Решение по адм. дело №1613/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.10, ал.6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба на Е. С. с [ЛНЧ], гражданин на Украйна с предоставена временна закрила в РБългария, с настоящ адрес [населено място], [жк], представлявана от адв.Д. О. от АК – Бургас, със съдебен адрес [населено място], [улица], вх.А, ет.1, ап.1 против заповед № ЗСПД/Д-А-П/2951/18.08.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Поморие. Счита, че заповед е издадена в противоречие с материалноправните предпоставки и в несъответствие с целта на закона и прави искане да бъде отменена и да се укаже на ответника да се произнесе отново по подаденото заявление-декларация.

Ответникът – Дирекция „Социално подпомагане“ Поморие, оспорва жалбата като неоснователна и прави искане да бъде оставена без уважение.

Административен съд Бургас намира, за установено от фактическа страна следното:

Е. С. е подала заявление-декларация вх.№ ЗСПД/Д-А-П/2951/11.08.2025 г. до Дирекция „СП“ Поморие за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл.10а от ЗСПД за детето София С..

В хода на административното производство е извършен предварителен контрол за законосъобразност, преди взимане на решение за предоставяне на социална помощ за което е изготвен нарочен лист на 18.08.2025 г.

Със заповед № ЗСПД/Д-А-П/2951/18.08.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Поморие, на основание чл.10, ал.4 от ЗСПД и чл.4, ал.1 от ППЗСПД, във връзка с чл.10а, ал.5 и ал.6 от З ЗСПД на Е. С. е отказано отпускането на еднократна помощ за едно дете. В мотивите на заповедта е посочено, че на основание чл.3, т.3 от ЗСПД – детето не е български гражданин; на основание чл.3, т.5 от ЗСПД – членовете на семейството са граждани на ……….. (не е посочена държавата). Няма сключена спогодба между Република България и Република Украйна за изплащане на семейни помощи за деца.

Заповедта е връчена чрез ССЕВ на жалбоподателката, като е изпратена на 27.08.2025 г. и е обжалвана с жалба вх.№ 9665/29.08.2025 г.

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.10, ал.4 от ЗСПД семейните помощи за деца се отпускат със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него лице, а съгласно ал.5, изр.първо отказът за отпускане на семейна помощ за деца се мотивира.

Заповед № ЗСПД/Д-А-П/2951/18.08.2025 г. е издадена от компетентен орган - директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Поморие, с оглед правомощията му по чл.10, ал.4 и ал.5 от ЗСПД, в предвидената от законодателя писмена форма, като тя е мотивирана с оглед изложените в нея фактически и правни основания.

В хода на административното производство по издаване на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нейната незаконосъобразност.

Заповедта е издавена в несъответствие с материалноправните изисквания на закона.

Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗСПД, на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето.

Не е налице спор по делото, че детето на жалбоподателката е записано в първи клас на училище през учебната 2025/2026 г., не е настанено за отглеждане извън семейството и е с предоставена временна закрила в Република България по смисъла на Закона за убежището и бежанците.

Спорно по делото е приложението на чл.3, т.5 от ЗСПД, като според административния орган семейството на жалбоподателката няма право на семейни помощи за деца, тъй като те са граждани на Украйна и не попадат в обхвата на ЗСПД и няма сключена спогодба между двете държави в областта на семейното подпомагане.

Неправилно е прието от административния орган, че в случая не са налице основанията за отпускане на заявената от жалбоподателката еднократна помощ.

Съгласно чл.3, т.5 от ЗСПД, право на семейни помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Съгласно чл.39, ал.1, т.4 от Закона за убежището на бежанците, чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане, което според чл.2, ал.6 от Закона за социалното подпомагане, включва само социалните помощи по този закон. Ето защо настоящия случай не попада сред хипотезите уредени в посочените разпоредби, но това не означава, че жалбоподателката няма право на заявената от нея еднократна помощ по чл.10а, ал.1 от ЗСПД за детето София С..

Според чл.47, ал.1 от Конституцията на Република България (КРБ), отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. С разпоредбата на чл.51, ал.1 от КРБ е прогласено правото на гражданите на социално подпомагане. Чл.26, ал.2 КРБ сочи, че чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство, каквото изискване в случая липсва.

Отделно от това в случая приложение следва да намери и Конвенцията за правата на детето (ратифицирана през 1991г.), която по силата на чл.5, ал.4 от КРБ е част от вътрешното право на страната и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното законодателство, които и противоречат. В чл.2 от нея е предвидено, че държавите – страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници.

Разпоредбата на чл.3, § 1 от Конвенцията регламентира, че висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните и законодателни органи. Съгласно § 2 държавите – страни по Конвенцията, се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки.

Едно от основните права, признати от Конвенцията, е правото на жизнен стандарт. В чл.27, § 1 от Конвенцията е предвидено, че държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в § 3, че държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

Съгласно съображение 15 от приложимата Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица (Директивата) задълженията на държавите – членки по тази директива следва да предоставят адекватно ниво на защита на тези, които се нуждаят от нея. В чл.3, § 2 от Директивата е предвидено, че държавите-членки прилагат режима на временна защита при стриктно спазване на човешките права и основните свободи, и на техните задължения за недискриминация, а съгласно чл. 13, § 2 държавите - членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи“ на лицата, ползващи се с временна закрила.

Семейните помощи за деца по ЗСПД са особен вид социални помощи по смисъла на чл.47, ал.1 от Конституцията на РБ, които се финансират от държавния бюджет съгласно чл.5 от ЗСПД (Решение № 2 от 2006 г. по к. д. № 9 от 2005 г. на Конституционния съд на РБ). Те се предоставят с оглед на разходите по издръжката на децата и са израз на социалната функция на държавата, която е задължена да подпомага отглеждането на децата в семейна среда от родителите и от лицата, полагащи грижи за тях, съгласно чл.1, ал.2 от ЗСПД и да осигурява най-добрия им интерес в съответствие с принципа по чл.3, т.3 от Закона за закрила на детето.

От така цитираните правни норми се налага извода, че децата, ползващи се от временна закрила, не могат да се поставят в по-неблагоприятно положение от останалите деца (граждани на РБългария, чужденци със статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденци с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в РБългария, чужденци, на които е предоставено убежище, чужденци на които е предоставена временна закрила, лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна). Семейните помощи са сред основните помощи, гарантиращи правото им на жизнен стандарт в съответствие с техните висши интереси, поради което семействата им и/или лицата, полагащи грижи за тях, не могат да бъдат изключени от кръга на правоимащите по чл.3, т.5 от ЗСПД. Ето защо ограниченията, предвидени в чл.3, т.5 от ЗСПД и чл.39, ал.1, т.4 от ЗУБ, според които чужденците с предоставена временна закрила могат да се ползват само от правото на социални помощи по ЗСП, но не и от правото на семейни помощи по ЗСПД, не съответстват както на Конституцията на РБ и Конвенцията, така и на Директивата, поради което и на основание чл.5, ал.1 и ал.4 от КРБ и принципа на примата на общностното право, не следва да се прилагат.

Поради изложеното съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна - постановена в противоречие с нормите на общностното право и международните договори в областта на закрилата на детето и предоставянето на временна закрила на чужденци, както и в несъответствие с целта на закона. Поради това същата следва да бъде отменена, а преписката - изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Предвид изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК искането на адвокат О. за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателно.

В случая предмет на делото е отказ за отпускане на еднократна помощ за деца по чл.10а, ал.1 от ЗСПД, размерът на която помощ е 300,00 лева, съгласно чл.64, ал.18 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., като тази сума се явява и материалния интерес по делото. Ето защо и на основание чл.38, ал.2, във връзка с ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.8, ал.1, във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, в полза на адвокат О. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

На основание чл.10, ал.6 от ЗСПД настоящото решение е окончателно.

Мотивиран от изложеното, Административен съд - Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ заповед № ЗСПД/Д-А-П/2951/18.08.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Поморие.

ВРЪЩА преписката на директора на Дирекция “Социално подпомагане” Поморие за ново произнасяне по заявление-декларация вх.№ ЗСПД/Д-А-П/2951/11.08.2025 г. подадено от Е. С. с [ЛНЧ], гражданин на Украйна, съобразно мотивите на настоящото съдебно решение.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане [населено място] да заплати в полза на адвокат Д. Г. О. от Адвокатска колегия - Бургас, адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева (четиристотин лева).

Решението не подлежи на обжалване.