№ 287
гр. Монтана, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно
наказателно дело № 20231630201190 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-2300145/15.09.2023 г. на Директор
на Дирекция „Инспекция по труда“ Монтана на „Д. 22“ ЕООД, ЕИК ххх с
адрес град Монтана, ул. „С.“ № 46 в качеството му на работодател, за
нарушение на член 303,ал.3 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с
чл. 414, ал. 1 от КТ е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 1500,00 лева.
Недоволна от така издаденото Наказателно постановление М. Г. Д. ЕГН
**********, управител на „Д. 22“ ЕООД, обжалва същото с оплакване за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни
доводи. Предвид на това моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В
съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателя не се явява лично.
Постъпила е молба и становище от адв. Ц.Д. от АК Монтана, редовно
упълномощена да представлява жалбоподателя.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител взема
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.
Представя писмено становище.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата
основания, намира за установено следното:
На 03.08.2023 г. М. К. Т. - главен инспектор в Дирекция „Инспекция по
труда“ – Монтана и К. Б. И. – инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ –
Монтана извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и
1
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в Ресторант „А.“,
гр. Монтана, бул. “Т.м.“ № 27. Ресторантът се стопанисва от „Д. 22“ ЕООД,
ЕИК ххх със седалище и адрес на управление гр. Монтана, ул.“С.“ № 46 и се
представлява от управителя М. Г. Д.. При проверката служителите на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Монтана констатирали, че дружеството в
качеството си на работодател е приело на работа Р.Н.К. с ЕГН **********, на
възраст 17 години, без отношенията при предоставяне на работна сила да са
уредени като трудови правоотношения и без лицето да има предварително
сключен трудов договор в писмена форма. При проверката в обекта Р.Н.К.
обслужвала клиентите на заведението, като вземала поръчки, разнасяла
поръчаните напитки и храна, предоставяла сметките и приемала дължимите
парични суми от клиентите и връщала ресто. Също така било установено, че
по отношение на Красимирова, не е имало разрешение от инспекцията по
труда, за нейното наемане на работа, каквото се изисква съгласно
разпоредбата на член 303,ал.3 от КТ, тъй като същатате непълнолетна.
Красимирова попълнила на място декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в
която посочила, че действително работи именно като „сервитьор“ в
посочения обект от 03.08.2023 г. с работно време от 17:30 ч. до 23:30 ч.
По време на проверката, били констатирани и други нарушения на
трудовото законодателство, които били отразени в 15 точки в протокол за
извършена проверка № ПР2329451/21.08.2023 г. Във връзка с констатираното
нарушение на член 303,ал.3 от КТ, касаещо липсата на предварително
разрешение от инспекцията по труда, за наемане на работа на Р.Н.К. с ЕГН
**********, на възраст 17 години, каквото разрешение се изисква
задължително за всеки отделен случай, при наемане на лица между 16 и 18
годишна възраст, на работодателя „Д. 22“ ЕООД бил съставен АУАН № 12-
2300145 от 22.08.2023 година.
Въз основа на така издадения АУАН Директорът на Дирекция
„Инспекция по труда“ Монтана издава Наказателно постановление № 12-
2300145/15.09.2023 година, с което на „Д. 22“ ЕООД в качеството му на
работодател, за нарушение на член 303, ал. 3 от КТ, на основание чл. 416, ал.
5, във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 1500,00 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз
основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното
производство. Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели М. К. Т. и К. Б. И.. Всяка от тях дава показания по факти, които
лично е възприел.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав счита, че обжалваното наказателно отговаря на изискванията на
процесуалния закон.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване
2
на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното
задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от
административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания
при издаването на двата административни акта относно техните
задължителни реквизити , съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и
чл. 58, ал. 1 ЗАНН.
Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
По настоящото дело безспорно е установено извършено нарушение по
смисъла на член 303, ал. 3 КТ. Посочените разпоредби на КТ вменяват
изрично в задължение на работодателя, лицата от 16 до 18 години да се
приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен
случай. Безспорно е установено, че Р.Н.К. с ЕГН **********, на възраст 17
години, е изпълнявала функционалните задължения на сервитьор, без
наличието на предварително разрешение по член 303, ал. 3 от КТ. Настоящата
инстанция приема, че безспорно от приложените по делото доказателства се
установява, че такова разрешение по отношение на Р.Н.К. с ЕГН **********
към 03.08.2023 г. не е било налице. Възраженията направени от работодателя
в жалбата и в хода на производството като цяло са несъотносими към
предмета на доказване. В хода на производството не се ангажираха каквито и
да било доказателства в противоречие на отразеното в АУАН и атакуваното
НП. С оглед горното, настоящия състав приема, че процесното дружество, е
осъществило състава на административното нарушение по чл. 303, ал. 3 от
КТ. Безспорно неизпълнението на това задължение е основание за ангажиране
на административнонаказателната отговорност на дружеството. Нарушението
на тази разпоредба, следва да се отнесе към така наречените нарушения на
просто извършване или формални нарушения. Същото се явява довършено
със самия факт на осъществяване на изпълнителното деяние – приемане на
лице между 16 и 18 годишна възраст на работа, без съответно разрешение от
ИТ.
При проверката са установена и други идентични нарушения по
отношение на други лица работещи в обекта. Макар и тези други нарушения
да са извън предмета на доказване по член 303, ал. 3 от КТ, в настоящото
производство и по отношение на Р.Н.К. с ЕГН **********, въззивният
намира, че те следва да бъдат взети предвид с оглед преценката за
неприложимост на разпоредбата на член 28 от ЗАНН. Не се ангажираха и
никакви доказателства от страна на жалбоподателя свързани с възможността
за приложение на разпоредбата на привилегирования състав на чл. 415в, ал. 1
3
от КТ.
Извършеното нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин
от соченото за нарушител дружество и е обявено за наказуемо с
административно наказание „имуществена санкция“ по реда и условията на
чл. 414, ал. 1 от КТ. В санкционната си част посочената разпоредбата
предвижда имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. В
процесния случай административнонаказващият орган е определил
наказанието „имуществена санкция“ в размер на 1500,00 лева, което е
предвидения в закона минимум, поради което за настоящия съд не е налице
възможност да го измени.
С оглед изхода на делото и претендираните в хода на производството
разноски, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер от 80,00 лева в полза на Дирекция „Инспекция по труда“
- Монтана.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Районен съд - Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-2300145/15.09.2023
година на Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ Монтана, с което
на „Д. 22“ ЕООД, ЕИК ххх с адрес град Монтана, ул. „С.“ № 46 в качеството
му на работодател, за нарушение на член 303,ал.3 от КТ и на основание чл.
416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ, е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 1500,00 лева.
ОСЪЖДА „Д. 22“ ЕООД, ЕИК ххх с адрес град Монтана, ул. „С.“ № 46
да заплати направените в хода на производството разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева в полза на Дирекция
„Инспекция по труда“ Монтана.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-
дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4