№ 21951
гр. София, 28.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110123448 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на М. А. Ч. срещу „Макроадванс“ АД, която отговаря
на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпили отговор на исковата молба от ответника
„Макроадванс“ АД.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
заседание.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими и следва да бъдат приети.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 04.07.2024 г. от 10:05 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца – преписи и от отговора на исковата молба и неговите приложения.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са от М. А. Ч. срещу „Макроадванс“ АД следните обективно евентуално
съединени искове: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожност на Договор за кредит № 206688/10.05.2023 г. поради противоречие на закона –
на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК; евентуален иск за прогласяване нищожност на
клаузата на чл. 10 от Договор за кредит № 206688/10.05.2023 г., предвиждаща задължение за
1
неустойка, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД поради противоречие на закона – на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП поради неравноправност по смисъла на чл.
143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП; евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за
прогласяване нищожност на клаузата на чл. 10 от Договор за кредит № 206688/10.05.2023 г.,
предвиждаща задължение за неустойка, поради накърняване на добрите нрави. Претендира
разноски.
Ищцата твърди, че между нея и „Макроадванс“ АД е сключен Договор за кредит №
206688/10.05.2023 г., по силата на който дружеството й е предоставило кредит в размер на 2
500 лв. при уговорени ГЛП в размер на 34.97 % и ГПР в размер на 49.65 %, като общата
сума за връщане била дължима на 20 погасителни вноски. Излага, че с чл. 10 от договора тя
поела задължение за плащане на неустойка, ако в 3-дневен срок от сключването на договора
не предостави обезпечение, изразяващо се в поръчителство на едно физическо лице, както и
че й била начислена неустойка в размер на 2 820.03 лв. Сочи, че в договора е налице
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, защото е посочена само абсолютна стойност на ГПР,
но липсва яснота относно включените в него компоненти и математическия алгоритъм, по
който е формиран ГПР, поради което е неясно дали неустойката е включена в ГПР и как
годишната лихва е изчислена спрямо него. Счита, че неустойката по естеството си
представлява добавък към възнаградителната лихва и е елемент от общия разход по кредита
за потребителя, като отчитането й в ГПР води до извод за нарушаване на разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на ГПР. Поради изложеното намира, че
договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен. В случай че съдът отхвърли
иска за прогласяване нищожност на целия договор, счита, че неустоечната клауза следва да
бъде призната за нищожна като противоречаща на закона и като неравноправна по смисъла
на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП, защото, от една страна, предвижда заплащане на
необосновано висока неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, а от друга
страна, води до несъответствие между реално прилагания в отношенията между страните
ГПР и посочения в договора негов размер, което, от своя страна, нарушава чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК и представлява заблуждаваща търговска практика. Евентуално сочи, че клаузата на чл.
10 от договора е нищожна като накърняваща добрите нрави, защото нарушава принципите
на добросъвестността в гражданските и търговските отношения и на справедливостта, тъй
като прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора за извършване на
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник, води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията и до нееквивалентност на
насрещните престации по договора и излиза извън присъщите функции на неустойката, като
цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника
„Макроадванс“ АД, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Признава
сключването с ищцата на процесния договор за кредит. Счита, че посоченият в него ГПР
отговаря на всички изисквания относно неговия размер и начин на формиране. Излага, че
неустойката не е и не следва да бъде включвана в него. Изтъква, че неустоечната клауза е
2
включена в договора в резултат на свободно договаряне и не накърнява добрите нрави, нито
поставя потребителя в неравноправно положение. Акцентира, че евентуалната нищожност
на отделни части от договора не влече нищожност на договора в цялост. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В тежест на ищцата по предявените искове е да докаже следните обстоятелства:
сключването между нея и „Макроадванс“ АД на Договор за кредит № 206688/10.05.2023 г. и
неговото съдържание, включително че част от него е твърдяната неустоечна клауза;
твърдяното противоречие на договора за кредит със закона и в частност – на клаузата на чл.
10; неравноправния характер на уговорката по чл. 10 от договора; твърдяното накърняване
на добрите нрави с клаузата на чл. 10 от договора.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че клаузата на чл. 10 от
договора е индивидуално уговорена, за което не сочи доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
сключването между страните на Договор за кредит № 206688/10.05.2023 г., по силата на
който ответникът е предоставил на ищцата кредит в размер на 2 500 лв. при посочен ГПР в
размер на 49.65 %, както и че на основание чл. 10 от договора на ищцата е начислена
неустойка в размер на 2 820.03 лв. за непредоставяне на обезпечение, изразяващо се в
поръчителство на едно физическо лице; усвояване на кредита в размер на 2 500 лв. от
ищцата.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3