РЕШЕНИЕ
№ 1735
гр. Плевен, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20224430102660 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от Д. М. П. от гр. П., като майка и законен
представител на малолетния Т. Ц. М., против П. Р. П. от гр. П., В. В. П. от с.
гр. и ***“ гр. П.. В молбата се твърди, че малолетният Т. М. е бил ученик в
*** клас на ***“ гр. П.. Твърди се, че негов съученик е А. П.. Твърди се, че от
миналата учебна година малолетният Т. почти ежедневно се е оплаквал пред
майка си от грубото поведение на А., свързано с отправяни обиди и
подигравки към Т., както и нецензурни реплики, псувни по адрес на майката
и бащата на Т. и неприлични жестове. Твърди се, че малолетният Т. е
преживявал изключително болезнено тези обиди особен по отношение на
неговия баща, тъй като последният е починал. Твърди се, че майката на
малолетния Т. нееднократно е провеждала разговори с класната
ръководителка на сина си и с директора на ***“ във връзка с грубото
поведение на А. П., за предприемане на съответните мерки спрямо него, но
въпреки намесата на класния ръководител и директора в поведението на
малолетния А. не е настъпила промяна и той е продължил да тормози
1
съученика си Т.. Твърди се, че малолетният Т., посещавайки училище е бил
подложен на ежедневен стрес и напрежение. Твърди се, че през настоящата
учебна година в час по „Физическо възпитание и спорт“ малолетният А. ***
*** на Т., отправил към него *** като това предизвикало смях и подигравки
от другите деца от класа. Твърди се, че след този случай Т. се прибрал вкъщи
изключително разстроен и травмиран. Твърди се, че след като научила какво
се е случило в училище майката на Т. веднага уведомила класната
ръководителка и поискала среща с родителите на А. като срещата се провела
в кабинета на директора и на нея са присъствали А. П. и неговата майка.
Твърди се, че майката на А. е уверила, че такова поведение няма да бъде
допускано повече. Твърди се, че на 26. 04. 2022 год. отново в час по
„Физическо възпитание и спорт“ по време на игра с топка между двете деца
А. и Т. отново е имало конфликт, като А. умишлено е ритнал с крак Т. в
лявата ръка. Твърди се, че Т. се е обадил разстроен на майка си, след което тя
го е прибрала от училище. Твърди се, че лявата ръка на Т. в областта на
китката е била подута и болезнена, което е наложило малолетното дете,
придружено от своята майка да посети спешния кабинет при ***- П., където
му е била направена рентгенова снимка и е било установено, че има счупване
на четвърти пръст на лявата ръка. Твърди се, че още същата вечер в
ортопедичен кабинет ръката на детето Т. е била гипсирана като лекарят е
заявил на майката, че ръката на детето ще бъде гипсирана поне 20 дни.
Твърди се, че малолетният Т. е претърпял и продължава да търпи значими и
продължителни болки и страдания, които са в пряка и непосредствена
последица от умишлено причинената му средна телесна от малолетния А. П..
Твърди се, че по време на лечението с гипсовата превръзка малолетният Т.
фактически не е ползвал лявата си ръка, което от своя страна е довело до
допълнителни неудобства и несгоди, свързани с невъзможността
самостоятелно да се обслужва при къпане, тоалетна, обличане и събличане.
Твърди се, че вследствие на претърпения инцидент малолетният Т.
продължително време не се е занимавал със спорт. В заключение ищцата
моли съда да осъди ответниците при условията на солидарна отговорност да
заплатят сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинената на
малолетното дете Т. М. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
четвърти пръст на лявата ръка и причинените вследствие на това физически
болки, психически стрес и душевни страдания, ведно със законната лихва
2
върху сумата, считано от датата на увреждането- 26. 04. 2022 год.- до
окончателното й изплащане. Претендира се присъждане на направените
деловодни разноски.
Ответниците ангажират становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Безспорно по делото е, че ищцата Д. М. П. е майка на малолетния Т. Ц.
М., а ответниците П. Р. П. и В. В. П. са родители на малолетния А. П. П..
Безспорно по делото е, че двете деца са били ученици в *** клас на ответното
*** „***“ гр. П.. Безспорно по делото е, че на 26. 04. 2022 год. при игра на
футбол в час по физическо възпитание малолетният А. е ритнал с крак
малолетния Т., при което на последния е било причинено счупване на първата
фаланга на четвъртия пръст на лявата ръка, довело до трайно затруднение в
движението на този крайник- средна телесна повреда по смисъла на чл. 129
ал. 2 от НК.
При така изложените фактически обстоятелства се налагат следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 48 от ЗЗД.
Съгласно чл. 48 от ЗЗД родителите носят отговорност за непозволеното
увреждане от техните деца, ако последните живеят при тях и ако
родителските права се упражняват от тях, освен ако не са били в състояние да
предотвратят настъпването на вредите. Отговорността на родителите е
презумптивна и тя се разкрива като една гражданскоправна санкция за
занемарен родителски дълг по възпитанието и контрола на ненавършилите
пълнолетие деца. С визираната по- горе разпоредба родителите се стимулират
към изпълнение на задълженията по възпитанието и контрола на децата. Ако
тези задължения не са изпълнени добре, те ще отговарят за обезщетяване на
щетите, причинени от техните деца. Родителите отговарят не само за това, че
не са упражнили конкретен контрол върху поведението на непълнолетния
тогава, когато е извършено непозволено увреждане, но и за това, че в един по-
предишен период не са изпълнили своя дълг по възпитанието му. Това тяхно
неизпълнение на задълженията по възпитанието, контрола и надзора е
3
благоприятствувало извършването на непозволеното увреждане /така и
константната съдебна практика: срв. решение № 556- 1960- I г. о., решение №
1420- 1962- IV г. о., решение № 270- 2017- IV г. о. и много други/.
Конкретният случай попада в горната хипотеза, доколкото причиненото от
малолетния А. П. травматично увреждане не представлява случаен инцидент
при детска игра, а е следствие от неизпълнение на задълженията на първите
двама ответници по възпитанието и контрола на тяхното дете. В тази връзка
съдът съобрази на първо място приложената по делото характеристика на А.
П. с дата *** год., в която е отразено, че детето има многобройни забележки в
дневника /повечето от които са за лоша дисциплина/, като през учебната
2021/ 2022 година са му били наложени две санкции- забележка и
предупреждение за преместване в друго училище. Посочено е, че ученикът не
винаги изпълнява домашните си, не винаги участва в учебния процес, не
винаги съумява да разреши конфликтите по ненасилствен начин и не винаги
изразява емоциите си адекватно. Горното се потвърждава и от разпитаната
свидетелка ***, която е класен ръководител на детето А. и от чиито показания
се установява наличието и на други конфликтни ситуации с участието на
малолетния, които са наложили провеждането на срещи с неговите родители.
При така констатираното проблемно поведение на малолетния А. в училище
няма как да се приеме, че ответниците П. П. и В. П. са оборили установената
легална презумпция, поради което същите следва да понесат отговорността за
извършените от тяхното дете вредоносни действия.
По иска с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 47 ал. 2 от ЗЗД.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна, гаранционно-
обезпечителна и безвиновна. Тя е отговорност за чуждо виновно и
противоправно поведение. В случая тази отговорност се свързва с
разпоредбата на чл. 47 ал. 2 от ЗЗД, според която деликтната отговорност за
вреди, причинени от неспособен, се носи от лицето, което упражнява надзор
над него. Когато лицето, което упражнява надзор, е учител, няма пречки
искът да бъде насочен не към него, а към учебното заведение като възложител
на работа. Същото отговаря солидарно с останалите причинители на
непозволеното увреждане /чл. 53 от ЗЗД/. Безспорно е, че към момента на
процесното деяние малолетният А. П. не е бил под непосредствения контрол
и надзор на своите родители, а на ответното училище. Деянието е настъпило в
4
час по физическо възпитание и спорт. Това се установява на първо място от
обясненията на малолетния Т. М., дадени в съдебно заседание по реда на чл.
15 ал. 1 от ЗЗДет. В тези обяснения детето е посочило, че инцидентът на 26.
04. 2022 год. е станал „пет минути преди края на часа“, като в този момент
учителят по физкултура не е бил на игрището при учениците, а в сградата на
училището. Подобни твърдения се съдържат и в обясненията на малолетния
А. П. с дата *** год., приложени в образуваната прокурорска преписка № ***/
*** год. по описа на *** гр. П.: „в края на часа както ритахме, аз се опитах да
взема топката от Т.….. всичко това стана много бързо, за 1- 2 минутки. В това
време господинът беше влязъл до салона и съблекалнята, защото часът
свършваше“ /л. 71 от делото/. Така събраните доказателства опровергават
показанията на разпитания свидетел А. И., че спречкването между двете
момчета е настъпило след биенето на звънеца, когато свидетелят отишъл да
прибере топките в съблекалнята. При това положение съдът приема, че
процесното увреждане е настъпило в рамките на учебен час и във време, в
което никой не е упражнявал надзор над малолетните деца. Налице е
очевидно пренебрегване на задължението за осигуряване на безопасни
условия за възпитание, обучение и труд в ответното училище, което е
допринесло и за настъпилия вредоносен резултат. Неполагането на
дължимата грижа в случая може да се разглежда и на друга плоскост: явно е,
че за преодоляването на трайно съществуващия конфликт между двете деца
от страна на училищните власти не са предприети необходимите адекватни
възпитателни мерки, което логично е довело и до процесния инцидент.
Поради това са налице всички предпоставки за ангажирането на
имуществената отговорност на ответното училище като възложител, редом с
отговорността на родителите на причинилия увреждането ученик.
Исковите претенции касаят претърпените от детето Т. М.
неимуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Релевантен за размера на обезщетението момент е този на
постановяване на съдебното решение, като следва да се вземат предвид
всички обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на
пострадалия. От приложените по настоящото дело писмени доказателства,
както и от заключението на вещото лице Д. Д., което не е оспорено от
страните и съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че
5
вследствие процесното деяние на детето Т. е причинено счупване на първата
костица на четвъртия пръст на лявата ръка. Установява се, че на детето е била
поставена гипсова имобилизация, която е била сменена с нова на 04. 05. 2022
год. Според вещото лице оздравителният период за този вид счупване
продължава нормално между 5 и 6 седмици, като няма данни за усложнения и
остатъчни явления. От показанията на разпитаните свидетели И. Т., А. И. и
*** се установява, че малолетния Т. е изпитал силна болка при счупването на
пръста на ръката, като през един продължителен период от време не е бил в
състояние да се обслужва сам. Отделно от това в показанията на свидетеля Т.
се съдържат сведения, че претърпяното телесно увреждане е причинило и
определени емоционални и психически травми на Т., свързани най- вече с
невъзможността на същия да се играе с другите деца и изолацията му.
Съобразявайки горните доказателства и установените с тях
обстоятелства, а именно: видът, характерът и степента на констатираното
увреждане, видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност, болките и страданията, претърпени както при причиняване
на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи,
психическата травма както при причиняване на увреждането, така и
впоследствие, фактът, че причиненото увреждане е оставило негативни
поледствия в психиката на малолетния пострадал, съдът намира, че размерът
на обезщетението, което би съдействало за репарирането на всички
претърпени неимуществени вреди, следва да се определи на 5 000 лв. Тази
сума следва да се намали с определеното и изплатено застрахователно
обезщетение по застрахователна полица № *** на ***. Макар, че се касае за
различни облигационни правоотношения /деликтно и застрахователно/,
общият юридически факт и при двете е настъпилото телесно увреждане,
поради което в случай, че не се приспадне изплатеното от застрахователя би
се стигнало до двукратно обезщетяване за една и съща вреда и до
неоснователно обогатяване на пострадалото лице. След намаляването на
определеното от съда обезщетение с получената парична сума по
застрахователния договор /128, 57 лв./ се налага изводът, че исковата молба
следва да се уважи в размер на 4 871, 43 лв., като за разликата до
претендираните 5 000 лв. същата следва да се отхвърли.
Доколкото претърпените неимуществени вреди произтичат от
непозволено увреждане и предвид разпоредбата на чл. 86 ал. 1 във вр. с чл. 84
6
ал. 3 от ЗЗД ответниците следва да заплатят и законната лихва върху
присъденото обезщетение, считано от датата на увреждането /26. 04. 2022
год./ до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищцата деловодни разноски по компенсация в размер на 846, 52
лв., като следва да се отбележи, че доколкото в закона не е предвидено друго
отговорността за разноски не е при условията на солидарност.
По така изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Р. П. от гр. П., ЕГН **********, В. В. П. от гр. П., ЕГН
**********, и ***“ гр. П., БУЛСТАТ ***, с адрес на управление гр. П., ***,
представлявано от директора Ф. В. Ф., да заплатят солидарно на Д. М. П. от
гр. П., ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетния Т.
Ц. М., ЕГН **********, сумата от 4 871, 43 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
малолетното дете от причинено на 26. 04. 2022 год. счупване на първата
костица на четвъртия пръст на лявата ръка, ведно със законната лихва,
считано от 26. 04. 2022 год. до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата до 5 000 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА П. Р. П. от гр. П., ЕГН **********, В. В. П. от гр. П., ЕГН
**********, и ***“ гр. П., БУЛСТАТ ***, с адрес на управление гр. П., ***,
представлявано от директора Ф. В. Ф., да заплатят на Д. М. П. от гр. П., ЕГН
**********, като майка и законен представител на малолетния Т. Ц. М., ЕГН
**********, сумата от 846, 52 лв., представляваща деловодни разноски по
компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7