закана с побой с
цел принуждаване непълнолетния А. през работните дни в периода
20.01.2014г.-23.01.2014г. да им предава различни парични суми/ в общ размер на
130 лева, както следва:
-
на 20.01.2014г. - сумата от 10 лева
-
на 21.01.2014г.-суматаот 30 лева
-
на 22.01.2014 г. - сумата от 40 лева
-
на23.01.2014 г.-сумата от50 лева
като с това
причинил имотна вреда на родителите му М. и А. А в размер на горепосочената
сума/13 0лв./ и деянието е извършено от две лица - заедно с непълнолетния К.С.Д.
***.- престъпление по чл. 214, ал.2, т.1, вр. с ал.1, вр. с чл. 213а, ал.2, т.4, пр.1-во, във вр. с
чл. 26, ал.1, вр. с чл.20,
ал.2 от НК.
Съдебното
производство е проведено при условията на чл. 371, т. 2 и сл. от НПК. Подсъдимите К.Д. и С.А. в хода на допуснато съкратено съдебно
следствие са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и са се съгласили да не
се събират доказателства за тези факти.
С определение по
реда на чл. 372, ал. 4 НПК съдът е приел, че самопризнанието на подсъдимите се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и е обявил, че
ще го ползва, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят
на прокуратурата поддържа обвинението с фактическата обстановка и правна
квалификация, дадени в обвинителния акт. Намира същото за доказано по
категоричен начин и предлага подсъдимите да бъде признат за виновни по повдигнатото им обвинение. Предлага на
подсъдимият К.Д. да бъде наложено наказание
лишаване от свобода в размер на шест месеца, чието изпълнение бъде
отложено по реда на чл.66 от НК, което следва да е съобразено със
смекчаващите отговорността му обстоятелства-
чистото съдебно минало и навършването на 14 години само няколко дни преди
осъществяване на престъплението. Спрямо подсъдимия А. предлага да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ в размер на три години, което след редуцирането
му с една трета по реда на чл.58а, ал.1 от НК, бъде определено в размер на две
години.
Защитата на подсъдимия А. в лицето на адв.Б. не оспорва
установеността на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, предвид
направеното самопризнание от подсъдимия в хипотезата на на чл. 371,т.2 от НПК.
Пледира за налагане на идентично на посоченото от прокурора наказание като вид
и размер, като го намира за съобразено и със смекчаващи отговорността
обстоятелства – невисокия размер на причинената имотна вреда и нетежката
съдимост на А., който към датата на осъществяване на престъплението е бил
осъждан единствено за престъпление по чл.343Б от НК.
Защитата на
подсъдимия Д. в лицето на адв.Д. застъпва сходна теза по отношение на доказаността на авторството, извършването
на противоправното деяние и вината на подзащитния й. Акцентира върху
обстоятелството, че в случая спрямо Д. приложимост следва да намери
разпоредбата на чл.55, ал.1,т.2, б. Б от
НК, поради наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства,
изразяващи се в много ниската му
непълнолетна възраст, наличието на намалена вменяемост, лишаването му от
родителска грижа и ниска стойност на причинената имотна вреда. В тази връзка
пледира за налагане на наказание
„обществено порицание“, за което счита, че ще изпълни предвидените в НК
цели.
Подсъдимите в правото си на последна дума заявяват, че се
придържат към казаното от защитата.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като обсъди доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият К.С.Д. е с ЕГН **********, роден на ***г***,българин, българско
гражданство, неженен, неосъждан, с начално образование, ученик във ВУИ гр.З,
жив. гр.Д, ул."Л" № nnn;
Подсъдимият
С.Б.А. е с ЕГН **********, роден на ***г***,
българин, българско гражданство, неженен, осъждан, без образование, безработен,
жив. село М, общ. П;
През
учебната година 2013г./2014г. П.А.А. бил
ученик в 9-ти клас в СОУ"М.Р" гр.Д. В края на 2013г. в училище св.А.
се запознал с подсъдимия К.Д., който също бил ученик в посоченото по - горе
училище. По молба на Д., св.А. често му
давал стотинки от дневните си пари, за да си купи храна, тъй като знаел,че Д. е
социално слаб.
В
началото на м.януари 2014г. в гр.Д подсъдимият
Д.,който навършил 14 години на 01.01.2014г. , решил да започне да
принуждава св.А. да му предава по-големи парични средства.След приключване на
зимната ваканция, на 07.01.2014 г. Д.
причакал св. А. рано сутринта пред входа на блока, в който живеел, на
ул."С С" №41. Препречил пътя на А. и със заплашителен тон го накарал
да предаде парите, които има в себе си, като му отправил закана,че ако не
изпълни искането му, ще извика по-голямо момче от тях и двамата ще го пребият.
Св.А. знаел,че подсъдимият Д. контактува с по големи момчета и че родителите му
са в затвора и затова решил,че заплахата е реална и за да не бъде пребит,
предал на Д. сумата от 10 лв., която носел в себе си. Подсъдимият Д. взел парите и казал на св.А., че оттук
насетне всяка сутрин ще му предава парите, които има в себе си, като в противен
случай той и друго по-голямо момче, ще го пребият. Така за периода 07.01.2014г.
до 16.01.2014г. в работните дни, а именно 7.01.2014г., 08.01.2014г.,
09.01.2014г., 10.01.2014г., 13.01.2014г, 14.01.2014г., 15.01.2014г. и
16.01.2014г ., А., мотивиран от отправените му заплахи за нанасяне на
побой, предавал на Д. суми от по 5 лв.
или 10 лв. или общо сумата от 100лв. Тези парични средства св.А. имал от
роднините си като подарък по време на новогодишните празници и като дневни пари
от родителите си.
В средата на м.януари в гр.Дряново пристигнал на гости в свои роднини
подсъдимият С.А., който бил братовчед на подсъдимия К.Д.. При разговор между
двамата, Д. споделил на А.,че всеки ден изнудва едно момче за пари, като го
заплашва с побой. А. предложил на Д. двамата заедно да продължат да изнудват
момчето и да му поискат и по- крупни суми.
На 17.01.2014г. двамата подсъдими се срещнали и вечерта около 18,00часа
в гр. Д пресрещнали св.А. пред входа на блока му. Спрели го и подсъдимият А.
разпоредил на пострадалия да му предаде сумата от 150лв., като му заявил,че
трябва да изплати тази сума на двамата в
срок до понеделник /20.01.2014г./. А. предупредил А., че ако не изпълни
разпореждането му, той и подсъдимия Д. ще го пребият. Св.А. силно се уплашил и
обещал на двамата да им плати исканата
сума в срока, който са му дали. На 20.01.2014г. рано сутринта Д. и А. чакали
св.А. във входа на блока, в който живеел. След като А. излязъл от дома си
двамата го пресрещнали и поискали да им предаде обещаната сума. Св.А. имал в
себе си само 10лв., които им предал. След това А. се върнал в дома си, но не
занесъл повече пари на двамата обвиняеми, като им казал,че няма други пари.
Тогава подсъдимият А. му казал да изплати остатъка до 150лв. за периода от
21.01.2014г. до 23.01.2014г., като първия ден да носи 30лв., втория 40лв. и
третия ден 50лв. След този разговор А. всяка сутрин от 21.01.2014г. до
23.01.2014г. предавал на подсъдимите исканите от тях суми, като парите взимал
от портфейлите на родителите си. За периода 17.01.2014г. до 23.01.2014г. а
именно на 20.01.2014г.-10лв., на 21.01.2014г.-30лв. на 22.01.2014г. - 40 лв., на
23.01.2014г.- 50лв. П.А. предал на А. и Д.
общо сумата от 130лв. На 23.01.2014г. след като предал на двамата подсъдими
сумата от 50лв., обв.К.Д. предупредил св.П.А.,че трябва да продължи да им
плаща,като на следващия ден отново трябвало да им предаде сума от 50лв. През
деня на 23.01.2014г. родителите на А. разбрали,че сина им е взимал пари от
жилището им и след като разговаряли с него, установили,че тези пари ги е давал
на две момчета от ромски произход. Незабавно депозирали жалба в РУП гр.Д, като
там ги посъветвали, на следващия ден да осигурят на сина си някаква парична
сума, която той да предаде на лицата, които го изнудват, за да могат да ги
идентифицират и задържат.
Сутринта на 24.01.2014г. св.А.А., баща на пострадалия П.А., му дал две
банкноти от по 10лв. и той тръгнал за училище. Във входа на блока, в който
живеел, го пресрещнал подсъдимият Д. и А. му предал сумата от 20лв. Д.
предупредил А.,че трябва да се върне в дома си и да донесе още пари,тъй като
след малко щял да дойде и подсъдимият А.. А. се върнал в жилището си. В този
момент полицейски служители от РУП гр.Д влезли във входа на блока и
задържали Д.. След задържането му
последният предал на полицейските
служители сумата от 20лв. и им обяснил, че тя му е била предадена от св.П.А.
същата сутрин.
В хода на образуваното досъдебно производство било извършено
разпознаване на лица от страна на св.А., при което тай категорично е посочил в
лицето на С.Б.А. едно от лицата, които са го изнудвали за пари.
За да изведе гореизложената фактическа обстановка съдът съобрази
направеното самопризнание от страна на подсъдимите и подкрепящите го доказателствени материали,
събирани на фазата на досъдебното
производство и проверени в хода на съдебното следствие, които са следните - показанията на свидетелите М.А., А.А., П.А.,
Т Р, М Г и В К, заключенията по назначените психиатрични
експертизи, протокол за доброволно предаване от
24.01.2013г., справка-характеристика от 03.02.2014г., протокол за разпознаване на лица от 10.03.2014г., справка-
характеристика от 11.03.2014г. решение
№9/12.03.2014г. на ДРС по ЧНД №24/2014г., декларации за семейно и имотно състояние на подсъдимите, справки за съдимост.
С определението по чл. 372, ал. 4 НПК, съдът е изразил становище, че
самопризнанието на подсъдимите се подкрепя от съответните доказателства и доказателствени средства, събрани
в досъдебното производство. Всички събрани в досъдебното производство
доказетелства, след проверка на тяхното законосъобразно приобщаване, годността
и надежността им, в контекста на направеното самопризнание, категорично
установяват фактологията, изложена в обвинителния акт, поради което не е
необходим подробен анализ и оценка на същите.
На основата на така приетата фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Подсъдимият К. С Д. от обективна и субективна страна е осъществил
престъплението по чл.214,ал.2,т.1вр. ал.1 вр. чл.213а, ал.2,т.4 пр.1 вр. чл.26,
ал.1 вр. чл.63, ал.1,т.3 от НК, а
подсъдимият С. Б А.- състава на
престъплението по чл. чл.214, ал.2, т.1вр. ал.1 вр. чл.213а, ал.2, т.4,
пр.1 от НК. От
обективна страна в посочените в обвинителния акт периоди и места от доказателствата
по делото се установява, че подсъдимите са употребили принуда под формата на заплаха за физическа
саморазправа с пострадалия П.А. с цел да извърши последният нещо противно на
волята му- да им предава намиращите се у него парични суми, с което са
причинили на последния и неговите родители имотна вреда. Подсъдимият Д. е осъществил три деяния под
формата на продължавана престъпна дейност, а подсъдимият А. е осъществил едно
деяния при условията на съучастие с подсъдимия Д., като съдът не възприема тезата на прокурора,
че осъществените престъпни деяния са, съответно, десет за подсъдимия Д. и пет за подсъдимия А.. Макар и да са обединени в едно
престъпление, деянията в продължаваното
престъпление се разграничават едно от друго като отделни деяния, доколкото
съставомерните признаци на престъплението за налични при всяко едно от тях. Продължавано
е цялото престъпление, а не отделните единични деяния, включени в него, поради
което съставомерност на признаците за
всеки един от участниците следва да се посочи при всяко едно. На плоскостта на
тези разсъждения и имайки предвид изпълнителното деяние на престъплението по чл.214, ал.1 от НК,
принуда като обективен признак на същото е била осъществена, съответно, на 07.01.2014г. (от подсъдимия Д.), на 20.01.2014г. (от двамата подсъдими) и на
24.01.2014г. ( от подсъдимия Д.). Ако в дните, последващи дните на отправените
заплахи пострадалият А. е предавал различни парични суми в съответствие с
първоначално отправените му разпореждания, то е заради първоначално
осъщественото въздействие, мотивирало го да извърши предаването т.е. тези му действия са част от
деянието и обективират осъществяването
на имуществената вреда и не могат да бъдат самостоятелни деяния, вменени на
подсъдимите при условията на продължавано престъпление. Поради тези причини
съдът оправда подсъдимите Д. и А. в частта на повдигнатите им обвинения за
осъществени от първия десет, а от втория пет деяния при хипотезата на чл.26,
ал.1 от НК.
От доказателствата по делото е несъмнен
извода, че отправените заплахи са били
възприети от пострадалия А. и
провокирали такъв страх у него (че ще бъде пребит), явявайки се мотивация да предаде на подсъдимите парична сума, чието стойностно изражение за обвинението на
подсъдимия Д. е 250 лева, а за подсъдимия А.
130 лева. Престъплението е довършено с настъпването на имотната вреда в
резултат на извършеното имуществено разпореждане. С факта на преминаването на сумата от сто
лева от фактическата власт на
пострадалия във фактическа власт на подсъдимия Д. (за самостоятелно
осъщественото от него деяние в периода
07.01-16.01.2014г., съответно, сумата от 130 лева, предадена в периода
20.01.2014г.-23.01.2014г. на двамата подсъдими и сумата от 20 лева предадена на
24.01.2014г. на подсъдимия Д.) е
осъществено изискуемото за съставомерността на деянията имуществено
разпореждане, противно на волята на пострадалия, довело до причиняването нему
на имотна вреда и набавянето от подсъдимите на целената неследваща се имотна
облага.
Съобразявайки характера и съдържанието на отправените от
подсъдимите заплахи за физическа саморазправа с цел мотивирането на пострадалия
А. да извърши разпоредителни действия с
парични суми, подсъдимите следва да
понесат отговорност и съобразно правната
квалификация на чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1 НК.
Доколкото подсъдимият Д. към
момента на осъществяване на престъплението е бил непълнолетен, то и с оглед
предвиденото наказание за извършеното престъпление в специалната част на
НК (лишаване от свобода от две до десет
години ) наказанието му следва да бъде определено при редукцията на чл.63, ал.1,т.3 от НК,
което прави законосъобразна и така
предявената му правна квалификация.
Престъплението е извършено от
подсъдимите при форма на вина- пряк умисъл, тъй като всеки от двамата е съзнавал всички елементи от обективната
страна на престъпния състав, а именно, че употребената спрямо пострадалия
принуда е за да бъде мотивиран да извърши противно на волята си действие по
предаване на поисканите от подсъдимите
суми за облагодетелстването им и причинаването
нему имотна облага. Налице е и предвидената от закона специална цел-
актът на имуществено разпореждане от страна на пострадалия да предизвика
неследващото се благоприятно имотно изменение в сферата на подсъдимите. В
горния смисъл подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на всяко едно от
деянията си, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици и са
искали именно тяхното настъпване.
За прецизност на
подведената правна квалификация подсъдимите следва да бъдат оправдани в частта
на повдигнатото обвинение за извършване в съучастие по смисъла на чл.20, ал.2
от НК на
вмененото им престъпление, тъй като
този квалифициращ признак се поглъща от предявеният им по-тежко
квалифициращ престъплението състав по чл.213а, ал.2, т.4 от НК- осъществяване
на деянието от две лица.
При
индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимите съдът взе предвид,
че при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 372, ал. 4 НПК,
наказанието задължително се определя при условията на чл. 58а НК. При подсъдимия Д. съдът отчете, че са налице предпоставките на чл. 55 НК -
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най-лекото
предвидено в специалната част на НК наказание се явява неимоверно тежко за
дееца. В този смисъл наказанието му
следва да бъде определено по реда на чл.58а, ал.4 от НК, тъй като във всички
случаи разпоредбата на чл.55 от Нк се явява по-благоприятна за подсъдимия,
доколкото води до приложението на
по-леко по вид наказание (обществено порицание), а разпоредбата на чл.58а ал.1
от НК би довела само до намаляване на размера на наказанието „лишаване от
свобода“ с една трета. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете
чистото съдебно минало на Д. и
ниската му възрастова граница (престъплението е извършено няколко дни
след като е навършил 14г.). Отчете се и наличното личностово разстройство при
подсъдимия (акцентуирана личност с
невропатно развитие в антисоциален и емеционално- импулсивен стил), което е
довело до частична вменяемост и значително снижило волевите задръжки при
конкретното осъществено престъпление. Смекчаващо отговорността обстоятелство е
и липсата на подкрепяща семейна среда (майката на Д. е в неизвестност от
години, а баща му изтърпява дългогодишна присъда в затвор), което е факт,
отразил се неблагоприятно върху непълнолетния с оглед възпитанието му и
формирането му като личност.
В аспекта на обществената опасност на
осъщественото се отчете ниският размер на причинената имотна вреда, тъй като макар и престъплението да включва
посегателство срещу личността, всъщност е от категорията на засягащите
обществените отношения, свързани със собствеността.
При така поставените рамки на определяне на наказателната отговорност и
съобразно разпоредбата на чл.55, ал.1,т.2 б.Б
от НК наказанието което следва да се наложи на подсъдимия Д. е “обществено порицание“. Наказанието следва
да бъде изпълнено, като постановената присъда бъде оповестена чрез поставянето
й на таблото за съобщения в сградата на община Д, където е местоживеенето на
подсъдимия.
По отношение на подсъдимия А.
съдът съобрази сходното смекчаващо отговорността обстоятелство- ниския размер
на причинената имотна вреда, която с оглед параметрите на неговото обвинение, е
130 лева. Като отегчаващо отговорността обстоятелство се отчете обремененото му
съдебно минало-към датата на осъществяване на настоящото обсъждано престъпление
А. е осъждан за престъпление от общ характер, като към настоящ момент спрямо
него е налице и влязла в сила присъда за престъпление срещу собствеността с
наложено ефективно наказание лишаване от свобода ( НОХД 2941/14 по описа на РС В Т).
След анализ на
относителната тежест на релевантните за отговорността обстоятелства, съдът достигна до извод, че за постигане на
целите по чл. 36 НК, справедливо по размер наказание е лишаване от свобода за
срок от три години, което на основание чл. 58а, ал. 1 НК, предвид съкратеното
съдебно следствие въз основа на самопризнанието на подсъдимия, да бъде намалено с една трета от този срок.
Така на А. се наложи наказание „лишаване
от свобода" за срок от две години.
На основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК съдът
групира така наложеното наказание с
наказанието, наложено на подсъдимия А. по НОХД 2941/14г. по описа на РС В Т, като
определи едно общо, най-тежко наказание – лишаване от свобода в размер на две
години. На основание чл.61,т.2
вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС така определеното
общо най-тежко наказание следва да се
търпи при първоначален строг режим, в затвор, тъй като е налична
предхождаща присъда, с която на подсъдимия вече е било налагано наказание
лишаване от свобода- НОХД 494/13 на РС П.
Съобразявайки актуалното си произнасяне по
съдимостта на подсъдимия и констатирайки наличие на основания по чл.68, ал.1 от НК, съдът постанови отделно
изтърпяване на наказанието, наложено
на А. по НОХД №494/2013г. по описа на РС
П - лишаване от свобода в размер на три месеца. За това наказание също са налице предпоставките по чл.61,т.2
вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС за определяне на първоначален строг режим и
изтърпяване в затвор. А. не попада в
хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗИНЗС, тъй като към момента на настоящото му осъждане той вече е бил осъждано лице с налагано
наказание лишаване от свобода .
По отношение на вещественото доказателство по
делото – сумата от 20 лева, приобщена с протокол за доброволно предаване от
24.01.2014г. по ДП № 128/2014г. по описа на РУП гр. Д, съдът намери, че следва да
се върне на правоимащите - М.И.А. и А.М.А..
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимите да заплатят по сметка на РУП гр.Д направените
по делото разноски в размер на по 105
лева, представляващи възнаграждение за вещи лица в хода на досъдебното
производство.
За горната
сумата следва служебно да се издаде от съда изпълнителен лист, съгласно
правилата на чл. 190, ал. 1 от НПК. За същият не се дължи държавна такса. Видно
от действащата към момента редакция Тарифа №1 към Закона за държавните такси за
таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и
Министерството на правосъдието, с изменението на тарифата, въведено с бр.
22/2008 год., в сила от 01.03.2008 год., е била отменена разпоредбата на т.7 и
7а, „Такси събирани от съдилищата", която е предвиждала събирането на държавна
такса за издаване на изпълнителен лист по НПК.
Доколкото след
отмяната на разпоредбите на чл.7 и 7а от Тарифа №1 към Закона за държавните
такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и
Министерството на правосъдието, не е предвидена такса, която се събира за
служебно издаден изпълнителен лист на основание чл. 190 от НПК /за издаване на
изп.листа по ТПК е предвидено събиране на държавна такса по граждански дела
-Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/, следва
да се приеме, че за тези изп.листа не се събира такава.
Така мотивиран
съдът постанови присъдата си.
Председател: