Р Е Ш Е Н И Е
гр. Варна
Варненски окръжен съд, наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕЯН ДЕНЕВ
ЧЛЕНОВЕ : МАРИН АТАНАСОВ
НИКОЛАЙ П.
при секретаря Нели Йовчева и прокурор Деян Душев, разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ ВАНД № 572 по описа за две хиляди и осемнадесета година и установи :
Производството пред настоящата инстанция е образувано по протест на прокурор от РП Варна, с твърдение за неправилност на решение по АНД № 4520/ 2017 г на ВнРС.
С това решение обвиняемата по делото Дияна Ж.С. е била призната за невинна по възведеното й обвинение в това, че на 8 11 2014 г. при управление на МПС нарушила правилата за движение по пътищата, ситуирани в чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост, при независимо съпричиняване с Марин Кръстев Кръстев, причинили на М. И. Б. средна телесна повреда, обусловила трайно затруднение в движенията на долните крайници, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по обвинението в извършване на престъпление по чл. 343 ал.1 б „ б“ от НК.
Твърди се, че решението е неправилно, тъй като в противоречие с закона необосновано е приета липса на виновно поведение. При изследване на въпроса, дали скоростта на движение не влияе върху посоката и интензитета на отскока на автомобила, съдът би могъл да стигне и до извод, че „ ако подсъдимата е управлявала автомобила с разрешената съгласно ЗДвП скорост, то тя вероятно не би причинила инкриминираните телесни увреждания“. Желае се отмяна на протестираното решение и постановяване на осъдителна присъда.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция протеста се поддържа по съображенията, изложени в него.
Защитникът на обвиняемата намира протеста за необоснован.
Настоящият състав, изслушвайки становищата по делото и след запознаване с материалите по делото, констатира следното :
Протестът е приет за допустим и изпратен на въззивната инстанция, макар материалите по делото да позволяват извод, че е депозиран в районния съд след изтичане на определения с решението срок за обжалване. Друг е въпроса, че прокурорът е намерил присъствието си в съдебната зала на първата инстанция за ненужно и „най вероятно“ в неустановен последващ момент е разбрал за съдебния акт.
Разгледан по същество, протестът е неоснователен.
Събирайки, проверявайки и анализирайки относимите към производството доказателства, първоинстанционният съдебен състав е установил фактическа обстановка, която въззивният съд приема за обосновано и напълно изяснена. Приел е че наличните в досъдебното производство доказателства не са достатъчни за да стигне до категоричeн извод относно обективната истина и е упражнил правомощията си по чл. 378 ал. 2 от НПК, назначавайки допълнителна автотехническа експертиза.
Като краен резултат решаващият съд е достигнал до верни правни изводи, свързани с фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване.
Убеждението за несъставомерността на извършеното, като условие за неговата ненаказуемост, е изведено от установените факти, а правният им анализ е даден чрез съдържанието на проверяваното решение.
Неоснователен е упрека към първоинстанционният съд, че не обсъдил доказателствената съвкупност- напротив, той подробно е мотивирал съображенията си за взетото решение. Отговорил е положително и на зададения и пред въззивната инстанция въпрос- би ли се стигнало до съставомерен резултат и при управление от обвиняемата на МПС със законоопределената скорост за движение. Изтъкнал е пунктуални и убедителни съображения, защо е кредитирал едни доказателствени материали и в кои им части, както и с кои фактически данни те кореспондират. Съображенията му относно необходимостта от назначаване на допълнителна експертиза и аргументите относно приемането на заключението по нея, както и тези за некредитирането на останалите експертни мнения се споделят от въззивния състав. Ето защо и оплакването за извършено процесуално нарушение в тази връзка бе намерено за неоснователно.
Като обективни, безпристрастни и добросъвестни съдът е ценил заключенията по назначената от него тройна автотехническа експертиза. Въззивната инстанция споделя извода, че тя е изготвена от вещи лица, в рамките на тяхната компетентност, дава задълбочен отговор на поставените и въпроси и липсват всякакви съмнения относно обосноваността на заключението. Това, че вещото мнение не ползва обвинителната теза, не е достатъчно основание за назначаване на допълнителна на допълнителната експертиза.
Въз основа на изяснените обстоятелства съдът е стигнал и до верен правен извод, че обв. С. не е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на 343 ал. 1 б „б“ от НК.
Не се спори между страните, че на инкриминираната дата подсъдимата управлявала лек автомобил по бул.„ .Вл. Варненчик“ в гр. Варна. Когато приближила кръстовище с улица „Отец Паисий“, скоростта на превозното средство била около 58 км. в час, при нормативно определена от 50 км./ч. Светофарната уредба на кръстовището й позволявала преминаване. По същата време Марин Кръстев, управлявайки лек автомобил в противоположната посока за движение, предприел обратен завой за включване в движението в насрещното платно. Между двете МПС последвал сблъсък, в следствие на който, това, управлявано от обвиняемата се ударило в десния бордюр спрямо посоката си за движение, завъртяло се около вертикалната си ос, качило се на тротоара и ударило намиращите се там две пешеходки, една от които получила съставомерни като средни телесни повреди увреждания.
За да стигне до извода за отсъствие на виновно поведение, първоинстанционният съд се позовал на заключението по тройната АТЕ, че обвиняемата не е имала техническа възможност да спре преди мястото на инициалния контакт с другото МПС, както при установената, така и при определената от закона скорост от 50 км. в час.
И тъй като извършеното от нея нарушение на чл. 21 от ЗДвП не се намирало в пряка причинна връзка с причинения общественоопасен резултат, съдът решил, че следвало да бъда оправдана по възведеното й обвинение във връзка с неглижирането на този законов текст.
Това становище е правилно.
Деянието ще е съставомерно като престъпление по чл. 343 от НК, ако деецът, не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието си, но бил в състояние и длъжен да ги предвиди, или когато предвиждайки ги е мислел, че ще ги предотврати.
В настоящия случай такъв извод не може да бъде направен.
За да бъде налице твърдяното съпричиняване на престъпния резултат, следва да съществува въздействие на независими един от друг каузални фактори с причинна връзка между всеки от тях и общо значение за настъпилия вредоносен резултат.
Както бе споменато, в конкретния случай обвиняемата не е могла и не е била длъжна да предвиди, респективно предотврати, настъпването на пътно транспортното произшествие и свързаните с него обществено опасни последици. И след като такова задължение не може да и бъде вменено, не може да бъде ангажирана и наказателната й отговорност.
Желанието на прокурора за анализ на вероятността, биха ли настъпили съставомерните като средна телесна повреда увреждания при управление на автомобила със законосъобразна скорост, не може да бъде удовлетворено.
Това е така, не само защото за да бъде признат подсъдимият за виновен, обвинението следва да бъде доказано по несъмнен начин, а и защото подобен експертен анализ е невъзможен.
Не може да бъде прогнозирана и то при условията на безспорност, възможността съставомерните увреждания да не настъпят, тъй като съществуват множество спорни „вероятности“, които не могат да бъдат вписани в едно категорично заключение-пешеходците да се намирали на друго място, конфликтната точка между двата автомобила да е била различна, заради по- ниската скорост процесния автомобил да е получил по голямо инерционно ускорение и да нанесе по тежки по вид телесни увреждания или на повече лица т. н. които биха били лишени от всякаква конкретика и вероятно биха били по възможностите само на ясновидец.
Но тъй като правилата по НПК не предвиждат използването на такива специални знания , а вещите по автомобилната техника лица са дали конкретно становище, че на конкретното място, при конкретните условия, обвиняемата е нямала възможност да предотврати настъпилото не по нейна вина транспортно произшествие, следва да се приеме, че предизвиканото от него отклонение от праволинейното движение на автомобила и свързаните с това съставомерни последици са случайно за нея деяние. Условието, без което конкретния състав на престъпление по транспорта не би настъпило е неправомерното поведение на втория водач на МПС. Съпричиняване на резултата обв. С. няма.
С оглед на изложеното и на основание чл. 378 ал. 5 във вр. с чл. 338 от НПК, настоящият съдебен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение по АНД № 4520/ 2017 г на ВнРС изцяло.
Решението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :