РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Перник, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:Михаил Ал. Малчев
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500189 по описа за 2022 година
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Г. С. М., с адрес за кореспонденция:
***, чрез адв.В., срещу Решение № 115/31.12.2021 г., постановено по гр. д. № 189/2021
г. по описа на Районен съд – гр. Брезник, с което съдът е признал за установено между
страните, че Г. С. М. дължи на „Топлофикация - Перник“ АД сумата от 479,60 лв. лева,
представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в ***, от които главница в размер на 418,06 лв., за периода от
01.05.2018г. до 30 .04.2020г., включително; законна лихва за забава на месечните
плащания в размер на 61,54 лв. за периода от 10.07.2018г. до 16.02.2021г., както и
законната лихва върху главницата от 418,06 лв., считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата. С оглед
изхода на спора, Г. С. М. е осъден да заплати на „Топлофикация - Перник“ АД сумата
от 50лв., представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело № 97/2021г.
и по настоящото исково производство №189/2021г. по описа на Районен съд – Брезник,
както и сумата от 150 лв., представляваща юрисконсултски хонорар в производството
по ч.гр.дело No97/2021г. и по гр.д.189/2021г. и двете по описа на Районен съд –
Брезник.
В жалбата въззивния жалбоподател заявява, че решението е неправилно, тъй
като противоречи на събраните по делото доказателства и по-конкретно недоказаното
право на ответника Г.М. на собственост или ползване върху процесния имот. Счита за
неправилни изводите на първоинстанционният съд като излага подробни доводи срещу
тях. Относно решението, в частта на присъдените разноски, възразява, че същото е
1
неправилно и незаконосъобразно. В заключение се иска решението да бъде отменено и
да бъде постановено ново, с което да бъдат отхвърлени предявените срещу
жалбоподателя искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден
от въззиваемото дружество, в който същата се оспорва като неоснователна.
Окръжен съд – Перник, след преценка на събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена против обжалваем съдебен акт, в
законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, което има интерес от
обжалването, поради което същата се явява допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
При извършена служебна проверка на обжалваното решение, съобразно
правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно и
допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена
неговата правилност, съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за
спазването на императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на
ОСГТК, ВКС.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
доводите на страните, както и посочените предели на въззивната проверка, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК
искове за установяване съществуването на вземанията на ищеца "Топлофикация -
Перник" АД към ответника Г. С. М. от *** за сумата от 479,60 лева, представляваща
стойността на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент,
находящ се в ***, от които: 418,06 лева – главница за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020г. и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 61,54 лева за
периода от 10.07.2018г. до 16.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение до окончателното изплащане на сумата.
По делото не се спори, че ищецът „Топлофикация-Перник“ АД разполага с
лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за територията на гр. Перник.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично
известни общи условия. В ал. 2 от същия член е предвидено, че тези общи условия
влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителите, като това условие в случая е спазено, доколкото
по делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един
местен ежедневник преди процесния период. От горното следва, че за възникването на
договорното правоотношение не е необходимо да се сключва индивидуален писмен
2
договор между потребителя и доставчика на услугата. Страна (купувач) по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за
битови нужди, като съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, имат качеството на
клиенти на топлинна енергия.
В настоящия случай, от представеното по делото заверено копие на Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том *, дело № 532/98г. се
установява, че на 27.03.1998г. ответникът и лицето Й.С. М. са придобили правото на
собственост върху процесния недвижим имот, чрез възмездна сделка, обективирана в
цитирания нотариален акт. От представеното по делото копие на удостоверение за
наследници № *** се установява, че Й.С. М. е починала на ***, оставяйки за
наследници Г. С. М. – съпруг и децата си М.Г.С. и С. Г. С. По делото е приета и
справка от Община Перник, Дирекция „Местни данъци и такси“, според която
процесния недвижим имот е въведен служебно на ответника Г. С. М., М.Г.С. и С.Г.С.,
и тримата като наследници на починалата Й.С. М.. Предвид ангажирането на
посочените писмени доказателства, настоящия съдебен състав намира за неправилен
извода на първоинстанционния съд, че ответника е притежател на правото на
собственост върху процесния недвижим имот в пълен обем. За прецизност, с оглед
наведените в жалбата възражения, следва да се посочи, че представеното от страна на
ищеца писмо от Д „МДТ” към Община Перник, сочещо, че процесният имот е
служебно въведен на имената на ответника Г.К.З. и третите за спора лица, не е годно да
установи наличието на притежавано от ответника право на собственост върху
процесния имот или учредено спрямо него вещно право на ползване, в съответния обем
от права.
Същевременно, по делото не са ангажирани доказателства, които да установяват
наличие на евентуална СИО по отношение на процесния имот, поради което съдът
приема, че ответника Г. С. М. и Й.С. М. са придобили правото на собственост върху
процесния недвижим имот в условията на обикновена съсобственост. Със смъртта на
М., ответникът е станал притежател на общо 4/6 идеални части от правото на
собственост върху имота, поради и което същия следва да отговаря за задълженията за
имота спрямо ищеца в рамките на тези предели.
За установяване на факта на доставка на топлинна енергия в процесния
недвижим имот пред първата инстанция не са събирани доказателства, доколкото
ответника не е оспорил обстоятелствата, досежно доставката на топлинна енергия,
като и в съдебно заседание, проведено на 11.11.2021г. чрез пълномощника си е заявил,
че не оспорва исковете по размер. Поради това, съдът намира за правилен извода на
първоинстанционния съд за дължимост на цената на доставена топлинна енергия, но
3
съобразена с установения обем от права от ответника, а именно: до размера от 278,71
лева.
Съгласно чл. 34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се
заплащат също в такъв тридесетдневен срок. Съгласно ал. 6 на същата разпоредба при
неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика
обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до
окончателното изплащане на дължимите суми. След като задълженията са срочни, за да
изпадне длъжникът в забава, не е необходима покана от кредитора. В случая всяка една
от дължимите суми за топлинна енергия е с настъпил падеж и доколкото не се
установява, а и не се твърди същите да са платени, то кредиторът има право на
обезщетение за забавено плащане. Ищецът претендира сумата от 61,54 лв. –
обезщетение за забава за периода 10.07.2018г. до 16.02.2021г., която сума не е
оспорена от ответника по делото и за която сума, с оглед установения обем от права от
ответника, последния следва да отговаря до размера от 41,03 лева.
По изложените по-горе съображения подадената въззивна жалба се явява
частично основателна, поради което обжалванато решение следва да бъде отменено за
горниците над 4/6 части, включително и в частта за присъдените разноски над 4/6
части от тях, като исковите претенции в тези части следва да се отхвърлят. В
останалата част решението следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с
която са присъдени на ищеца разноски в първоинстанционното производство
/претендираните и доказани от последния разноски в заповедното и исковото
производство са общо 200,00 лв./, а именно: за сумата от 66,67 лв., съставляваща
разликата между дължимите на основание чл.78, ал.1 от ГПК съобразно уважената част
от исковете разноски в размер на 133,33 лв. и присъдените с първоинстанционното
решение 200 лв. разноски.
Ответникът е претендира разноски в първоинстанционното производство в
размер на 600,00 лева, от които: 300 лева в исковото производство и 300,00 лева в
заповедното. Съобразно с отхвърлената част от иск, на същия следва да се присъдят
разноски в размер на 200 лева.
Разноски се претендират и в настоящото производство. Въззивния
жалбоподател претенидра такива в размер на 350,00 лева, от които: 300 лева за
адвокатско възнаграждение и 50,00 лева – за държавна такса. Доколкото, обаче,
жалбоподателят погрешно е внесъл 50.00 лева вместо 25.00 лева, то следва да се
4
приеме, че същия е доказал разноски в общ размер на 325.00 лева (предвид и
депозирана изрична молба за връщане на погрешно надвнесените 25.00 лева).
Съобразно изложеното и предвид изхода на делото, на въззивния жалбоподател следва
да бъдат присъдени такива в размер на 216,66 лева.
Въззиваемото дружество – „Топлофикация – Перник“ АД претендира разноски
в размер на 200,00 лева, от които следва да му бъдат присъдени такива в размер на
66,67 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 115/31.12.2021 г., постановено по гр. д. № 189/2021 г. по описа
на Районен съд – гр. Брезник, в частта, с която съдът е признал за установено по
отношение на Г. С. М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, че дължи на
„Топлофикация - Перник“ АД, с адрес: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“
сумата над 278,71 до 418,06 лева, представляваща главница за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в *** за периода от
01.05.2018г. до 30 .04.2020г. включително, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на ЗИПЗ –
16.03.2021г. до окончателното й изплащане, сумата над 41,03 лева до 61,54 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
10.07.2018г. до 16.02.2021г., както и в частта, с която Г. С. М., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: *** е осъден да заплати на “Топлофикация -Перник” АД, ЕИК
********* разноски за заповедното и исковото производство - над сумата над 133,33
лв. до 200.00 лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК искове от „Топлофикация -
Перник“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“
срещу Г. С. М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца разликата над сумата от 278,71 до 418,06
лева, представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в *** за периода от 01.05.2018г. до 30 .04.2020г.
включително, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване в
съда на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 16.03.2021г. до окончателното й изплащане,
както и за сумата над 41,03 лева до 61,54 лева, представляваща законна лихва за забава
на месечните плащания за периода от 10.07.2018г. до 16.02.2021г., за които суми, по ч.
гр. д. № 97/2021г. по описа на Районен съд – гр. Брезник е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА „Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. Перник,
5
ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ ДА ЗАПЛАТИ на Г. С. М., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: *** сумата от 200,00 лева, представляваща направени разноски в
първоинстанционното производство (исково и заповедно), както и сумата от 216,66
лева, представляваща направени разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Г. С. М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. Перник, ж. к. „Мошино“,
ТЕЦ „Република“ сумата от 66,67 лева, представляваща направени в хода на
въззивното производство разноски.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 115/31.12.2021 г., постановено по гр. д. №
189/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Брезник в останалите му обжалвани части.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6