Р Е
Ш Е Н
И Е № 260183
гр.Сливен, 11.03.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І-ви граждански
състав в публично заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря АЛБЕНА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното
от районния съдия гр.д.№ 2354/2020 г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е положително установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с
чл. 415 и чл. 422 от ГПК за установяване на вземане от страна на ищцовото
дружество по отношение на ответника за следните суми, както следва: главница в размер
на 715.13 лв., договорна лихва в размер на 55.49 лв.
за периода от 01.03.2018 г. до 11.10.2018 г., неустойка за неизпълнение на
договорно задължение в размер на 383.57 лв., обезщетение за забава за периода
от 12.10.2018 г. до 05.11.2019 г.в размер на 92.94 лв., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 05.11.2019 г. до окончателното изплащане на
главницата или сума в общ размер на 1247.13 лв.
В молбата се твърди, че между „Изи Асет
Мениджмънт" АД, като заемодател и А.Т.И., като заемател
е подписан Договор за паричен заем № 3153082/15.02.2018 г., сключен при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, като с
подписването на договора за паричен заем, заемателят
удостоверява, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ
индивидуалните условия по паричния заем.
Твърди се, че между „Изи Асет Мениджмънт" АД и ищцовото
дружество е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от
03.06.2019 г., по силата, на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Сочат, че съгласно сключения договор
за заем, заемодателят се е задължил да отпусне на заемополучателя
паричен заем в общ размер на 1000 лв., а последният усвоява цялата сума,
веднага след сключване на процесния договор, с което заемодателят
е изпълнил задължението си, а А.Т.И. се
е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения
договор, като заплати сума в размер на 1125.40 лв., ведно с договорната лихва
на 17 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 66.20 лв. (включваща
първоначална главница и договорна лихва).
Твърди се, че по договора за паричен
заем А.Т.И. е извършвал плащания в общ размер на 609.00 лв., като към настоящия
момент дължимата главница е в размер на 715.13 лв.
Излагат аргументи, че за ползването на предоставената
заемна сума по сключения Договор за паричен заем № 3153082/15.02.2018 г. между
страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора, като в
настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 55.49 лв. за периода
от 01.03.2018 г. - датата на първата вноска до 11.10.2018 г. - датата на
настъпване на падежа на договора.
Сочат, че в сключения между страните
договор, ответникът се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да
предостави на Заемодателя едно от обезпеченията,
посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка, която се
начислява еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между страните договор
и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски и към
настоящия момент дължимата неустойка е в размер на 383.57 лв.
Излагат твърдения, че разпоредбите
на договора предвиждат, че съгласно Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт" АД, при забава на плащане на
погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за
събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни
писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер
на по 9 лв. за на всеки 30 дневен период, до максимален размер от 45 лв., като
в случая А.Т.И. не дължи разходи и такса
за извънсъдебно събиране на просроченото задължение.
Сочат, че ответникът е трябвало да
изплати целия заем на 11.10.2018 г. - последната падежна дата, като от тогава
до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички
падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото
продължава виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и
обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, в размер на 92.94 лв. от 12.10.2018 г. - датата,
следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на
подаване на заявлението – 05.11.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Предвид изложеното, молят съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД има следните вземания срещу А.Т.И., сума в
размер на 715.13 лв., представляваща главница; сумата от 55.49 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 01.03.2018 г. до 11.10.2018 г. г.; сумата от 383.57
лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение; лихва за
забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница,
в размер на 92.94 лв. за периода от 12.10.2018 г. - датата следваща датата на
последната погасителна вноска на паричния заем до 05.11.2019 г. - датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
до окончателното изплащане на дължимите суми. Молят
уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно с преписа от
исковата молба и доказателствата. Претендират за направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е
депозиран отговор на исковата молба от ответника.
В с.з. ищцовото
дружество не се представлява от представител. С молба моли делото да се
разгледа в тяхно отсъствие. В случай, че не се яви ответника в съдебно
заседание, прави искане за
постановяване на неприсъствено решение, тъй като не е представен отговор на
исковата молба и липсва молба за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ответникът, редовно призован не се явява и не се представлява
в с.з. Не е представила писмен отговор и няма изразено становище по исковата
претенция, както и молба за разглеждането на делото в отсъствието и.
Съдът прецени, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение. Налице е хипотезата на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, поради
което, съдът следва да постанови неприсъствено решение, с което ищцовите искови претенции следва да бъдат уважени изцяло.
От събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД е подало на 18.11.2019 г. заявление за издаване на заповед
за изпълнение на осн. чл. 410 от ГПК против ответника
А.Т.И. за главница в размер на 715.13
лв., дължима по Договор за паричен заем № 3153082/15.02.2018 г., сумата от 55.49 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 01.03.2018 г. до 11.10.2018 г. г., сумата от 383.57 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение; лихва за
забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница,
в размер на 92.94 лв. за периода от 12.10.2018 г.до датата следваща датата на
последната погасителна вноска на паричния заем до 05.11.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението – 18.11.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и направените разноски по ч.гр.д. № 125 лв. по
описа на СлРС.
Горната
фактическа обстановка е несъмнена. Същата се установи безспорно от събраните по делото писмени доказателства,
които съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.
От
приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният положителен установителен
иск с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 415 и чл. 422 от ГПК е
допустим - предявен е от дружество, имащо правен интерес да иска установяване на
дължимост на сумите.
Разгледан
по същество същият е изцяло основателен и следва да се уважи изцяло.
Ищцовото
дружество е претендирало присъждане на направените по делото разноски в
настоящото производство с оглед изхода на процеса.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78 от ГПК следва на ищцовата страна да бъдат присъдени разноски,
които възлизат в общ размер на 675 лв., от които 150 лв. по ч.гр.д. № 6429/2019
г. по описа на СлРС и по настоящото производство в
размер на 525 лв., от които 75 лв. - държавна такса е 350 лв. за адвокатско възнаграждение.
В
случая не следва да се прилага чл. 242, ал.1 от ГПК, тъй като настоящото
решение е неприсъствено, не подлежи на обжалване и влиза в сила в момента на
постановяването му.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИТЕ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „П. В.“ № . етаж ., чрез юриск. И.Т., че А.Т.И., с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ следните суми, както следва:
- сумата 715.13 лв. /седемстотин
и петнадесет лева и тринадесет стотинки/, представляваща главница по договор за
паричен заем № 3153082 от 15.02.2018 год., прехвърлен с цесия на 30.01.2017 год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.11.2019 год. до
окончателното й изплащане;
- сумата 55.49 лв. /петдесет и
пет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща договорна лихва
начислена за периода от 01.03.2018 год. до 11.10.2018 год.;
- сумата 383.57 лв. /триста
осемдесет и три лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение;
- сумата 92.94 лв. /деветдесет и
два лева и деветдесет и четири стотинки/ представляваща законна лихва,
начислена за периода от 12.10.2018 год. до 05.11.2019 год.
ОСЪЖДА А.Т.И., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИТЕ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. „П. В.“ № ., етаж . направените деловодни разноски в общ размер 675 /шестстотин седемдесет и пет/ лв., от които 150 лв. по ч.гр.д. № 6429/2019
г. по описа на СлРС и по настоящото производство в
размер на 525 лв., от които 75 лв. - държавна такса е 350 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението е неприсъствено и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: