№ ....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-А въззивен състав, в публичното съдебно заседание на тридесети
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
с участието на секретаря Емилия Вукадинова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Димитров в. гр. д. № 10618 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 142114/14.06.2019г., постановено по гр. д. № 55091/2017г.,
Софийски районен съд (СРС) е уважил предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Р.“ ЕООД срещу „Ю.Б.“ АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземане в размер на 927,86лв., представляващо
невъзстановена сума по закрита банкова сметка ***нес пакет от 13.12.2014г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12206/2017г. по описа на СРС.
По делото е постъпила въззивна жалба от ответника, в която се излагат
съображения за неправилност на постановеното решение. Посочва се, че районният
съд не е обсъдил всички събрани доказателства. Твърди се, че правилно съдът е
приел, че страните са били обвързани от валиден договор за банково обслужване и
че банковата сметка на ищеца е била закрита на правно основание, но неправилно
е счел, че ответникът е изпаднал в забава за връщане на процесната сума. Поддържа
се, че уведомление от 12.08.2016г., с което банката е съобщила на ищеца, че ще
прекрати едностранно сключения договор за банкова сметка ***и с наличните
средства по сметката, е получено от ищцовата страна, което обстоятелство се
признавало и в исковата молба. Изтъква се, че изпратените до ответното
дружество уведомления по категоричен начин установявали изправността на
ответника по договорното правоотношение и че ищецът, като кредитор на
вземането, не е оказал необходимото съдействие за получаване на сумата. Посочва
се, че ответникът на основание чл. 97, ал. 1 ЗЗД е вложил процесната сума в
специално обособена сметка с титуляр „Р.“ ЕООД, но не се е явил представител на
дружеството, на когото да се изплати. Ето защо не е настъпило обогатяване на
ответника и обедняване на ищеца с процесната сума. Твърди се, че съгласно
общите условия към договора и приетата тарифа, при закриване на сметка клиентът
дължи такса в размер на 20лв., поради което законосъобразно ответникът е
удържал тази сума. Съобразно изложеното се моли за отмяна на решението,
отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените разноски.
Насрещната страна е депозирала отговор, с който се оспорва въззивната
жалба. Оспорва се твърдението ответникът да е открил банкова сметка ***ума в
нея. Твърди се, че липсва и фактическо уведомяване за това, че сумата е на
разположение на ищеца. Сочи се, че не са налице предпоставките на чл. 97, ал. 1 ЗЗД. Съобразно изложеното се моли за потвърждаване на решението и присъждане на
разноски.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предявен
за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По
делото не е спорно, че страните са били обвързани от сключен на 13.12.2014г.
между „А.Б.– клон България“ КЧТ (като праводател на ответника) и „Р.“ ЕООД
договор за банково обслужване чрез бизнес пакет, съгласно който ищецът е
възложил, а банката е приела да открие на името на клиента разплащателна сметка
с IBAN
***. Не
е спорно, че след прехвърляне на предприятието на „А.Б.– клон България“
към „Ю.Б.“ АД, на публичната интернет страница на ответника и прехвърлителя е
публикувано известие, че от 25.05.2016г. към Договор за банково обслужване чрез
бизнес пакет са приложими Общите условия за откриване, водене и закриване на
банкови сметки на юридически лица в „Ю.Б.“ АД. Следователно с прехвърляне на
търговско предприятие на „А.Б.- клон България“ в полза на ответната банка, „Ю.Б.“
АД е встъпила в правата и задълженията на прехвърлителя по договорите с
неговите клиенти, като съгласно разпоредбата на чл. 131, ал. 5 ЗКИ във връзка с
чл. 15 ТЗ, кредиторите на прехвърлителя са уведомени за прехвърлянето от
вписването му по партидата на прехвърлителя и приобретателя в Търговския
регистър.
Между
страните не се спори, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
към месец 11.2016г. в банковата сметка на ищеца е имало наличност от 947,86лв.,
както и че сметката е закрита едностранно от ответника на 07.11.2016г., като от
тази сума е удържана сума в размер на 20лв. такса за закриване на сметката съгласно
т. І А, т. 12 от Тарифата на банката за таксите и комисионите за извършвани
услуги на клиенти – ЮЛ, ЕТ, ДЗЗД и др., в сила от 01.11.2016г.
По
делото се установява, че по силата на чл. 7.4, Раздел II от Рамков договор за
платежни услуги, предоставяни от „А.Б.- клон България“, който рамков договор
влиза в действие с подписването на договора за банково обслужване чрез бизнес
пакет – чл. 8, и чл. VІ, т. 1.2 от Общите условия за откриване, водене и
закриване на банкови сметки на юридически лица, еднолични търговци, дружества
по ЗЗД, бюджетни предприятия и чуждестранни търговски представителства в „Ю.Б.“
АД, банката има право да закрие откритата при нея сметка в едномесечен срок съгласно
Рамковия договор, респективно тридесетдневен срок съгласно ОУ, от датата на
уведомяване на титуляра на сметката.
От
представените на л. 40-41 писмени доказателства се достига до извода, че на
27.09.2016г. до ищеца е изпратено писмо, с което ответникът го е уведомил, че
на основание чл. VI. 1.2. от ОУ, упражнява правото си
на едностранно прекратяване на сключения договор за банкова сметка. ***, че
ищецът следва да предприеме необходимите действия по разпореждане с наличните в
банката средства, както и че след изтичане на 30-дневен срок от получаване на
уведомлението, сметката ще бъде закрита.
Видно
от потвърждение от „М и БМЕ.“ ООД, писмото е връчено на представител на ищеца
на 27.09.2016г. на адреса, вписан в Търговския регистър като адрес на управление
на дружеството към тази дата. Също така от представеното на л. 45 електронно
съобщение от 28.02.2017г. се установява, че до управителя на дружеството – ищец
на посочения в искането за промяна на получаване на извлечения по сметка от
21.06.2016г. /л. 44/ електронен адрес – w_t.@abv.bg, е изпратено съобщение, с което дружеството е
уведомено, че банковите сметки са закрити и за разпореждане с наличните
средства по закритите сметки е необходимо законния представител да се яви във
финансов център – София, Дондуков. Видно от представената на л. 47 разписка, на
07.04.2017г. на представител на ищцовото дружество отново е връчена покана от „Ю.Б.“
АД, в която се посочва, че банката е упражнила правото си едностранно да
прекрати договора за откриване на банкова сметка, ***мите по сметките са на
разположение във финансов център „София – Дондуков“ с адрес гр. София, бул. *******Следва
да се добави още, че в исковата молба ищецът признава, че е узнал за
закриването на банковата сметка през месец 11.2016г.
Доколкото
в първото уведомление до ищеца е записано, че след изтичане на 30-дневен срок
от получаването му сметката ще бъде закрита, следва се направи извод, че
договора с ищеца е прекратен от 27.10.2016г., когато е изтекъл срокът. Ето
защо, съдът намира, че банката в съответствие с приетите между страните клаузи
на сключения договор и приложимите рамков договор и ОУ е упражнила едностранно
правото си да прекрати сключения с ищеца договор и след изтичане на предвидения
срок е закрила банковата му сметка. При това положение за ответника е
възникнало задължението да предаде на ищеца наличната към датата на закриване
на сметката сума, която не е спорно, че е била в размер на 947,86лв.
Същностното
разногласие между страните по делото на етапа на въззивното производство се
съсредоточава върху въпроса дали е настъпила забава на кредитора – ищец за
получаване на сумата по закритата сметка, която освобождава ответника от
отговорност.
Съгласно
нормата на чл. 95 от ЗЗД, забава на кредитора е налице, когато той неоправдано
не приема предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото
съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. За да
се освободи от отговорност за своята забава в хипотезата на чл. 95 от ЗЗД,
длъжникът следва да установи, че точното изпълнение на неговото задължение е било
обусловено от определено съдействие от страна на кредитора, което не му е било
оказано или изпълнението не е било прието от кредитора. Когато дължимата
престация е парична, кредиторът изпада в забава в случай на отказ да я получи,
но освобождаването на длъжника от отговорност за плащане предполага
предприемане на действията, предвидени в чл. 97, ал. 1 от ЗЗД - депозиране на
дължимата сума в банка по местоизпълнението. При паричните задължения, какъвто
е настоящият случай, местоизпълнението по аргумент от чл. 68, б. „а“ от ЗЗД е
местожителството на кредитора, респективно за юридически лица – адреса на
управление. Само тогава, при липса на изпълнение от насрещната страна, е налице
възможност за прилагане на чл. 96, ал. 1 ЗЗД.
За
да се освободи от задължението си, банката е открила нарочна сметка на името на
ищцовото дружество и е вложила в нея средствата по закритата сметка. От представените
на л. 38-39 банкови извлечения се установява, че сумата от 947,86лв. е
депозирана на 07.11.2016г. по сметка в „Ю.Б.“ АД, с титуляр „Р.“ ЕООД. Както се
посочи по-горе, ищцовото дружество е било уведомено изрично, че за разпореждане
с наличните средства по закритата сметка следва да бъде посетен финансов център
„София Дондуков“, който съвпада със седалището на ищцовото дружество – гр.
София. Въпреки предоставената от ответника информация, че процесната сума е на
разположение на ищеца в нарочна сметка на негово име, същият не е предприел
никакви действия за получаването й. Предвид това, въззивната инстанция приема,
че кредиторът - ищец, въпреки поканите от страна на банката – длъжник, не е
оказал необходимото съдействие за изпълнение на задължението на длъжника за
връщане на сумите - чрез разпореждане на управителя си да получи на каса или по
банков път сумата по закритата сметка. Безспорно е налице бездействие на ищеца,
който е изпаднал в забава като кредитор. Ето защо следва да се приема, че са
налице всички предвидени в чл. 97 от ЗЗД предпоставки, които да доведат до
освобождаване на длъжника – „Ю.Б.“ АД от задължението за предаване на сумата,
тъй като същата е оставена за пазене в банка на разпореждане на ищеца.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователни възраженията на ищеца, че сумата е
следвало да бъде вложена в друга банка. В чл. 97, ал. 1 ЗЗД не е предвидено
такова изискване, а само парите да се оставят за пазене в банка по
местоизпълнението и доколкото видно от представените писмени доказателства
титуляр на сметката е именно ищцовото дружество и местоизпълнението е гр.
София, не може да се сподели доводът на последното, че изпълнението зависело от
волята на длъжника. Ирелевантно по отношение на правния спор е обстоятелството
дали посочената сметка е имала IBAN – ***, доколкото от значение е единствено
възможността на кредитора да получи изпълнението.
Въззивният
съд намира за неоснователни и доводите, изложени от ищеца, че не са дължи
плащане и няма основание за такова относно таксата от 20лв. за закриване на
сметката, тъй като ищцовото дружество не е поискало извършване на подобна
услуга. При тълкуване на уговореното в Тарифата на банката във връзка с
дължимостта на таксата за закриване на банкова сметка, ***, че задължението за
заплащане на подобна такса не е поставено в зависимост от това по чия
инициатива е извършено закриването на сметката. От значение е единствено факта
дали услугата е извършена или не, а от доказателствата по делото безспорно се
установява, че е налице закриване на банковата сметка на ищцовото дружество, тоест
услугата е извършена, поради което се дължи и заплащане на такса за това.
Същевременно липсват доказателства и твърдения ищецът да е възразил срещу
прилагането на Тарифата на банката. Следователно банката – ответник
законосъобразно е удържала сума в размер на 20лв. - такса за закриване на
банковата сметка на ищеца.
По
изложените съображения, въззивната инстанция намира, че предявеният иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явява неоснователен. С оглед
несъвпадащите изводи на настоящата инстанция и изводите, до които е достигнал районният
съд, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което да се отхвърли предявения иск.
При
този изход на спора, право на възстановяване сторените разноски пред двете
съдебни инстанции има ответникът. Същият е сторил разноски в размер на 25лв. за
платена държавна такса за въззивната жалба и претендира заплащане на
юрисконсултско възнаграждение, което пред СРС е в размер на 300лв., а за
въззивната инстанция на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя на 100лв.
С
оглед цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решението не подлежи
на касационно обжалване.
При
тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 142114/14.06.2019г., постановено по гр. д. № 55091/2017г. по
описа на СРС, II ГО, 52-ри състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Р.“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес
на управление:***, р-н „Оборище“, бул. *******НП, срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК:*******,
със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 947,86лв., представляваща
невъзстановена сума по закрита банкова сметка ***нес пакет от 13.12.2014г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 03.04.2017г. по ч. гр. д. № 12206/2017г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Р.“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление:***, р-н „Оборище“, бул. *******НП, да заплати на „Ю.Б.“ АД,
ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 300 /триста/
лева, представляваща сторените в първоинстанционното производство разноски
за юрисконсултско възнаграждение, и сумата от 125 /сто двадесет и пет/ лева,
представляваща сторените разноски във въззивното производство за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.