ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№561
гр. Стара Загора, 14.09.2023г.
Административен
съд – Стара Загора, седми състав, в закрито съдебно
заседание на четиринадесети септември през две хиляди и
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
Кр. Костова-Грозева
като разгледа докладваното от съдия
Костова-Грозева адм. дело №476 по описа на съда за 2023г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
повод на жалба от И.К.И. ***, чрез адв. А. против отказ за предприемане на
мерки за закрила относно малолетната му дъщеря В. И. И., постановен в писмо
изх. рег. № ДП /Д-СТ/594-002 от 21.01.2023г., издадено от Директор на дир. „Социално
подпомагане“ Стара Загора.
Жалбоподателят сочи, че отказът бил
издаден по повод сигнал на оспорващия до дирекция „СП“ Стара Загора, съдържащ
искане за предприемане на мерки за закрила по отношение на детето му, в който
били посочени данни за системно поведение на другия родител /майката/, което
поставяло малолетната В. И. в риск от увреждане на нейното психично здраве.
Именно по повод на този сигнал бил изпратено и жаленото писмо, което се явявал
индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК, в случая отказ
за предприемане на мерки за закрила.
Претендира се, че този отказ
страдал от всички пороци, предвидени в чл.146 от АПК и се иска неговата отмяна.
Съдът, като съобрази представените
по делото писмени доказателства, намира, че жалбата следва да се остави без
разглеждане, като недопустима поради липса на годен за съдебен контрол предмет.
Не се споделя за правилен и
съответен на закона доводът на оспорващия, изразен в жалбата му, че
обективираното в писмо изх. рег. № ДП /Д-СТ/594-002 от 21.01.2023г. от
Директора на дир. „Социално подпомагане“ Стара Загора изявление съставлява
индивидуален административен акт по см. на чл.21 от АПК. Това се следва от
тълкуването на разпоредбата на чл.24, ал.1 от Закона за закрила на детето, според
която норма мерките по
чл. 23 могат
да се предприемат по искане на родители, настойници, попечители, лицата,
осъществяващи грижи за дете, както и от самото дете, и по преценка на Дирекция "СП". Доколкото законът
предоставя право на преценка /самостоятелна/ за компетентния орган дали конкретни
факти от обективната действителност обуславят нуждата от предприемане на
разписаните мерки в чл.23 от закона по отношение на едно дете /а не защото
такова е субективното отношение на родителя/, то неговата преценка, че тези
факти и обстоятелства не налагат предприемането на такива, както в случая е
обективирано в жаленото писмо, не следва да се възприема, като правен израз на
постановен отказ да се издаде индивидуален административен акт, който да е годен
за съдебен контрол. Само при установени факти, които да обуславят издаване на
акт, с който се разпорежда властническо предприемане на конкретна мярка или
мерки по чл.23 от закона, ще обусловя пряк и непосредствен правен интерес у
онзи субект, чиито права и законни
интереси се засягат негативно от този акт – родител, настойник, попечител или
самото дете.
В допълнение на горните правни
довод, Съдът следва да посочи, че от представената преписка и съдържанието на
„молбата-сигнал“ на И.И., правилна се явява преценката на органа, че в същата
не се съдържат конкретни данни, които да сочат на поведение на майката на
малолетната В. И., които да обусловят извод, че последната е „дете в риск“ по
см. на §1, т.11 от ДР на ЗЗдет.
Водим от горното и на осн. чл.159,
т.1 от АПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от И.К.И. ***, чрез адв. А. против отказ за
предприемане на мерки за закрила относно малолетната му дъщеря В. И. И., постановен
в писмо изх. рег. № ДП /Д-СТ/594-002 от 21.01.2023г., издадено от Директор на
дир. „Социално подпомагане“ Стара Загора и ПРЕКРАТЯВА
производството по а.д. № 476/2023г. по описа на Административен съд Стара
Загора.
Определението подлежи на обжалване
с частна жалба пред ВАС в срок 7 дни от съобщаването му.
Административен
съдия: