Р Е Ш Е Н И Е
№122
гр. Пловдив, 15 януари 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на седми януари, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №3560 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
В.М.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адвокат Й.Д.- пълномощник, обжалва Заповед №19-0329-000090 от 30.09.2019г. на временно преназначения на длъжността (ВПД) началник на Районно управление (РУ) Раковски, при Областна дирекция на “МВР” (ОД на “МВР”), гр. Пловдив, за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), с която, на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, е приложена ПАМ- “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС), представляващо лек автомобил “Шкода фабия“, собственост на жалбоподателя, за срок от 1 година“, както и отнемането на два броя табели с регистрационен номер №****.
Претендира се намаляване на срока, за който е приложена процесната ПАМ на минимално предвидения от закона срок от 6 месеца.
Ответникът- С.Ю.Х.- ВПД на длъжността началник на РУ- Раковски при ОД на “МВР”- Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Като доказателство по делото е прието писмо с УРИ 0329000-4895 от 22.10.2019г. (лист 3), в което се изразява становище оспорената заповед да бъде потвърдена. В писмо с Рег.№329р-4895 от 22.10.2019г. (лист 4) е изразено становище за неоснователност на жалбата.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5, обжалването на заповед, с която се прилага ПАМ от вида на процесната (чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, оспорената заповед (лист 7) е връчена на жалбоподателя Г. на 04.10.2019г., според нарочна разписка, обективирана в заповедта (лист 7а). От своя страна, жалбата (лист 5) е подадена чрез ответника по пощата, като пощенската пратка, съдържаща жалбата, постъпва при лицензиран пощенски оператор на 18.10.2019г., според приетото по делото заверено копие на системен бон (лист 44), или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.09.2019г., около 22:02ч. е извършена проверка от служители на РУ- Раковски при ОД на ”МВР”- Пловдив, на ул. “1-ва”, с. Дрангово. В рамките на проверката е прието за установено, че жалбоподателят Г. управлява собствения си лек автомобил, марка “Шкода фабия”, с рег.№****, за което по делото са приети нарочни справки (листи 36, 37). На Г. е направена проверка с техническо средство, представляващо “Дрегер Алкотест 7510” /фабричен №ARBA-0053/, за установяване евентуална употреба на алкохол от негова страна. Техническото средство отчита съдържание на алкохол от 1,67 ‰ (промили) в издишания въздух от жалбоподателя. От страна на Красимир Стоянов Танчев- младши автоконтрольор в РУ- Раковски при ОД на ”МВР”- Пловдив е попълнен талон за медицинско изследване с №0034721 (лист 10, 11), представляващ Приложение №1 към чл.4, ал.3 (всъщност към чл.3, ал.2) от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1).
Според съдържанието на посочения талон за изследване, Г. “приема” показанията на техническото средство, с което е бил проверен, видно от положения от Г. подпис върху талона за изследване. Пак според съдържанието на талона за изследване, Г. отказва да бъде изследван за употреба на алкохол чрез доказателствен анализатор или медицинско и химическо или химико-токсилогично изследване. Също така, в рамките на проверката е прието за установено, че Г. не носи в себе си свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) и контролен талон (КТ) към него, нито пък носи свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС).
За установеното в рамките на проверката Красимир Стоянов Танчев съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия G, №26388 от 30.09.2019г. (лист 8, 9), с който деянията на Г., изразяващи се в управление на ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, неносене на СУМПС и КТ към него, както и неносене на СРМПС, се квалифицират като административни нарушения по смисъла на чл.5, ал.3, т.1, чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. При съставянето на посочения АУАН от Г. са иззети два броя регистрационни табели с №****.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира производството за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 14) на министъра на вътрешните работи, с която заповед са определени служби (основни структури на МВР) за контрол по ЗДвП, между които и Областните дирекции на МВР. Прието е заверено копие на Заповед с №317з-391 от 06.02.2017г. (лист 12) на директора на ОД на ”МВР”- Пловдив, с която заповед началниците на РУ при ОД на “МВР”- Пловдив са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и т.6 от ЗДвП. Прието е заверено копие на Заповед №8121к-11890 от 02.09.2019г. (лист 31) на министъра на вътрешните работи, с която заповед С.Ю.Х., издал оспорената в настоящето производство заповед, е временно преназначен на длъжност “НАЧАЛНИК ІІ СТЕПЕН на Районно управление - Раковски при Областна дирекция на МВР- Пловдив”, считано от 09.09.2019г. (лист 31а).
Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол съдът намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.
Според посочената като правно основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП, за срок от 6 месеца до една година се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който управлява моторно превозно средство (МПС) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Освен това, с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове /АУАН/ по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателя.
В случая, обстоятелството, че Г. управлява МПС с концентрация на алкохол в издишания въздух от 1,67 ‰ (промили), установено с техническо средство (Дрегер Алкотест 7510” /фабричен №ARBA-0053/), се явява несъмнено установено, като по отношение на същото и между страните липсва формиран спор.
Съответно, на 30.09.2019г. е налице управление на МПС от лице, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промили, поради което е налице хипотезата на чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП.
На следващо място, субект на ПАМ по смисъла на чл.171, т.2а от ЗДвП е собственикът на ППС, какъвто в случая несъмнено се явява жалбоподателят В.Г., а собственият на жалбоподателя лек автомобил “Шкода фабия”, с Рег.№****, е обект на ПАМ.
След като жалбоподателят се явява субект на процесната ПАМ по смисъла на ЗДвП, а собственият му лек автомобил се явява обект на процесната ПАМ по смисъла на ЗДвП, то следва да се приеме за установено, че са налице фактическите основания за прилагане на оспорената ПАМ. Респективно, оспорената в настоящето производство заповед е издадена без противоречие с относимите материалноправни разпоредби.
Посочи се по-горе, че ПАМ от вида на оспорената по делото се прилага за срок от 6 месеца до 1 година, като органът, прилагащ мярката, действа при условията на обвързана компетентност.
Според чл.22 от ЗАНН, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат ПАМ. А според чл.171, ал.1 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.
Също така, принципът за съразмерност, нормативен израз на който са нормите на чл.6 от АПК, установява следното: 1) административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо; 2) административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
В случая, оспорената по делото ПАМ е приложена по отношение на жалбоподателя за максимално предвидения от закона срок, като от страна на ответника в производството не са изложени конкретни съображения, поради което е направено това.
Според приетата поделото нарочна справка за нарушител/водач (листи 32-34), по Н.О.Х. дело №6345 по описа на Районен съд- Пловдив за 2019г., ХХVI-ти наказателен състав, с протокол от 14.10.2019г. Г. е лишен (от право да управлява МПС) за срок от 7 месеца, заради извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от Наказателния кодекс НК).
При това положение, настоящият състав на съда намира, че за постигане целта на приложената спрямо жалбоподателя ПАМ е достатъчно същата да бъде приложена за минимално предвидения от закона 6-месечен срок. Съответно, жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена.
По делото няма направени искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани на страните.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Заповед №19-0329-000090 от 30.09.2019г. на ВПД началник на Районно управление- Раковски, при Областна дирекция на “МВР”- Пловдив, за прилагане на ПАМ- “прекратяване на регистрацията на ППС, представляващо лек автомобил “Шкода фабия”, собственост на жалбоподателя В.М.Г., ЕГН **********, за срок от 1 година”; както и отнемането на два броя табели с регистрационен номер №****, като намалява срока на прилагане на посочената ПАМ на 6 месеца.
Решението не подлежи на обжалване.
Адм. съдия:../П/.......................
/Н.Бекиров/