временна неработоспособност
вследствие на трудова злополука, по съществото си то представлява компенсация за
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи (загубата на трудово
възнаграждение). Поради това, не следва да се извършва компенсация между това
плащане и претендираните в настоящото производство неимуществени вреди, както и
с претендираните имуществени вреди под формата на разходи за лечение на
пострадалия.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. Процесуалният
представител на ищеца е направил искане за присъждане в негова полза на дължимото
за настоящото производство адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв., а ответникът – разноски в общ размер на 6348,40 лв., от които 5748,00 лв. с
ДДС– за адвокатско възнаграждение, и 750 лв. – за депозит за експертизи.
Налице са предпоставките за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение на адв. Г. Ч. при условията на чл. 38 ЗАдв. С оглед постановеното
решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/2022 г., при
определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско
възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на
разпоредбата на чл. 38 ЗАдв. съдът не е обвързан от посочените в Наредба №
1/09.07.2004 г. възнаграждения. Възнаграждението следва да бъде определено при
съобразяване фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес, както и
действително извършената работа. Поради това, предвид спецификите на конкретното
дело, като база за определяне на дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на
процесуалния представител на ищеца следва да бъде сумата от 5612,56 лева с ДДС. С
оглед изхода на спора, в полза на адв. Ч. следва да бъдат присъдени 1979,92 лв. с ДДС.
Процесуалният представител на ответника също е направил искане за
присъждане на направените по делото разноски, като е представил списък по чл. 80
ГПК. Процесуалният представител на ищеца е направил възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение от
5748,00 лв. с ДДС. Като отчита характера на предявените искове, фактическата и
13
правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител на ответника
действия, съдът намира за неоснователно възражението прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответната страна.
С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на общо 4205,19 лв., от
които 3719,83 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение и 485,36 разноски за държавни
такси.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на Софийски районен съд дължимите такси и разноски по делото в
общ размер на 998,91 лв., от които 750 лв. за държавна такса и 248,91 лв. за
възнаграждения на вещи лица, съразмерно с уважената част от исковете.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, ЕИК ****, да заплати на Р. К. Х., ЕГН **********, на основание
чл. 200 КТ сумата от 17 500 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени болки и страдания в резултат на трудова злополука, настъпила на
10.08.2023 г., установена с разпореждане № 33446/25.10.2023 г. на ТП на НОИ - ****-
град, ведно със законната лихва от 10.08.2023 г. до окончателното изплащане на
обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 17 500 лв. до пълния предявен
размер от 50 000 лв.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ****, да заплати на Р. К. Х., ЕГН **********, на основание
чл. 200 КТ сумата от 258,02 лв., обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
сторени в периода от 15.08.2023 г. до 10.09.2023 г. разходи за медикаменти,
консултации, медицински изследвания и интервенции, рехабилитация, потребителски
такси и др., в резултат на трудова злополука, настъпила на 10.08.2023 г., установена с
разпореждане № 33446/25.10.2023 г. на ТП на НОИ - ****-град, както следва: 10 лв. по
фактура № ****/15.08.2023 г., издадена от ****; 15 лв. по фактура № ****21.08.2023 г.,
издадена от *****; 23,20 лв. по фактура № ****/21.08.2023 г., издадена от *****; 11,87
лв. по фактура № ****/22.08.2023 г., издадена от *****; 18 лв. по фактура №
****/23.08.2023 г., издадена от *****; 23,03 лв. по фактура № ****/28.08.2023 г.,
издадена от *****; 2,90 лв. по фактура № ****/04.09.2023 г., издадена от *****; 110
лв. по фактура № ***/05.09.2023 г., издадена от ****; 3,00 лв. по фактура №
***/09.09.2023 г., издадена от *****; 39,02 лв. по фактура № **********/10.09.2023 г.,
издадена от ****; 2,00 лв. по фактура № ****/10.09.2023 г., издадена от *****, ведно
със законната лихва от датата на извършване на съответния разход (съобразно датата
на всяка фактура) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
258,02 лв. до пълния предявен размер от и 335,19 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. ***, ЕИК
****, да заплати на адв. Г. П. Ч. от САК сумата от общо 1979,92 лв. – адвокатско
възнаграждение за безплатна правна защита, с включен ДДС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р. К. Х., ЕГН **********, да заплати
на ***, ЕИК ****, сумата от общо 4205,19 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение с ДДС и депозит за експертиза.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК,
14
да заплати сумата от 998,91 лв. в полза на бюджета на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ответника – ****, ЕИК ***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15