№ 394
гр. Перник, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря Даниела Т. А.
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20211720103643 по описа за 2021 година
Предявени са искове от Д.Г.А. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД за
заплащане на сумата 1 348,77 лв. –заплатена на 27.05.2021г. без основание стойност на ВиК
усуги, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска– 08.07.2021 г. до
окончателното изплащане и сумата от 2000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се във влошаване на емоционалното и психическо състояние, тревожност,
нервно напрежение, повишено кръвно налягане, притеснения и безпокойство, претърпени от
преустановяване на водоподаването от служители на ответното дружество на 26.05.2021г.
към имота на ищеца, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 08.07.2021
г. до окончателното изплащане.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор. В него посочва, че
изпратил покана до ищеца за заплащане на претендирани суми за ВиК услуги, но тъй като
същите не били заплатени в срок, нито пък било направено възражение за висящ процес
относно дължимостта на същите, на 26.05.2021г. е спряно водоподаването до имота на
ищеца, като съставеният за това констативен протокол бил подписан без възражения от
майката на ищеца. На 27.05.2021г. бил подписан споразумителен протокол между страните
и претендираните суми били заплатени доброволно от ищеца. Ответникът счита, че не са
налице предпоставките за уважаване на иска. По предявения иск за заплащане на
обезщетение за непозволено увреждане обосновава, че спирането на водоподаването не
представлява противоправно деяние. Оспорва причинно-следствената връзка между
поведението на служителите си и настъпилите вреди, както и настъпването на същите.
Релевира възражение по чл. 78, ал.5 ГПК.
1
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД и чл. 79,ал.1, предл. 2,
вр. с чл. 82 ЗЗД.
В тежест на ищеца по иска по чл. 55, ал.1 ЗЗД е да докаже плащане на процесната
сума, а в тежест на ответника е да докаже основание за нейното получаване.
По реда на чл. 146, ал.1, т. 3 и 4 ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните обстоятелството, че на 27.05.2021 г. ищецът е заплатил на
ответника сумата от 1348, 77 лв. В проведеното съдебно задедание на 07.01.22 г.
процесуалният представител на ответника не е възразил срещу проекта за доклад, изготвен
по делото и същият е обявен за окончателен.
Ответната страна не доказа основанието за получаване на претендираната сума. Не е
спорно между страните, а и се установява от представените писмени доказателства, че
между тях е налице облигационна връзка с предмет продажба на питейна вода.
Обстоятелството, че ответникът е потребител на услугите В и К за процесния период по
смисъла на чл. 3, ал.1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., както и на §1, т.2 от ДР на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги се обуславя от
качеството му на съсобственик на имот, находящ се в гр. П., ул. *********. Доставката и
заплащането на В К услугите е уредено от разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и
общите условия на доставчика-ищец, които общи условия са общоизвестни и обвързват
всички абонати на ВиК доставчика, без да е необходимо изричното им приемане от страна
на потребителите.
Ответникът не установи дължимостта на заплатената сума от 1348,77 лв.
Представеното споразумение е сключено между ответното дружество и неправосубектно
лице – посочен е наследодателят на ищеца, починал на **** г. видно от представено
удостоверение за наследници. Дължимостта от ищеца на сумите за ВиК услуги за периода от
15.03.2009 г. до 21.07.2019г. е отречена с влязло в сила на 06.05.21г. съдебно решение,
постановено по гр. д. № 4915/20 г. по описа на ПРС. Ответното дружество не установи
доставка на ВиК услуги на посочената стойност, която да е основание за заплащането им,
поради което предявеният иск е основателен.
Представеното платежно нареждане от 28.09.21 г. се явява неотносимо към предмета
на спора, тъй като от същото се установява възстановяване на сумата от 1 185 лв. на друго
лице- З.С.Т., майка на ищеца. Чрез това заплащане не се възстановява платената без
основание от ищеца сума, тъй като не е постъпила в неговия патримониум.
Съдът е сезиран и с иск с правно основание чл. 79, пр. 2 във в. с чл. 82 ЗЗД за
обезщетяване на неимуществените вреди, причинени от неизпълнение на договорно
задължение от страна на ответника.
Предметът на делото е спорното материално субективно право - претендирано или
2
отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната
квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца
твърдения. Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на
постановеното по него решение само когато с последното решаващият съд е нарушил
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън
определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца
защита, а когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на
исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на
решението му / ТР № 2 от 2011 г. ОСГТК на ВКС/. В случая в доклада си съдът е дал
погрешна правна квалификация на предявения иск, но на страните не са били дадени
неточни указания относно подлежащите на доказване факти, извън безспорните.
Съгласно ТР 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, което определя вида на отговорността на
обществения снабдител енергийно предприятие, но изрично посочва, че се изяснява по-
общия въпрос за дължимост на обезщетяване на неимуществени вреди, които са причинени
от неизпълнение на договорно задължение, като изрично казва, че предявените искове
следва да се определят като поправящи вредите от неизпълнение на договор, а не от общата
забрана да не се вреди други му. В цитираното ТР се дава положителен отговор на въпроса
подлежат ли на обезщетяване моралните вреди, когато същите са причинени от
неизпълнение на задължение произтичащо от договор между страните.
При изясняване на вида на облигационното отношение между ищеца и ВиК
оператора - ответник следва да се има предвид, че договорна е отговорността за изпълнение
на задължение по съществуващо облигационно отношение между страните, докато при
деликтната облигационната връзка между страните възниква едва с причиняване на вредата.
В разглеждания случай, между ВиК оператора и потребителя е налице облигационно
отношение, чието основно съдържание включва задължение на оператора да доставя ВиК
услуги срещу задължение на потребителя да ги заплаща.
Всяка една от страните по договора има задължение, чието съществуване е
обусловено от съществуването на насрещното задължение, както и изпълнението на
задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на
задължението на другата страна. В това се състои двустранния характер на договора. При
двустранните договори не е справедливо да бъде принуден длъжника на едно от
задълженията да изпълни, когато на него не се предлага изпълнението на изискуемо
насрещно задължение, което произтича от същото облигационно отношение. В този смисъл
е създаден и института на дилаторното възражение по чл. 90 ЗЗД, което представлява
способ за едновременно изпълнение на задълженията.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, подаването и отвеждането на вода може да бъде спряно от операторите напълно
или частично без предварително уведомяване на потребителите в следните случаи: 1.
отстраняване на аварии по водопроводните и канализационните системи в срок до 8 часа, а
3
по довеждащите водопроводи - до 12 часа; 2. прекратяване на електрозахранването на
помпените и пречиствателните станции или на хидрофорните уредби; 3. стихийни бедствия
(наводнения, земетресения, свличане на земни пластове, силни бури, обилни снеговалежи,
замърсявания и др.) и производствени аварии, в резултат на които участъци от
водопроводните системи са престанали да функционират или качествата на водата
представляват опасност за живота и здравето на хората; 4. необходимост от увеличаване на
притока на вода към места на възникнали пожари; 5. при прекъсване на незаконно
присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи. Ал. 2 от цитираната
норма от Наредбата допуска възможност за спиране на водата след предварително
уведомяване в следните случаи: 1. при неизпълнение на предписание на оператора от страна
на потребителите за отстраняване на недопустими технически и санитарни недостатъци в
сградните водопроводни и канализационни инсталации или във вътрешните ВиК мрежи на
потребителите разходите, свързани с прекъсване и възстановяване на водоснабдяването и
отвеждането на отпадъчните води, са за сметка на потребителите и се заплащат преди
възстановяване на водоснабдяването; 2. при установяване на умишлена повреда; 3. при
присъединяване на нови потребители; 4. при въвеждане на режим във водоснабдяването; 5.
при установяване на качества на отпадъчните води, неотговарящи на определените в
договора или с нормативен акт; 6. при провеждане на планови профилактични прегледи,
ремонти, реконструкции и други дейности, свързани с обслужването на водопроводните и
канализационните системи, в продължение на повече от 8 часа; 7. когато при неспазване от
страна на потребителите на задължения, чието неизпълнение е определено с общите
условия и договора, те са основание за прекратяване на водоснабдяването; 8. при
писмено заявление на потребителя за временно или постоянно прекратяване на
водопроводното и канализационното отклонение, които той използва; 9. когато
потребителят не допуска или не осигурява достъп на длъжностни лица на оператора за
изпълнение на служебните им задължения до имота, до арматурно-водомерния възел, до
ревизионната/ите шахта/и и/или до водопроводните и канализационните инсталации,
включително за вземане на проба от отпадъчни води, което се удостоверява с констативен
протокол; 10. когато потребителят повторно в едногодишен период не осигури достъп до
водомера и за вземане на проба от отпадъчните води.
От анализа на нормативните хипотези, допускащи спиране на водата, е видно, че
същите касаят специфични случаи, при които обратно би застрашило живота и здравето на
населението или би довело до вреди за ВиК оператора. Основанието, което сочи ответникът
за спиране на водоподаването е неплатени в срок задължения, за които твърди да е уведомил
ищеца. По делото е представена покана, получена от ищеца на 09.10.20 г., /л. 64/, за
заплащане на посочени суми, съдържаща предупреждение за спиране на водоподаването.
Същата е получена след издаване на заповедта за изпъпление по ч.гр.д.№ 2338/20 г. по описа
на ПРС, видно от отбелязването върху представеното решение. Впоследствие, както вече се
посочи е постановено решение, което със сила на пресъдено нещо установява между
страните, че ответникът не дължи претендираните суми. В този смисъл не е била налице
хипотезата на наличие на неизпълнение на задължение от страна на ищеца обосноваващо
4
спирането на водоподаването. Обстоятелството дали конкретните служители, прекъснали
водоподаването са били известени за постановеното решение е неотносимо, тъй като същите
действат като представители на ответното дружество, което е субектът на правата и
задълженията по правоотношението. На негови представители е връчено постановеното
решение.
В този смисъл съдът намира иска за доказан по основание. От противоправното
поведение на ответното дружество, изразяващо се в неоснователно неизпълнение на
договорното му задължение са настъплии неимуществени вреди за ищеца, съсобственик на
водоснабденото жилище, които са пряка и непосредствена последица именно от
поведението на ответника. Същите се доказаха със свидетелските показания на разпитания
по делото свидетел. Същевременно ясно е, че при внезапно спиране на водоснабдяването
всеки човек би изпитал притеснения и дискомфорт, доколкото водата е жизненонеобходим
ресурс. Относно размера на обезщетението съдът съобразява указанията, дадени в ППВС №
4/68 г., като отчита свидетелските показания на св. И.Н., както и времето, през което е
продължило това състояние, а именно 1 ден / видно от представен констативен протокол от
27.05.2021г. водоподаването е възстановено/. Действително ищецът е претърпял вреди,
изразяващи се в дискомфорт, притеснение и стрес, но предвид продължителността на
създаденото положение, съдът оценява същите на 100 лв., като счита, че сума в по-висок
размер ще бъде основание за неоснователно обогатяване на ищеца и няма да съответства на
характера и интензитета на претърпените вреди, както и на социално-икономическите
условия в страната.
За разликата над тази сума до претендирания размер от 2000 лв. искът следва да се
отхвърли.
Като законна последица от уважаване на исковете следва да се присъди и лихва за
забава, считано от предявяване на исковете до окончателното й заплащане.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се заплатят направените разноски
съгласно уважената част на исковете. По делото са извършени разноски в размер на 133 лева
–държавна такса, от които следва да се присъдят 57,19 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски, съразмерно с
отхвърлената част на исковете. Той е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв., от които следва да му се присъдят 228,00 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, гр. П., ул. Средец №
11 ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.А., ЕГН **********, с адрес град П., ул. *********, на осн. чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата в размер на 1348,77 / хиляда триста четиридесет и осем лева и
5
седемдесет и седем стотинки/ лева, заплатена на 27.05.2021г. без основание, както и на
осн. чл. 79, ал.1, пр.2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД за сумата от 100 / сто/ лева –обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от спиране на водоподаването на 26.05.2021 г. на
посочения имот на ул. *********, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на
предявяване на исковете – 08.07.21 г. до окончателното им изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 79, ал.1, пр.2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД в частта над сумата от 100 лв. до
претендираните 2000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, гр. П., ул.
Средец № 11 ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.А., ЕГН **********, с адрес град П., ул. *********,
сумата в размер на 57,19 лева, представляваща направени разноски в производството.
ОСЪЖДА Д.Г.А. , ЕГН **********, с адрес град П., ул. ********* ДА ЗАПЛАТИ
на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, гр. П., ул. Средец № 11
сумата в размер на 228 лева, представляваща направени разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6