РЕШЕНИЕ
№ 3054
гр. София, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20231100507648 по описа за 2023 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 4455 от 22.03.2023 г. по гр.д.№ 6605 по описа за 2022 г. на
СРС, 39-ти състав се : ОСЪЖДА Ж. Н. Т.. да заплати на "Топлофикация
София“ ЕАД, по предявените искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 1226.86 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр.София, район „**********, аб. № 352387 за периода от
01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба-10.02.2022 г., до
окончателното изплащане, сумата от 118.65 лв. - лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия периода от 10.02.2019 г. до 18.01.2022 г.,
както и сумата от 31.06 лв., представляваща стойност на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба-10.02.2022 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
1
главница за топлинна енергия за сумата над уважения размер от 1226.86 лв.,
до пълния претендиран размер от 1580.52 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба
10.02.2022 г., до окончателното изплащане, както и за периода от 01.05.2018
г. до 3 0.11.2018 г., иска за лихва за забава начислена върху главницата за
топлинна енергия за сумата над уважения размер от 118.65 лв., до пълния
претендиран размер от 304.49 лв., както и за периода от 15.09.2018 г. до
09.02.2019 г., иска за дялово разпределение за сумата над уважения размер от
31.06 лв., до пълния претендиран размер от 37.92 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба
10.02.2022 г., до окончателното изплащане, както и за периода от 01.12.2018
г. до 31.01.2019 г., както и иска за сумата от 8.53 лв. - лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия периода от 30.01.2019 г. до 18.01.2022 г.
Постъпила е въззивна жалба от ответника пред СРС- Ж. Н. Т..
Решението се обжалва в частта, в която претенциите на ищеца
срещу ответника/въззивник, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с
чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД са уважени.
Излагат се доводи за недопустимост на исковата молба, тъй като не
била заплатена дължимата държавна такса за исковете, което правело
първоинстанционното решение нищожно, неправилно, незаконосъобразно и
постановено в противоречие с материално-правния и процесуален закон.
Счита, че СРС бил оказал нерегламентирана помощ на ищеца, тъй като
исковата молба била предявена срещу неизвестно лице; същата не отговаряла
на изискванията на чл.127 ГПК. Не можело ищеца да иска от съда да му
намери ответника. Освен това, това лице било починало през 2008 г., т.е.
преди предявяване на иска и затова исковата молба подлежала на връщане
като се позовава на съдебна практика на ВКС. Според тази практика в такива
случай не се касаело до нередовност на исковата молба, а до недопустимост.
Счита, че съда нямал право да извършва проверки в НБД, както и нямал
право да предоставя на ищеца данни кои са наследниците на починало лице.
Всички действия на съда в тази насока били нищожни и тези документи
следвало да бъдат изключени от материалите по делото, тъй като такива
проверки съдът можел да прави само в заповедното производство. В правната
доктрина това се наричало „Плодове на отровното дърво“. В случая съдът бил
2
оказал нерегламентирана помощ на ищеца като му предал негови лични
данни от НБД като привиден наследник на умрял правен субект - Е.Г. Т.а и по
този начин го направил абонат на общински имот, актуван като такъв с АОС
№ 1133/16.05.2008 г. Сочи, че по делото била представена настанителна
заповед от 10.08.2021 г. на Кмета на район „Илинден“. Твърди се, че за
периода от 2008 г. до 10.08.2021 г. в жилището била настанена П.Т. Д., която
била включена в списъка на ЕС, а от 10.08.2021 г. била настанена Искра
Златева и още 5 нейни роднини. Твърди се, че за процесния период от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. общинският имот се ползвал от П.Т. Д..
Въззивникът никога не бил живял в имота. Твърди се, че по въпроса са
налице влезли в сила съдебния решения, с които исковете на ищеца срещу
ответника/въззивник били отхвърлени. Твърде се, че се водели срещу него
дела за два адреса за един и същ процесен период. Освен това от страна на
НАП било издаден документ от 19.08.2022 г., в който било посочено, че в
дневниците за продажби на ищеца няма издадени фактури и кредитни
известия за абонат Ж. Н. Т., с адрес: гр.София, ул.“*******. Също така
нямало данни в НАП за аб.№ 352387 и инсталация **********, които били
посочени в исковата молба. Освен това от НАП било установено, че не
съществуват фактурите и кредитните известия, посочени в исковата молба.
Намира, че е нарушено правото му на справедлив процес по чл.6 от ЕКПЧОС,
както и задължителната практика на СЕС във връзка с приложимото „задно
действие.“ Освен това служебно задължение на съда било да извърши
проверка за наличие на неравноправни клаузи като също се позовава на
съдебна практика на СЕС. Допуснато било нарушение на разделното
счетоводство по чл.37 ЗЕ. Твърди, че бил представил по делото уникално
доказателство, получено в резултат на международно разследване, от което се
установявало, че може да се манипулират дистанционно данните в топломера
и без пломбиране, по интернет и чрез радиовръзка. Затова вече била подадена
жалба до Директорат „Правосъдие“ на ЕК за европейско разследване на двете
фирми, които били доставчици на ищеца, на тези топломери модел Sharky и
Multical. Това означавало, че не може да се дава вяра на отчетност направена с
такъв топломер. Затова изготвените по делото съдено-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи не можело да се кредитират. Сочи, че СРС бил
извършил превратно тълкуване на представените по делото доказателства;
налице било вътрешно противоречие и непоследователност в обсъждането на
3
доказателствата. Въззивникът не можел да отговаря за задълженията за
периода от м.05.2018 г.- м.04.2020 г., тъй като Е.Г. Т.а била умряла през 2010
г. дори да бил наследник на същата; той не бил живял в имота, находящ се в
гр.София, ж.к.“*******. Не можело да се издава съобщение от 31.07.2020 г.
при положение, че в списъка на ЕС за ап.4 била посочено П. Т. Д. и СО. За
въззивника не съществувало задължение за прехвърляне на партида. Освен
това исковете били недоказани и по размер. Исковете не били станали
изискуеми, тъй като нямало издадени фактури; това се потвърждавало от
документа на НАП. Практиката на ВКС било щом няма фактури, няма
облигационно отношение. Щом частните свидетелстващи документи не били
подписани от него, то те не притежавали никаква материално-доказателствена
сила Оспорва и, че сградата с адрес: в гр.София, ж.к.“******* е
топлофицирана.
Иска се от съда да обезсили обжалваното решение и да върне исковата
молба като недопустима, респективно да го отмени. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна –„Топлофикация София“ ЕАД, ищец пред СРС,
депозира отговор по въззивната жалба. Счита, че същата е неоснователна, а
постановеното решение в обжалваната му част-правилно като постановено в
съответствие със събраните по делото доказателства. Претендират се
разноски.
Третото лице помагач по делото – „Т.С.“ ЕООД не изразява становище
по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 29.03. 2023 г., а
въззивната жалба е подадена на 11.04. 2023 г., следователно е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Ето защо въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
По доводите във въззивната жалба:
4
Действително, страни по делото могат да бъдат само процесуално
правоспособни лица и това е условие за допустимостта на гражданския
процес като производство.
Противно на соченото от въззивника, обаче, исковата молба е редовна.
Действително, при подаване на същата като ответник са посочени
наследниците на Е.Г. Т.а, но в случая този недостатък е отстранен в
изпълнение указанията на съда от 05.04.2022 г./виж разпореждането на л.38
от делото пред СРС/.
Противно на соченото, съдът е длъжен да следи през цялото време на
производството относно редовността и допустимостта на същото и при
констатиран недостатък следва да даде указания за отстраняването му, арг. от
чл.7 и чл.129 ГПК, последният озаглавен „Проверка на исковата молба“.
По въпроса за правосубектността съдът не само може, но и е длъжен да
прави справки по НБД, точно защото следи за допустимостта на
производството във всеки един етап на процеса.
В случая недостатъците на исковата молба са констатирани с
горецитираното разпореждане и съдът е дал указания до ищеца да
индивидуализира ответниците с три имена и адрес, както и да довнесе
държавна такса по така предявените искове.
СРС не е „издирил“ сам наследниците на починалата Е.Г. Т.а, а е издал
поисканото с исковата молба съдебно удостоверение.
Удостоверение за наследници е представено и от същото се установява,
че Ж. Н. Т. е син на Е.Г. Т.а, починала на 26.06.2009 г.
Следователно въззивника не е „привиден наследник на умрял правен
субект - Е.Г. Т.а“, както се сочи от него във въззивната жалба, а този „умрял
правен субект“ е неговата майка.
С молба от 10.05.2022 г. ищецът е уточнил исковата молба, виж л.53 от
делото пред СРС, като е посочил, че претенциите са предявени срещу Ж. Н.
Т., както и е довнесена дължимата държавна такса.
Съгласно чл.129, ал.5 ГПК поправената искова молба се смята за
редовна от деня на подаването й.
С оглед гореконстатираното, в случая не сме в хипотезата на т.2 от
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 09.07.2019 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2017
5
Г., ОСГТК НА ВКС
От друга страна, соченото от процесуалния представител на
въззвивника недопустимо изменение на иска по чл.214, ал.1 ГПК нито е
правено, нито е допускано от съда поради което няма как тази разпоредба да е
нарушена.
В исковата молба е посочено, че сумите, предмет на исковете са
относими досежно имот с аб.№ 352386, както и, че същият е с адрес:
гр.София, *******, ******* и представлява ап.4.
С определение от 31.01.2023 г. съдът е констатирал разминаване между
адреса на имота, посочен в исковата молба и този отразен в съдебния
протокол за първото по делото публично съдебно заседание като вместо
******* е вписано чл.247 и е дал указания до ищеца за конкретизирането му.
С нарочна молба от 08.02.2023 г. процесуалният представител на ищеца е
посочил, че адреса на имота е този, който е посочен в представения с исковата
молба нот.акт № 67 от 1999 г., както и по издадените фактури, а именно:
гр.София, *******, ******* и представлява ап.4, виж л.126 по делото пред
СРС.
СРС се е произнесъл именно досежно имот с административен адрес:
гр.София, *******, *******.
Доводът на ответника, че за същия период имало образувано друго
гражданско производство със същите страни, дори да приемем, че е така
/което, обаче не е доказано с влязло в сила решение/ е без значение за
допустимостта на обжалваното решение, тъй като липсват данни това
производство да е във връзка със задълженията на ответника за имот, аб.№
352387, който е предмет на настоящия спор.
Налага се извод, че обжалваното решение е постановено в допустим
процес и е валидно.
По доводите във въззивната жалба по съществото на спора:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че по
делото е установено, че между ищеца и ответника за процесния период е
съществувало правоотношение по доставка и потребление на топлинна
енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ. Представен бил нот.акт за собственост
върху жилище дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за
мероприятие по ЗТСУ, № 67 от 07.12.199 г., от който се установявало, че Е.Г.
6
Т.а е призната за собственик на недвижим имот, представляващ ап.4 с
административен адрес: гр.София, *******, *******. Въз основа на
представеното удостоверение за наследници, СРС е достигнал до извода, че
ответника срещу когото са насочени претенциите на ищеца е наследник по
закон на Е.Г. Т.а като се е позовал на чл.5, ал.1 ЗН. Ответникът Ж. Г. Т. се
явявал потребител на топлинна енергия по силата на чл.150 ЗЕ. Затова
възражението на ответника в противния смисъл е било прието за
неоснователно. Прието е още, че представените по делото настанителна
заповед от 10.08.2021 г., както и заявление-декларация от 13.08.2021 г. били
издадени след процесния период, който бил м.05.2018 г. до 30.04.2020 г.
Относно това дали имота е топлофициран СРС се е позовал на
представените по делото писмени доказателства – протокола на ОС на ЕС за
избор на ФДР, както и за избор на представители, които да сключат договора
с ФДР, както и на представеното писмо от 17.09.2009 г. за извършване на
монтаж та уреди за разпределение на топлинната енергия в сградата.
Относно реално потребеното количество топлинна енергия СРС се е
позовал на съдебно-техническата експертиза, с която било констатирано, че в
имота има 5 бр. радиатори с монтирани ИРРО като бил осигурен достъп за
отчет на уредите от страна на потребителя. Кубатурата на имота била 209
куб.м. В съответствие с тази кубатура била начислена ТЕ, отдадена от сграда
инсталация. Нямало начислена ТЕ за общи части. В имота имало монтиран
един водомер за топла вода като също бил осигурен достъп за отчет на
уредите. Извършена била корекция в посока намаление на потребеното
количество вода в съответствие с показанията на общия водомер.
Изчисленията били извършени от ФДР. Общият размер на дължимите суми
през процесния период възлизал на 2 041 лв. От заключението на съдебно-
счетоводната експертиза било установено, че са извършени частични
плащания в размер на 511,13 лв. и които плащания били съобразени от ищеца
при предявяване на претенциите. Стойността на дяловото разпределение
възлизала на 37,92 лв. като СРС също се е позовал на съдебната експертиза.
При изслушването си вещото лице било посочило, че законът допуска ищеца
да подава обобщена информация до органите по приходите, а не това да става
отделно за всеки един от абонатите. С оглед на тези си мотиви СРС е
достигнал до извода, че е установено реално потребеното количество
7
топлинна енергия. Заключенията на съдебните експертизи, обсъдени в
съответствие с чл.202 ГПК, с останалите събрани по делото доказателства,
следвало да бъде кредитирани като обективни. Претенцията на ищеца била
основателна за сумата в размер на 2 041 лв. минус извършените плащания в
размер на 511,13 лв. = 1529, 87 лв., а за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 2091,65 лв. е приета за неоснователна и като такава
отхвърлена.
По въпроса за неравноправните клаузи СРС е приел, че такива не са
налице като се е позова на разясненията в ТР № 2 от 25.05.2017 г. по тълк.д.№
2/2016 г. на ОСГК на ВКС за отношенията, възникващи при доставяне на
топлинна енергия за битови нужди в сграда-Етажна собственост, съгласно
които следвало да се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречали на
чл.62 вр. с пар.1 от ДР на ЗЗП. Не било налице противоречие между ЗЕ и
чл.62, ал.1 ЗЗП. При тази правна уредба твърденията на ответника за
недължимост на процесните суми поради непоръчване индивидуално на
топлинна енергия не можело да породи исканите поледици и да преустанови
качеството на потребител на топлинна енергия за процесния имот.
По въпроса за обратното действие на решението на ВАС за отмяна на
Наредба № 16-344/2007 г. СРС е приел, че приложимо е правилото на чл.195
АПК, който не отричал действието на подзаконовия нормативен акт до
момента на съдебната му отмяна по реда на АПК. Дори нормативния акт да
бъде отменен, то отмяната нямала обратно действие. Следвало да се посочи,
че вещото лице по съдебно-техническата експертиза се било позовало при
извършените изчисления и на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.
Относно претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД е прието, че ответника е
изпаднал в забава по арг. от чл.33, ал.1 от ОУ и затова тази претенцията била
основателна за сумата от 292,31 лв. като размерът е изчислен по реда на
чл.162 ГПК, а за разликата над тази сума до 304,49 лв. претенцията е
отхвърлена.
Относно стойността на услугата дялово разпределение е прието, че
задължението за заплащането й е в тежест на потребителите на топлинна
енергия като се е аргументирал с нормата на чл.156 ЗЕ и чл.22, ал.1 от ОУ. От
заключението на съдебно-техническата експертиза се установило, че услугата
е била извършена от „МХ Е.“ ООД. От заключенията на съдебните
8
експертизи се установило, че стойността й възлиза на 37,92 лв.
Относно претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено издължаване на
стойността на услугата дялово разпределение е прието, че от страна на ищеца
не били ангажирани доказателства, ответника е изпаднал в забава за
плащането на това задължение като се е аргументирал с чл.84, ал.2 ЗЗД.
Затова тази претенция е отхвърлена изцяло като неоснователна.
Относно погасяването на вземанията по давност е прието, че същите се
погасяват в хипотезата на чл.111, б.“ в“ ЗЗД с кратката 3-годишна давност. По
арг. от чл.114 ЗЗД давностния срок започвал да тече от момента, в който
вземането ставало изискуемо. В случая искът бил предявен на 10.02.2022 г. и
при приложение на горните правила и във връзка с ОУ, които сочели, че
вземането е срочно, СРС е достигнал до извода, че погасени по давност са
задълженията за периода от м.05.2018 г. до м.11.2018 г., които възлизали на
стойност 303,01 лв. Непогасени били вземанията за главница в размер на
1226, 86 лв.
По арг. от чл.119 ЗЗД погасени били и вземанията за лихва за забава
относно погасените по давност, главници., тъй като се касаело до акцесорни
вземания. Погасени били и вземанията за лихва за периода от 15.09.2018 г. до
09.02.2019 г. Или изчислени по реда на чл.162 ГПК погасени били вземанията
за лихва в размер на 173,66 лв. Размерът на непогасените по давност
задължения за лихва възлизал на 118,65 лв. и същата била дължима за
периода от 10.02.2019 г. до 18.01.2022 г.
По арг. от чл.114, ал.2 ЗЗД погасени по давност били вземанията за
дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 31.01.2019 г. на стойност
6,32 лв., изчислени по реда на чл.162 ГПК. Общият размер на непогасените по
давност суми възлизал на 31,06 лв. и бил дължим за периода от 01.02.2019 г.
до 30.04.2020 г.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Относно наличието на облигационно отношение по договор за
доставка на топлинна енергия:
Правилен е извода на СРС, че страните по делото са обвързани от
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, по силата на
който топлопреносното предприятие в качеството си на продавач продава на
9
физическо лице в домакинство в качеството му на купувач топлинна енергия
за битови нужди.
С исковата молба ищецът е представил нот.акт №67, дело № 322/1999
г., съставен на 07.12.1999 г. за собственост върху жилище дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ, виж
л.9 от делото пред СРС. По силата на този нот.акт Е.Г. Т.а е придобила
собствеността върху ап.№ 4, в *******, *******, състоящ се от три стаи,
кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 87,54 кв.м, находящ се
вгр.София, ж.к.“*******“. Видно от описаните в този нот.акт приложения,
същият е съставен въз основа на заповед по чл.100 от ЗТСУ № РД-41-65 от
14.04.1993 г. на СГО /каквото е наименованието на Столична община към
този момент/, преп. ДИ, рег.№ 3/1988 г., протокол за въвод във владение от
30.09.1997 г.
От представеното по делото /пред СРС/ удостоверение за наследници се
установява, че Ж. Н. Т. е син на Е.Г. Т.а, починала на 26.06.2009 г. , т.е.
въззивника/ответник е правоприемник по закон на Е.Г. Т.а и по силата на
наследяването е станал изключителен собственик на ап.№ 4, в *******,
*******.
Действително, по делото /пред СРС/ е представена настанителна
заповед за настаняване на И.С.З. и 6-членното й домакинство, от страна на
СО, район „Илинден“ и както правилно е отбелязал СРС, същата е с дата на
издаване 10.08.2021 г., т.е. след процесния период, който е м.05.2018 г. до
м.04.2020 г. и е неотносима.
Горната заповед е неотносима и тъй като в същата е визирано жилище с
площ от 123,01 кв.м. и състоящо се от три стаи, дневна, трапезария, кухня и
сервизни помещения, т.е. така описаното в настанителната заповед, жилище е
с различна площ и помещения от тези по нот.акт, с който се легитимира като
собственик праводателката на ответника.
Въззивната инстанция констатира, че представените по делото /пред
СРС/ писмо от „Т.С.“ ЕООД, л.18, протокол от 08.05.2008 г. за проведено ОС
на ЕС /л.19/ за избор на ФДР „Т.С.“ ЕООД и приложен към него списък на
собствениците на обекти, л.21-л.26, са неотносими по спора, тъй като касаят
сградата с адм.адрес: гр.София ж.к.“*******“, ******* А. Именно в този
списък относно ап.4 е посочена П.Т. Д., виж л.21. Тези доказателства са
10
неотносими относно процесния имот, който се намира в сградата на
*******. Този извод се подкрепя освен от обозначението върху
цитираните документи /като относими за ******* А/, а и от самото им
съдържание. Видно от отразеното за ап.4, посочено е, че в същия има 6
бр. радиатори. Видно от отговора по задача 2 от заключението на вещото
лице, изготвило съдебно-техническата експертиза, в имота на ответника
има 5 броя радиатори, виж л.97. Този извод се подкрепя и от заявеното от
конституираното като трето лице помагач на страната на ищеца ФДР -
„Т.С.“ ЕООД, което изрично в молбата си от 09.11.2022 г. е заявило, че не
извършва услугата дялово разпределение за аб.№ 353387, виж л.93 от
делото пред СРС. От заключението на съдебно-техническата експертиза
се установява, че дяловото разпределение в процесната сграда се
извършва от ФДР МХ „Е.“, виж л.96 и л.97 от делото пред СРС, както и
отговор на задача 3 от заключението на СТЕ на л.99.
Представените с исковата молба съобщения към фактури, л.28-29 касаят
именно процесния имот: с адм.адрес: гр.София, ж.к.“*******, вх. ******* и
същият противно на соченото от процесуалния представител на въззивника, е
с аб.№ 352387, точно за който са ищцовите претенции.
Следва да отбележим, че съдържанието на нот.акт е изрично уредено в
чл.580 ГПК и там липсва изискване за посочване на аб.№.
Данни в НАП за аб.№ 352387 и инсталация **********, не може и да
има, тъй като това не е в задълженията на органите по приходите да
поддържат такъв регистър.
Решение № 179722 от 30.07.2019 г. по гр.д.№ 11880 по описа за 2018 г.
на СРС, Трето ГО, 144-ти състав, л.66 от делото пред СРС, на което
въззивникът /ответник пред СРС, се позовава касае имот с адм.адрес:
гр.София, ж.к.“Изток“, бл.******* поради което е неотносимо по настоящия
спор.
Тъй като се касае за т.нар.“битов клиент“ не е необходимо сключване
на писмен договор за възникване на облигационното правоотношение по
доставка и потребление на топлинна енергия. Отношенията се уреждат по
силата на ОУ. Същите са одобрени от регулаторния орган - КЕВР и са
публикувани. С последното действие ОУ стават публично известни и
съответно обвързват потребителите на топлинна енергия. За възникване на
11
правната връзка не е необходимо изрично съгласие, респ. приемане. Точно
обратното, ако потребителят не е съгласен с тези ОУ, то има възможност да
възрази и се договори индивидуално с топлопреносното предприятие. В
случая не се твърди, а и не се доказва такова „индивидуално договаряне“.
В този смисъл не е налице и непоискана доставка.
Дали ответникът е подал заявление за откриване на партида или не,
облигационното отношение възниква по силата на това, че същият е
собственик на имота. Неподаването на заявление за откриване на партида от
страна на потребителя не може да бъде тълкувано в негова полза.
При това положение тезата на ответника, че не е в облигационно
отношение с ищцовото дружество, се явява опровергана от събраните по
делото писмени доказателства.
Относно това топлоснабден ли е процесния имот:
Тезата на въззиваемия, че сградата на ЕС, където се намира
апартамента, не е топлоснабдена се опровергава от заключението на съдебно-
техническата експертиза. Процесният апартамент не само е топлоснабден- в
него има 5 бр. радиатори, но и върху същите са монтирани ИРРО
/индивидуален разпределител на разход на отопление/, виж л.97 от делото
пред СРС. В процесния апартамент има монтиран един водомер за топла вода.
Относно реалното потребление на топлинна енергия:
Количеството потребена топлинна енергия и нейната стойност е
установена от допуснатите, изслушани и приети по делото съдебни
експертизи – техническа и счетоводна.
Видно от отразеното в съдебно-техническата експертиза взети са
предвид показанията на ИРРО, тъй като е бил осигурен достъп от страна на
потребителя за тяхното отчитане. Отчетите съдържат подпис на потребител,
виж отговор на задача № 2, л.97-л.98. Същите отчетни стойности фигурират в
изравнителните сметки. Потреблението на топла вода е отчетено въз основа
на монтирания водомер за топла вода, които са отчетени при осигурен достъп
от страна на потребителя. Отчетните формуляри съдържат подпис на
потребителя. Дори по отношение на потребеното количество топла вода е
извършена корекция в посока намаление след отчитане на данните на общия
водомер, виж л.99 от делото пред СРС. Вещото лице е констатирало, че
изчисленията са извършено от ФДР МХ Е. в съответствие с Наредба № 16-
12
334 и Наредба № Е-РД-РД-04-1 от 12.03.2020 г.
При изслушването си вещото лице – счетоводител е посочило, че закона
допуска ищеца да подава обобщена информация до органите по приходите, а
не това да става отделно за всеки един от абонатите.
Следва да отбележим, че липсват данни, а и твърдение, че ответника е
регистриран по ЗДДС, за да е налице задължение на ищеца да му издава
данъчна фактура. В този смисъл е и отговора на НАП, виж л.69 от делото
пред СРС, където е посочено изрично, че данъчна фактура не се издава за
доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице
като органа по приходите се е аргументирал с чл.113, ал.3,т.1 ЗДДС и чл.112,
ал.1 ППЗДДС, т.е. наведеното от въззивника доказателства не само, че не
подкрепя тезата му, а дори я оборва.
Представената от ответника съдебна практика на ВКС касае търговски
спорове поради което приетото в нея не намира в случая приложение, тъй
като не се касае до търговски спор и отношенията между страните не се
уреждат по ТЗ.
Въззивната инстанция констатира, че по делото не е представено от
страна на ответника соченото от него „уникално доказателство, получено в
резултат на международно разследване, от което се установявало, че може да
се манипулират дистанционно данните в топломера и без пломбиране, по
интернет и чрез радиовръзка“. Следва да отбележим, че за гражданския съд е
задължителна само влязлата в сила присъда, арг. от чл.300 ГПК.
Действително, служебно задължение на съда е да извърши проверка за
наличие на неравноправни клаузи. Видно от мотивите на СРС такава
проверка е извършена. Обстоятелството, че такива не са намерени не
означава, че задължението не е изпълнено. В тази му част
първоинстанционното решение е съобразено с тълкувателната практика на
ВКС.
По въпроса с приложимото т.нар. от въззивника „задно действие“:
Цитираното от въззивника решение на СЕС от 24.11.2022 г. по дело С-
289/21 касае правото да се подаде жалба срещу отменен нормативен акт, т.е.
не е в смисъла, в който ответника му придава. Поради което и този довод се
явява неоснователен.
13
Относно това изискуеми ли са вземанията, претендирани от ищеца:
Задължението за плащане на стойността на ТЕ при действието на ОУ-
2016 г., е срочно, т.е. не е необходима покана.
Задължението за плащане на стойността на услугата за дялово
разпределение е на потребителите, нар. „клиенти“ в ОУ.
Въззивната инстанция приема за правилен извода на СРС относно
тяхната изискуемост.
Следва да отбележим, че не е в полза на въззивника да твърди, че
вземанията не са изискуеми, тъй като за част от периода, предмет на ищцови
претенции, СРС е приел, че тези вземания са изискуеми, но са погасени по
давност, т.е., ако не са станали изискуеми, то те нямаше да са погасени по
давност по арг. от чл.114 ЗЗД.
Настоящата инстанция не намира да е нарушено правото на защита на
ответника/въззивник- същият е бил редовно призован за публичните съдебни
заседания, взел е активно участие в тях и е реализирал защитата си по начина,
по който е преценил.
Налага се извод, че в обжалваната му част първоинстанционното
решение е правилно и като такова ще бъде потвърдено.
В частта, в която претенциите на ищеца са приети за
неоснователни, решението като необжалвано е влязло в сила.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за
разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски не се следват.
Въззиваемата страна претендира разноски и съдът й присъжда такива
за процесуално представителство- юриск.възнаграждение, което определя на
основание чл.78, ал.8 ГПК в размер на 100 лв.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
14
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4455 от 22.03.2023 г. по гр.д.№ 6605 по описа
за 2022 г. на СРС, 39-ти състав, в частта в която се : ОСЪЖДА ******* Н.
Т., ЕГН **********, да заплати на "Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, по
предявените искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 1226.86 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
в гр.София, район „**********, аб. № 352387 за периода от 01.12.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба-10.02.2022 г., до окончателното изплащане,
сумата от 118.65 лв. - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия
периода от 10.02.2019 г. до 18.01.2022 г., както и сумата от 31.06 лв.,
представляваща стойност на услугата за дялово разпределение за периода от
01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба-10.02.2022 г., до
окончателното изплащане, както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА ******* Н. Т., ЕГН **********, гр.София, ул.“*******
*******, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, сумата в размер на
100 лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15