Решение по дело №136/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 197 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя В. И. П., против Решение № 311/22.12.2023 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) изх. № [рег. номер]-023-0003438/13.12.2023 г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от съда. Допълнителни съображения са изложени в молба с вх. № 1764/30.01.2024 г. по описа на съда, депозирана чрез пълномощник адв. А.. Претендира сторените по делото разноски, като е представен и списък.

Ответникът по жалбата – Директор на ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуален представител юриск. П., намира подадената жалба за неоснователна и настоява за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображения излага в нарочно писмено становище. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано от жалбоподателя адвокатско възнаграждение над минимума.

Административен съд – Пловдив, Второ отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

Между страните не е спорно, че със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с № Р-16001623007262-020-001 от 08.12.2023 г., на „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД, е възложена ревизия. Ревизията е възложена след извършена проверка на дружеството, в хода на която са установени обстоятелства по чл. 177 от ЗДДС. Констатирано е, че дължимият ДДС по сделка между ЗП Д. П. Ш. и дружеството-жалбоподател не е ефективно внесен като резултат за данъчен период м.08.2023 г. от доставчика ЗП Д. П. Ш. и за „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД това обстоятелството е известно, тъй като счетоводната отчетност и на двете лица се осъществява от едно и също лице – Н. М., видно от данните за подавани СД по ЗДДС. Установено е също така, че „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД е получател по заем от „ФЕРМА ПРАВИЩЕ“ ООД, чийто представляващ П. Ш. е брат на ЗП Д. П. Ш. (доставчик по въпросната сделка) и предвид дадените обяснения при насрещните проверки, той е осъществил контакт между страните и е наясно, че ЗП Д. П. Ш. има финансови затруднения, което обстоятелство, според органите по приходите, се потвърждава и от описани договори за цесии. Отделно от това е установено, че закупените активи се отдават под наем на продавача ЗП Д. П. Ш. и на заемодателя „ФЕРМА ПРАВИЩЕ“ ООД. Облагаемата доставка е приета за привидна и на цена 900 000 лева, която значително се отличава от цената, на която ДМА е отчитан с балансова стойност от доставчика – 1 255 068,51 лева.

При тези данни е прието, че е налице очакван размер на задълженията, които ще бъдат допълнително установени с РА и ще подлежат на внасяне – 180 000 лева главница и 4 836,23 лева – лихви, изчислени към 12.12.2023 г. По данни от направена справка в Управленската информационна система органите по приходите са установили движимо и недвижимо имущество, съгласно приложени извлечения от ИС на НАП, в т.ч. са констатирани 8 бр. банкови сметки, като с Искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ № Р-16001623007262-039-001/13.12.2023 г. на В. Г. К. – Главен инспектор по приходите, в качеството си на ръководител на ревизията, на основание чл. 121, ал. 1/чл. 124, ал. 4 във връзка с чл. 121, ал. 1 от ДОПК е направено искане да бъде запорирана банкова сметка в „ЦКБ“ АД № ********************, по която ще бъде преведен ДДС за възстановяване, по отношение на който следва да се вмени отговорност на „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД по реда на чл. 177 от ЗДДС за задълженията на ЗП Д. П. Ш. по същата сделка.

Мотивирано е, че налагането на предварителните обезпечителни мерки, е необходимо с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на които събирането на задълженията ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

По това именно мотивирано искане е издадено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК изх. № [рег. номер]-023-0003438/13.12.2023 г. от А.-М. Д. на длъжност публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, с което спрямо ревизираното лице е наложен запор върху налични и постъпващи суми по сметка IBAN: ********************, BIC: CECBBGSF, находяща се в ТБ/доставчик на платежни услуги ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА за сумата от 184 836,23 лева.

Мотивирано е, че в резултат на събраните данни и доказателства в хода на ревизията е констатирано, че са налице обстоятелства за определяне на дружеството-жалбоподател са установени обстоятелства по чл. 177 от ЗДДС, установено е, че дължим ДДС от сделка в страната не е ефективно внесен от доставчик. С цел обезпечаване на вземанията, които ще бъдат установени с РА, е посочено, че е необходимо да се предприемат предварителни обезпечителни мерки и предвид размера на предполагаемия дълг (184 836,23 лева, в т.ч. главница 180 000 лева и лихва 4 836,23 лева към 12.12.2023 г.) и предложението от ревизиращия екип, е предприето налагането на запор върху открита банкова сметка на дружеството в търговска банка в страната при спазване условията на чл. 195, ал. 7 от ДОПК. Тази обезпечителни мярка е посочено, че се явява възможност да бъде обезпечен предполагаемият размер на задължението, като по този начин се гарантира интересът на публичния взискател и е имущество, което може да послужи за погасяване на задълженията при евентуално бъдещо неизпълнение на установените задължения.

Със запорно съобщение с изх. № [рег. номер]-146-0002538 от 13.12.2023 г. е поискано от „Централна кооперативна банка“ да отбележи наложения запор, в отговор на което е постъпило писмо с изх. № 128110 от 14.12.2023 г., според което запорът е наложен.

По жалба на „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД, срещу ПНПОМ изх. № [рег. номер]-023-0003438/13.12.2023 г., е издадено Решение № 311 от 22.12.2023 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърдена наложената предварителна обезпечителна мярка. В мотивите си решаващият административен орган е приел, че обжалваното постановление е издадено компетентен орган, въз основа на мотивирано искане от орган по приходите, като са спазени изискваният за форма и съдържание, посочени в чл. 195 във връзка с чл. 121, ал. 2 от ДОПК. Прието е, че наложената обезпечителна мярка е в съответствие, както с наличната обезпечителна нужда на публичния взискател, така и с интересите на длъжника, като с наложеното обезпечение не се засягат права и законни интереси на лицето в по-голяма степен от необходимото за целта, която преследва законът и поради по-голямата ликвидност на паричните средства, налагането на запор на банковата сметка на длъжника е прието като най-подходящата обезпечителна мярка, тъй като чрез нея най-ефективно може да се удовлетвори взискателят. В случая е констатирано, че не е налице нарушение на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК и в чл. 195, ал. 7 от ДОПК, както и че не е налице свръхобезпеченост на задължението, тъй като запорът е наложен от публичния изпълнител до размера на предполагаемото задължение от 184 836,23 лв.

В хода на съдебното производство дружеството-жалбоподател не предоставя обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, за да бъде отменена наложената предварителна обезпечителна мярка при условията на чл. 197, ал. 3 от ДОПК.

Представени и приети като доказателства са, издадени след оспорения акт, Разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания на основание чл. 229, ал. 1 от ДОПК изх. № [рег. номер]-031-0000169/24.01.2024 г. и Отказ за замяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл. 199, ал. 5 от ДОПК изх. № [рег. номер]-011-0000001/18.01.2024 г. и двете, издадени от А.-М. Д. на длъжност публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Съгласно чл. 121, ал. 1 от ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Терминът „може“ сочи на възможност, която при осъществяване следва да е обоснована с целта на мерките в съответствие с фактите и обстоятелствата по случая. Според закона искането следва да е мотивирано.

Разпоредбата на чл. 121 от ДОПК в процесуален аспект регламентира реда за налагане на обезпечителната мярка и този ред е спазен, предвид наличието на висящо ревизионно производство и отправено искане от орган по приходите, извършващ ревизията. Процесната обезпечителна мярка е наложена на основание разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК, регламентираща случаите на налагане на предварителни обезпечителни мерки на неустановено по размер, или установено по размер, но неизискуемо публично задължение - в хода на възложено и неприключило ревизионно производство и преди издаване на ревизионния акт, когато конкретният размер на публичните задължения все още не е окончателно установен. В този случай преценката за наличие на предпоставките по чл. 121, ал. 1 от ДОПК се прави с оглед очаквания размер на задълженията, като техният окончателен размер ще бъде определен при издаване на ревизионния акт като е възможно, с оглед събраните доказателства в хода на ревизионното производство, да не се стигне до установяване на публични задължения. Тази характеристика сочи привременния характер на предварителните обезпечителни мерки, чието предназначение е да гарантират събирането на публичните вземания, като се предотврати извършването на сделки и действия с имуществото на длъжника, които биха осуетили събирането на задълженията за данъци и осигурителни вноски, но при доказана обезпечителна нужда.

Съгласно чл. 197, ал. 3 от ДОПК, съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5.

Според чл. 195, ал. 7 от ДОПК обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или установяеми по реда на чл. 195, ал. 5 от ДОПК.

Установената по делото фактическа обстановка, отнесена към приложимите правни норми, обосновава извод, че обезпечителната мярка е наложени в предвидената от закона форма от снабдения с правомощията за това орган на приходна администрация, при спазване на процесуалните правила. Налице е висящо ревизионно производство и отправено искане от орган по приходите - извършващ ревизията, за издаване на постановление за налагане на мярката.

На следващо място се констатира и материалната предпоставка за прилагане на мярката – наличие на опасност събирането на задълженията за данъци да бъде невъзможно или значително да се затрудни. В случая необходимостта от издаване на ПНПОМ е основана с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на които събирането на задълженията ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, след извършен анализ на дейността на дружеството-жалбоподател. Макар извършеният анализ да не се съдържа в оспорения административен акт, съдът намира, че това не води до съществени процесуални нарушения. В този смисъл е и задължителната за прилагане съдебна практика, отразена в Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК на ВС, според която мотиви към първоначалния административен акт могат да се изложат, както в друг съпроводителен документ, изхождащ от издателя на акта, така и от по-горния административен орган, който го е потвърдил.

Констатациите на органите по приходите остават необорени в съдебната фаза, поради което се явява обоснован изводът за наличието на опасност от възникване на затруднение или невъзможност за събиране на публични вземания. Необходимостта от налагане на процесната мярка е основана на безсъмнени факти. Действително, ревизираното лице разполага и с друго движимо и недвижимо имущество, но налагането на обезпечителни мерки върху банковата сметка на дружеството, по която ще бъде преведен възстановеният ДДС, ще доведе до по-добра ликвидност и убеденост, че ще се събере вземането в кратки срокове и че бъде гарантиран интересът на публичния взискател, поради което и органът е приел като най-целесъобразно решението да наложи обезпечителни мерки на активи с бърза ликвидност, каквито са паричните средства за сметка на недвижимите имоти, продажбата на които изисква доста по-продължителен период от време, при което няма гаранция дали същите ще бъдат продадени. Целесъобразността обаче не е предмет на съдебния контрол, поради което и на наведените в тази връзка възражения, съдът не дължи произнасяне.

Не се установява и да е налице несъразмерност на мярката, доколкото лицето разполага с други банкови сметки, с които може да оперира и по този начин публичният изпълнител не се е намесил прекомерно в правната сфера на дружеството, така че да затруднява съществено дейността му. Ефектът на обезпечителната мярка не налага всички плащания на ревизираното лице да бъдат извършвани чрез запорираната банкова сметка. Отделно, правилото на чл. 229 от ДОПК допуска при неотложна нужда по искане на задълженото лице органите по приходите да разрешат плащане и чрез запорираните средства, каквото се установява и че е сторено с издаденото Разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания на основание чл. 229, ал. 1 от ДОПК изх. № [рег. номер]-031-0000169/24.01.2024 г., издадено от А.-М. Д. на длъжност публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив. Или, не е налице противоречие с принципа за „съразмерност“, установен в чл. 6 от АПК, доколкото размерът на обезпечението кореспондира с размера на задължението и административният акт не цели да бъдат засегнати права на адресата в степен по-голяма от необходимото за изпълнение на законово установените правомощия на органите по приходите, поради което и наведените в тази връзка възражения, са неоснователни, в т.ч. и тези, касаещи запорирането на възстановен ДДС, доколкото размерът на същия не надхвърля размера на предполагаемите задължения.

Задълженото лице не представя и алтернативно обезпечение, поради което не се установява и самостоятелно основание за отмяна на мярката.

Изложеното до тук налага извод за законосъобразност на оспореният акт, съответно за неоснователност на жалбата. Тя ще следва да бъде отхвърлена.

С изхода на спора, на НАП се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда на реда на § 2 от ДР на ДОПК във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ, в размер на 100 лева, тъй като в ДОПК не е предвидено разпоредбите на Глава XIX от Дял трети, в частност чл. 161, ал. 1 от ДОПК да намират приложение в производствата по обжалване, уредени и в другите дялове на този кодекс.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя В. И. П., против Решение № 311/22.12.2023 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-023-0003438/13.12.2023 г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив.

ОСЪЖДА „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя В. И. П. да заплати на Национална агенция за приходите с адрес [населено място], [улица], сумата от 100 (сто) лева разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.