Р Е Ш Е Н И Е
№ 156
03.11.2023 година гр. Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Търговище
на трети
октомври
две
хиляди двадесет и трета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА П.
секретар : Ивалина Станкова
като разгледа докладваното от председателя Анета П. административно
дело №20237250700093 по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145
и сл.от АПК във
връзка с чл. 211 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на А.Д.А. ***,
действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. К.Г. ***,
против Заповед №1983К-717/20.04.2023г. на Директора на ГД „ПБЗН“ към МВР,
с която на жалбоподателя, в
качеството му на ****- Началник на Районна служба „Пожарна безопасност и защита
на населението“ - Търговище към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ - Търговище при Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ към МВР, било наложено дисциплинарно наказание по чл.197
ал.1 т.3 от ЗМВР - „порицание“ за срок от 6 месеца. Жалбоподателят оспорва
Заповед №1983К-717/20.04.2023г. на Директора на ГД „ПБЗН“към МВР като
необоснована и издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и противоречие с материалния закон. Основните аргументи в жалбата са
следните: 1/ налагане на дисциплинарното наказание извън сроковете, предвидени
в чл. 195 ал.1 ЗМВР, като се сочи, че двумесечният срок от откриване на
нарушението започвал да тече на 13.12.2022г.от момента на постъпване на Справка
рег.№1983р-18817 при ДНОрган, и изтичал на
13.02.2023г.; 2/наложеното дисциплинарно наказание не съответствало на
установеното дисциплинарно нарушение, като според жалбоподателя установените
факти следвало да се подведат под нормата на чл. 199 ал.1 т.4 ЗМВР, а именно: „неправомерно
поведение спрямо граждани или длъжностни лица“, за което нарушение било
предвидено налагане на по – леко дисциплинарно наказание – „писмено
предупреждение“; 3/ допуснато нарушение на чл. 206 ал.4 ЗМВР, тъй като
дисциплинарно – наказващият орган /ДНО/ не кредитирал събраните в хода на
дисциплинарното производство обяснения, дадени от трима колеги на
жалбоподателя; 4/ допуснато от ДНО нарушение на чл. 206 ал.2 ЗМВР като
наложеното дисциплинарно наказание било несъразмерно тежко без да са съобразени
смекчаващите отговорността обстоятелства; 5/жалбоподателят не бил извършил
описаното дисциплинарно нарушение, тъй като предложил, а не разпоредил
извършване на евакуация; 6/ подадените жалба и сигнал срещу жалбоподателя от
директора на ДГ „Слънце“ представлявали злоупотреба с право на жалба, тъй като
имали за цел да постигнат налагане на наказание. Жалбоподателят моли съда да
отмени изцяло оспорената заповед. Претендира присъждане на направените съдебни
разноски.
В проведеното по делото първо открито
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуалния си пълномощник
адв. К.Г. като същите поддържат жалбата. Във второто
съдебно заседание жалбоподателят се явява с нов процесуален пълномощник адв. М.П. от АК – Велико Търново, като отново поддържат
жалбата и молят за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. В
допълнително депозирана писмена защита отново моли за отмяна на оспорената
заповед и за присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. заплатеното
възнаграждение за един адвокат.
Ответникът по оспорването – Директор на
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, се представлява от процесуалния
пълномощник главен юрисконсулт С.П., която моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Изтъква, че оспорената заповед е издадена в съответствие с административнопроизводствените
правила и материалните правни норми, същата е мотивирана и описаното в нея
дисциплинарно нарушение е фактически доказано, квалифицирано и санкционирано
правилно. В допълнително представена писмена защита доразвива аргументи в
подкрепа на тезата си. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В Определение №232/12.06.2023г.
по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по
изложените в съдебния акт съображения.
След преценка на становищата на страните и събраните по делото
доказателства, съдът приема за установени следните факти:
Като безспорно за страните
обстоятелство е отделен факта, че жалбоподателят А.Д.А. е заемал в периода от
28.09.2022г. до 22.04.2023г. и към момента длъжността Началник на Районна
служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Търговище към Регионална
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Търговище при Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР.
На 28.09.2022г. жалбоподателят
гл.инспектор А.А. ***, свидетелите М.Н.и Д.П., както
и М.М. – тримата инспектори в група ДПК и ПД при ***-Търговище,
извършили комплексна проверка на Детска градина №8 „Слънце“ в гр. Търговище.
Комплексната проверка била извършена в присъствието на свидетелите С.М.П./с
фамилно име към онзи момент М./ - директор на детската градина, и Й. Д. С. -
огняр в същия обект и отговорник ПБ в същия. В хода на започналата проверка
проверяващата комисия извършила преглед на съхраняваните в детската градина
документи, отнасящи се до осигуряване на пожарната безопасност, като при същия
била установена липса на писмени уведомления, които директорът на детската
градина следвало да изпраща до ***-Търговище десет дни преди провеждане на планираната
учебна евакуация в обекта, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 11 от Наредба №
8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите (ПНПБЕО). При проверката на служителите от ***-Търговище
бил представен Протокол за проведено на 20.05.2022 г. от 10.30ч.до 11ч. практическо
занятие за изучаване и усвояване на Плана за защита при бедствия на
пребиваващите в ДГ № 8 „Слънце“- гр. Търговище/л.155 от делото/, като в същия
било отразено, че темата на практическото занятие е „Действия на Щаба, децата,
учителите, административния и помощен персонал при земетресение“, при което
проверяващата комисия приела, че ръководителят на обекта не е осъществил
практическо занятие, изразяващо се в проиграване на евакуация в случай на
пожар. При проведения между директора С. П.и гл. инспектор А.А. разговор последният изразил съмнение относно
достоверността на горепосочения протокол за проведено на 20.05.2022 г.
практическо занятие в обекта, тъй като първоначално му било казано, че не са
провеждани учебни евакуации, а след това бил представен този протокол. Преценявайки,
че в ДГ № 8 „Слънце“ - гр. Търговище не се извършват нормативно изискваните
учебни евакуации и че в случай на бедствие персоналът не би могъл да реагира
адекватно в ситуацията, жалбоподателят гл. инспектор А.А.
преустановил извършването на комплексната проверка и устно разпоредил
извършване на внезапна (непланирана) учебна евакуация в обекта. На това разпореждане
свид. С. П.реагирала като възразила, че моментът не е
удачен за такава внезапна учебна евакуация, тъй като децата не са подготвени, а
и непосредствено предстои обедното им хранене, както и че някои от децата са
дошли за първи ден на детска градина, а други са със специални образователни
потребности и биха се притеснили от звука на алармата. Въпреки изтъкнатите от
същата аргументи, жалбоподателят разпоредил на свид. Й.
С. /отговорник ПБ/ да включи алармата. Тримата – жалбоподателят и свидетелите П.и
С., тръгнали към таблото на пожароизвестителната
система /ПИС/ и като стигнали до там А. отново повторил разпореждането си към свид. С. да включи алармата. Свидетелят Й. С. задействал
специфичния звуков сигнал на пожароизвестителната
система в обекта, след който започнала учебната евакуация в детската градина. Виждайки,
че част от излизащите от детската градина деца пищят, свид.
С. поискал да спре задействаната аларма, но жалбоподателят не му позволил. Учителките
и помощният персонал извели децата на двора, а през това време А. засичал
времето на евакуацията. Проверяващите служители на ***-Търговище не оказали
съдействие на евакуиращите се лица, а наблюдавали протичането на евакуацията.
При последната голяма част от децата в детската градина били уплашени и плачели,
а работещите в детското заведение останали с негативно впечатление от
действията на служителите за ***, предвид факта, че не са им оказали съдействие
при провеждането на евакуацията. След приключване на учебната евакуация,
служителите на ***-Търговище продължили извършването на комплексната проверка
на обекта. За резултатите от извършената комплексна проверка на ДГ №8 „Слънце“
- гр. Търговище бил изготвен протокол peг. №744200-417/10.10.2022г., който бил връчен на 10.10.2022
г. на директора С.П./М. към онзи момент/.
На 27.10.2022 г. в Регионална
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Търговище постъпил
сигнал под формата на жалба от С.М.М.в качеството ѝ
на директор на Детска градина №8 „Слънце“ – град Търговище, като в същия били
описани обстоятелствата по разпоредената внезапна учебна
евакуация на 28.09.2022г. и се визирало допуснато от А.Д.А. ***, нарушение на принципите
на етично поведение при осъществяване на правомощията му. В изготвените по тази
жалба докладни записки същата е определена като сигнал по смисъла на чл. 107
ал. 4 от АПК, поради което със Заповед №1983з-868/29.11.2022 г.на ВПД Директор
на ГДПБЗН е назначена комисия за извършване на проверка по постъпилия сигнал
като е определен срок за отразяване на резултатите от същата в писмена справка.
Заповедта е издадена от А.Д., изпълняващ посочената длъжност съгласно Заповед
08121К-13473/22.11.2022г.на МВР/л.241 и 242 от делото/. По време на проверката
комисията е събрала писмените обяснения на извършилите комплексната проверка в
ДГ №8 служители на *** – Търговище : гл.инспектор А.А.
и инспекторите М.Н., Д.П.и М.М.. Събрани били и
писмени обяснения от директора на ДГ С.М., от учителите В.Я., В. М., от И.И.и Й. Ст.. След приключване на проверката била изготвена
справка peг. №1983р-18817/13.12.2022 г., в която
обстойно са обсъдени събраните данни, направени са изводи и е дадено
предложение до ВПД Директор на ГДПБЗН да бъде извършена проверка по чл. 205,
ал. 2 от ЗМВР за установяване и преценка нарушена ли е служебната дисциплина,
за търсене на дисциплинарна отговорност от гл. инспектор А.А.
***, при извършването на комплексна проверка на 28.09.2022г. на Детска градина
№ 8 „Слънце“ - гр. Търговище.
Със Заповед
№1983к-31/05.01.2023г. на ВПД Директор на ГДПБЗН, след констатиране, че в
събраните по време на извършената проверка данни няма достатъчна яснота по
отношение на точното време и обстоятелствата на извършване, индивидуалните
действия и вината, на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, чл. 10 и чл. 30, ал. 1
от Инструкция №8121з-877/06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната
практика в МВР е разпоредено да се извърши проверка
за изясняване на постъпилите със справка peг.№1983р-18817/13.12.2022г.
от извършена проверка по Заповед №1983з-868/29.11.2022г. на ВПД директор на
ГДПБЗН-МВР, предварителни данни за извършени дисциплинарни нарушения от
държавния служител главен инспектор А.Д.А. ***, като проверката е възложена на
комисия в състав : председател С.П.С.,
началник на сектор „Дисциплина, дисциплинарна практика и професионална
подготовка“ в отдел ЧР на ГДПБЗН-МВР и членове : инспектор Л.М.Я.- инспектор I
степен в сектор „Държавен противопожарен контрол“ от отдел „Държавен контрол“
към Дирекция „Държавен контрол и превантивна дейност“ при ГДПБЗН и инспектор А.А.С., инспектор IV степен в сектор „Държавен противопожарен
контрол“ от отдел „Държавен контрол“ към дирекция „Държавен контрол и
превантивна дейност“ при ГДПБЗН. Към момента на издаване на тази заповед
ВПД Директор
на ГДПБЗН е А.Д., изпълняващ посочената
длъжност съгласно Заповед 08121К-13473/22.11.2022г.на МВР и акт за встъпване в
длъжност/л.241 и 242 от делото/. Заповед
№1983к-31/05.01.2023г. е връчена на жалбоподателя А. срещу подпис на
18.01.2023г. в 13.40 часа, и същият изрично е записал, че към момента не желае
да бъде подпомаган в защитата му съгласно чл. 205 ал.3 от ЗМВР. С протокол от
16.01.2023г. назначената с цитираната заповед комисия е присъединила към
доказателствата по производството по чл. 205 ЗМВР всички материали, събрани и
изготвени при извършена проверка, разпоредена със
заповед № 1983з- 868/29.11.2022 г. на ВПД директор на ГДПБЗН-МВР по сигнал
(жалба) peг. №812102-1543/28.10.2022г.(вх. №
129600-529/27.10.2022 г. по описа на РДПБЗН-Търговище) от С.М.М.- директор на детска градина № 8 „Слънце“ в гр. Търговище.
В хода на проверката са събрани документи от кадровото досие на жалбоподателя,
както и отново са събрани писмени сведения от лицата, дали сведения при първата
проверка, и от още 5 лица, работещи в ДГ №8. Изискани и съответно дадени са
писмени обяснения рег.№1296р-166/19.01.2023г. от жалбоподателя А.. След
приключване на проверката назначената комисия е обсъдила събраните материали и
е изложила изводи в Справка рег.№ 1983р-3218/21.02.2023г. като е направила
следното предложение: 1.За извършеното при комплексната проверка на
28.09.2022г. в ДГ № 8 „Слънце“ - гр. Търговище дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 3 от ЗМВР - „неспазване на служебните
правомощия“, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 5 от ЗМВР - „превишаване на правомощия“, на главен инспектор А.Д.А. *** към РДПБЗН -
Търговище да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест
месеца.; 2. Да се приеме, че в резултат на извършената проверка не е установено
и доказано извършването от главен инспектор А.Д.А. *** на дисциплинарно
нарушение от по смисъла на чл. 194, ал. 2. т. 4 от ЗМВР (неспазване на
правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР), съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 12, от ЗМВР (нарушаване
на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР). Справката е
подписана от всички членове на комисията по чл. 205 ал.2 ЗМВР и е предоставена за
запознаване на жалбоподателя А. на 27.02.2023г. в 15.00 часа. Последният е
депозирал писмени обяснения с peг. №1296р-436/28.02.2023г.,
в които изразява несъгласие с предложението по т.1 от справката, и съгласие с
предложението по т.2 от същата. Според наличната по делото на листи 226 – 228
разпечатка от ЦАИСД на МВР тези обяснения са изведени в РДПБЗН – Търговище на
28.02.2023г. в 10.43 часа и са приети в ГДПБЗН на 01.03.2023г.в 13.49 часа. Върху
писмени обяснения с peг. №1296р-436/28.02.2023г., и
върху Справка
рег.№1983р-3218/21.02.2023г. са поставени ръкописни резолюции от гл.комисар Ал.Д.
– директор на ГДПБЗН, според които същият се е запознал с тези документи на
01.03.2023г.
С покана peг.
№1983р-3967/07.03.2023 г. по описа на ГДПБЗН-МВР, връчена на главен инспектор А.
на 10.03.2023г.в 13ч., на последния е предоставена възможност на основание чл.
206 ал.1 ЗМВР в срок до 24 часа от връчването да представи писмени обяснения
или възражения по резултата от проведеното дисциплинарно производство, изводите
и предложенията на проверяващата комисия по вмененото му нарушение на
служебната дисциплина. В подадените писмени обяснения peг.
№ 1296р-528/10.03.2023г., главен инспектор А.А. е
изложил твърденията си, че не е съгласен с предложенията в справка peг. №1983р- 3218/21.02.2023 г, и материалите от
проведената дисциплинарна проверка, съгласно заповед №1983к-31/05.01.2023 г., в
частност с предложението за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за
срок от шест месеца, без да е изложил конкретни доводи за това.
След събиране на всички относими материали в хода на дисциплинарната процедура дисциплинарно
наказващият орган/ДНОрган/ Директор на ГД „ПБЗН“ към
МВР е издал оспорената Заповед №1983К-717/20.04.2023г., с която на
жалбоподателя А.А. в качеството му на ****- Началник
на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Търговище към
Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Търговище
при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, на
основание чл. 194, ал. 2, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи
(ЗМВР) за „неспазване на служебните правомощия“ - нарушение, съставомерно но чл. 200, ал. 1, т. 5 от ЗМВР - „превишаване
на правомощия“, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест
месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена лично
срещу подпис на жалбоподателя А. на 21.04.2023г.
Гореописаната фактическа
обстановка е установена въз основа на събраните и приети по делото писмени и
гласни доказателства. Приложената административна преписка съдържа относимите към проведеното дисциплинарно производство
документи. В хода на съдебното дирене съдът събра свидетелските показания на
част от лицата, дали писмени обяснения в проверката по дисциплинарното
производство, а именно: свидетелите М.Н., Д.П., С.М.П.и Й. С.. Относно релевантните за описаното в
оспорената заповед дисциплинарно нарушение
свидетелите, условно обособени в
две групи, дават противоречиви показания. Според свидетелите П.и С. жалбоподателя
разпоредил извършване на внезапна учебна евакуация в проверяваната в този
момент детска градина, като въпреки изложените от тези свидетели аргументи
относно негативните последици от извършването на такава евакуация върху децата,
жалбоподателят бил категоричен в разпореждането си за провеждането ѝ.
Свидетелите Н. и П.твърдят, че жалбоподателят, тъй като се усъмнил в
провеждането на учебни евакуации в детската градина през 2022г., предложил на
директора С. П.да проведат такава в момента на започналата проверка, на което
предложение тя се съгласила и разпоредила евакуация. Съдът кредитира
показанията на свидетелите П.и С., тъй като същите са непротиворечиви вътрешно
и помежду си. Тези свидетели представят фактите еднозначно и последователно още
от етапа на извършената първа предварителна проверка по подадения сигнал.
Изложените от тях обстоятелства се подкрепят и от писмените сведения, дадени от
другите работещи в детската градина лица в хода на извършените от органа
проверки. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Н. и П.по отношение на
значимия за казуса факт, тъй като тези свидетели не са последователни в
описанието на този факт. Първоначално в писмените си сведения по първата
проверка те са посочили, че жалбоподателят разпоредил внезапна учебна евакуация
в ДГ, след което в рамките на започналото дисциплинарно производство променят
показанията си в синхрон с обясненията на жалбоподателя във вид, който не се
подкрепя от останалия доказателствен материал по
делото. Липсва логика директорът на ДГ да се съгласи с предложеното извършване
на евакуация, след което да подаде сигнал с изложените в същия оплаквания от
поведението на жалбоподателя. Свидетелите Н. и П.като инспектори в група ДПК и ПД при ***-Търговище
са пряко подчинени на жалбоподателя и е обяснимо да подкрепят неговата защитна теза.
При това положение съдът прецени техните показания съгласно чл. 172 ГПК във вр.с чл. 144 АПК с оглед на всички други данни по делото,
имайки предвид тяхната възможна заинтересованост. При тази преценка съдът
счита, че не следва да кредитира показанията им и даде вяра на показанията на
свидетелите П.и С..
При така установената фактическа
обстановка и в рамките на дължимата проверка по чл. 168 от АПК относно
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган в рамките на неговата материална и териториална компетентност
съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР, съгласно който наказанията се налагат със
заповеди от ръководителите на
структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на
младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши
изпълнителски длъжности, а за
служителите от висши ръководни, ръководни и
изпълнителски длъжности – наказанията по
чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3. Предвид вида на заеманата от жалбоподателя
длъжност – ръководна, съгласно специфичната длъжностна характеристика/л.125 от
делото/, и съобразно вида на наложеното с оспорената заповед дисциплинарно
наказание – порицание по чл. 197 ал.1 т.3 ЗМВР, компетентен да наложи
последното е ръководителя на Главна дирекция „ПБЗН“, която е основна структура
на МВР по смисъла на чл. 37 ал.1 т.1 от ЗМВР. Към момента на издаване на
оспорената заповед – 20.04.2023г., длъжността Директор на Главна дирекция „ПБЗН“ е заемана
от А.Д./видно от удостоверение от 23.06.2023г. на л.209 от делото, Заповед
№8121К-1358/17.02.2023г. на МВР и акт за встъпване в длъжност – л.243 и 244 от
делото/. Ето защо в случая липсва отменителното основание на чл. 146 т.1 АПК.
По отменителното
основание по чл. 146 т.2 от АПК – неспазване на установената форма, съдът
съобрази, че в случая важат специалните изисквания на чл. 210 ал.1 ЗМВР, които
в съответствие с правилото на чл. 59 ал.2 АПК изискват писмена форма на
издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. В конкретния случай
тази форма е спазена като заповедта притежава визираното в чл. 210 ал.1 ЗМВР
съдържание. В същата ясно са описани мястото, времето и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението, посочени са нарушените разпоредби, не само са
изброени доказателствата, въз основа на които нарушението е установено, но и
същите са анализирани като е изложен ясен извод кои се кредитират и кои не; налице
е посочване на правното основание и наказанието, което се налага, срока на
наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. При
това положение не е налице и отменителното основание
на чл. 146 т.2 АПК.
При проверката за допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила съдът прецени следното: от изложените по – горе и приети от съда данни
е видно, че по подадения 27.10.2023г. сигнал от директора на ДГ №8 – гр.
Търговище е разпоредено извършване на проверка по
сигнал, определен като такъв по чл. 107 ал. 4 от АПК. Както в изготвените по
сигнала докладни записки, предшестващи заповедта за разпореждане на тази
проверка, така и в изготвената справка за резултатите от извършената проверка peг. №1983р-18817/13.12.2022 г., недвусмислено се визира
извършване на проверка по сигнал по чл. 107 ал.4 АПК, а не дисциплинарно
производство по чл. 205 от ЗМВР. В подкрепа на този извод е и направеното в
посочената справка предложение до ВПД Директор на ГДПБЗН тепърва да бъде
извършена проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР за установяване и преценка
нарушена ли е служебната дисциплина, за търсене на дисциплинарна отговорност от
гл. инспектор А.А. ***. Едва въз основа на тази
справка и с оглед липсата на достатъчно данни по въпроса налице ли е
дисциплинарно нарушение, ДНОрган е издал Заповед
№1983к-31/05.01.2023г., с която е поставил начало на дисциплинарното
производство срещу А. и е разпоредил извършване на проверка по чл. 205 ал.2 ЗМВР, определяйки двумесечен срок за работа на назначената комисия. Посочените
две проверки следва да се разграничават като разпоредената
със Заповед №1983к-31/05.01.2023г. е тази, имаща значение за преценката на давностния срок по чл. 195 ал.1 ЗМВР. Съгласно чл. 205 ал.6 ЗМВР дисциплинарното производство приключва в срок до 4 месеца от образуването
му, като с този срок е синхронизиран двумесечния срок по чл. 195 ал.1 ЗМВР за
налагане на дисциплинарно наказание от откриване на нарушението, което
откриване съвпада с момента на установяване на извършеното нарушение от страна
на ДНОрган /чл. 196 ал.1 ЗМВР/, респ.с момента на
постъпване на материалите от дисциплинарното производство при компетентния ДНОрган/чл. 196 ал.2 ЗМВР/. В случая след като е поставил
началото на дисциплинарното производство на 05.01.2023г. ДНОрган
е дал 2-месечен срок за извършване на проверката по чл. 205 ал.2 ЗМВР в рамките
на 4-месечния срок, изтичащ на 05.05.2023г. Съобразно
нормите на чл. 196 ал.1 и 2 ЗМВР двумесечният срок за налагане на дисциплинарно
наказание в случая е започнал да тече от 01.03.2023г. – деня, в който според
поставените от ДНОрган резолюции и съобразно
разпечатките от ЦАИСД на МВР материалите по дисциплинарното производство са
постъпили при ДНОрган. Като е издал оспорената
заповед за налагане на дисциплинарно наказание на 20.04.2023г. ДНОрган е спазил срока за налагане на дисциплинарно
наказание по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. При тези изводи съдът намира за
неоснователно оплакването на жалбоподателя за неспазване на двумесечния давностен срок по чл. 195 ал.1 ЗМВР. В случая е спазен и по
– дългия едногодишен срок по чл. 195 ал.1 ЗМВР, тъй като нарушението е
извършено на 28.09.2022г.
В рамките на развилото се
дисциплинарно производство е спазено изискването на чл. 206 ал.1 ЗМВР, тъй като
са изискани и приети писмените обяснения на жалбоподателя преди издаване на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. На жалбоподателя е
предоставена възможност да се запознае със събраните доказателства и да
представи възраженията си, с което е осигурено правото му на защита. В
изпълнение на задължението си на чл. 206 ал.4 ЗМВР, ДНОрган
е събрал и оценил всички относими към случая
доказателства. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че в оспорената
заповед не са обсъдени събраните в хода на дисциплинарното производство
обяснения, дадени от тримата колеги на жалбоподателя, участвали в проверката на
28.09.2022г. Тези сведения са обсъдени в заповедта, а причините, поради които
същите не са кредитирани са по – подробно изложени в справка peг. №1983р-3218/21.02.2023г., която е част от
дисциплинарната преписка и е цитирана в оспорената заповед като документ, на който
се базира издаването ѝ. В съответствие с изискването на чл. 206 ал.2 ЗМВР
ДНОрган е обсъдил прецизно тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата
на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Съдът
не установи наличие на условията, визирани в чл. 209 от ЗМВР, представляващи
предпоставки за прекратяване на образувано дисциплинарно производство. В хода
на производството са осигурени условия
за пълноценно участие и защита на правата на А. като по никакъв начин не е
ограничено правото му на защита. Ето защо при извършената служебна проверка
съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени
правила в проведеното дисциплинарно производство, поради което приема, че не е
налице и отменителното основание по чл. 146 т.3 АПК.
При преценка за противоречие с
материалния закон и за несъответствие с целта на закона – отменителни
основания по чл. 146 т.4 и т.5 ЗМВР, съдът съобрази следното:
За да се ангажира дисциплинарна
отговорност за описаното нарушение е необходимо да се установи обективно
несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение. Приетата
по – горе за установена фактическа обстановка установява именно реализиране на
състава на дисциплинарното нарушение по чл. 200 ал.1 т.5 ЗМВР – превишаване на
правомощия. Съгласно подписаната от жалбоподателя специфична длъжностна
характеристика за заеманата от него длъжност „Началник на РС „ПБЗН“ /л.124-129
от делото/, същият има правомощието да извършва контролни и тематични проверки
по спазване правилата и нормите на пожарна безопасност на обекти, както и да
оказва методическа и експертна помощ при провеждане на учебни занятия на
населението и органите на изпълнителната власт. При преглед на съдържанието на относимата към провеждането на евакуации Наредба №
8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите, се установява, че в същата липсват разпоредби, даващи
правомощие на контролните проверяващи лица от системата на ГДПБЗН да
разпореждат устно внезапно извършване на учебна евакуация в проверяваните
обекти. Такива правомощия не са разписани и в Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014
г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол. Със заповед № 1983з-322/18.04.2022 г. на Директора
на ГДПБЗН-МВР са утвърдени Процедури за осъществяване на държавен
противопожарен контрол от органите на ПБЗН, като процедури №10, 10А и 10Б се
отнасят до извършването на комплексна проверка на обект и в същите е определена
последователността на действията, свързани е подготовката за извършване на
комплексна проверка, извършването на комплексна проверка, включващо оценка на
техническото състояние на обекта и проверка за съответствието с правилата и
нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. При преглед на
приложените по делото процедури № 10, 10А и 10Б отново следва извода за липса
на предвидено правомощие за устно разпореждане провеждането на внезапна учебна
евакуация при извършването на комплексна проверка на обект. При анализа на тези
норми и процедури съдът приема за законосъобразен извода на ДНОрган
за осъществено от жалбоподателя превишаване на правомощията му като началник на
***. Липсата на нормативно основание за даване на устно разпореждане за
внезапна учебна евакуация обяснява и отсъствието на описание на фактически
извършената такава евакуация по разпореждане на жалбоподателя в изготвения протокол
peг. №744200-417/10.10.2022г.
за резултатите от комплексна проверка/л.161 от делото/. Прецизно и в
съответствие с предвидените от закона хипотези ДНОрган
е определил дисциплинарното нарушение като неспазване на служебните
правомощия/чл. 194 ал.2 т.3 ЗМВР/, тъй като при преценка на предвидените в чл.
194 ал.2 четири вида дисциплинарни нарушения именно в този вид нарушение
попадат установените по случая факти. Докато неизпълнението на служебни
задължения представлява нарушение, осъществимо по – скоро чрез бездействие или
липса на дължимото активно поведение, то неспазването на служебните правомощия
обхваща случаите на излизане от законоустановената
рамка на служебните правомощия, в т.ч. на превишаване на последните. Ето защо в
съответствие с материалния закон установеното дисциплинарно нарушение е
санкционирано по чл. 200 ал.1 т.5 ЗМВР като превишаване на правомощия и за
същото е наложено предвиденото в закона единствено дисциплинарно наказание
„порицание“. ДНОрган е съобразил предвидения от
законодателя в чл. 200 ал.2 ЗМВР размер на наложения вид наказание – от шест
месеца до една година, и като е отчел визираните в чл. 206 ал.2 ЗМВР
обстоятелства, значими за индивидуализацията на наказанието, е определил
наказанието в минималния му размер от шест месеца. В този смисъл неоснователни
са оплакванията в жалбата за неправилно квалифициране на нарушението и за
незаконосъобразно санкциониране на същото. ДНОрган е
съобразил изрично в заповедта лисата на налагани до момента дисциплинарни
наказания на А. и превеса на дадените му награди в служебната дейност, което се
потвърждава и от приложената на л. 123 кадрова справка.
При тези изводи съдът намира, че А.А. в качеството му на ****- Началник на Районна служба
„Пожарна безопасност и защита на населението“ - Търговище е извършил описаното
в оспорената заповед дисциплинарно нарушение, изразяващо се в това, че на
28.09.2022 г. в Детска градина № 8 „Слънце“ в гр. Търговище по време на
ръководене на комплексна проверка на същия обект за установяване съответствието
му с правилата и нормите за пожарна безопасност, е дал устно разпореждане към
директора и персонала на детската градина за извършване на внезапна учебна
евакуация в обекта, с което е превишил правомощията си. Неоснователно е
твърдението на жалбоподателя, че установените факти следвало да се
подведат под нормата на чл. 199 ал.1 т.4 ЗМВР, а именно: „неправомерно
поведение спрямо граждани или длъжностни лица“. В случая е налице започнало
упражняване на служебни правомощия посредством извършване на комплексна
проверка на обект, които в хода на тази проверка са били превишени чрез
издаване без законово основание на устно разпореждане за внезапна учебна
евакуация. Установеното дисциплинарно нарушение правилно не е определено като
маловажно, тъй като не попада в хипотезата на чл. 198 ал.2 ЗМВР, защото при
него отклонението от изискванията не е незначително. От събраните и кредитирани
доказателства по случая се установи, че разпоредената
от жалбоподателя и извършена учебна евакуация е довела не само до нарушаване на
дневния ритъм в детската градина, в т.ч. на обедното хранене на децата и
адаптацията на новопостъпилите деца, но и до силен
стрес сред по – малките възпитаници на заведението и
до негативен отзвук от станалото сред персонала и родителите на децата. В този
смисъл следва да се посочи, че съгласно чл. 11 ал.10 от Наредба № 8121з-647 от
1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на
обектите, се допуска едната от предвидените поне две годишни учебни евакуации
за сгради, в които пребивават обитатели от категории "А2",
"Б2", "В1" и "В2", да се изпълнява само от
обслужващия персонал на обекта. Децата от детските градини попадат в категория "В2"
от Приложение №2 към наредбата: „когато обитателите задължително трябва да
бъдат евакуирани с помощта на обслужващ персонал“. При тази предвидена в закона
възможност разпоредената поначало без основание
учебна евакуация от жалбоподателя се явява нарушение с още по – висока тежест,
тъй като не е било спестено на малките деца спешното излизане под силния звук
на ПИС в момент, когато те са подготвени да седнат за обяд. Ето защо не се
споделя оплакването в жалбата, че наложеното дисциплинарно наказание било
несъразмерно тежко. Несъстоятелен е и последният довод в жалбата, че подадените жалба и сигнал
срещу жалбоподателя от директора на ДГ „Слънце“ представлявали злоупотреба с
право на жалба, тъй като имали за цел да постигнат налагане на наказание. В
случая директорът на ДГ е подала сигнал, подписан лично от нея, без да се
възползва от възможността за подаване на анонимен сигнал по чл. 205 ал.2 изр.2
от ЗМВР. Това обстоятелство показва до голяма степен, че търсената от нея цел
не е увреждане на жалбоподателя А., а уведомяване на компетентните органи за
проявено от ****поведение, несъобразено със закона. Правото да се подаде сигнал
до административен орган е закрепено в чл. 107 от АПК и същото се ползва със
защитата по чл. 108 ал.2 АПК, съгласно който никой не може да бъде преследван
само заради подаването на предложение или сигнал при условията и по реда на
тази глава.
След преценката за съобразяване
на материалния закон съдът счита, че оспорената заповед съответства и на целта
на закона, а именно да се постигне корекция в поведението на държавния
служител, извършил дисциплинарно нарушение, както и да се постигне и по – широк
ефект за предотвратяване на други такива нарушения от страна на служителите на
МВР. При това положение липсват и отменителните
основания на чл. 146 т.4 и т 5 АПК.
Предвид изложените съображения
оспорването по жалбата на А. срещу Заповед №1983К-717/20.04.2023г., издадена от
Директора на ГД „ПБЗН“към МВР, е изцяло неоснователно и следва като такова да
бъде отхвърлено.
По
претенцията за разноски – относно
отговорността за разноски се прилагат правилата на чл. 143 АПК. Предвид изхода
на делото – отхвърляне на жалбата, приложима в случая е разпоредбата на чл. 143
ал.3 АПК, съгласно която при отхвърляне на оспорването, ответникът има право на
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. В случая е налице
направена от ответната страна, представлявана от юрисконсулт, претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид
препращането в чл. 37 ЗПП към НЗПП в случая е относима
нормата на чл. 24 изр.първо от Наредбата за заплащането на правната помощ,
съгласно която по административни дела възнаграждението за една инстанция е от
100 до 240 лв. Участието на юрисконсулта, представляващ ответната страна по
делото, се е изразило в участие в проведените по делото съдебно дирене и устни
състезания в рамките на две съдебни заседания, съответно в представяне на
доказателства и изготвяне на писмен отговор и писмена защита. При тези данни и
преценката им според заложените в чл. 37 от Закона за правната помощ критерии :
вида и количеството на извършената дейност, настоящият състав намира, че в
полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120 лева. Ето защо и с оглед цялостното отхвърляне
на оспорването, следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на ГД „ПБЗН“- гр.
София сумата в размер на 120 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на
основание чл.172, ал.2, пр.последно във вр. с чл. 211
от ЗМВР, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно оспорването
по жалба на А.Д.А. ***, с ЕГН - **********, против Заповед
№1983К-717/20.04.2023г. на Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ към Министерство на вътрешните работи, с която на А.Д.А.,
в качеството му на ****- Началник на Районна служба „Пожарна безопасност и
защита на населението“ - Търговище към Регионална дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението“ - Търговище при Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ към МВР, е наложено дисциплинарно наказание по чл.197
ал.1 т.3 от ЗМВР - „порицание“ за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.3
от АПК А.Д.А. ***, с ЕГН - **********, ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към Министерство на вътрешните работи, сумата
в размер на 120/сто и двадесет/ лева, представляваща присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване съгласно чл. 211
изр.посл. ЗМВР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: