№ 35215
гр. София, 19.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско
дело № 20221110101079 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „С.К.“ ООД срещу Г. ЕМ. Н. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 462,44 лева,
представляваща сбор от:
203,26 лева - главница по Договор за паричен заем № 478430 от 17.12.2020 г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането,
10,24 лева – възнаградителна лихва по договора за заем за период от 17.12.2020 г. до
17.03.2021 г.
82,50 лева – договорна неустойка за периода от 17.12.2020 г. до 17.03.2021 г.
21,84 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
01.04.2021 г. до 01.12.2021 г.
29,60 лева – неустойка за забава начислена еднократно;
115 лева – разходи за събиране на вземането за периода от 24.02.2021 г. до 28.04.2021
г.
Нормата на чл. 411, ал. 2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване
на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а
именно: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани
допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие
със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма
постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма
обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от
ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и
разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ на
представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорената неустойка е
налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с
добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.
Съгласно чл. 6 от договор за паричен заем страните се споразумяват, че договорът ще
бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: 1. банкова гаранция или 2. поръчител,
1
отговарящ на условията на чл. 33 от общите условия към договора за кредит.
Съгласно чл. 6.1 от договора в случай че кредитополучателят не представи
договореното в чл. 6 обезпечение в 3-дневен срок от сключването му или предоставеното
обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 33 от общите условия към договора за
кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка във фиксиран размер.
Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал.
1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Клаузата за неустойка по чл. 6 от
договора въвежда възникването на неустоечно задължение от неизпълнение не на главното
задължение, а на едно съпътстващо такова, каквото се явява непредоставяне на
предвиденото обезпечение, като размерът на неустойката, съпоставен с главницата е
прекомерен, поради което което неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Освен това при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, което не е същественото задължение при договора за заем, а
съпътстващо такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и своевременно,
задължението за заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя, поради което
клаузата, въз основа на която се претендира вземането е нищожна поради противоречието й
с добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на неустойката за забава, не се установява такава да е била уговорено
писмено, поради което същата не се дължи, а ако се касае за вземане по т. 3 от Тарифата за
таксите за допълнителни услуги, предоставяни от „С.К.“ ООД, сумата от 10% от остатъка от
дължимата сума по кредита се дължи „за отлагане на започване на процедурата по
принудително изпълнение“, поради което уговорката влиза в противоречие с чл. 10а, ал. 2
ЗПК, според който кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита и не може да събира повече от
веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие като видът, размерът и действието,
за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит.
На същото основание не се дължи и сумата за разходи за събиране на вземането
извън и отделно от разходите за принудителна реализация на правата на кредитора в
настоящото производство. Освен това, дейността по отчет на договорите е задължение на
кредитора да положи грижата на добрия търговец при водене на делата си и начисляването
на допълнителна такса за тези действия е в нарушение на добрите нрави.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението в посочената част (в общ размер на вземанията за които се отхвърля 227,10 лева
при претендиран сбор от 462,44 лева) както и за съответната част от разноските следва да
бъде отхвърлено, като заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК следва да се издаде за
сумата в общ размер на 235,34 лева и за съответната част за разноските в размер на 25 лева
държавна такса и 50 лева за юрисконсулт на основание чл. 26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 4460 от 11.01.2022 г. на „С.К.“ ООД срещу Г. ЕМ. Н.
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите от
82,50 лева – договорна неустойка за периода от 17.12.2020 г. до 17.03.2021 г., 29,60 лева –
неустойка за забава начислена еднократно, 115 лева – разходи за събиране на вземането за
периода от 24.02.2021 г. до 28.04.2021 г. по Договор за паричен заем № 478430 от 17.12.2020
2
г., както и за съответната част за разноските.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3